ПОКЛОНЕНИЯ И МОЛИТВИ, ОТПРАВЕНИ КЪМ СВЕТА БОГОРОДИЦА

ПОКЛОНЕНИЯ И МОЛИТВИ, ОТПРАВЕНИ КЪМ СВЕТА БОГОРОДИЦА

„Тя е наш ходатай и се застъпва за нас пред Исус, тъй като ние сме недостойни да Му се молим. Тя изцелява болни и има сила да избавя. Тя е наша защита и помощ, покровителка, по-славна от херувимите и серафимите, „царица на небето”. Тя е прибежище на света, наша спасителка, може да избавя от вечни мъки, отговаря на молитви и заслужава поклонение, а ние сме нейни раби” ( извадки от православни книги с песни и молитви, отправени към Пресветата Богородица).

Дайте ми само един стих от Словото на Бога, който потвърждава изказаните по-горе мисли и аз ще ги повярвам. Не е ли това описание на божество? Това много напомня за поклонението и обожествяването на други две жени, една от които е Фатима, дъщерята на Мохамед, основателя на исляма, за която се вярва, че е много близко до Бога, а другата е Самарамас – жената на Нимрод.

Самарамас, жената на Нимрод, твърдяла, че заченала сина си Тамус от боговете и затова била почитана като полу-богиня и наречена „царица на небето” („Двата Вавилона” от Александър Хислоп).

Нимрод, който царувал над Вавилон, е известен с непокорството си пред Бога. Той построил Вавилон, който е символ на идолопоклонство и лъжлива религия, защото бил построен на основата на непокорство към Бога, гордост и независимост. Там била формирана религия, която не искала да се покланя на Бога, но е била лъжлива – тя е религия на поклонение на богини. Всяка идолопоклонническа система на тази земя, всяка лъжлива религия и всеки окултизъм води началото си от Вавилон. Всички по-голeми древни световни религии – на гърците, римляните, вавилонците и египтяните също имали женски божества, на които се покланяли – Юнона, Минерва, Диана, Венера, Веста, Церера... Те били почитани като покровителки, пазителки, снабдителки и защитнички, и всички имали синове от боговете.

Терминът „царица на небето”, който бил използван за Самарамас, се използвал също за Ефеската Диана – богинята на луната (Деяния 19-та глава).

Днес хиляди хора се обръщат към Мария като „царица на небето”. Този термин „царица на небето” намираме също и в Йеремия 7:18; 44:25. Това е названието на богиня, на която Израел кадял и принасял възлияния. Вярва се, че това е същата Самарамас – обожествената жена на Нимрод. С идолопоклонството си към тази богиня Израел разпалил гнева на Бога.

Защото юдеите сториха това, което беше зло пред Мен, казва Господ; поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, и го оскверниха (Йеремия 7:30).

Всяко поклонение на образи и хора е мерзост пред Него и осквернява храма Му!

Във всяко идолопоклонничество е замесена демонична дейност. Демоничните сили обладават идолите и са привлечени от поклонението към тях, защото вземат за себе си от този дух на боготворене.

Днес отново виждаме същата древна демонична сила, която още във Вавилон установила религиозна система на поклонение на богини, да отклонява хората в Христовата Църква от истинското поклонение, което принадлежи само на Бога.

Идеята за обожествяване на жена, раждаща син на Бога, се зародила във Вавилон и била повторена в опита на Сатана да обожестви друга жена, която роди Сина на истинския Бог – Исус Христос.

Когато пророк Исая пророкува, че девица ще зачене и ще роди син (Исая 7:14), дяволът, макар да не разбираше целия план на Бога, си постави за цел да създаде лъжливи религии, покланящи се на богини с деца и така да заблуди хората и осуети плановете на Бога. Не напразно Исус го нарече „баща на лъжата”!

Още от самото начало в Едемската градина и до идването на Исус виждаме същата тенденция на дявола да контролира света и да направи своя религиозна система. Както знаем лъжливите религии са започнати от Сатана и зад всяка религиозна система на поклонение на богини, стоят демонични сили. Когато хората се покланят на светии, Мария или други богове, те всъщност се покланят на Сатана, който създаде тези поклонения и поквари църквата с лъжа.

Библейската и историческа представа за Мария е различна от учението на Православната църква днес. В една католическа енциклопедия пише, че в първите три столетия на Църквата не е придавано значение на Мария, както по-късно в четвърти век, т.е. в първите векове на ранната църква не е имало култ към нея.

Историкът Ремзи Макмулен, автор на книгата „Християнизиране на Римската империя”, направил следното проучване: Според историята в четвърти век, по времето на управлението на император Константин, когато църквата била контролирана от Рим, Мария била провъзгласена за „майката на Бога”. В нейна чест била направена статуя – идол с полумесец на главата – по изображение на Диана, богинята на луната. По времето на този император имало много поклонения на женски божества. Това било времето, когато Мария била въздигната като богиня и провъзгласена като ходатай между човека и Бога. Традициите започнали да изместват чистото учение на апостолите и Исус. Исторически факт е, че около четвърти век църквата била изпълнена с човешки учения и традиции и навлязла в голяма духовна тъмнина.

Хората се обиждат, когато засягаш традициите им, но те трябва да изследват истината и да стоят на нейна страна. Ако обичаме Бога и Неговото Слово, ние ще кажем като псалмопевеца: Мразя лъжата и се гнуся от нея, но закона Ти обичам (Псалм 119:163).

Мария, майката на Исус, беше считана само за една благословена жена. Тя беше много свята жена, придобила Божието благоволение и заема специално място в историята. Тя е пример за чистота и смирение, вяра и послушание. Ангелът я нарече „благословена”, но има голямо разстояние между това изказване и титлите и позицията, която е дадена на Мария днес. Тя каза за себе си: Аз съм слугиня на Господа... Зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой (Лука 1:38, 47). Тя знаеше, че има нужда да бъде спасена и говореше за себе си със скромни думи.

Когато на сватбата в Кана Галилейска Мария дойде при Исус с молба, защото виното беше свършило, Той й каза: Какво имаш ти с Мене, жено? Исус ясно показа, че не слуша друг освен Отец Си, защото Той върши само това, което вижда Отец Му да върши. Мария разбра това и каза на слугите: Каквото ви каже, направете (Йоан 2:5; 5:19). Тя препрати хората директно при Исус.

Когато учениците казаха на Исус, че майка Му го търси, Той отговори: Коя е майка Ми и кои са братята Ми? И като посочи с ръка към учениците Си, каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той ми е брат и сестра, и майка (Матей 12:48-50).

Исус, Който Сам ни учи да почитаме баща си и майка си, не каза тези думи от неуважение към майка Си, а поради измамливото и непостоянно човешко сърце, което Той знаеше, че е склонно да търси друг предмет на поклонение освен Бога. Както и стана по-късно, когато в замяна на поклонението към Диана (Артемида) или към Изида в Египет навлязло поклонението към Мария.

Исус каза: ...никой не идва при Отца освен чрез Мен (Йоан 14:6). Мария не може да ходатайства за нас, защото има само един ходатай между Бога и Човека – Исус Христос. Нека да не позволим да бъдем заблудени. Мария е благословена, но тя не е пътят до Бога. Тя беше човешки съд, чрез който Господ дойде в плът. На нас не ни е казано да вярваме в нея, нито да й се молим. Исус каза: ...вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен (Йоан 14:1), но Той никога не каза „вярвайте в Моята майка”. Ако това беше необходимо, Той щеше да ни го каже.

Исус научи последователите Си да се молят с чудната молитва „Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име” и че каквото и да поискаме в Неговото име от Отца, Той ще ни го даде. Ние можем да отидем директно при Отца чрез Сина Му. Никъде в Словото не се говори за молитви отправени към Мария. Тя не може да ги чуе, нито да ги отговори.

Исус каза: Аз и Отца едно сме, но никога не спомена Мария. Всеки човек, който учи обратното, показва, че не е истински вярващ. Той е езически поклонник на богини, който използва името на Мария, за да отдалечи хората от Отец и Сина Му Исус Христос.

Преди години, чух една възрастна служителка в православната църква да казва, че тези, които се молят само на Исус, Го издигат в „култ”. Стана ми тъжно за тази жена. Помислих си какво ли е това, което тази мила, но невежа жена беше видяла и чула през всичките й години на работа в църквата, за да направи такова изказване за самия Господ – единственият достоен за поклонение! Тя беше видяла култ към Мария и светиите.

Христос – най-сладкото име на света! Всичко, от което имаш нужда можеш да намериш в Него. Той е Господ и Спасител, ходатай, лекар, баща, съпруг, брат, приятел, съветник, защитник, най-добрият слушател...

Бог има славен живот за теб! Иди при Него – защо се бавиш? Той ще ти даде сила да преодолееш всяко изпитание. Исус е приготвил за теб всичко, от което имаш нужда и за което си копнял – отмора, сигурност, любов, напътствие...

Ако ти си се молил на Мария, сега можеш да видиш от Писанията, че това не е приятно на Бога. Вероятно ти си го правил искрено. Въпреки това сега като знаеш истината, ти можеш да изповядаш греха си, да се покаеш и да положиш всичката си вяра само в Исус Христос. Само Той може да отговори на молитвите ти и да те спаси.

ВОДНО КРЪЩЕНИЕ

Нека първо да кажа какво означава това и после какво не означава.

Когато човек повярва в Исус като Господ и Спасител и се покае за греховете си, според Новия Завет и заповедта на Исус, той трябва да направи водно кръщение. То е символ на умирането на стария човек и раждането на новия. Водното кръщение е външен израз на това, което е станало вътре в човека – покаяние и новорождение. С потапянето във вода ние погребваме старото си грешно естество и с излизането от водата започваме да ходим в нов живот. Басейнът с вода символизира воден гроб, в който се съединяваме символично с Исус в смърт, подобна на Неговата.

Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му. Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отец, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха (Римляни 6:3-6).

Думата кръщение носи значението си от гръцката дума baptismos, която означава „напълно покрит с вода”, т.е. потопен. Кръщението не е „поръсване с вода” за здраве, закрила и късмет, но е вземане на решение за посвещение на Господ. То се извършва чрез потапяне във водa. Ранната църква извършвала кръщенията в реките.

В Деяния 2:38 апостол Петър казва: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви. Следователно само покаяните и новородените могат да се кръстят във вода. През Средновековието кръщението било обявено като валидно за „опрощаване на грехове”, с което се измества нуждата от покаяние и новорождение. В Марк 16:16 Исус казва: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен... Първо е повярването, а после кръщението. Църквата не трябва да кръщава хората без да им обясни истинското значение на водното кръщение. Човек не трябва да бъде кръстен преди да му е благовестено за Исус (Деяния 8:30-38).

Православната църква е възприела практиката, когато се кръщава малко дете, неспособно само да вземе решение, да има кръстник (условието е той да е „православен” християнин), който вместо него да изповяда вярата и решимостта да стане християнин. Това е в противоречие с условията за кръщение споменати по-горе – новорождение и лична изповед на вяра и покаяние. Човек сам трябва да направи избора си, когато е в съзнателна възраст. Едно дете не може да вземе такова решение, нито пък Бог изисква това някъде в Словото Си. Както знаем, много хора, които са били кръстени като деца, по-късно са ставали престъпници или умирали като атеисти. Но молитвите на родителите и наставленията им към детето в пътя на Господ, могат да положат добра основа за вярата му и за действието на Бог в живота му. Също така децата могат да бъдат посветени на Господ от родителите им в църквата, както Исус като дете беше представен пред Бога в храма Му (Лука 2:22).

Поради високата смъртност при децата по времето на Константин се възприело кръщението на деца и така значението на водното кръщение било изопачено. Кръщението на деца е небиблейска практика! Нека да възстановим истината, изгубена през вековете!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Eстеството на човека е такова, че търси готова форма, в която да намери сигурност в спазване на заповеди и правила, за да угоди на Бога. Но от разгледаното до тук видяхме, че Бог цени отношението в сърцето на хората повече от показване на покорство към закон.

Правилата и наредбите никога не са били Божията цел! Правила и наредби от човешки заповеди не трябва да ни управляват. Те не могат да променят вътрешния човек. Необходими са силата на Бога и Словото Му. Религиозният дух само имитира истинското поклонение към Бога. Този религиозен дух е „квасът” на садукеите и фарисеите, за който Господ предупреди учениците Си. Този дух ни кара да служим на Бога, за да получим одобрението Му, вместо да уповаваме на това, че сме приети чрез кръста на Исус. Смесването на истинското благовестие с друго учение, което изглежда добре, но отрича силата и смисъла на Христовата жертва се превръща в лъжеучение. Нашата ревност към Бога не трябва да е основана върху обреди, правила и традиции, защото това е оскърбление към кръста, който единствено изкупва вината ни. Какъв е резултатът от тези правила? Квасът ограничава живота на човека до едно замряло място, подсигурено от правила, но без растеж на духа и без лични взаимоотношения с Бога. Исус нарече учението на тези духовни водачи квас. Щом квасът се прибави към тестото, цялото тесто е засегнато. Проповядването и изпълняването на правила и човешки заповеди имитира покорство, но всъщност води към религиозно поробване.

Затова може би храмовете станаха скучни и непривлекателни за мнозина. Много се стичат там, защото чувстват необходимостта от Бога, но не намират храна за душите си. Други обичат да отиват там, само когато нещо ще се празнува. Много православни църкви заприличаха на клубове, където хората ходят, за да срещнат хора, не Бога.

В книгата си „Холокост” Арт Кац пише: „Защо хората предпочитат някаква форма на религия, която не представя Бога, какъвто Е? От къде се взима това инстинктивно и дълбоко отвращение от познаването на Бога и предпочитането на една мнима религия? По моему, именно религията е онази амалгама от човешка мисъл и обичаи, която дава възможност на хората да се посветят на нещо за свое собствено удовлетворение и същевременно ги предпазва от отговорността, която предполага истинското познаване на Бога. Защо не сме устремени към истинското познание на Бога, ако то е достъпно?... Дали не е защото истинската среща с Бога ни задължава? Да познаеш истински Бога, означава да познаеш истинските Му изисквания и това не е удобно на човека. Ето и дълбоката причина Бог да бъде заобиколен и да предпочетем избрания от нас бог, който няма да ни предиря. Дори общуването с Живия Бог може да се изгуби, ако търсим „удобството” си вместо истината и пример за това е съвременното християнство.”

Милея както за миряните, така и за онези свещенослужители, които искрено вярват и служат на Бога, но не според пълното знание. Моля се, Бог да издигне ново поколение от свещеници в Православната църква, които пламенно да проповядват Божието Слово.

Това послание е за всички, които имат неудовлетворен копнеж към Бога и Истината, но още не са намерили пътя до Него. То е също и за тези, които Го познават, но не са преживяли напълно освобождаваща сила на благата вест. То няма за цел да отклони хората от Православната църква и да ги заведе в Евангелската, но да ги изведе от тъмнината на духовното невежество и да ги въведе в светлината на Божието Слово.

Бих искала да видя великите проявления на царството на Бога в живота на Православната църква. Нека изхвърлят кваса, защото законът на свободата ни се даде, за да живеем живот, пълен с богатствата на Христос. Само тогава можем да израснем духовно. Законът на свободата със сигурност ще ни заведе при Бога.

Християните, които искат да угодят на Бога, а не на хората, трябва решително и безкомпромисно да пазят Христовото благовестие, за да тържествува истината на Божието Слово и да пребъдва със Църквата!

Понеже аз обичам Твоите заповеди повече от злато, даже от чисто злато; понеже смятам за прави всички Твои наредби относно всяко нещо, затова мразя всеки лъжлив път. Чудесни са Твоите свидетелства, затова душата ми ги пази (Псалм 119:127-129).
***

На тези, които пазят истинското cлово на благовестието, ще кажа същите думи, които Павел каза на Тимотей:

Ако пребъдваш в Неговото учение, тогава наистина си Негов ученик (Йоан 8:31).

Този тип вяра оставя всичко, което не се потвърждава от Писанията (1 Тимотей 5:15).

Новият Завет говори ясно за вяра, която не е спасителна. Исус говори за временна вяра (Матей 13:19), Яков пише за мъртва вяра (Яков 2:17), Павел пише за напразна вяра (1 Коринтяни 15:2). Ако вярата е истинска, предметът на вяра ще е само Исус Христос (Деяния 4:12).

Ние трябва да изследваме Писанията, за да разпознаваме истинския път от лъжливия. Божиите Писания няма да позволят човек да бъде спасен, докато вярва друго евангелие!

AКО НЕ ПОЗНАВАШ ИСУС КАТО ГОСПОД И СПАСИТЕЛ, ПОМОЛИ СЕ:
Отче, идвам при Теб в името на Твоя Син Исус Христос. Моля те, прости греховете ми и запиши името ми в книгата на живота. Аз вярвам, че Исус Христос е Господ и че Той умря за греховете ми и възкръсна. Господи, води ме в пътя Си, научи ме на Твоите истини и ми дай любов към тях. Изпълни ме със Святия Си Дух, разчупи ярема на неверие и на религиозен дух в мен и ме свободи в Христос за нов живот. Моля Те прибери ме в кошарата Си, за да намеря сигурност, почивка и храна при Теб. Амин!
За информация и контакт:

muchloveforjesus@yahoo.com