Но мисиите им са различни. Слава споделя: "Задачата на Ванга е много по-тежка. Трябва да трасира пътя на Новите времена. Да убеди, че душата "надживява" смъртта. Да утъпче път за духовно развитие на народа. И всичко това в комунистическата епоха. Ще дойдат скоро люде с дарба на различни места, които ще са "отворени врати" Ще вървят по този път." Ванга е близка до хората. Като достъп и изразни средства. С качествата си е необходима - да лансира свръхсетивността. Затова е популярна. Борец е, проправящ пъртина в заснежената зима на дълбокия материализъм.
Слава наистина се оказва по-късен и извисен етап (спорно определение - нима дарованието не е над времето?,) е развитие на психотроничните качества. Ако Ванга е "врата към Отвъдното", Слава е "Портал". Навярно затуй след смъртта на двете в периодичния печат се явява не една статия за оня "тайнствен, слабо известен по-голям феномен". Изключим ли сензационния привкус в тези писания, прави са. Слава е на по-високо ниво - като свръхсетивен обхват и прецизно поднесена информация. (Мнението е мое, тя не търси превъзходство. Винаги е страняла от кипящия котел на славата - б. а.)
И днес могат да се намерят последователи и продължители на Ванга със сходен сензорен диапазон. Сред тях е Вера Кочовска (макар строго индивидуална). Надарени личности, подвластни на Силите, с които общуват. По-първични, с респектиращ изказ и държание. Живеят втори живот. С дарба, придобита след стресово изживяване на границата на смъртта. Тогава у тях навлизат и заработват Силите. Важна отлика - Слава се ражда със свръхсетива. Почти всички в семейството й са такива: баба, майка, брат... Сред малцината ясновидки е (друга такава не ни е известна поне в нашата страна), които не са изживели някакъв катаклизъм, за да ги придобият. Не респектира, напротив, изпитва неудобство от вродените способности. Знаем с какъв труд, лишения, морал, са съхранени и извисени в този живот. Но и те са добити някога, в миналото. Затова няма последователи. Не би и могла - непостижима е. Феномени с унаследени заложби се явяват веднъж на хилядолетие. (По-нататък ще узнаем, че психотроничката е с особено мнение по този въпрос. При това не само от скромност. Не се ласкае да е "прима в психотрониката".)
При Ванга сякаш се проявява страстта на Егото. Воюва за позиция, да добие статут на ясновидство в обществена система, несъвместима с този род "анти-държавни" занимания. И успява. Борбеността - основен двигател в живота на тази сляпа жена. Противоборства на догмите в строежа и освещаването на построения от нея храм. Би ли могла да е друга?
Близка до народа, Ванга е знаме. Популярна приживе и след смъртта си ще слави българския дух. При Слава е различно. Преминала подобни битки в предходни животи (това все още е неразбираемо за мнозина), успокоена е. Построила е "неръкотворен храм" в миналото. Оставила име и пътен знак за поколения. Някога... Но тя също воюва. И също е строга. Най-вече към себе си.
В края на анализа за тези величия на духа ще си позволя изводът: Слава е с по-висок еволюционен ранг. С по-широк свръхсетивен информационен обхват. Страни от почести и слава. И това своеобразно я извисява.
Не подценявам световното явление Ванга. Двоумих се какво да спестя, за да не бъда упрекнат в пристрастие. В главата за срещата на двете големи пропуснах финалните слова на петричката пророчица при тяхната раздяла в дома й: "Сестра Слава, много ми е дадено свише, но при тебе е повече..." Да се изненадваме ли на откровението? Касае феномени. Ванга признава, че и Преподобна Стойна е над нея. Надмогнала силата на Егото, така й се дават още по-значими проникновения. Това неподражаемо я въздига. Логичен след всичко дотук е въпросът: защо при такива невероятни способности едва сега излиза книга, скромен опит да се очертае профила на космическия феномен Слава Севрюкова? Отговорът е ясен: истината за гениите се проявява след време. Гигантският ръст приживе обърква. Забележим е единствено от ракурса на годините.