IB;•специфично тегло (плътност) ρ

Минерални масла
Минералните масла се получават директно чрез дестилация/ректификация от нефта без допълнителна обработка. Те са смес от много и най-различни въглеводороди. Съставът на маслата варира с качеството на нефта и условията на получаване. По тази причина те са сравнително нискокачествени. За да се гарантират определени показатели, устойчивост и др., най-често е необходимо добавянето на адитиви (присадки).
Животът на този тип масло е сравнително кратък – 6000 км, поради високото остатъчно съдържание на вредни остатъчни вещества (катран, производни на восък и парафин, кислородни, серни и азотни съединения)

Синтетични масла
Синтетичното масло също са петролен продукт, с тази разлика, че се получават от най-чистия продукт на фракционирането на петрола – газта
(пропан-бутан). Чрез синтезът се получават полиалфаолифини
(Polyalphaolifins), които са основната съставка, която различава синтетичното от минералното масло. Именно тези съставки значително подобряват вискозитета (течливостта) при различни температурни режими. В същото време, тези полиалфаолифини са по-стабилни химически от съставките на минералното масло и са по-малко склонни да отделят агресивни разпадни продукти.
Накратко можем да кажем, че синтетичните масла са създадени да вършат работата си, без да носят ненужните или вредни качества на минералните масла. Също така е възможно постигане на качества, които са непостижими с минералните масла.

Предимства на синтетичните масла
•
Премахват вредните наслоявания и замърсявания
•
Защитават двигателя срещу износване
•
Спомагат двигателите да се експлоатират при тежки натоварвания, екстремални условия или режим „старт-стоп“ в натоварени градски условия.
•
По-ниска консумация на масло. Синтетичните моторни масла се изпаряват по-малко в сравнение с конвенционалните масла. Една синтетична смес ще загуби само около четири процента от теглото си, когато се движи с 400 градуса в продължение на шест часа, в сравнение със загуба от 30 % при конвенционалните масла. По-ниската скорост на изпарение означава по- малко консумацията на масло.

Като недостатък на тези масла може да се отбележи агресивността им към някои материали, използвани в направата на уплътнения и гарнитури, напр. корк.
За наше успокоение, автомобилните концерни от дълги години не използват такива материали.
За двигатели по-старо производство, с по-голям пробег, синтетичните масла са категорично неподходящи, особено в случаите, когато са използвани минерални масла. Първо – влизащите в техния състав присадки могат да разрушат образуваният сработен и не пречещ на работата на мотора стар нагар, увеличавайки натоварването на двигателя и ускорявайки износването на елементите му. Второ – продуктите, съдържащи синтетични съставки, имат нисък вискозитет и могат да протекат през уплътнителните елементи или да ги разрушат. От друга страна използването на минерални масла е недопустимо за спортните и мощни автомобили, чиито възли са подложени на екстремно високи натоварвания: високото температурно въздействие може да се окаже разрушително за тях.

Полусинтетични масла
Полусинтетичните масла, както се разбира от името им, са нещо средно. Накратко, това са минерални масла с добавка на съставки, характерни за синтетичните масла, като полиалфаолифини например.
Живота на полусинтетичните масла е между 10 000 и 12 000 километра.
Въпреки това, до голяма степен продължителността на техния живот зависи от експлоатационното състояние на двигателя.Този тип масла осигуряват добро смазване и почистване на частите на двигателя при по- модерните коли, които работят при по-висока температура и налягане.

Хиндокрек масла
Хидрокрекингът е химичен процес, при който съставките на минералното масло се модифицират тотално с цел да се подобрят качествата им. С две думи, това са минерални масла, макар и с по-добри качества от обикновените минерални. Чрез хидрокрек производителите постигат свойства, каквито бяха възможни само с напълно синтетични масла, а в някои случаи могат дори да превъзхождат чистата синтетика!

Класификация по SAE
Дружеството на автомобилните инженери SAE (Society of Automotive Engineers) дефинира вискозитетния клас на моторните масла в зависимост от вискозитета им при 100 °C и способността им да бъдат изпомпвани при ниска температура. Най-пълното описание на съответствието на вискозитетно-температурните свойства на маслата с изискванията на двигателя се съдържа в международно приетата класификация SAE J300, първото издание на която е въведено през 1911 г. и оттогава постоянно се актуализира и допълва. Маслата се делят на всезезонни, зимни и летни.
Обозначенията за вискозитетния клас на всесезонните масла имат вида „SAE НW-В“. Числото Н пред буквата W (winter – зима) обозначава способността на маслото да се изпомпва при ниски температури (0 градуса по Фаренхайт или -17,8 градуса по Целзий), а числото В след W е мярка за вискозитета при висока температура (100 °C). Може да се каже, че по-голямо число означава по-висок вискозитет. Класът на зимните масла е означен с „SAE НW“, а на летните с „SAE В" – пропуска се едната или другата част. Например зимно масло SAE 15W и лятно SAE 40.
Класификацията SAE J300 разделя моторните масла на 17 класа от 0W на 60: 8 зимни (0W,
2.5W, 5W, 7.5W, 10W, 15W, 20W, 25W) и 9 летни (2, 5, 7.5, 10, 20, 30, 40, 50, 60) степени на вискозитет.

Според SAE J300 (от януари 2015 г.) летните и всесезонни масла се определят в един от следните вискозитетни класове:
8 (много тънки), 12, 16, 20, 30, 40, 50 или 60 (много дебели). Основната отличителна черта е поведението на потока при високи температури на маслото. Носимостта на смазващия филм е по-добра с по-висок вискозитет, отколкото с по-нисък, но самият вискозитет не е качествена характеристика. Дали трябва да е по-голям или по-малък при определена висока температура, определя само производителят на автомобила.
Референтната температура за горещо моторно масло е 100 ° C, въпреки че дори по-високи температури могат да се появят в двигателя (понякога до около 120 ° C, максимум до 130 ° C). Затова за всеки клас масло се определят изисквания за минималния вискозитет {\displaystyle
HTHS_{min}}{\displaystyle HTHS_{min}} при висока температура 150 °C и високо и рязко натоварване – със скорост на изменение 1000000 s-1

2. Основни свойства на маслата
Свойствата се разделят на 5 основни групи:
1. Изискване към вискозитета = температурна характеристика и устойчивост на маслата;
2. Изисквания, отнасящи се към триенето и износването;
3. Склонност на маслата да образуват най-различни отлагания;
4. Защита от корозия, малка изпаряемост, съвместимост на работа с най-различни уплътнения, охлаждаща и уплътнителна способност
5. Токсикологичните и екологичните показатели, възможности за смесване и икономически изисквания.
Свойства на маслата:

1. Вискозитет - силата на взаимното сцепление на частиците. благодарение на което масления слой между триещите се повърхности не се разкъсва. При повишаване на температурата на маслата, вискозитета им намалява, а при ниски температури се повишава.
Летните масла имат по-голям вискозитет и са по-гъсти от зимните. За доброкачествени масла се считат тези, които при повишаване на температурата не си изменят вискозитета или го изменят в малки граници. Ако температурата на маслата се понижава от 100 до 50 С , вискозитета му се увеличава 4-5 пъти. Недостатъчния вискозитет ще доведе до голямо износване на детайлите от бутално-цилиндровата група и обратно ще се затрудни пускането на двигателя.

2. Смазочни свойства на маслата - способността на маслата да прилепват и държат във вид на тънък слой между триещите се части се нарича мазилност. Колкото по-голяма е мазилността на маслато, толкова по-постоянен е и масления слой.
3. Стабилност срещу окисляване - способността на маслата да се съпротивляват срещу окисляване на съдържащите се в тях въглеводороди, което е основен фактор за стареене на маслото.
4. Скорост на стареене - зависи от химичния състав и наличие в него на антиокислителни добавки.

5. Корозионно действие на маслата - едно от главните предназначения на маслата е да защитават механизмите от коризионното дйствие. Въпреки това някой оказват корозионно въздействие по две причини:
-наличие на киселини и основи в тях
-наличие на добавки, проявяващи корозионно въздействие.
В машините има два вида въздействие:
-върху черни метали - корозията е под формата на ражда причинена от попаднала вода в маслото;
-върху цветни метали и сплави, като причината е наличието на органични и неорганични киселини в маслото. За неутрализиране на попаднали в маслото серни киселинни продукти се добавят добавки с голяма алкохолност.
6. Температура на замръзване – това е температурата, при която маслото се втвърдява и загубва способността си да тече. Главна причина за това замръзване е наличието на парафин в него.

7. Температура на запалване – това е температурата, при която отделилите се маслени пари се запалват при доближаване на пламък. Тя се нарича пламна температура и е от порядъка на 180-220 С. Пламната температура показва наличието в маслото на леснозапалими фракции.
БДС не допуска по-ниска пламна температура от 210 С за всезонните масла. Съдържанието на вода и механични примеси е недопустимо.
Маслата съдържат компоненти, които по време на експлоатация се изпаряват.

Смазочни и охлаждащи материали
Смазочни и охлаждащи материали
Изисквания към експлоатационните свойства на смазочните материали
Стареене и регенериране на масла. Подобряване на качествата на маслата с помощта на присадки. Механизъм на смазване.
Смазочно-охлаждащи течности. Състав и предназначение.
Твърдост на водата и нейното отстраняване. Антифризи.

Предназначение на смазочните и смазочно-охлаждащите материали

намалява се износването и се предотвратява възможното задиряне

намаляват енергийните загуби и се увеличава коефициента на полезно действие на машините и съоръженията отвеждат топлина и охлаждат зоната на триене, с което осигуряват необходимите температурни режими

предпазват в известна степен от корозия

Според предназначението
•
моторни масла –в двигателите с вътрешно горене – карбураторни,

Изтегляне 0.78 Mb.

Сподели с приятели: