Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Жената с необикновени способности го грабва. И той остава до нея. За цял живот.
Слава майчински протяга ръка за подкрепа. Цени крехкостта на земното щастие. Домогнала се е до горчиви истини по пътя на изпитанията. Приема ги със сдържаност и спокойствие. Кръжи в орбитата на болката, без да допуска оз-лобление. Мъките не са я променили. Убедена е: "Трудностите и изпитанията са най-добрият учител". Запазва предразполагаща общителност, доброта и усмивка. Подвластна на строг религиозен морал, в залеза на живота решава да се отдаде на нещо значимо. След зимната умора на страданията, да остави светла диря. Категорична е - с необикновените си способности няма да воюва за популярност и земно възмездие. Това погребва Духовността. Лишена от наследници, приема амбициозния асистент за свой син. Степан, предал се на чашката, не възразява. Ревността отстъпва. Успокоява го огромната разлика в годините. Съпругът, за Слава, е тежка карма, заслужена в предходен живот. Търпеливо докрай трябва да я изстрада. Жрицата на свръхсетивността съзнава мисията си - да е в служба на човечеството. Работи за нея. Готова да се отдаде на огъня на жертвоприношението. И ето, пред нея застава този с 32 години по-млад, сериозен, с чувство за отговорност човек. Може би най-сетне Бог и е пратил някой, на когото да се облегне в натоварения житейски залез. Той е висок, сух, аскетичен. Тя нищичко не знае за своето бъдеще. Счита това за нормално. Споделя: "Никой ясновидец не е сведущ за предстоящите изпитания на своята съдба". Случващото се е божествен знак. Прозорлива е в мисли и дела. Срещата вдъхва живот. Подмладява. Зарежда с мощен енергиен порив. Какво е това, ако не поредна неслучайна случайност? Изстрадалата жена е впечатлена. Четвърт век след запознанството, без да крие възхищение, ще сподели: "Мога да работя с всеки инженер и учен, но избрах Иво. Абсолютно честен е в отговорната изследователска дейност."(За да го провери, психотронично е обходила житейското му минало. Надникнала е в предходни въплъщения.) "С Иво работя с настроение и желание. При моите изследователски търсения е необходим искрен, търпелив и издръжлив човек. Онова, което виждам по психотронен път и му го доверявам, да ми вярва. Да го приеме с цялата си душа." Мъдреците не бива да се заблуждават. В края на изповедта е категорична: "Реши ли някой да ме излъже, няма да успее. Ще му видя и пломбите на зъбите." И още: "Над двадесет и пет години го проверявам. Не ме е измамил. Можеше да се поблазни от бързи леки успехи. Не го направи. Издържа! Мъжествените учени постигат резултати. Остана. Търпението му ще бъде оценено." По-късно доцент, кандидат на техническите науки, Иво Лозенски чете лекции в Минно-геоложкия институт по радиоелектроника и геофизика. Издава учебници. Пред него са перспективите в традиционната кариера. Но и той прави рискован завой в развитието - отдава се на "съмнителни без научна стойност", за своите колеги, психотронични занимания. На тях тогава (а комай и по-късно през годините на така наречената "Промяна") се гледа е недобро око. Психотрониката е на светлинни години далеко от строгия материализъм, завъртял главите на родните учени. Не е трудно да се досетим какво му коства. Специфична особеност в човешкото мислене - ако нещо е прекалено хубаво, не е истинско. Защо сме устроени така? Докога истината ще ни превръща в самотници? Вече на достолепна възраст, Слава не е сама. Гравитацията й в духовното пространство намира все повече подкрепа. Освен Иво Лозенски, край нея се оформя отбрана група. Отсяла я е сред хиляди посетители. Привлича ги интересът към Духовността. Често се събират в дома й. Допуснала ги е до светая светих на душата си. С годините някои от тях се оттеглят. Други идват. Това са нейните ученици и следовници: Лушка Зла-тарева, Красимира Шопова, Лили Дражева, Мария Кертикова, Мария (Мичона), Елена Владова и други. На различна възраст, с различни професии. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|