Банковото право е комплексен правен отрасъл, който включва публично и частно банково право
Изтегляне 34.17 Kb.
|
| Акредитив
Определението и формата на акредитива са посочени в чл. 435 от Търговския закон. Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови условия. Акредитивът влиза в сила след уведомяване на лицето. Банката може да възложи на друга банка получаването на документите, тяхната проверка, изпълнението на другите условия по акредитива и плащането на сумата. Проверката на документите се върши от външна страна. За плащане на сумата по акредитива са от значение само посочените в акредитива условия. С изтичане на срока задълженията по акредитива се прекратяват. Издател на акредитив може да бъде само банка. Акредитивът е едностранна сделка, която се нуждае от получаване от бенефициера. Той може да бъде уведомен за открития акредитив от своята банка, банката-издател или от рамбурсиращата банка. Акредитивът е формална сделка, сключена под отлагателно условие. Уведомяването не е елемент от фактическия състав на акредитива, но е условие за пораждане на неговите правни последици. Акредитивът е срочна сделка. С изтичането на посочения срок задълженията по акредитива се прекратяват (чл. 435, ал. 5 от Търговския закон). Акредитивът е абстрактна сделка. За плащането е необходимо само представяне на описаните документи и спазване от бенефициера на посочените в акредитива условия. За банката е без значение дали сделката между наредителя и бенефициера е действителна или недействителна, дали има по нея изпълнение и др. Банката плаща валидно на бенефициера щом са представени редовно оформени от външна страна документи и са изпълнени другите условия по акредитива. Задължението за плащане от страна на банката може да бъде изискуемо не от момента на представяне на документите от бенефициера, а от изтичане на определен срок след това представяне. Съществуват различни видове акредитив: Неотменяем и отменяем акредитив. По правило акредитива е неотменяем. Отменяемостта следва да се посочи изрично в съдържанието му. Неотменяемият акредитив може да се измени или отмени само със съгласие на бенефициера, но не по искане на наредителя или банката (чл. 436 от Търговския закон), което създава сигурност при плащанията. Отменяемият акредитив може да бъде изменен или отменен от банката-издател, докато не бъде изпълнен, т.е. със съгласието на бенефициера (чл. 437 от Търговския закон). Този акредитив води до определена несигурност в отношенията между участниците. Делим и неделим акредитив. По правило акредитивът е делим, т.е. сумата може да се изплаща на части. Неделимостта на акредитива трябва да се посочи изрично (чл. 438 от Търговския закон). При него и банката е длъжна да плати изцяло сумата на бенефициера, който също не може да иска плащане на части. Непрехвърляем и прехвърляем акредитив. По правило акредитива е непрехвърляем, т.е. бенефициерът не може да прехвърля правото си за получаване на акредитивната сума върху друго лице. Акредитивът е прехвърляем, когато в него изрично е предвидена възможността за цедиране на правото за получаване на акредитивната сума от бенефициера върху трето лице (чл. 438 от Търговския закон). Потвърден и непотвърден акредитив. Потвърден може да бъде само неотменяемият акредитив (чл. 439 от Търговския закон). Отменяемият акредитив е винаги непотвърден. Обикновено потвърждаващата банка е тази на бенефициера. Потвърждаването е едностранна сделка на потвърждаващата банка, която може да се извърши дори без съгласието на издателя или наредителя. Не е предвидена специална форма за потвърждаване. Изтегляне 34.17 Kb. Сподели с приятели:
|