Анемия и бременност



Дата15.01.2018
Размер43.75 Kb.
Анемия и бременност
Това е най-често срещаното при бременност заболяване на кръвта.

Включва няколко различни заболявания на червената кръвна редица, които се отличават по причините на възникване и развитието си, но имат еднакви прояви на патологичния процес: понижаване на нивото на хемоглобина и понижено количество еритроцити в единица кръвен обем.


Към развитие на анемия предразполагат остри инфекциозни заболявания, грип, глистни инвазии, стомашно-чревни заболявания, отит, тонзилит, гайморит, хипотензия, при някои жени - късно начало на менструацията, спонтанни аборти, преждевременно раждане.

Анемиите по-често възникват при повторна бременност, предимно във втората половина на бременността.


Анемиите се развиват въз основа на дефицита на 4 основни вещества, определящи нормалното течение на кръвотворния процес:

• Желязо


• Белтък

• Аскорбинова киселина

• Фолиева киселина

Водещо място сред анемиите при бременни заема желязодефицитната анемия. Среща се при 75-95 % от всички случаи на анемия.

Анемията, свързана с дефицит на вит. В12 при бременност се среща крайно рядко.
Тежестта на протичането на анемиите се определя според нивото на хемоглобина в периферната кръв. Различават се три степени на тежест:
I. Хемоглобин 100-91 г/л, еритроцити 3,6-3,2 *1012/л.

II. Хемоглобин 90-71 г/л, еритроцити 3,2-3,0 * 1012/л.

III. Хемоглобин под 70 г/л, еритроцити по-малко от 3,0 * 1012/л.
Желязодефицитната анемия възниква в резултат на дисбаланса между постъпването на желязо в организма чрез храната и абсорбцията на желязо в стомашно-чревния тракт. В норма запасите на желязо в организма на жената са 300 мг. В процес на бременността организма “губи” от 400 до 1000 мг желязо. Това има значение при многораждали и при малък интервал между ражданията, при липса на достатъчно време за възстановяване на физиологичните загуби.

Основна роля има недоброто усвояване на желязото в организма. При нормални условия се усвояват само 10% от приетото желязо. На абсорбцията на желязо в стомашно-чревния тракт оказват влияние солната киселина, белтъците от животински произход и аминокиселините.


По време на бременност потребността от желязо рязко нараства. Всяка нормална бременност води до дефицит на желязо, но размерите на този дефицит не са големи и той се компенсира от мобилизацията на железните депа в организма. Ако настъпи нарушение на постъпването на желязото в организма и неговото усвояване, то се изразходват собствените резерви (изтощават се запасите от желязо в депата, снижава се нивото на транспортното желязо, понижава се активността на желязосъдържащите белтъци, а след това се нарушава и синтезата на хемоглобин).
Клинична проява на анемията
Характеризира се с бледност на кожата и лигавиците, сухост на кожата, чупливост на ноктите, учестен пулс. Симптомите, свързани с нарушена трофика на тъканите: напукана кожа на дланите, петите, косопад, изглаждане на папилите на езика, напукани устни, възпаление на лигавицата на устната кухина свидетелстват за продължителна анемия, която би могла да възпрепятства нормално развиващата се бременност.

Възможно е да възникне миокардиодистрофия, която да доведе до остра сърдечно-съдова недостатъчност.

При бременни , страдащи дори и от лека форма на анемия се снижава нивото на общия белтък в кръвта. Това води до развитие на фетоплацентарна недостатъчност.
Децата до 1 годишна възраст на жени, страдали от анемия по време на бременността, заболяват от остри респираторни вирусни инфекции 10 пъти по-често, отколкото децата, родени от здрави жени. По-често възникват ентероколит, пневмония, алергии.
Особеност на протичането на бременността и раждането
Често тежки форми на анемия се развиват при многораждали жени с кратки интервали между ражданията. Честотата на късните токсикози на бременността при бременни с анемия е 29%. Увеличен е процента на преждевременните раждания. Съществува повишен риск от антенатална смърт на плода и раждане на мъртъв плод – 11,5%.
Анемията е рисков фактор за развитието на вътреутробна патология: инфекции и хипотрофия на плода.

При изследване на деца до 1 година, родени от майки с анемия, всяко трето дете боледува от простудни заболявания, 20,6% имат алергични заболявания, а 23,1 % от децата страдат от анемия.


Диагностика:

Включва изследване в женската консултация и в стационар

Определят се:

Брой на еритроцити, хемоглобин, цветен показател, хематокрит, ЖСК, общ белтък, ретикулоцити.

Лечението на анемия I ст. се провежда в амбулаторни условия, а II и III ст. – в стационар.

Принципи на терапията


  • Белтъчна диета

  • Корекция на железния дефицит, на дефицита на микроелементи и витамини.

  • Ликвидиране на хипоксията на организма.

  • Лечение на плацентарната недостатъчност.

  • Нормализация на хемодинамиката, системни, обменни и органни нарушения.

  • Профилактика на усложнения по време на бременността и раждането.

  • Ранна рехабилитация в послеродовия период.

  • Семейно планиране.

В храненето на бременната особено място заемат белтъците.

В ежедневното меню трябва да присъстват 2-3 г белтък на 1 кг тегло; 180-240 г под формата на варено месо или 40-60 г риба + 60-100 г пилешко месо, извара 100-200 г, яйце 1 брой, сирене или кашкавал 15 г.
Мазнини - 75 г на ден под формата на краве или растително масло.
Основен източник на желязо са : месни продукти- говеждо, черен дроб, субпродукти /съдържат 5-15 г желязо на 100 г продукт/.

Богати на желязо храни: яйца, риба, овесени ядки, елда, бобови, пшеница. Добре се усвоява желязото, съдържащо се в плодовете и зеленчуците: праскови, спанак, магданоз, нар, пъпеш, цвекло, домати.


Въглехидратите постъпват в организма чрез зеленчуците и плодовете (домати, патладжан, картофи, лук, магданоз, спанак, зелен грах, фасул, зеле, пъпеш, ябълки, кайсии, нар, смокини, тиква), зърнени храни (ориз, овесени ядки, елда, ръжен хляб).
Когато плодовете и зеленчуците са в недостатъчно количество, се употребяват под формата на сокове (ябълков, доматен, морковен). Общата калорийност на приетата храна в първата половина на бременността трябва да е 2500-2700 ккал на ден, а във втората – 2900-3200 ккал на ден. Храната трябва да съдържа витамини от В-група, вит.С, фолиева киселина, според повишените потребности от тези витамини по време на бременността: вит.С до 70-100 мг на ден; фолиева киселина до 40-60 мг на ден.
Витамин С се съдържа в доматите, шипките, червения пипер, лимоните, ябълките, гроздето, орехите, червени и черни боровинки.
Фолиевата киселина се съдържа в черен дроб, птиче месо, картофи, зелен лук, краставици, цвекло, фасул, карфиол, шипки, пъпеш.
Нуждите от вит. В12 по време на бременност са 4 мкг на ден. Съдържа се в черния дроб, в яйцата и в някои риби /моруна/.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница