Ангел димов “г р о б о к о п а ч ъ т”

“Г Р О Б О К О П А Ч Ъ Т”

Тези научни разкрития позволяват по-точно да се определи и ролята на експремиера Иван Костов в българската история. Безпристрастно да се оценят неговите дела, като министър на финансите (1991 – 1992 г.) и министър-председател (1997 – 2001 г.). Още повече, че по време на четири годишния му премиерски мандат у нас упорито се прилагаше натрапената от отвъдокеанската финансова олигархия политика на реставрация на капитализма. Тогава в нашата страна беше въведен (лятото на 1997 г.) колониалния валутен борд и българската нация и държава напълно загуби своята политическа и икономическа независимост. Правителството пристъпи към смяна на социалистическата социално-икономическа система, като започна да приватизира държавни банки, предприятия, зърнохранилища, земи и гори. Под формата на „реституция” в София и другите големи градове бяха раздадени на съпартизани хиляди държавни и общински имоти. Значителна част от българските финансови, материални и природни ресурси станаха собственост на чужденци. Повечето български граждани обедняха и бяха поставени в положение да слугуват на местни и чуждестранни господари.

Вероятно поради това будни българи са дали на Иван Костов прозвището “гробокопач” на българската нация и държава. Нарекли са го така, главно заради следваната от него неолиберална евроантлантическа политика, която погубва мнозинството от българския народ. Последователното прилагане на тази политика на геноцид (т.е. на унищожаване на повечето българи с икономически средства) и особено на някои от нейните механизми (шоково повишаване на лихвите и цените на стоките, тотална трансформация на държавната собственост в частна и т.н.) преди всичко съсипа и ликвидира националното производство. Предизвика масова безработица и способства за широко разпространение на смъртоносни човешки болести и наркомании.

Посредством неолибералната евроантлантическа политика в държавата се установява диктатура на богатите над бедните. Задълбочава се пропастта между милионите мизерстващи българи и малцината местни и чуждестранни богаташи. Все повече се разраства корупцията и престъпността. Появяват се крупни аферисти, клиентелисти и мошеници от типа на израелската фирма на евреина Гад Зееви, който при управлението на Иван Костов „купи” (само за 150 хил. долара) и ликвидира струващата милиарди долари българска държавна авиокомпания “Балкан”.

Както е известно Иван Костов е в зряла възраст (около 40-годишен), когато става професионален политик. Тогава (1989 г.) настъпиха обществени събития и беше разрушен държавния социализъм в Русия, България и други страни от Източна и Централна Европа. Преди настъпването на тези събития, той е бил асистент в Софийския технически университет, където преподавал учебната дисциплина “Политическа икономия на социализма”. Името му нашумява към края на 1989 г., когато в централния печатен орган на Българската комунистическа партия (БКП) в. “Работническо дело” е публикувана подписана от него статия, призоваваща у нас да се пристъпи към незабавна икономическа реформа (в смисъл на масова приватизация на държавната собственост). Впоследствие се разбра, че тази статия е написана с чужда помощ и по указание на преуспяващия по онова време политически деец Андрей Луканов. С нея започва шеметната политическа кариера на Иван Костов. През периода 1990-1992 г. става експерт на новосформираната политическа коалиция, наречена Съюз на демократичните сили (СДС), депутат, председател на Икономическата комисия на Народното събрание и министър на финансите. След 1993 г., когато остатъчния СДС е в опозиция, за негов лидер е избран Иван Костов. На този пост той успява да консолидира и подчини членуващите в него миниатюрни партийки и да ги сплоти в една, основана на принципите на демократическия централизъм партийна организация.

През есента на 1995 г. Иван Костов е въвлечен (от своя патрон Андрей Луканов) в “активните мероприятия” за смяна на ръководеното от Жан Виденов социалистическо правителство. Като председател на парламентарната група на СДС, той злоупотребява с правото да говори без ограничение в Народното събрание и произнася дълги тиради, посредством които се мъчи да раздуха така наречената “зърнена криза” и да формира мнението, че едва ли не икономическата групировка “Орион” (която всъщност включваше дребни търговски фирми на десетина бивши колеги от социалистическите тайни служби) се толерира от правителството.

Впрочем акцията за отстраняване на Жан Виденов от поста министър-председател започна в средата на 1995 г., когато той се опълчи срещу опитите на чуждестранни и местни мафиоти, новоизлюпени бизнес-босове и “реформатори” да „приватизират” нашите държавни банки, заводи, туристически и други обекти. Реализира мерки за запазване независимостта на българската държава и за опазване на преобладаващата по това време държавна и общинска собственост.

Под влияние на редица вътрешни и външни фактори Иван Костов е избран (пролетта на 1997 г.) и за министър-председател на българската държава. Пътят му към тази висша държавна длъжност е открит след зверското убийство (октомври 1996 г.) на Андрей Луканов.

Но четири години по-късно, на състоялите се през 2001 г. у нас парламентарни избори, повечето избиратели образно казано бият дузпата на тогавашния премиер Иван Костов. Изритват го от премиерското кресло и му дават да разбере, че вече не вярват на неговите плоски лъжи и голи обещания (като това, че заедно с турски партньори ще построи каскада “Горна Арда” и ще осигури работа на част от родопското население).

Противно на очакванията, обаче Иван Костов продължава да се подвизава във висшите държавни органи. На състоялите се през месец юни 2005 г. парламентарни избори, той пак успява да стане депутат и да избегне затвора. За целта постъпва по начина, по който е въведен в нашия политически живот. Само, че този път вместо една, публикува (през пролетта на 2004 г.) две вестникарски статии, в които се подмазва на американски финансови олигарси, държавни администратори и дипломати. В едната се обявява против политиката на подобряване на българо-руските политически и икономически отношения, а в другата - отправя незаслужени нападки срещу лидера на Движението за права и свободи (ДПС) Ахмед Доган, който по-рано се е осмелил публично да призове действащия в София американски посланик, да престане да се държи като български губернатор.

След появата на въпросните статии (осигуряващи отвъдокеанска подкрепа) Иван Костов е основал и регистрирал в съда собствена политическа партия, наречена “Демократи за силна България” (ДСБ). Името на тази партия е поредната подигравка с българите. Защото със съдебно решение те се задължават да наричат “демократ” властвалия, като автократ и деспот (иронично наричан “командира”) бивш министър-председател. Обществото се принуждава при всеки повод да назовава “демократ” човекът, който през м. януари и февруари 1997 г. оглави извършения у нас държавен преврат, чрез който се разчисти пътя за повсеместно разграбване на българските държавни банки, предприятия и имоти.

Изглежда в българските политически отношения има много притворство, поквара и пошлост, щом Иван Костов се приема за “демократ” и борец за “силна България”. Както е известно чрез водената от него продажна политика, българската държава става бедна и слаба. По степен на икономическа и военна мощ, а също и по жизнен стандарт на населението, от водеща (през 80-те години на ХХ век) страна, по време на Иван Костовото управление тя се нарежда на последните места сред европейските държави.

Последователното прилагане на тази политика води до катастрофални резултати. Редица от тях се дължат и на налаганите от Иван Костов управленски решения.

1. През периода 1991 – 1992 г. когато Иван Костов е министър на финансите:

- в Министерския Съвет се приема решение, по силата на което лихвата по кредитите се повишава от 2 на над 36 на сто (така само за няколко месеца хиляди държавни предприятия са доведени до фалит);

- тегли се (1991 г.) от Световната банка държавен високолихвен заем на сума над 600 млн. дол., от които около 150 млн. дол. не са отчетени в закрития през 1997 г. (от министър-председателя) Държавен Фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) на Министерството на финансите;

- в нарушение на закона той дава писмено разрешение на фондация “Сапио” безмитно да внася от чужбина стоки и ощетява държавата със стотици милиони долари.

2. През периода януари и февруари 1997 г. когато Иван Костов е лидер на опозиционния СДС:

- той оглавява извършените от местни мафиоти и чуждестранни служби улични изстъпления, включително и погрома (10 януари 1997 г.) над парламента, вследствие на което у нас настъпва безвластие, анархия и хаос и българския лев драстично се обезценява;

- до погрома над парламента 1 долар се разменя за близо 500 неденоминирани лева;

- на 3 февруари 1997 г., когато се разбира, че лидерите на БСП (подведени от Иван Костов) няма да съставят второ социалистическо правителство, 1 долар се разменя за над 1000 неденоминирани лева;

- на 12 февруари, т.е. седмица след като лидерите на основните политически партии подписват така нареченото споразумение за национално съгласие и в страната ни има пълен вакуум в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, 1 долар се обменя за близо 3 хил. неденоминирани лева.

Вследствие на всичко това се стопяват дългогодишните спестявания (възлизащи общо на около 25 млрд. долара) на българските граждани, а средната месечна пенсия пада до 10-15 долара.

Впрочем некомпетентни и несправедливи са твърденията, че зародилия се през м. януари и м. февруари 1997 г. в нашата страна хиперинфлационен процес е резултат на двегодишното (1995-1996 година) управление на социалистите и най-вече на министър-председателя Жан Виденов. Отдавна е доказано (в т.ч. и от американския учен и носител на Нобелова награда Милтън Фридман), че хиперинфлацията, т.е. паричното обезценяване, което превишава хиляда процента годишно е траен процес, чието преодоляване изисква много време и съзидателна политика. А изкуствено предизвиканата у нас шокова инфлация която някои заинтерисовани лица продължават тенденционно да наричат “хиперинфлация” е преустановена за броени дни и то след назначен служебен правителствен кабинет.

Освен това през месец януари и февруари 1997 г. Българската социалистическа партия (БСП) има ново централно ръководство, а Жан Виденов е вече извън партийната и държавната власт. На 20 декември 1996 г. той е свален от длъжността председател на БСП, а на 28 декември с.г. в Народното събрание е приета неговата оставка, като министър-председател. След тази дата българската държава фактически се ръководи от Иван Костов, негови съпартийци и коалиционни партньори, които се събират по улици и площади, митингуват и подскачат, упражнявайки терор и диктат над повечето български граждани. По този начин умишлено се бави съставянето на правителствен кабинет на страната и се поддържа изкуствено наложеното безвластие. Създават се условия за повсеместно разграбване на огромното народно богатство. Поставя се началото на подготовката за провеждане на предсрочни парламентарни избори и за извършване (чрез пропорционалната избирателна система и централизирано съставяне на предизборните парламентарни листи) на вътрешно партийни (в БСП и СДС) преврати.

Така че Иван Костов и тогавашните ръководители на БСП са главните виновници за продължилото у нас близо двумесечно безвластие, при което лева драстично се обезценява и се стопяват, както спестяванията на гражданите, така и задълженията на “кредитните милионери” към държавните банки. Този исторически факт едва ли може да бъде потулен с тиражираната лъжа, че през периода януари – февруари 1997 г. (когато повечето български граждани преживяват „ужасна зима”), нашата държава е управлявана от фактически отстранения министър-председател Жан Виденов.

Още повече, че въпросните събития са анализирани и описани и в научни трудове на германски учени, включително на д-р Сабина Ридел от Югоизточния институт, гр. Мюнхен. В тези трудове Иван Костов е причислен към безотговорните политици, тъй като извежда хора на улицата и се домогва до държавната власт, дори тогава, когато българската икономика се “тресе”.

Главно поради това след близо едно десетилетие Иван Костов и лицата, които на 4 февруари 1997 г. доброволно му сдадоха законно спечелената държавна власт, не могат да си възвърнат “народната любов”. Въпреки, че непрекъснато заемат високи партийни и държавни постове, взаимно се хвалят и награждават (за пожертваните народни интереси) с ордени и медали.

Междувременно честните българи продължават да изпитват съчувствие и симпатии към бедния, но незамесен в кражби бивш министър-председател Жан Виденов. Почти не се поддават на нестихващата масирана пропаганда, целяща да го очерня и да му преписва чужди грехове.

3. През периода 1997 – 2001 г. когато Иван Костов е премиер на Р България:

• 
  взети са нови държавни заеми от западни банки в размер на над 3 млрд. долара;
  
• 
  по предложение на правителството е изменен приетия през 1995 год. закон за защита на земеделските производители и вместо на селските стопани, сведените до минимум държавни субсидии се предоставят предимно на банкери, търговци и собственици на „приватизирани” от Иван Костовото правителство държавни зърнохранилища;
  
• 
  започна да се прилага политиката на реабилитация на бившия български цар Симеон Сакскобургготски, който е бил лишен от граждански и имуществени права на състоялия се през септември 1946 г. у нас референдум за премахване на монархията;
  
• 
  Създават се юридически предпоставки за присвояване на скъпи и политически важни държавни дворци, резиденции, имения, земи и гори от Симеон Сакскобургготски;
  
• 
  В разрез с националните закони и международни споразумения, Иван Костов писмено одобрява отправения от главния прокурор на Република България до Конституционния съд иск да бъде обявен за противоконституционен приетия още през декември 1947 г. Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните семейства. По този начин премиерът Иван Костов е заигравал със Симеон Сакскобургготски и го лансирал за президент на страната (в нарушение на закона, одобрен на въпросния референдум) с отлед СДС да спечели парламентарните избори (2001 г.) и той да си осигури втори правителствен мандат;
  
• 
  за периода 1997-2001 г. производството в промишлеността и селското стопанство намалява с още 20 на сто;
  

• 
  без работа и препитание остават над 1 млн. души;
  
• 
  през 2001 г. размерът (13,6 млрд. долара) на брутния вътрешен продукт у нас е почти равен на този, получен през 1995 г.
  
• 
  в сравнение с кризисната 1996 г. през 2001 г. повечето българи у нас живеят два пъти по-зле (средната заплата нараства близо три пъти, но цените на хляба, парното, тока, автобусните билети и други стоки от първа необходимост се увеличават 5-7 пъти).
  

Така, че при управлението на Иван Костов започва погребването на българската нация и държава. Това управление е успешно само за негови съпартийци и мафиоти, които са заграбили ценни държавни имоти и пари.

Неслучайно сега много собственици на жилища и имоти (получени срещу отпечатани от Иван Костовото правителство “компесаторни”, “реституционни” книжа) стават членове на ДСБ. Това са собственици, които отдават придобитите от държавата и общините имоти под наем и формират така наречената рентиерска, паразитна класа в нашето общество. Тази обществена класа няма интерес да се бори за “силно правителство” и “силна България”. Нейните представители (предимно градски рентиери и тунеядци) се стремят към безвластие, при което лесно се печели от изкуствено повишаване на наемите, символично плащане на данъци и спекула с недвижими имоти.

Но въпреки това у нас доста хора все още вярват на Иван Костовите брътвежи и празни обещания. Подвеждат се и дори се опиват от привидния му национализъм.

Впрочем в обществения и политическия живот много хора се доверяват на кариеристи и користолюбци (които ги залъгват с примамливи, но неосъществими обещания) и обръщат гръб на своите самопожертвователни защитници.

Например вече две хиляди години набожните християни вярват на обещанието, че ако оказват финансова и материална подкрепа на християнска църква, след смъртта им ще бъдат изпратени в „рая”, а впоследствие и възкресени, съживени от основателя на християнската партия в Юдея Исус Христос. Приемат за абсолютна истина разпространяваната от църковните „отци” и служители фантастична измислица, че разпънатия от римските и юдейските власти Исус Христос е „възкръснал” от мъртвите.

Вярата във „възкресението” на „божия син” (считан за син на еврейския бог Иехова) е използвана и за превръщане на възникналата в началото на новата ера еврейска християнска секта в космополитна, световна партия. Нейни първи разпространители са били участвалите в убийства на невинни хора (описани в канонизираната книга Деянията на апостолите) апостоли Петър и Павел (обявени от християнската църква за светци). До ден днешен тези измамници и убийци се величаят от фанатизирани християни, които се мъчат да оправдаят въпросните убийства и да ги представят за едва ли не целесъобразни действия по време на борбата за утвърждаване на вярата в „божествената същност” на Исус Христос.

Същевременно се проявява равнодушие и неприязън към Яков (един от четиримата братя на Исус Христос), който е свидетелствал, че брат му Исус не е бил бог, а човек, надарен с пророчески и вождиски дарби. Дори се прикрива факта, че този член на Исусовото семейство е бил първия епископ на християнската църква (която оглавявал около три десетилетия след кръстовото разпятие на Исус Христос) и застъпвал гледището, че християнството би трябвало да се разпростира предимно в границите на тогавашната Юдейска провинция на Римската империя.

По време (месец август 1999 г.) на подпалените от “дървената мафия” големи горски масиви в Югоизточна България, Иван Костов за пореден път се прояви, като “гробар” на род и отечество. През дните, когато хиляди декари български гори са потънали в пламъци и дим и гинат ценни видове диви животни, той и министри от неговото правителство стояха на балкон на бившия партиен дом, от където наблюдаваха дълго продължилото вандалско взривяване на историческия мавзолей на комуниста Георги Димитров.

Това събитие (излъчено по Българската национална телевизия), напомня за светлорусия римски император Нерон, който през месец юли 64 г. от новата ера е подпалил Рим и няколко вечери подред се качвал на една кула, за да наблюдава пожара. Като гледал огромната огнена стихия, писъците и стенанията на изгарящите човешки същества, този император, както сам е казал бил “възрадван” от “красотите на пламъците” и изпял песента “Превземането на Троя” (Вж. Светоний, Дванадесетте цезари, Изд. “Рива”, С. 2002 г., с. 356).

Очевидно политическата дейност на Иван Костов е низ от престъпни деяния, причиняващи големи вреди и щети на работния български народ. Тъкмо тези деяния го представят, като рушител и “гробокопач” на българската нация и държава.

ТЕКСТ ЗА КОРИЦАТА

В настоящето изследване е доказано, че бившият министър на финансите (1991 – 1992 г.) и министър-председател (1997 – 2001 г.) на Република България Иван Костов основателно е наречен “гробокопач” на българската нация и държава. Обоснована е и истината, че той е главен виновник за изкуствено предизвиканото (през м. януари и февруари 1997 г.) у нас безвластие, при което се появяват зачатъци на шокова инфлация и рязко се влошава благосъстоянието на народа.