122
Атомни навици награда от развлечението, но когато в края на
седмицата си дадем сметка, че не сме свършили почти нищо, не ни е никак приятно. Желанието ни за незабавно удовлетво- рение саботира желанието ни за дългосрочно такова. Като че ли сме късогледи и нетърпеливи по природа. Генерално правило – колкото по-незабавно е удоволствието от дадено действие, толкова по-упорито трябва да се питате дали то ще съвпада с дългосрочните ви цели.
201
Предвид горенаписаното, нека нанесем малка поправка в Кардиналното правило за поведенческата промяна, а именно – действие, което се награждава
веднага, се повтаря, а онова, което се наказва
веднага, се избягва.
Нашето предпочитание за незабавно удовлетворение разкрива една важна истина за успеха – поради начина, по
който сме устроени, огромното мнозинство прекарва цял ден в преследване на тези бързи удовлетворения. Пътят, по който се върви по-бавно, е пътят към забавено удовлетворение. Ако сте готови да чакате наградата, ще имате далеч по-слаба конкуренция, което често се отплаща с по-голяма награда. Както се казва, последният километър е най-слабо натоварен.
Точно това установява и проучването. Хора, които нямат нищо против забавеното удовлетворение, показват по-добри резултати на матурите, слаба податливост на алкохол и наркотични вещества, по-малка вероятност от затлъстяване, по-добра из- дръжливост на стрес и чудесни социални умения.
202
Всичко това става пред очите ни.
Ако отложите гледането на телевизия, ще си напишете домашното, ще сте научили нещо повече и ще получите подобри оценки. Ако не си купувате
сладки и чипс от мага- зина, ще ядете по-здравословни храни, когато се върнете у дома. Почти във всяка област успехът зависи от това дали ще пренебрегнете незабавната награда в замяна на забавената.
В почти всяка сфера на живота вероятността да улучите най-удачното решение от пър- вия път е малка. Когато пиша нова статия, се опитвам да измисля поне двайсет и пет заглавия. Най-добрата идея неизменно се появява към края на процеса – на седем- найсето, осемнайсето, двайсето място или някъде там. Разбира се, далеч по-лесно би било да се спра още на първото или на каквото ми хрумне най-напред, но способността да забавям удовлетворението води до далеч по-оптимален резултат. Незабавното удо- влетворение ви тласка към първия попаднал отговор, а забавеното ви помага да изчакате, докато попаднете на по-добър.
Ето още един проблем – много хора
знаят, че забавеното удовлетворение е много по- добър подход. Искат да се възползват от облагите на полезния навик – да са здрави, работоспособни и богати. Но тези резултати рядко са на първо място в съзнанието ви, когато настъпи времето за действие. Възможно е да се научите да забавяте удовлетво- рението, но трябва да работите в тандем със същността на човешката природа, не срещу
201
Този принцип също може да ни повлияе, когато вземаме решение. Мозъкът постоянно избира в полза на настоящето. Той надценява опасността от всичко, което прилича на внезапна заплаха, макар вероятността тя да ни сполети всъщност е малка – самолетът ни да се разбие при турбуленция, крадец да се промъкне у дома, докато сме сами, терорист взривява автобуса, на който сме се качили. Междувременно
мозъкът подценява онова, което изглежда като далечна заплаха, но всъщност е твърде вероятно да се случи – стабилното натрупване на тлъстини от нездравословно хранене, постепенната атрофия на мускулите ви вследствие на застоял живот, бавното натрупване на боклук, когато ви домързи да почистите. – Б. а.
202
Walter Mischel, Ebbe B. Ebbesen, and Antonette Raskoff Zeiss, “Cognitive and Attentional Mechanisms in Delay of
Gratification,”
Journal of Personality and Social Psychology 21, no. 2 (1972), doi:10.1037/h0032198
W. Mischel, Y. Shoda, and M. Rodriguez, “Delay of Gratification in Children,”
Science 244, no. 4907 (1989)
Yuichi Shoda, Walter Mischel, and Philip K. Peake, “Predicting Adolescent Cognitive and Self-Regulatory Competencies from Preschool Delay of Gratification: Identifying
Diagnostic Conditions,”
Developmental Psychology 26, no. 6 (1990),