Аристотел “Атинската полития”
Изтегляне 0.75 Mb.
|
XVI. Прочее, по такъв начин Пизистрат се възкачил като тиран, след което настъпили следните промени. 2. Пизистрат управлявал, както бе казано, по-скоро умерено и законосъобразно, а не тиранично, въобще бил човеколюбив и благ, спрямо провинилите се бил снизходителен, а на бедните давал пари в заем срещу работата, която извършвали, обработвайки земята, за да се прехранват. 3. Това извършил поради две причини: вместо да губят времето си в града, да бъдат разпръснати по полето и имайки някакво благосъстояние, да се занимават с личните си дела и да нямат нито желание, нито свободно време да се занимават с държавните. 4. Същевременно се увеличили и собствените му приходи, понеже от добивите на обработваемата земя събирал десятък. 5. За тази цел поставил съдии по деми и сам твърде често предприемал пътувания из земите, за да наблюдава и помирява спорещите, та да не ходят в града, изоставяйки работата си. 6. Казват, че по време на едно такова пътуване на Пизистрат се случило следното с някакъв селянин от Химет и областта оттогава била наречена „освободена от данъци”. Като видял човека да копае едно съвсем каменисто място, Пизистрат се почудил и накарал слугата си да попита какво ражда тази земя, а човекът отговорил: „Само мъка и горчилка - казал, - но и от мъката и горчилката Пизистрат трябва да получи десятък.” Човекът отговорил така, понеже не го познал, ала Пизистрат, удивен от откровеността и трудолюбието му, го освободил от всички данъци. 7. Мнозинството не било потискано по време на неговото управление, напротив, той осигурил мир и спокойствие, затова казвали, че „тиранията на Пизистрат била като живота по времето на Кронос”, понеже по-късно, когато синовете му го наследили, управлението станало доста по-сурово. 8. Пизистрат бил най-възхваляван за любовта към народа и човечността си, защото искал да управлява според законите, без облаги за себе си. Веднъж даже, когато бил обвинен в убийство и го призовали в Ареопага, той се явил лично, за да се защити, а ищецът, уплашен, се отказал от делото. 9. Затова останал дълго на власт. И всеки път, когато я загубвал, отново се възкачвал без усилие. Понеже мнозинството и от благородните, и от обикновените хора го поддържали, едните заради дружелюбието му, а другите - заради помощта в личните им дела, поради което бил еднакво добре приет и от двете страни. 10. В ония времена законите на атиняните били меки спрямо тираните, включително и онзи, който се отнасял до установяването на тирания. Той гласял така: „Атиняните спазват следния наследен от предците обичай: ако някой се стреми да установи тирания или ако подпомага тиранията, той и родът му да бъдат лишени от граждански права.” XVII. Прочее, Пизистрат управлявал до старини и починал поради болест по времето на архонта филон, тридесет и три години след първото си възцаряване като тиран, от които деветнадесет - властвал, а през останалите бил в изгнание. 2. И очевидни са празнословията на онези, които твърдят, че Пизистрат бил в любовни връзки със Солон и че бил стратег в битката срещу мегарци за Саламин, понеже това не съвпада с времетраенето на живота на всеки един от тях, както и като се има предвид по времето на кой архонт умират. 3. Когато Пизистрат умрял, синовете му поели властта, управлявайки по същия начин. Пизистрат имал двама синове от законната си съпруга: Хипий и Хипарх, и двама от една аргейка: Йофонт и Хегезистрат, наричан Тетал. Понеже Пизистрат бил женен за дъщерята на аргейския войник Горгил на име Тимонаса, която по-напред била жена на Архин от Амбракия, от рода на Кипселидите. На това се дължи съюзничеството с аргейците, при което хиляда бойци под водачеството на Хегезистрат спечелили битката при Паленида. Едни разправят, че Тимонаса се омъжила за Пизистрат по време на първото му изгнание, а други - по времето, когато бил тиран. XVIII. Хипарх и Хипий поели управлението заради своя произход и своята възраст, понеже бил по-възрастен, разумен и с качества на политик, Хипий го оглавил. Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството, той именно привлякъл Анакреонт, Симонид и други поети. 2. Тетал бил доста по-млад, а в живота - дързък и надменен, та станал причина за всичките им беди. Той се влюбил в Хармодий, но бил отхвърлен от него и вместо да сдържи яростта си, се държал предизвикателно, даже накрая попречил на неговата сестра да участва в Панатенейските празници като канифор, като позорно обидил Хармодий, наричайки го женствен, поради което Хармодий и Аристогитон се разгневили и извършили убийството му, след като си осигурили и много съмишленици. 3. И така, те издебнали Хипий, който наблюдавал празника от Акропола (понеже той трябвало да посрещне шествието, а Хипарх - да го изпрати), но като видели един от заговорниците да разговаря най-приятелски с него, си въобразили, че ще ги издаде, и започнали да действат преди останалите заговорници. Така убили Хипарх, който съблюдавал за реда по време на шествието около Леокорея, и с това провалили замисленото дело. 4. От двамината веднага бил убит от гвардията копиеносци Хармодий, а Аристогитон умрял по-късно след дълги изтезания. По време на мъченията той издал мнозина от знатните и от приятелите на тираните. Всъщност било невъзможно да бъде уловена тутакси някаква следа от заговора, така че разпространяваната мълва, че Хипий обезоръжил участниците в шествието, откривайки ония, които носели мечове, е невярна, защото тогавашните шествия били мирни, едва по-късно, по време на демокрацията, бива въведен този обичай. 5. А Аристогитон обвинил приятелите на тираните, поне така твърдят демократите, преднамерено, за да ги изкара светотатци и наред с това безсилни, щом можели да убиват невинни хора и собствените си приятели, а според някои други той най-неприкрито е издал съзаклятниците. 6. Накрая, търсейки начин да умре, той обещал да издаде и много други хора и така убедил Хипий да му подаде своята ръка като доказателство за уговорката, но щом хванал ръката му, той го обругал, че е подал ръка на убиеца на брат си, при което Хипий страшно се разярил, извадил меча си и го убил. XIX. Впоследствие тиранията станала много по-тежка, понеже в желанието да отмъсти за брат си Хипий убил и заточил много хора, станал подозрителен и неумолим към всички. 2. Четири години след смъртта на Хипарх положението в полиса станало тъй заплашително, че Хипий се заел да укрепява Мунихия, за да се пресели и установи там. Междувременно той бил свален от Клеомен, цар на лакедемонци, понеже оракулите многократно предсказвали, че на лаконийци е отредено да съборят тиранията. 3. Изгнаниците, начело на които стоели Алкмеонидите, не могли със собствени сили да осигурят своето завръщане и всичките им опити не сполучвали. И когато се укрепили в Лепсидрий, в планината Парнет, където отишли и някои техни привърженици от града, били обсадени и победени от тираните. След това поражение в сколиите възпявали следното: Ах, Лепсидрий предателски, колцина достойни мъже погуби, добродетелни и патриоти, които тогава показаха чии са техните предци. 4. И докато начинанията им завършвали неуспешно, Алкмеонидите се заели да възстановят храма в Делфи, за което получили необходимите средства от лаконийците. А Пития винаги нареждала на допитващите се до нея лакедемонци да освободят Атина, докато накрая склонила спартанците, макар че те имали съюз за приятелство с Пизистратидите. Немалък дял за похода на лаконийците се падал и на съюзничеството между аргейците и Пизистрат. 5. И така, най-напред Алкмеонидите изпратили по море флота начело с Анхимол. След като бил победен и убит, благодарение на подкреплението от хиляда конници начело с Киней от Тесалия, те много се разгневили от неуспеха си и изпратили царя Клеомен с по-добре подготвена войска по суша, който, щом победил конницата на Хипий, която преграждала пътя му към Атика, го притиснал в крепостта, наречена Пеларгикон, и го обсадил с помощта на атиняни. 6. При тази обсада били заловени синовете на Пизистрат, когато се опитвали да избягат. След пленяването им Пизистратидите, за да ги спасят, събрали имуществото си за пет дена и предали Акропола на атиняни по времето на архонта Арпактид. Пизистратидите задържали тиранската власт точно седемнадесет години след смъртта на Пизистрат, а общо с неговото царуване родът им упра влявал около петдесет години. XX. След събарянето на тиранията помежду Исагор, син на Тисандър - приятел на тираните, и Клистен от рода на Алкмеонидите започнали раздори. Победен от хетериите, Клистен привлякъл на своя страна демократите, обещавайки да предаде властта на мнозинството. 2. А Исагор, понеже не му стигали силите за борба, отново поканил Клеомен, с когото имал договор за приятелство, да участва в изгонването на светотатците, защото се смятало, че и Алкмеонидите принадлежат към светотатците. 3. Щом Клистен напуснал тайно града, Клеомен начело на малоброен отряд прогонил от Атина седемстотин фамилии. После се опитал да разпусне Съвета и да предостави на Исагор и триста негови съмишленици пълната власт. Но понеже Съветът се възпротивил и демосът се събрал, привържениците на Клеомен и Исагор се укрили в Акропола, а народът ги обсаждал в продължение на два дена, на третия било сключено споразумение, според което Клеомен и всички, които били с него, трябвало да напуснат града, а Клистен и останалите изгнаници били поканени да се завърнат. 4. Щом демосът взел властта, Клистен станал простат на демоса, понеже Алкмеонидите прогонили тираните и били техни дълготрайни съперници. 5. А и още по-преди един от Алкмеонидите - Кедон, се е борел срещу тираните и в негова чест е следният сколий: Робе, налей и на Кедон, не го пропускай, понеже подобава с вино да черпим храбреците. XXI. Такива са прочее причините, поради които демосът имал доверие на Клистен. И тогава, през четвъртата година от свалянето на тираните, по времето на архонта Исагор, той застанал начело на демоса. 2. Най-напред увеличил броя на филите от четири на десет, понеже искал да постигне смесване, така че всички да участват в управлението, оттогава съществува фразата: „да не се занимават с филите” всички ония, които изследвали родовете. 3. После било решено Съветът да бъде съставен от петстотин вместо от триста членове - по петдесет от всяка фила (преди било по сто от всяка). Клистен не разпределил гражданите на дванадесет фили, за да избегне предишното подразделение на тритии”, които били дванадесет за четирите фили, и така народът не можел да се смесва помежду си. 4. Разделил страната на тридесет деми: десет за града, десет за крайбрежието, десет за вътрешността и тия подразделения нарекъл тритии, като чрез жребий бивали избирани по три тритии за всяка фила, така че тя да включва жители от всички области. Живеещите заедно във всеки един от демите нарекъл демоти, за да попречи назоваването само по бащино име, което спомогнало да бъдат отхвърлени новите граждани и за да ги накара да се назовават според своя дем; оттогава атиняни прибавят към името си и названието на съответния дем. 5. Назначил и демархи, които имали същите задължения като предишните навкрари, понеже заместил навкрариите с деми9. Едни от демите били именувани според местностите, а други - според името на своите основатели, понеже не всички деми се падали в места с название. 6. А родовете, фратриите” и жреческите длъжности предоставил да бъдат съхранявани от всеки дем според обичая на прадедите. На филите избрал епоними измежду отличените сто ар-хегети, от които десет били избрани от Пития. XXII. След тия събития политията станала много по-демократична, отколкото по времето на Солон, защото тиранията направила неговите закони неизползваеми, а Клистен в изгода на народа постановил нови закони, сред които бил и този за остракизма. 2. И така, най-напред, през петата година от тази разпоредба, по времето на архонта Хермокреонт, била съставена клетвата за Съвета на петстотинте, която се полага и до ден днешен. После избрали стратезите по фили - от всяка фила по един, а полемархът стоял начело на всички стратези. 3. Дванадесет години по-късно, когато атиняни спечелили битката при Маратон по времето на архонта фенип и изминали две години от победата, а демосът придобивал все по-голяма мощ, за пръв път си послужили със закона за остракизма, който бил постановен поради недоверието към влиятелните граждани, защото и Пизистрат станал тиран, когато бил простат и стратег на демоса. 4. И пръв бил остракизиран един от неговите роднини: Хипарх, син на Харм, от дема Колит, най-вече заради когото Клистен издал закона в желанието си да го прогони. Понеже атиняни позволявали на приятелите на тираните, които не участвали в размириците, да живеят в полиса, проявявайки присъщата на народа търпимост, а техен водач и простат бил именно Хипарх. 5. Още на следващата година, по времето на архонта Телесин, избрали чрез жребий деветте архонти на филите от петстотинте предварително излъчени от демите кандидати - за пръв път от времето на тиранията насам (всички предишни архонти били избирани чрез гласуване с вдигане на ръка), а Мегакъл, син на Хипократ, от дема Алопека бил остракизиран. 6. И така, в продължение на три години били остракизирани приятелите на тираните, заради които всъщност бил постановен законът. После, на четвъртата година започнало отстраняването и на всички, които придобивали могъщество. И пръв от тези, които не били свързани с тиранията, бил остракизиран Ксантип, син на Арифрон. 7. После, на третата година, по времето на архонта Никодем, когато били открити рудниците в Марония и полисът спечелил сто таланта от разработването им, някои предложили парите да се разпределят сред гражданството, но Темистокъл се възпротивил, без да споменава за какво ще бъдат използвани, и наредил да бъдат раздадени назаем на стоте от най-богатите атиняни - по един талант на всеки, и така, ако целта за изразходването им се окаже удовлетворителна, това да остане за сметка на полиса, ако пък не - тогава длъжниците да върнат парите. А те, като получили парите, построили с тях сто триери, всеки - по една, с които атиняни се сражавали при Саламин срещу варварите. По това време бил остракизиран и Аристид, син на Лизимах. 8. На четвъртата година обаче, по времето на архонта Хипсихид, всички остракизирани били върнати обратно заради похода на Ксеркс и за в бъдеще било взето решение остракизираните да пребивават в Герест и Скилей, а ако не спазват това, да бъдат лишавани завинаги от граждански права. XXIII. Прочее, такава била степента на развитие на полиса дотогава, който наред с демокрацията постепенно се разраствал, но след Персийските войни Ареопагът отново придобил мощ и поел управлението без официално решение, благодарение на това, че на него се дължала победата в морското сражение при Саламин, понеже стратезите, отчаяни от положението, разгласили всеки да се спасява сам, а Ареопагът успял да набави по осем драхми за всеки човек, които им били раздадени и те се качили на корабите. 2. Поради тази причина атиняни се подчинили на властта на Ареопага и били управлявани добре и в тези времена. И понеже се прославили във войната и си осигурили господство по море, въпреки волята на лакедемонци, атиняни си спечелили почитта на всички елини. 3. Простати на народа по това време били Аристид, син на Лизимах, и Темистокъл, син на Неокъл; понеже първият бил вещ във военното дело, а другият - способен политик и се отличавал измежду съвременниците си със своята справедливост, затова единият бил използван като стратег, а другият - като съветник. 4. И така, въпреки съперничеството помежду им те заедно се заели с издигането на крепостните стени, а Аристид постигнал отцепването на йонийците от военния съюз с лакедемонци, възползвайки се от това, че лаконийци имали лоша слава заради Павзаний.5. Аристид бил този, който определил и първите данъци, плащани от съюзническите градове в третата година от морската битка при Саламин, когато архонт бил Тимостен, и положил клетва пред йонийци, че техните врагове и приятели ще бъдат и негови, и за да подкрепи клетвата, в морето били спуснати късове метал. XXIV. После, понеже полисът укрепвал непрестанно и натрупал много богатства, Аристид посъветвал атиняни да поемат хегемонията, да оставят нивите и да се заселят в града, защото щели да се намерят средства за препитание за всички: за едни - като служещи във войската, за други - като служещи в гвардията, за трети - като държавни служители, като по този начин гражданите щели да поемат в свои ръце хегемонията. 2. Щом били убедени и поели властта, атиняни започнали да се отнасят деспотично към съюзниците си с изключение на хиосци, лесбосци и самосци, които били пазители на тяхната хегемония, като им запазили политическата уредба и правото да управляват своите подвластни. 3. За по-голямата част от народа били осигурени средства за лесно препитание, така както било предложено от Аристид. Всъщност станало така, че от митата и данъците, събирани от съюзниците, се прехранвали повече от двадесет хиляди мъже. Имало шест хиляди съдии, хиляда и шестстотин стрелци, освен тях - хиляда и двеста конници, петстотин членове на Съвета, петстотин стражи на доковете, а освен тях в Акропола имало петдесет стражи, около седемстотин души били държавните служители в града и седемстотин - извън него. Освен тях, когато по-късно избухнала война, хоплитите станали две хиляди и петстотин, имало двадесет охранителни, а също и кораби за превозване на данъците, които събирали две хиляди мъже, избрани чрез жребий, а имало още и притани, сираци и затворнически надзиратели. Всъщност препитанието на всички тези хора било осигурявано от държавната хазна. XXV. Прочее, така било осигурявано препитанието на народа. Точно цели седемнадесет години след Персийските войни Ареопагът ръководел политията, макар вече да се забелязвал известен упадък. Издигнат от мнозинството, простат на демоса станал Ефиалт, син на Софонид, за когото се смятало, че е неподкупен и справедлив в държавните дела, и който се опълчил срещу Ареопага. 2. Най-напред отстранил мнозина от Ареопагитите, като възбудил срещу тях съдебни дела за начина им на управление, после по времето на архонта Конон отнел на Ареопага правомощията, чрез които той упражнявал контрол в политиката, като предоставил част от тях на Съвета на петстотинте, а друга - на елексиата и съдилищата. 3. Всичко това извършил заедно с Темистокъл, който принадлежал към Ареопагитите, но трябвало да бъде съден за персофил-ство. В желанието си да бъде разпуснат Съветът Темистокъл казал на Ефиалт, че Съветът подготвял задържането му, а на Ареопагитите, че ще им посочи ония, които организират заговор за събарянето на властта. Съветът избрал специална комисия за проверка, която Темистокъл повел към дома на Ефиалт, за да й покаже събралите се заговорници. После започнал да разговаря оживено с дошлите. А Ефиалт, изплашен от видяното, седнал на жертвената плоча, облечен само в хитон. 4. Всички изпаднали в недоумение от станалото, а когато бил свикан Съветът на петстотинте, Ефиалт и Темистокъл обвинили Ареопагитите. Те направили същото и пред еклесиата и така отнели властта от Ареопагитите. Тогава…, но и Ефиалт бил заловен и скоро след това убит от Аристодик от Танагра. XXVI. Прочее, така Ареопагът бил отстранен от управлението. Впоследствие, заради настървението на демагозите, политията започнала все повече да отслабва и понеже в онези времена благородните нямали свой водач, се случило така, че начело застанал Кимон, син на Милтиад, който бил твърде млад и късно навлязъл в политическия живот, пък и много от благородните загинали по време на война. Всъщност тогава войската била набирана от списъка на хоплитите, а за стратези били поставяни хора - неопитни във военните работи, но почитани заради своето потекло, и винаги ставало така, че от изпращаните на поход загивали по две-три хиляди души, включително и от знатните по произход, и от обикновените граждани. 2. И така, атиняни управлявали, като не съблюдавали тъй строго законите, ала не променили начина на избор на деветте архонти, а на шестата година от смъртта на Ефиалт решили да бъдат излъчвани кандидати и от зевгитите за избираните чрез жребий девет архонти, пръв така бил избран Мнеситид. Всички предишни архонти били от съсловията на конниците и пентакосиомедимните, а зевгитите заемали незначителни служби, при положение че разпоредбите за това не били в разрез със закона. 3. През петата година след това, по времето на архонта Лизикрат, възстановили тридесетте съдии, така наречените „по деми”. 4. А през третата година след това, по времето на Антидот, поради нарасналия брой на жителите по предложение на Перикъл било решено да не се дават граждански права на тези, чиито родители не са граждани. XXVII. После демагог става Перикъл, който се прославил най-напред с това, че бидейки още млад, обвинил Кимон заради отчетите му като стратег и успял да установи още по-голяма демокрация в политията. Той отнел на Ареопага някои правомощия и засилил могъществото й по море, нещо, което позволило на мнозинството да съсредоточи постепенно в свои ръце цялото управление. 2. Около петдесет години след морската битка при Саламин, по времето на архонта Питодор, избухнала войната с пело-понесци, при която народът, останал в града и свикнал да получава възнаграждение по време на война, решил, от една страна - съзнателно, от друга - по необходимост, да управлява сам политията. 3. Перикъл пръв постановил заплащане на съдиите и в стремежа си да си осигури популярност сред народа си съперничел с богатството на Кимон. Понеже Кимон, който притежавал състояние, подобаващо на тиран, блестящо устройвал обществените литургии, освен това осигурявал издръжка на повечето от демотите, а направил възможно и всеки жител от дема Лакиада да идва всеки ден при него и да получава средства за своята прехрана. Всички негови владения били незаградени и всеки можел да вкуси от техните плодове. 4. А Перикъл нямал средства за такова разточителство и затова се вслушал в съветите на Дамонид от дема Ойе - за него се смятало, че бил съветник на Перикъл, заради което по-късно бил остракизиран, - който предложил, понеже Перикъл нямал състоянието на Кимон, да раздаде на тълпата от собствените й средства и да определи заплати на съдиите. Поради това мнозина твърдели, че положението се влошило, понеже много повече към избора чрез жребий се стремели случайните хора, а не - знатните. 5. После започнало и вземането на подкупи, пример за това дал Анит, когато бил стратег на Пилос. Той бил обвинен, че градът бил погубен заради него, но го оправдали, защото подкупил съда. XXVIII. Прочее, докато Перикъл бил простат на демоса, политическото положение било стабилно, но след смъртта му се влошило. Понеже за пръв път тогава демосът приел за свой простат човек, който не бил от благородните, за разлика от предишните години, когато демагозите винаги били изсред благородните. 2. В самото начало пръв простат на демоса бил Солон, после - Пизистрат, които произхождали от благородни родове. Клистен пък бил от рода на Алкмеонидите, свалил тиранията и нямал никакви противници, след като били прогонени привържениците на Исагор. После простат на демоса станал Ксантип, а начело на благородните застанал Милтиад, след това Темистокъл и Аристид. След тях простат на демоса станал Ефиалт, а начело на богатите застанал Кимон, син на Милтиад. После Перикъл бил простат на демоса, а Туки-дид, зет на Кимон, застанал начело на опозицията. 3. След смъртта на Перикъл начело на знатните застанал Никий, който починал в Сицилия, а простат станал Клеон, син на Клеенет, за когото се смятало, че най-много е опорочил гражданите със своите подстрекателства, и който пръв започнал да крещи от трибуната, използвайки ругателства и хули, за разлика от останалите оратори, които говорели благоприличие. След тях Терамен, син на Хагнон, оглавил едните, а простат станал майсторът на лири Клеофонт, който пръв въвел диобелията, раздавана известно време и после отменена от Каликрат от Пеания, който пръв обещал да прибави към двата обола още един. Прочее, по-късно и двамата били осъдени на смърт, понеже било обичайно народът, макар първоначално подведен, да намразва ония, които го подбуждали да върши лоши неща. 4. Непосредствено след Клеофонт демагози ставали все хора, които се стремели да се харесат на множеството с оглед настоящия момент. 5. За най-достойни от политическите мъже след предшестващите ги били Никий, Тукидид и Терамен. За Никий и Тукидид почти всички са единодушни, че били не само благородни и добродетелни хора, но и умели политици, бащински загрижени за полиса, докато за Терамен оценките са спорни поради обърканото политическо положение по негово време. Но сериозните автори смятат, че той не се е опитвал да разруши различните типове политическа уредба, а подкрепял всичките, щом не водели до закононарушения, като с това искал да докаже, че е възможно да се управлява според всички типове -нещо, което е дълг на добрия гражданин, - освен когато водят до закононарушения, и тогава смятал, че не трябва да се правят отстъпки, дори това да предизвика омраза. Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|