3
внимателно да се следи да не липсва никоя от съставките. Това е най-естествената система за осигуряване нормалната работа на човешката фабрика.
Сега нека видим как диетиката на нашата епоха е обърната с главата надолу благодарение на готвените храни. Хората масово разрушават съществените субстанции и се хранят с малък брой от техните съставни елементи.
След дълги години на упорити изследвания биолозите откриват, че има само 10-15 вещества в сиренето, в маслото, в черния дроб, в мозъка. Човек би очаквал те да признаят, че след дългогодишни
изследвания са открили, че тези хранителни продукти се състоят само от
10-15 вида изпортени, непълноценни, пропити с отрови, дегенерирали и мъртви вещества и че отсъстват 9990 от съставките, образуващи нашите сурови материали, поради което тези хранителни материали са недостатъчни, вредни, опасни, че тяхната употреба като храна не трябва да се препоръчва на никого. Но вместо това те специфират едно по едно имената на всички вещества, които са успели да намерят в тези хранителни продукти, описват подробно техните функции при храненето и след като изброят особеностите им, препоръчват тези храни като „полезни” хранителни материали. Те не споменават нито дума за отсъствието на
хилядите хранителни съставки, нито пък говорят за тяхната роля при храненето или за катастрофалните последствия от тяхната липса. При все това тези проучвания са много важни и съществени страни на въпроса.
Трябва да се помни, че ролята на суровите хранителни материали в организма е най- многообразна и те са толкова много, че не би стигнал един цял живот, за да бъдат описани.
Ние трябва да разглеждаме като елементарен природен закон факта, че нито една хранителна съставка не може да изпълни предназначението си, ако се вземе изолирана от цялото.
Когато и на големия учен се посочи, че в белия хляб, който яде, няма следа от каквито и да било витамини, той отвръща без колебание, че
употребява храни, които съдържат витамини. На същото основание един зидар може да реди тухли през целия ден и да издига стената без спойка, като уверява, че има време, когато и той ще употребява спойка.
Тази слепота се дължи на пристрастяването към готвената храна.
Какво представлява белият хляб, ако не скорбяла, мазнини, белтъчини и няколко вида мъртви соли, с други думи само няколко от десетките хиляди съставни елементи, образуващи нашите сурови материали. Не представлява ли същото и рафинираната захар?
Не представлява ли месото белтъчини, пропити от отрови и слаби следи от няколко изродени съставки? При все това човек пълни стомаха си до спукване с тези няколко храни и лишава органите си от действително съществени вещества. Що се отнася до разстройствата, про- изтичащи в неговите органи, то всеки
може да добие ясна представа, като посети някоя болница или разгледа илюстрациите в медицинските ръководства. Всички тези ужасни де- формации не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен с отсъствието на важни съставни елементи в храната.
Досега учените са проучили само 40-50 от хилядите съставки на храните и са ги обявили надлъж и нашир по целия свят, за да се произвеждат и разпространяват в разни тър- говски заведения.
Ние можем добре да си представим картинно какво би било, ако вместо тези 40-50 съставни елемента, учените-изследователи успеят един ден да открият 400 или 600, да не говорим за 4000 или 5000 вида субстанции. Днешният човек изглежда е загубил представа за целостта на истинските сурови материали, необходими за неговия организъм, или те не са непосредствено на негово разположение, или за него е невъзможно да ги открие (да ги получи). Така той трябва да се вглежда във всяко ъгълче, за да ги открива една по една и да задоволява нуждите на своя организъм. Учените-изследователи смятат за научни само онези субстанции, формулите на които са им познати и са отпечатани в книгите. Тъй като те нямат никакво познание за пълните формули на съставките на едно житно зърно, то те не виждат и нищо научно в него. То е едно „обикновено”
вещество, което лесно се получава, изобилства навсякъде и е познато на всички. Но съвсем друго е, когато те успеят да открият една нова хранителна съставка и установят нейната формула. Тогава тя става научна, нейното откритие се приветства като велик триумф в полето на медицината и което е най-важно, внася нов ентусиазъм във фабриките, аптеките, клиниките. И всичко това е, защото човек не желае да се откаже от своя бял хляб.
Ако хората искат да се освободят от болестите, те трябва да престанат да разрушават тези още неизвестни елементи в суровите продукти.
Те трябва да се научат да Сподели с приятели: