Автотракторни експлатационни

Полиалкилен-гликоли.
Имат добра вискозитетно-температурна характеристика (както Е), ниска температура на течливост (както ПАО), високи смазочни свойства и термична стабилност. Благодарение на всичко това, тези масла са в състояние да осигурят малка степен на триене при големи скорости на плъзгане и големи натоварвания.

Употребяват се при производството на масла за индустриални редуктори и трансмисии, работещи при високи температури; масла за състезателни автомобили,
спирачни теч ности.

Важно: не могат да се смесват с нито един вид от останалите масла независимо дали са минерални или синтетични.За да се получат необходимите свойства, към синтетичните масла се прибавят добавки който по функция и същност не се различават от тези за минералните масла. Обаче количественият и качественият състав на добавките е друг и е съобразен със свойствата на самото синтетично масло

Свойства на пластичните смазки
По външен вид консистентните смазки са мазилни,пластични вещества и по свойства заемат междинно положение между течните и твърдите тела. Тези смазки се препоръчват за триещи се възли, които работят в специфични условия, затрудняващи изпозването на смазочни масла:
-в открити или трудно херметизиращи се триещи възли
-в триещи се възли с ограничен достъп,изискващи по продължителна работа без смяна на смазващия агент
-за продължителна консервация на металните изделия
-при необходимост от сигурно и продължително уплътняване на съединенията на горивопроводите и маслопроводите.

В много смазки се съдържат в малки количествавещества, които подобряват тяхната структора, стабилност, смазващи и други свойства.Течната фаза на по- голяма част от смазките представлява нефтено смазочно масло. За особенно тежки условия на работа се изпозват смазки , течната фаза на които се състои от силициево ограничени съединения, естери и др.
За смазване на детайлите, които са в контакт със силни окислители, се препоръчват смазките, съдържащи флуоровъглеродни масла , които се отличават с висока химическа стабилност.
Като сгъстител за по-голяма част смазки се изпозват солите на вищите местни киселини. Най-често се използват калциевите, натриевите,калциево-натриевите и литиевите сапуни. Смазките получени от оксидрата бързо се разграждат, губят пластичните си свойства при прегряване и силно се втвърдяват при охлаждане.Твърдите въглеводороди, които се изпозват за сгъстяване на смазките, образуват с маслата суспенсии от микроскопични и ултрамикроскопични кристални частици,които при достатъчно концентрации създават пространствения скелет на смазката.

Видове пластични смазки
-калциеви смазки - получават се от калции, хидратиран сапун и минерално масло.Те са неразтворими във вода и се препоръчват за работа във влажна среда. Работната им температура е от -25 до 600. Те служат за работа при умерени натоварвания в лагери, втулки и шарнири, а под формата на графитна смазка за зъбни предавки и ресьори. В
България се произвеждат 4 класа калзиеви смазки:
-К1,
-К2,
-К3,
-К4.
-Литиеви смазки – това са водоустойчиви смазки с работна температура от -25 до 140 градуса. Издържат на големи натоварвания. Намират приложение за смазване на плъзгащи и търкалящи се лагери.В България се произвеждат 3 класа:
-литея У-1 ЕР;
-литея У- 2 ЕР;
-литея У-3 ЕР.
-Натриеви смазки - работят до -1100 в суха среда и не са водоустойчиви. Задържат се добре в триещи се детайли поради влакнестата им структура.

-Алуминиеви смазки – по-слабо приложими поради ниската работна температура и слабата механична якост. Използват се като антикорозионни смазки за консервиране на технически средства, оставени за продължително съхранение.
-Комплексни смазки - получени са със сложни сапунени сгъстители, поради което е увеличена механичната им якост и водоустойчивост. Работната температура на калциевата смазка –комплекс е 1600.
-Смазки с неограничени сгъстители - употребяват се силикагелови смазки от минерални или синтетични масла и сгъстители и каолин. Позволяват работна температура от 220-
2300 ,като имат противоизносващи свойства и голяма химическа устойчивост.
-Смазки с ограничени сгъстители - използват се сгъстители , пигменти и поликарбамиди.
Те са скъпи и са за работна температура над 3000. Имат много здрава структура, осигуряваща продължителна работа при много големи честоти на въртене. Сроковете на гресиране се определят от производителя на машината и могат да са от 200-50 000 часа.
Несъвместими са литиевите и натриевите смазки и калциевите с натриевите комплексни. В България се произвеждат калциево-графитна и калциево-натриева смазки.

Получаване на пластичните смазки
Представляват колоидна система от масло (дисперсна среда), сгъстител
(дисперсна фаза), добавки. За дисперсна среда се използват индустриални масла с вискозитет от 10 до 50 мм2 за секунда при температура -500. За смазки, работещи при ниски температури се употребяват масла с по-голям вискозитет, а за смазки, работещи при температури над 1500, се използват синтетична масла. За дисперсна среда основно се употребяват вретенни, трансмисионни, авиационни и др. масла. Сгъстителите се прибавят с доза 10-
20% и най-често това са сапуни, парафин, церезин и др. Когато сгъстителя е сапун, смазката се нарича грес. Сгъстителите са тези, които формират основните свойства и определят експлоатационното приложение на пластичните смазки. Добавките подобряват свойството на смазките, от тук и функциите, които те изпълняват:
-антиокислителни
-антифрикционни
-антикорозиини
-противоизносващи.

Приложение на смазките в техниката при спазване на следните условия:

Взаимозаменяемост на основните марки масла и специална техника с аналози произвеждани в България и други страни.;

-експлоатационни изисквания;

-ред за смяна на една марка с друга;

-за използване наземната техника се допускат само анализирани масла и други продукти;

-основните марки масла и продукти са посочени в данните в инструкцията за експлоатация.;

-дублиращи марки смазки се употребяват, когато не могат да се осигурят основните марки в особени случаи;

-всички автомобили с катализатори трябва да използват безоловен бензин;

-срокът на съхранение на бензин в резервоара е 1 год., а на дизелово гориво – 6 год.

Срокът за смяна на смазочните масла е:

-моторните масла се сменят на 5 год. по време, а като км пробег е уточнено в инструкцията за експлоатация.

-трансмисионните масла се сменят на 5 год. или 60 000 км пробег.

-универсалните смазки се сменят на 5 год. или 24 000 км пробег.

спирачна течност
Тази течност играе една от основните роли за цялостната работа на спирачната система на превозното средство. Ако не е достатъчна или ако е замърсена, няма да може да свърши добре работата си и на практика автомобилът ще остане без спирачна система. Това е течност, която се използва, за да предаде хидравличното налягане в спирачната система. Тази хидравлична течност е отговорна за прехвърлянето на сила от основния цилиндър към колесните цилиндри.Казано по-просто, когато се настъпи педала на спирачката, той придвижва течността от основния цилиндър към спирачните апарати, принуждавайки ги да притиснат спирачните дискове, които да забавят хода на автомобила. Много автомобили имат сервоусилване, което намалява усилието необходимо за натискане на спирачката.

Тъй като спирачния флуид работи при високо налагане и високи температури, за да изпълнява ефективно задачата си трябва да притежава няколко основни характеристики като:

висока точка на кипене;

ниска свиваемост;

постоянно ниво на вискозитет;

ниска корозионност.

Антифриз
Всеки шофьор е наясно, че без охлаждаща течност двигателите с вътрешно горене не могат да работят. За да се извършва ефективно това жизнено необходимо за двигателя охлаждане, течността, която поставяме в топлообменните системи на автомобила трябва да може да поеме голямо количества топлина при възможно най-малък обем. Течност, която притежава такива свойства е водата, но тя има и доста недостатъци –
кипи при 100 градуса и замръзва при 0 ºС, което я прави неприложима за нормалната работа на двигателя с вътрешно горене. Охладителната течност, която безспорно притежава най – добри технически характеристики е антифризът.

Антифризът най-общо притежава редица предимства, най – важните от които са: предотвратява замръзването на течността в охладителната система и не допуска изпаряване на течността при висока температура, смазва елементите на охладителната система, охлажда двигателя, предпазва от корозия, не допуска отлагане на котлен камък в системата и други.

Разпространени са три основни типа охладителна течност, които са обозначени с индекси G11, G12 и G13. В състава на антифриза основно преобладава незамръзваща течност- около 80%, състояща се от етиленгликол или пропиленгликол. Разликите между тях се дължат на останалите 20% от течността. В тях се съдържат всички видове добавки
(присадки), предназначени за различните видове двигатели. Контейнерът трябва да съдържа 50: 50 смес от вода и антифриз. В случай, че живеете на място с екстремно ниски температури през зимата, смесете до 70% антифриз с 30% дестилирана вода в контейнера.

При G11 в основата е етиленгликол, който е разреден с дестилирана вода и различни неорганични добавки. Той е син или зелен на цвят и се използва предимно в автомобили, произведени до 1996г. В много държави етиленгликолът е ограничен за използване, тъй като е вреден за човека и околната среда.
Продуктите от серията G12 (G12++) са разработени за автомобили, произведени след 1996г. (G12++ след 2005г.) и отговарят на изискванията на модерните двигатели. Те също са на основата на етиленгликол, но с напълно различни добавки- органични вещества, карбоксилати, силикати и обикновено са в червен или розов цвят.
Най- съвременният антифриз е G13 и той се прави на базата на пропиленгликол или глицерин, дестилирана вода и различни висококачествени присадки (органични инхибитори на корозия), без наличие на фосфати, силикати, амини, нитрити и други вредни съставки. Той е значително по- безвреден, но и доста по-скъп. Използва се в най-новите модели автомобили и мотоциклети (от 2008г.) и обикновено е с розов, лилав или виолетов цвят.

Автомобилна течност за почистване вътрешността на двигателя
Спомага да се неутрализират вредните двигателни киселини, почиства вътрешността на двигателя и предотвратява замърсяването на новото масло, като отстранява налепите и утайките останали след източването на старото масло. Подходяща както за бензинови, така и за дизелови двигатели.Те могат да бъдат както универсални, така и специализирани:Universal. Проектиран е за измиване не само на автомобила като цяло, но и за почистване на пространството под капака.Специализирана. Те могат да се използват както за отстраняване на масла, така и за почистване от прах и мръсотия.
Предназначен както за двигателя, така и за други части на машината.

Защита от корозия с лакобояджийски покрития
1.
Класификация на лакобояджийските материали и лакобояджийските покрития
1.1. Най – старата и най-обща класификация е на :
- пигментирани- бои, грундове, емайллакове и китове(компаунди);
- непигментирани- несъдържащи пигменти/прозрачни, безцветни/- безири, лакове;
1.2. Друга класификация е в зависимост от вида на филмообразуващото вещество/свързващо вещество/:
-
Винилови
-
Хлоркаучукови
-
Алкидни
-
Епоксидни
-
Битумно епоксидни
-
Полиестерни
-
Полиуретанови и др.

1.3. В зависимост от свойствата на лакобояджийските материали биват:
- химикалоустойчиви
- армосфероустойчиви
- водоустойчиви
- топлоустойчиви(/за над 60 – 500 ⁰С/ над 60⁰С-силиконови лакове)
- маслоустойчиви
- безиноустойчиви
- електроизолационни

Алкидни бои – във връзка с ниската им цена и възможност бързо да съхнат намират широко приложение като атмосферно устойчиво покритие. На кораба с тях се боядисват надстройката и комините.
Епоксидни бои – притежават ценни качества, но при висока цена. Имат санитарно разрештелно за цистерни за питейна вода /водоустойчивост/, устойчиви са на голям брой материали особено под действието на основи
/алкални среди/. Характерно : отлична адхезия/сцепление/към металната повърхност.
Те са двукомпонентни – преди употребата към основнат маса на боята се прибавя определено коли4ество втвърдител. Епоксидните смоли, когато се използват по-големи количества пълнител, служат за основа на китове, пластични маси които се втвърдяват при добавяне на катализатори са подходящи при извършване на поправки на метални изделия, но не и на корабите. На кораба епоксидни покрития се нанасят на подводната част и променливата водолиния; товарни танкове на химикаловози; акумолаторни помещения, разновидност на епоксидните са битумно-епоксидните, с които се боядисва дъното.

Съставна лакобояджийските материали
Лакобояджийските материали- сложни, многокомпонентни системи, съставени от следните основни групи вещества:
1.
Филмообразуващо /свързващо/ вещество - природни или синтетични, органични вещества, които аслед нанасяне под формата на разтвор или в течно състояние в тънък слой върху дадена основа и след изсъхване образуват плътен еластичен , здравосвързан с основата и траен филм.
2.
Разтворители и разредители – лесно летливи течни орагнични вещества ;
3.
- Предназначение – да разтварят филмообразуващото вещество, да разреждат готовия материал за да го приведат в състояние годно за нанасяне /за постигане на подходящ визкозитет/.
4.
Съвременна тенденция е лакобояджииските материали да не се разреждат , което се постига чрез използване на метода за нанасяне безвъздушно шприцоване.

3. Пигментите влизат в състава на пигментираните лакови материали
/бои, емайллакове, грундове, китове/
-Предназначение- да предадат на основата желания цвят и покривност.
Същевременно те оказват влияние и върху други свойства на материалите
– увеличават плътността и твърдостта на покритието. Пигментите определят инхибиторните и антикорозионни свойства на лакобояджийските покрития.
4. Пълнители – вещества подобни на пигментите, но без изразени оцветяващи и покриващи свойства.
Пълнителите както и пигментите са инертни по отношение на филмообразуващите вещества и спрямо разтворителите.
5. Пластификатори – прибавят се смао към някои лакови материализа да се придаде на покритието известна пластичност и мекота.

Методи за нанасяне на лакобояджийски покрития
I. Нанасяне чрез шприцоване
1. Пневматично шприцоване
Течният лак се разпръсква със струя сгътен въздух под налягане. Около 70% от боядисаните повърхности са изписнаи с пневматични пистолети.
2.
Безвъздушно шприцоване
Диспергирането на течният лакобояджийки материал става под действие на високо налягане като боята не контактува пряко с въздушната струя. Метода намира приложение през 60-те години на 20-ти век и е свързан с употребата на епоксидни бои. Метода има по- голяма проиводителност от пневматичното шприцоване.
II. Електростатично нанасяне – извършва се в електрическо поле с високо напрежение като полето се образува между разпръскаващото устройство и изделито,което ще се боядисва.
Качествено нанасяне. Нанасят се прахови покрития.
„-” високи инвестиции за стационарните инсталации(камери).
III. Нанасяне чрез потапяне
Позволява боядисването в смесен ред по различни по-форма и големина детайли(Поточни линии на автомобили). Осигурява добра чистота на помещението и не са необходими скъпи съоражения за улавяне на аерозоли от въздуха.

Състав и класификация на пластмасите
Пласмасите са изкуствени материали , получени на основа органични полимерни в-ва. Съставът им е разнообразен: прости пластмаси , съдържащи само полимери , сложни пластмаси (композити), съдържащи смеси от полимери, и различни добавки, както следва:
а) пълнители – органични и неорганични.
б) пластификатори – в-ва , които се добавят в количества 10 – 20% , за да се повиши пластичността, намали крехкостта и подобри оформването на изделията.
в)
стабилизатори – орг. в-ва в най-малки количества до няколко %та, за да се запази структурата на молекулите и да се стабилизират с-вата.
г)
втвърдители – различни амини и катализатори (пероксиди) , които се добавят към термореактивните пластмаси, за да ускорят процесите на втвърдяване.
д) оцветители е) порообразуватели ж) смазващи вещества