Банковото право е комплексен правен отрасъл, който включва публично и частно банково право



страница2/5
Дата08.08.2023
Размер34.17 Kb.
#118411
1   2   3   4   5
Курсова работа Банково право
Договор за банков влог
Договорът за банков влог е най-старата и разпространена пасивна банкова сделка. Той има две основни разновидности – договор за обикновен влог и договор за паричен влог.
Правният режим на договора за обикновен (правилен) влог е чл. 420 от Търговския закон. С този договор банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение. По този договор влогодател може да бъде всяко лице – търговец или не, а влогоприемател задължително е банката. Вложените вещи остават собственост на влогодателя и затова влогоприемателят няма право да ги ползва и да се разпорежда с тях, като дължи връщане на същите, а не на други вещи.
Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, но той трябва да заплати на банката разноските, които тя е направила с оглед на уговореното времетраене на влога, т.е. договорът се сключва в интерес на влогодателя.
Договорът за паричен (неправилен) влог има за предмет влагането само на парични суми. Той се сключва при издадени от банката и публично оповестени общи условия. Този договор има най-широко разпространение в банковата практика.
Най-съществената разлика между двата вида договори за банков влог е, че договорът за паричен влог има транслативно действие. Банката става собственик на вложените средства и като такъв може да ги ползва и да се разпорежда с тях. Банката няма задължения за пазене на вложеното, а само за неговото връщане на влогодателя. Вложената сума трябва да се върне в същата валута и размер. По тази причина възнаграждението се дължи не от влогодателя, а от влогоприемателя. То е в размер на уговорената лихва. Уговарянето на лихвата става чрез писменото приемане на влогодателя на общите условия на банката, в които са посочени лихвените проценти и тяхната промяна. При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго (чл. 421 от Търговския закон).
При паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога. Презумпцията на чл. 422, ал. 2, че при различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни, е в интерес на влогодателя.
При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката (чл. 422, ал. 3 от Търговския закон).
Договорът за управление на ценни книги е разновидност на договора за обикновен банков влог. При него банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях, освен ако е уговорено друго (чл. 424 от Търговския закон). Този договор може да се сключи в две разновидности: само за управление на ценни книги без възможност да се упражняват правата по тях и за управление с упражняване на правата по вложените ценни книги. Независимо от тези две възможности договорът не може да предвижда извършване на разпоредителни действия от банката по повод вложените ценни книги.
Правният режим на Договорът за влог под условие и в полза на трето лице е чл. 425 от Търговския закон. При банков влог под условие или в полза на трето лице ако условието не се сбъдне или третото лице почине вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.
Договорът за влог под условие е дефиниран като сделка, сключена под отлагателно условие. Отлагателното условие може да бъде модалитет, който засяга настъпване само на определени правни последици (напр. начисляване на лихва, теглене на суми и др.). Тези последици настъпват само при сбъдване на условието. Ако условието не се сбъдне, договорът за влог се прекратява и банката трябва да върне вложеното на влогодателя, т.е. настъпват последиците на сбъднатото прекратително условие.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница