Банковото право е комплексен правен отрасъл, който включва публично и частно банково право
Изтегляне 34.17 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Договор за банково инкасо
| Банкова гаранция
Правният режим на банковата гаранция е чл. 442 от Търговския закон. Банковата гаранция е писмена сделка, с която банката се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума съобразно условията предвидени в нея. Банковата гаранция е изключителна банкова сделка. Вид лично обезпечение. Банковата гаранция е самостоятелен вид сделка. Тя не е поръчителство. Банковата гаранция не е и акредитив. Разликата е, че акредитивът е форма на плащане с цел плащане, а банковата гаранция е вид лично обезпечение с цел гарантиране. За банката възниква задължение да плати на бенефициера сума, посочена в гаранцията. Предметът е винаги сума пари (за разлика от поръчителството). Размерът на банковата гаранция поначало не съвпада с размера на дълга от главното правоотношение – често банковата гаранция е за по-малка от главния дълг сума. Банката не е солидарен длъжник (за разлика от поръчителството) – може да се уговори солидарност, но не възниква ех lege. Банката следва да плати ако не е платил длъжника. Банковата гаранция е със срок – да се ограничи задължението във времето. Изискуемост на задължението на банката може да настъпи при: писмено поискване, представяне на изпълнителен лист и др. Договор за банково инкасо С договор за банково инкасо банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере неговото парично вземане или да извърши друго инкасово действие (чл. 443 от Търговския кодекс). С договор за банково документарно инкасо банката по поръчка на наредителя се задължава срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи, даващи право на разпореждане със стоки или други документи срещу заплащане на сума, която банката се задължава да събере, или срещу извършване на други инкасови действия (чл. 444 от Търговския кодекс). Основното задължение на банката е да събере парично вземане на наредителя или да извърши друго инкасово действие. Банката събира паричното вземане, като отправя платежно искане до длъжника на наредителя чрез неговата обслужваща банка. Банката трябва да извърши лично инкасовото действие. Тя може да се замести от друга банка само със съгласието на наредителя. Основното задължение на наредителя е да плати на банката уговореното възнаграждение и да й възстанови направените разноски по инкасовата операция. При изпълнение на банковото инкасо и на банковото документарно инкасо банката отговаря само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите. Банката, която използва услугите на друга банка, за да изпълни поръчката на наредителя, прави това за негова сметка (чл. 445 от Търговския кодекс). При банковото инкасо и при банково документарно инкасо довереникът винаги е банка, правното действие е винаги инкасово, договорът е винаги възмезден и не се прекратяват със смъртта на наредителя. Източници: Марио Бобатинов – Банково право, С. 2000 г. https://www.bg-pravo.com/2013/09/13.html https://www.bg-ikonomika.com/2012/12/25.html Изтегляне 34.17 Kb. Сподели с приятели:
|