Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| - ...Ето как я разкрихме. Моят партньор в науката Иво Лозенски се зарови по някакъв повод из документите ми. Изведнъж ахна:
"Лельо Славе, ама ти си била на сто и три години!" "Сто и три?!... Не може да бъде!" "Я виж брачното си свидетелство!" Знаех, надписано е. Не бях го поглеждала. Но чак пък толкоз да се престараят... Жесток и жалък мъжки свят. Така започва семейният живот. Далеч от патриархалната идилия. Беднотия до шия. Преселват се в град Шипка. Квартирата им е до Шипченския манастир, където наскоро са се венчали. В малкото градче още не са отзвучали спомените от руско-турската Освободителна война. В памет на героите е въздигната православна императорска църква с позлатени кубета. В околностите е разквартирована крупна белогвардейска общност. Сред офицерите има изискани представители на руския хайлайф. Някои от тях са аристократи - графове, князе. Довели са и семействата си. Младоженецът Степан, бивш ординарец, е човек на живота. Ненадминат кулинар. Устройва се като главен готвач на емигрантите. Полезни за Слава години. Будна, любознателна, жената с беден произход учи език. Усвоява финеса и изтънчените обноски на низвергнатата аристокрация. Надмогва сиромашията с богатство на духа. Носителка на светлинна дарба, търсена е от изгнаниците. Измъчвани от носталгия по родината, в нейно лице съзират искрици надежда в неясното бъдеще. С лекота прелиства живота им. Обгръщат я с внимание. Благодарни за сбъдналите се предсказания, подаряват й сребърен кръст и шепа златни монети. Слава предчувства - съпругът няма да приеме природните й способности. Крие ясновидските си занимания от ревнивата половинка. Дарбата е и болка. Всички от обкръжението й благоговеят пред нея, а най-близкият нехае. Ама, че парадокс! Но идва ден, научава. И започват проблеми. Степан е невъздържан, страшно ревнив. Жена му е красавица с разкошни кестеняви коси. С необикновени заложби. С десетки и стотици почитатели и почитателки. Не, с това ревнивецът няма да се примири. Трябва да му принадлежи. Изцяло. Семейството се мести из страната. Настаняват се на квартира в Княжево. Слава постъпва в Тъкачната фабрика в София. Труд, оскъдици, несгоди. Никога няма да се потопи в морето на безоблачното щастие. Все повече опознава страданието - този, според мъдрите латини, "пробен камък на доблест-та . Годините летят. От млада боледува. Страда от воден плеврит. Претърпява седем операции. Най-рискована е на черния дроб. Две години се възстановява в болница. После още толкова носи каучуков дренаж. Не й прощава и перитонитът. Остава без деца. Носителка на божествена дарба, а атакувана от болести? Как да се тълкува това? Обяснението е просто - каляват духа й. Няколко пъти е пред портите на Отвъдното. Не прекрачва прага. Силите отгоре ли я пазят? Когато е на ръба, Висши същества решително я отпращат: "Върни се! Дълго още ще си на Земята." След операциите виденията й се засилват. Животът продължава. Но тя остава нетрудоспособна. Как да бъде жрица, без да е преминала през смъртта? И да е оцеляла? * * * В столицата в някогашния квартал "Трисули" (индийското значение е "Богиня на дърветата"), разположен в района на днешната "Овча купел", на улица "Георги Ковачев" 1, семейството успява да спретне къщица. Стаичка, кухня и антре. Досущ като бащината й. Стопанката я поддържа идеално чиста. Невероятен естет, обича красивите дрехи. Изплела си е светлорозо-ва жилетка с чудни шарки. Слабост й е коприната. Бродира покривки. Пише стихове. "Леля Славка бе лишена от деца и това много й тежеше - спомня си Мария Тунева от Нова Загора. - С мама се събираха по роднински. Неведнъж тихо е въздишала: "Имаш четири рожбици, дай ми ей онуй, мъничкото." (Това бях аз.) Мама, която много я обичаше, през сълзи въздишаше: "Ех, сестро, трудно се откъсва дете от майка, два пъти по-трудно - кога се роди..." Лишена от наследници, приютила е три котака. Дала е подслон на сухоземна костенурка, криеща се под гардероба. Непредсказуеми са замислите на съдбата. Контактният Степан се запознава на чашка в кръчмата с вдовец, на чийто гръб лежат четири невръстни деца. Съпругата му е загинала при бомбардировките над София през Втората световна война. Едва ги изхранва. Бездетният белогвардеец измолва най-малкото - тригодишно момиченце. Вечерта по неотменна традиция се прибира с повишено настроение. Тоз път повече от всякога. От портата юнашки се провиква: "Слава, Слава! Счастие болшое! Ставай, милая!" Съпругата му е на седмото небе. Не може да повярва. И да се нарадва на малката кукличка. В дома настава неописуемо вълнение. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|