Диктаторът е обречен.
Ще се промени ходът на историята. Заслуга за това има и невзрачната къщурка в "Овча купел". Слава отбягва суетата. Съкровеното й кредо е: "Духовно извисените личности не са популярни. Те са в света, но не от света." А името на "живата мистерия" се носи из София. Превратът е успешен. Годините се разкрепостяват.
Старият дом е отчужден. Стопанката е настанена в апартамент.
Демокрацията променя научните и културни парадигми. Все повече интелектуалци - учени, инженери, изследователи - посещават божествената пратеница. Професионалистка в психотрониката, Слава работи с апостолска преданост. Себеотдава се. Ден по ден отвоюва името си.
Творците на изкуството отдавна са я открили. Ценят, ревниво пазят жената със "звезда на челото". Исторически романисти дирят обективни потвърждения на свои догадки за изградени от тях ситуации, етнография, достоверност на картини и факти. Пъплят, напират, съветват се знаменити наши артисти и художници.
По сценарий на Антон Дончев е замислен филм за богомилите. Кинематографичният екип се интересува от пейзажа на епохата - бит, емблеми, костюми. След консултации с пророчицата, писателят й подарява книга с посвещение: "На леля Слава - зеницата на България!" В предснимачния период на кинопродукцията "Ивайло" софийската сибила е посетена от изпълнителя на главната роля Богомил Симеонов. Как да бъде Ивайло, без да го познава от всички страни? Моли да разкрие как е изглеждал царят-легенда - облекло, обноски, държание, характер. Да изгради по-пълнокръвен автентичен образ.
Принос има и за филмовата епопея "Аспарух". Представители на снимачния екип я посещават. Дава им указания за костюмите на героите от далечната епоха.
"Колкото повече работа имам, толкова повече гости" - ще изохка прорицателката. И за кой ли път ще е права.
В обновеното време най-сетне името и изгрява в родния печат. Дава интервюта. По Националната телевизия се излъчват два научно-популярни филма за доайена на българските феномени. Трудно ги снимат и монтират. Технически смущения - гаснещи камери, глъхнещ звук... Витаят тайнствени енергии.
В единия от тях е упоменала, че живее в "Овча купел 2". Тълпи страдалци, угнетени от ударите на живота са се втурнали да я дирят из квартала.
Ежедневие, разпъвано от болките на другите. Превърнало се в нейна болка. И орис.
След "Промяната" често й гостува писателката-езотеричка Лиляна Серафимова. Впечатлена е от невероятната дарба, събрана в едно толкова скромно същество. Публикува вдъхновени статии и очерци за псифеномена. Книгата й "Магията, вечната", отпечатана две годинислед смъртта на психотроничката, е с посвещение: "На светлата памет на Славка Севрюкова". В нея е отделено място за нея.
В последната година на земния си път софийската пророчица излиза от сянката на неизвестността. Тогава разбира - най-съкрушителни бури вилнеят на върха на признанието.
Домът й се е превърнал в храм на здравето. Прииждат все повече посетители от провинцията. Някои са човешки руини, нуждаещи се от вещ съвет и подкрепа.
Слепи скитници в пустинята на Живота.
Любезна, общителна, въпреки умората, осемдесет и осем годишната старица е усмихната. Полива крехките кълнове на вярата за обновление в трудния до болка живот. Помага за премахване енергията на злото, паразитираща в душите. Поддържа пърхащите крила на надеждата. Безвъзмездно. Знае - в безспирния ход на годините славата я следва. Това не я вълнува. За нея има по-значими неща. Най-висша отплата в духовното лечение е усмивката на един страдащ човек. Особено ако е беден... * * * Февруари, 1962 г. Повратен етап в житейския й път. Запознала се е с физика Иво Лозенски. Той е 28 годишен. Асистент в Минно-геоложкия институт в София. Тя - шейсетгодишна.
Среща ги негов колега. Преподавателят много е слушал за "тайнствената легенда". Първият опит за запознанство търпи крах. Лозенски е упорит. Вторият е успешен.
Слава като на екран вижда неговия живот. Разкрива го дори в нюанси.
Физикът е изумен.
Ерген, безкрайно далеч от мисълта за дом, брак, деца. Син на интелектуалци (майка - преподавателка по пиано в Софийската консерватория, баща - скулптор, ректор на Художествената академия). От артистична фамилия, надарен с афенитет към мистериозното, отбягва пристрастията на деня. Не е изкушен от леките успехи в преподавателската кариера. Предъвкват се до болка познати истини. Твърдо е решил да завоюва позиции. В голямата наука.
Асистентът е грабнат от жената-скенер. Тя вижда органи и тъкани в човешкото тяло триизмерно, в активна функция. В ожесточената "епоха на съкратени времена" свободно се пренася в минало, настояще, бъдеще. Контактува с духове на починали знаменитости. Домът й, когато е здрава, е обсаждан от нуждаещи се за помощ.
Щастлива ли е Слава? - Изживява опустошителни житейски трусове. Често боледува. Налага се да отпраща посетители. Затваря се с месеци в малката си ви-личка в село Свидни между Своге и Искрец. Асистентът е самотен. Спечелен от дарбата й, безотказно я приема и й вярва. Опознава вкуса на истинскотоприятелство.