Бъдете в този свят, но не от този свят



страница31/103
Дата08.03.2023
Размер1.71 Mb.
#116825
ТипКнига
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   103
Slava Sevr - Badete v tozi svyat, no... (2005)
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
- Защо не успявате да разберете?! Защо... – Мръщи се прорицателката, а разцъфтялата усмивка на оду­хотвореното й лице опровергава недоволството. - Част,от извънземните наистина ползват машини – инак няма да прелетят при нас. Прави сте. Многократно са ни надминали еволюционно, но, въпреки това, изос­тават от всемирното космическо развитие. С маши­ни и скафандри са, защото и те като нас, горкичките, просто не могат без тях. Разбирате ли?
Гробно мълчание.
- Има, обаче и други, слушайте внимателно – високо еволюирали. Не се нуждаят от летателни техники и скафандри. Но и те ни се представят в летящи чи­нии, за да си обясним как са пребродили космическите бездни и проникнали в затънтения край на нашата галактика. Трудно ви е да си представите придвижване по друг начин, нали?
Гледаме я покосени.
Слава загадъчно се усмихва:
- Как се разкрещяха! Интелигентни хора. Браво! Но това, уважаеми момчета и момичета, говори... Да се учудваме ли защо тези факти не се приемат от хората? Не сме готови за среща с високи нива, затова. Прекале­но рано е - силно и заразително се смее. Завладяла ни е космическа тишина. След малко продължава:

  • За да възприемем най-напредналите от така наре­чените пришълци (за мен са част от съществата на Всемира), налага се да ни разиграват нещо като косми­чески спектакъл. Ясно ли е?

  • Аааа, виж ти!... Но тогава не всички летателни ма­шини и скафандри са истински?

  • Добър ден! - Усмихва се с облекчение. - Да, така е. Проектират в съзнанието ни летящи чинийки, об­лекла, различни хуманоидни фигури. Ние ги "виждаме", "чуваме" и се убеждаваме в "автентичността им". Инак с нашата примитивна, за тяхното ниво на раз­витие система на мислене, никога няма да проумеем, че са тук. А те от памтивека са край нас. Уви, позна­нията и интелектът ни са твърде ниски, за да разбе­рем това.

  • Оказва се - разиграват ни етюди с космическа бута-фория и реквизит, за да ги приемем за реалност. Инак няма да схванем, че са тук. Какво целят? - Питаме за­жаднели.

  • Могат да напътстват с внушения живота ни. А ние да си въобразяваме, че това са наши мисли - внимател­но се вмесва доктор Сираков.

  • Браво, Митко! Отлично! - Поощрява го. - Важно е кой контактува с тебе, с мене, с нея. Какво е неговото равнище. И още - тук вече сте прави - с каква цел. Ос­вен това те не се намесват пряко в нашия живот, за да не нарушат естествения ни еволюционен ход.

Замлъква, като че за да осмислим думите й. Все повече ни обзема чувство на безтегловност и безплът­ност.
След малко продължава:
- Човек трябва да се стреми към извисени мисли и дела. Не забравяйте - облагодетелствани сме със Сила. Несравнима, божествена! Силата на мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в по­ литическия елит. Затова сред човешкия род предстои голямо отсяване...
Озадачени, не дишаме. Странно успокоени. Мушица да бръмне, ще ни стресне и извади от космическия унес. Асимилираме вселенски знания. Разраства се кръгозо­рът за паралелните светове.
Тая хрисима женица е с небесна власт над нас.
Писателят уфолог Димитър Делян съпровожда през 70-те години на миналия век руския академик (по оно­ва време професор) Валентин Фоменко на посещение при Слава.
Ученият се интересува за два предмета. Единият е свръхлек златист метал. Според академик Вейник, на Колския полуостров в Северния ледовит океан е ка­тастрофирала летяща чиния. Късчето е оттам. Другият е силно изтрит, почти заоблен керамичен шестостен. Професорът е заинтригуван: от извънземен характер ли са?
Но нека дадем думата на Димитър Делян:
"Поставила ръка над тайнствените тела, Слава се концентрира:

  • Не са на извънземни. Златистият метал е ползван в недалечно минало при строеж на водни плавателни съ­дове. Керамичният предмет е жезъл на шаман. Древен е. И двата са от земно естество.

  • Виж, виж, лельо Славе. Надникни по-внимателно. - Опита се да я насочи професорът. - Имаме сведение за летяща чиния...

  • Абе вие какво си мислите! - Възкликна раздразнено прорицателката. - Извънземните да не идват тук, да ръсят свои вещи по Земята?!...

По темата за паралелния живот тя бе изключително внимателна - завършва спомени Димитър Делян. - За тези предмети повече не говори. След това обаче разк­ри невероятни неща за семейството на академика. Той ги потвърди. Тръгна си разтърсен от дома й.
С кола поехме за Петрич. Да сверим информацията с Ванга."
Натъкваме се на интересен факт: съществувала е система за съпоставяне информацията на Слава с таза на Ванга. Така, както ще разберем в една от след­ващите книги, е и при разкопките в Царичина. Има и други случаи. За визитите при петричката пророчица се знае. При Слава - не. Тя е по-дълбоко засекретена.
* * *
Отново й гостуват писатели. Един от тях с увлечение зазказва. Курсант във Военното училище, със 120 не­гови съвипускници са наблюдавали пурообразно едва забележимо тяло. Плъзгало се по небесния свод. Из­лъчвало метални отблясъци. Носело се плавно на юг към Турция.
При внимателно разглеждане с бинокли, курсантите забелязали - от лицевата му страна се изстрелвали ис­крящи точици и мигновено политали обратно.
Огромни разстояния. Каквито догадки да правили, не могли да установят вида на кораба и странния му анту-раж. Най-вероятно не бил от земен произход. Питали се - ако е НЛО, каква е ролята на искриците, трасиращи пътя му?
Леля Слава се пренася на посоченото място. Описва заобикалящия терен. Сигурна, че е конкретизирала ра­йона, заема се с обекта:

  • Виждам, не е от земно естество. Пред него се из­стрелват апарати, подобни на нашите телевизионни камери. С дистанционно управление - прелитат дале­ко напред. Внимателно "опипват" пространството и се връщат. Непрестанно подават информация. Така пътят пред НЛО е проверен и винаги чист.

  • Забелязваш ли в инопланетния кораб разумни съ­щества? - Заинтригувани са писателите.

  • Има такива - потвърждава, - но не мога да ги разг­ледам в детайли. Пази ги непреодолима преграда. Пред мен е апаратурата. - Замълчава. -Много-много съвър­шена! Без аналог!

* * *
Питаме я за догоните - диво африканско племе, изумило света със знания за Космоса. На тях им е из­вестно разстоянието от Земята до Сириус и състава на сложната и звездна система. Знаят броя на луните на Юпитер, макар да са невидими с просто око. Жреци­те им говорят за звездни системи, потвърдени едва с последните открития на астрономията. И още, и още...
Изумяваща информация за необятната Вселена. Как е достигнала и съхранена от първобитното племе?
- Въпросните знания не се приемат пряко от тях -категорична е Слава. - Произхождат от... Ето, изниква видение... Висши хуманоиди... Приземяват се с косми­чески кораб. От тях получават информация. Духовните водачи на племето телепатично я усвояват от астронав­тите. Не могат да я разберат и разтълкуват. Приемат я за божествено послание. Разкриват я на останалите. Оттогава се препредава. От поколение на поколение. С годините се превръща в митология. Съхранена е без изменение до днес.
* * *
Какво се оказва? Разумът на планетата ни е стар, много стар. Откак свят светува е посещавана от свръхмощни цивилизации, прилагащи непознати кос­мически закони. Те контактуват с будните предста­вители на човешкото племе.


Сподели с приятели:
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   103




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница