Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

721
Изглежда, Ирод, възползувайки се от заетостта ми с Британия и от струпването на толкова много войски там — а можеше да потрябват и подкрепления, — подготвяше общ бунт в Изтока, прелюдия към който бе укрепяването на Йерусалим. Обезпокоих се много, но единственото, което можех да сторя, бе да се моля за бърза победа в
Британия и да уведомя Ирод, че Марс следи внимателно близкоизточните въпроси. Писах му веднага, като му съобщих прекалено обнадеждващи новини за британската експедиция —
защото по време на писмото ми Авъл не бе успял да срещне някакво голямо струпване на вражески войски, които възприемаха същата тактика, каквато предците им бяха използували срещу Юлий, когато настъпвал през Кент, — и му заявих съвсем невярно, че понеже експедицията е замислена като наказателна, очаквам войските ми да се върнат през Ламанша след няколко месеца.
Това бе първата лъжа, която изобщо казвах на Ирод, и тъй като я изложих само на хартия, без неудобството да му я съобщавам устно,
успях да го накарам да я повярва. Писах:
… Би ли могъл да ми разкажеш нещо по-определено.
Разбойнико, за оня предречен източен властелин, комуто е съдено след смъртта си да стане най-великият бог, познат на този земен свят? Непрестанно се сблъсквам с подмятания за него. Като например оня ден в съда. Един евреин бе обвинен, че създавал размирици в града.
Размахал юмрук към един жрец на Марс и възкликнал:
„Когато властелинът се разкрие, това ще и краят на хора като тебе. Храмовете ви ще бъдат сринати със земята, а ти ще загинеш под разрушенията, куче такова! Това време наближава.“ Подложен на разпит, той отрече да е казвал каквото да било от този род и тъй като доказателствата бяха противоречиви, осъдих го само на изгнание — ако би могло да се нарече изгнание да изпратиш един евреин обратно в Юдея. Всъщност Калигула вярваше, че сам той е този предречен властелин и в някои отношения предсказанието, така както съм го чувал, наистина сочеше към него. Баба ми Ливия също беше подмамена от нещо,

722
което астрологът Трасил бе казал за годината на нейната смърт, съвпадаща със смъртта на предсказания властелин,
да повярва, че тя е тази личност. Не бе обърнала внимание,
че предсказанието е за бог, а не за богиня, нито че той ще се изяви първо в Йерусалим — Калигула е бил там като дете, — макар по-късно да властвува в Рим. Има ли нещо писано за него в еврейските свети писания? Разбрах, че твоят учен роднина Филон е специалист по тези въпроси.
Преди няколко дни разговарях за това с Месалина и тя ме запита дали някой не е наследил тази странна мания от моята сега обожествена баба Ливия Августа и от лудия ми племенник Калигула. Казах й: „Кълна се, че аз поне не съм,
въпреки божествеността, която Ирод Агрипа непрестанно ми пожелава.“ Но какво да кажем за теб самия, стари ми
Разбойнико? А може би ти си всъщност този човек? Не,
като размислям, не си и ти, въпреки връзката ти с
Йерусалим. Предреченият властелин е човек много свят.
Освен туй Трасил беше съвсем категоричен за годината на смъртта му, петнадесетата година от управлението на
Тиберий, годината, в която Ливия трябваше да умре — и в която наистина умря. Доколкото знам, Трасил ни веднъж не е правил грешка с датите. Тъй че и ти загуби своята възможност. Но, от друга страна, ако Трасил е бил прав,
защо още не сме чули нищо за този мъртъв цар? Калигула знаеше една част от предсказанието, което гласи, че този цар ще умре изоставен от приятелите си и че след това те ще пият от кръвта му. Колкото и да е странно, в неговия случай това се осъществи: Бубон, един от убийците, както си спомняш, се бе заклел да го убие и за отмъщение да пие от кръвта му и действително натопи пръсти в раната, която сам му бе отворил, а сетне ги облиза. Луд човек. Но
Калигула умря с девет години по-късно от предсказаните.
Ще ти бъда много благодарен, ако ми кажеш каквото знаеш за това. Но може би две или три предсказания са се смесили в едно? Или пък Калигула е бил заблуден за подробностите? Той знаеше за предсказанието от отровителката Мартина, която бе замесена в убийството на

723
брат ми в Антиохия. Чувам обаче, че отдавна се говори за това в Египет като нещо изречено от оракула на Юпитер-
Амон.
Писах така, защото вече знаех, че Ирод наистина се мисли за предсказания властелин. За това ми разказаха Иродиада и Антипа,
които бях посетил в мястото на изгнаничеството им, докато бях във
Франция. Не можех да им разреша да се върнат в Юдея, макар вече да знаех, че всъщност не са заговорничели срещу Калигула, но им позволих да напуснат Лион и им дадох едно доста голямо имение в
Кадикс, Испания, където климатът прилича повече на оня, към който бяха привикнали. Те ми показаха едно разголващо писмо от дъщерята на Иродиада, Саломе, омъжена сега за своя първи братовчед, сина на
Ирод Полион.
С всеки ден Ирод Агрипа става все по-набожен.
Разправя на старите си приятели, че се преструвал на правоверен евреин само от политически причини и че все още тайно боготворял римските божества. Но сега знам, че това не е вярно. Той е изключително съвестен в съблюдаване на закона. Синът на алабарха, Тиберий
Александър, който се отрече от еврейската вяра — за голям срам и мъка на чудесното си семейство, — ми каза, че когато бил в Йерусалим преди няколко дни, дръпнал Ирод настрана и му прошепнал: „Чувам, имал си някакъв изключителен готвач арабин, който знаел как да пълни и пече прасе-сукалче за среднощна вечеря. Би ли ме поканил някоя нощ? Невъзможно е да се намери истински вкусна храна тук, в Йерусалим.“ Ирод се изчервил и измърморил,
че готвачът му бил болен. А истината е, че много отдавна се е отървал от този готвач. Тиберий Александър разправя друга една странна история за Ирод. Знаете го оня смешен случай, когато бе отишъл в Александрия с охрана от двама войници, които бе отвлякъл, за да им попречи да му връчат заповед за арестуване, и беше заел пари от алабарха?
Излиза, че след това алабархът отишъл при Филон, оня

724
свой учен брат, който се опитва да примири гръцката философия с еврейското писание, и му казал: „Сигурно съм сглупил, братко Филоне, обаче заех на Ирод Агрипа голяма сума пари срещу твърде съмнителна гаранция. В
замяна той ми обеща да защищава нашите интереси в Рим и даде клетва пред всемогъщия бог да уважава и бди над
Неговия народ, доколкото позволят силите му, и да спазва
Неговия закон.“ Филон запитал: „Откъде изникна тъй неочаквано този Ирод Агрипа? Мислех го, че е в
Антиохия.“ Алабархът отвърнал: „От Идумея: с пурпурна плащаница — восорски пурпур, — с напета стъпка, като цар. Започвам да вярвам, че въпреки предишните му безразсъдства и провинения в живота, съдено му е да играе важна роля в националната ни история. Той е човек с изключителни дарби. А пък сега, след като съвсем определено даде тържествен обет…“ Филон изведнъж станал много сериозен и взел да цитира пророк Исай: „Кой е тоя, Който иде от Идумея, в червени одежди от Восор,
Който е тъй величествен в облеклото Си, Който пристъпя в пълната Си сила? Аз тъпках жлеба сам; и никой от народите не беше с мене. Но денят за отмъщение е в сърцето Ми и годината на изкупените от Мене настана.“
Филон отдавна бил убеден, че Месията ще се появи скоро.
Написал е няколко книги по този въпрос. Обосновава се върху текста от Числа, за Звездата от Яков, и го съгласува с още други текстове от Пророците. Съвсем се е побъркал,
бедничкият. А сега, след като Ирод стана толкова могъщ и сдържа обещанието си за съблюдаването на Закона и направи на александрийските евреи толкова много добрини, Филон наистина е убеден, че Месията е Ирод. Но онова, което го убеждава напълно, е, че семейството на
Ирод, макар да е идумейско, всъщност произхожда от
Йезекия, последния цар на Юда, преди Пленничеството.
(Този Йезекия успял да измъкне новородения си син от града и да го отнесе при приятели в Идумея, преди
Навуходоносор да нахлуе там.) Филон, изглежда, е съумял да убеди Ирод, че наистина е Месия и че му е съдено не да

725
освободи евреите от игото на чужденците, за да сплоти всички деца на Сим в една голяма духовна империя под владичеството на небесния бог: това е единственото възможно обяснение за сегашната му политическа деятелност, която, нека си призная, ме кара да се тревожа сериозно за бъдещето. Повярвай, твърде много религия се усеща във въздуха. Това е лош знак. Напомня ми за твоите думи, когато обезглавихме оня благочестив глупак, Йоан
Кръстител — „Религиозният фанатизъм е най-опасната форма на лудостта.“
Струва ми се, че казах твърде много, но мога да ти вярвам, мила мамо, че няма да разкажеш другиму за това.
Изгори писмото, след като го прочетеш.
От Марс не получих друга вест, не получих отговор и от самия
Ирод до отплаването ми за Британия — защото само две седмици след като стъпи там, Авъл наистина се принуди да ме призове. Но реших —
Ирод наистина е прочел между редовете на моето писмо, че го подозирам, макар внимателно да избягнах да спомена за Марс, както и за годишнината от сватбата в Тибериада; и ще внимава, преди да направи следващата стъпка. Освен това подсилих гарнизона в
Александрия и наредих на Марс да свика всички гръцки помощни войски в Сирия и да започне бързо да ги обучава, като пръсне слух, че се очаква нападение от Партия. Трябваше да стори това уж по своя инициатива и да не казва никому, че е получил заповеди от мен.

726

Изтегляне 7.72 Mb.

Сподели с приятели: