Анри Троая Екатерина Велика глава I фигхен
ГЛАВА XVIII Дидро и Пугачов
Изтегляне 1.73 Mb.
|
| ГЛАВА XVIII
Дидро и Пугачов Ландграфинята Хесе-Дармщат, дъщерите й, свитата и Грим се намираха още в Санкт-Петербург, когато друг забележителен гост съобщи за пристигането си. Към кръга на високопоставените умове около Екатерина щеше да се присъедини Дени Дидро. След дълги колебания старият, шейсетгодишен философ, домосед и зиморничав, който никога не бе пътувал, освен от Париж до Монморанси, за да посети мадам д’Епине, се реши най-после да се отправи към далечна Русия. Искаше да благодари на благодетелката си и да поговори с нея за финансирането на своя проект — новата Енциклопедия или речник на идеите като допълнение към предметния речник — гигантски философски труд, който щеше да систематизира цялата човешка мисъл още от сътворението на света. Това смело начинание го плашеше по-малко от перспективата да прекоси половин Европа, за да стигне до суровата снежна страна, където царуваше царицата на неговото сърце. Той страдаше от стомашни болки и се страхуваше от руската храна почти колкото и от течението. Но да става каквото ще! И потегли през май 1773. Полека-лека, превит надве, кашляйки, храчейки, стигна до Хага и спря да си почине три месеца у княз Голицин. По-късно, когато наближи есента, въпреки силните колики, продължи пътя си за Санкт-Петербург, заедно с граф Наришкин. Сгушен на мястото си в пощенската кола, той се надяваше да пристигне там преди началото на зимата. Когато екипажът премина бариерата, над столицата валеше сняг. Притеснен, Дидро поиска да го откарат направо при Фалконе, за да подиша при него малко френски въздух. Но Фалконе го прие много хладно. Нямал кътче, където да приюти сънародника си, а бил затрупан с грижи, които му отнемали всякакво желание да се занимава с чуждите. Скулпторът се освободи от посетителя си и той се принуди да приеме гостоприемството на Наришкин. На следващия ден Дидро се събуди от камбанен звън и артилерийски залпове: Русия празнуваше сватбата на великия княз Павел и принцеса Вилхелмина, преименована Наталия. Празненствата продължиха две седмици след бракосъчетанието. Безразличен към радостното оживление, Дидро посети императрицата. Черната му дреха се открояваше сред пъстрите тоалети на придворните и шокираше. Екатерина посрещна госта си, преливаща от любезност и уважение. Простодушието на господарката го покори веднага. Отсетне го приемаше всеки ден в работния си кабинет, за да поговорят "не повече от час". Често този "час" продължаваше до вечерята. Дидро се чувствуваше предразположен, бъбреше, цвъркаше от оживление, ръкомахаше. Находчивостта и излиянията му разсмиваха императрицата. "Той хващаше ръцете й, разтърсваше ги, удряше по масата, като че се намираше в "синагогата" на rue Royale88, пише Грим. Екатерина, както сама разказваше на госпожа Жофрен, винаги така уреждала работата, че да има маса между нея и събеседника й, понеже след разговорите коленете й били натъртени, а по бедрата и се появявали синини. Понякога в разгара на споровете гостът издърпваше перуката си и я захвърляше в някой ъгъл. Императрицата я взимаше и му я подаваше със снизходителна усмивка. Той извикваше: "Благодаря", натикваше купчината коси в джоба и продължаваше пламенното си слово. Преди всичко искаше да изложи гледището си за възпитанието на великия княз Павел. След като изкара стажа си в различни административни служби, за да се научи да управлява, младият княз трябваше да обходи цяла Русия, придружен от геолози, юристи и икономисти и да се запознае отблизо със своеобразието на страната си. После, като създаде дете, за да осигури наследник за трона, ще бъде редно да посети Германия, Англия, Италия и Франция. Ако Дидро бе спрял дотук с мъдрите си съвети, Екатерина щеше да бъде очарована. Но той влезе в ролята на съветник не само по образователните проблеми. Искаше да просвети императрицата и върху най-добрия начин за управление на народа. Нали беше тук като апостол на либералната философия? Вживял се в своята мисия, той предложи на нейно величество да отговори на един въпросник от осемдесет и осем точки като: какви количества катран доставя всяка област, каква е организацията на ветеринарните училища, колко евреи живеят в империята, какви са отношенията между "господаря и роба". Тя се почувствува засегната и му отговори, че в Русия няма "роби", а само селяни, прикрепени към земята. Крепостните, твърдеше тя, са независими духом, но телом са подложени на известна принуда. Странен начин да се смекчават нещата. Наистина ли смяташе тя, че като подарява на някой свой фаворит хиляда мужици, ги прави свободни хора? Дидро й противоречеше, наричаше я "милостива госпожо", даваше й за пример гърците и римляните, настояваше да преустрои институциите, докато не е станало късно. Същевременно той се съгласяваше, че има "добри деспоти", но "ако двама или трима добри деспоти се изредят на власт един след друг, народът ще забрави ролята на съпротивата и на свободната изява на мненията". Екатерина вдигна рамене. Нейният скъп философ решително нямаше никаква представа за руската действителност. "Господин Дидро, каза му тя, изслушах с най-голямо удоволствие всичко, което ви подсказва вашият блестящ ум, но от забележителните ви принципи, които много добре разбирам, могат да се получат хубави книги и лоши дела. В плановете си за реформа, вие забравяте разликата в положението между двама ни; вие работите върху хартия, а тя понася всичко; гладка е и гъвкава, не създава препятствия нито за въображението, нито за перото ви, докато аз, горката императрица, работя с човешка материя, която е особено раздразнителна и чувствителна". Въпреки това обаче той продължаваше да раздава съвети за какво ли не: за учебните програми, за избора на театралните пиеси за учениците, дори за външната политика на правителството. Дюран дьо Дистроф му бе възложил да използува влиянието си пред императрицата, за да й внуши да сключи мир с Турция и да се сближи с Франция. Но тя отговори направо на дипломата, че Дидро й се вижда едновременно и много стар, и много млад, за да бъде ходатай. "В известни отношения изглежда стогодишен, в други — десет". А когато Дидро заговори разпалено пред нея. че заради ласкателствата си придворните заслужавали да бъдат изпратени в най-страшния кръг на ада, тя го прекъсна и го попита рязко: "Искате ли да ми кажете какво се говори в Париж за смъртта на моя съпруг?" Сепнат, Дидро се опита да измести разговора, но тя отново го притисна: "Струва ми се, че поехте пътя, ако не към ада, то поне към чистилището." Дошъл да посее добри семена в руската целина, Дидро постепенно се убеди, че императрицата не възнамерява да приложи веднага хубавите теории, които й развиваше по цял ден. Тя ги одобряваше, усмихваше се, но Русия продължаваше да живее както преди. Все пак той написа за нея книга със съвети под заглавие "Философски и исторически сборник". Екатерина прие произведението с вълнуващ интерес и го прибра в една касетка, за да го забрави по-лесно. Зимата беше към края си и Дидро, разочарован и очарован едновременно, се заприготвя да си отпътува. Не го задържаха. Императрицата му подари пръстен, кожух, личната си каляска и "три торби с по хиляда рубли всяка". "Но, пише той на жена си, ако извадя от тази сума стойността на емайловото пано и двете картини, които поднесох на императрицата, разходите по връщането ми и подаръците, които ще бъде честно да направим на Наришкини… ще ни останат пет или шест хиляди франка, дори по-малко." Екатерина не пое никакво конкретно задължение за публикуването на новата Енциклопедия. Какво от това? За Дидро тя "имаше душа на Брут и чар на Клеопатра". Раздялата през март 1774 г. бе тъжна. Дидро се страхуваше от обратния път. И имаше право да се тревожи. Когато прекосяваха Дюна, ледът на реката се пропука, водата бликна и каретата бавно започна да потъва. В последния миг слугите успяха да извадят стария човек от купето, но конете се удавиха. Той се отърва само с уплахата, с една доста силна треска и леки колики. Философът трябваше да остане на легло. Три четвърти от багажа му бе загубен. Когато пристигна в Хага, все пак намери сили да напише "Бележки върху Наказа на нейно императорско величество до депутатите за съставянето на законите", Когато получи откровеното писмо с бележките, Екатерина не можа да овладее възмущението си. За няколко месеца, прекарани с Дидро в разговори, разбра, че е вятърничав, празномислещ и жонгльор. А ето че си позволяваше да критикува нейния Наказ. "Произведението на Дидро (Бележките) е истински брътвеж, в който не личи нито познаване на нещата, нито благоразумие, нито прозорливост, пише тя на Грим след смъртта на философа. Ако Наказа беше по вкуса на Дидро, той щеше да обърне нещата с главата надолу." Щом се върна в Париж, Дидро изпрати на благодетелката писмо, в което изрази безграничната си благодарност. "Имам честта да пиша на ваше величество от дома си. Бащи, майки, братя, сестри, деца, внуци, приятели, познати бързат да ви се поклонят и ви благодарят за всички добрини, с които ме почетохте в двора си. Вие се нареждате до Цезар, вашия приятел, и малко над Фридрих, опасния ви съсед. Останало е едно незаето място — до Ликург или до Солон и то се полага на ваше величество. Това ви пожелава галоруският философ." За сърцето на императрицата и друг "галоруски" философ гледаше с лошо око на съперника. Разказите и анекдотите на Дидро за дългия му престой на брега на Нева толкова силно помрачиха Волтер, че се поболя от ревност. Месеци наред никакво писмо не пристигаше от Санкт-Петербург до стария отшелник от Ферне. Не се ли бе отвърнала от него Екатерина, за да се привърже към другия? Той не издържа и на 9 август 1774 г. писа на своята "Северна Семирамида": "Госпожо, положително съм изпаднал в немилост във вашето сърце. Ваше императорско величество ме изостави заради Дидро, Грим или някой друг любимец. Нямате никакво уважение към старостта ми. Ако ваше величество беше френска кокетка, както и да е. Но как може една императрица, която печели победи и кове закони, да бъде тъй непостоянна? … Търся в себе си вина, за да оправдая безразличието ви. Зная добре, че всяка обич свършва някой ден. Ако не бях тъй близо до гроба от старост, щях да умра от отчаяние…" Изтегляне 1.73 Mb. Сподели с приятели:
|