Бележки за подготвяните реформи в гражданското правораздаване Димитър Горанов, адвокат
Изтегляне 62.7 Kb.
|
| Бележки за подготвяните реформи в гражданското правораздаване - Димитър Горанов, адвокат
Повод да напиша тези редове са съобщенията в медиите, че за да се подобри гражданското правораздаване в България и то да отговаря на европейските стандарти, се работи върху създаването на нов Граждански процесуален кодекс, както и че за ускоряване на правораздаването по гражданските дела се обмислял въпросът да бъде ограничено обжалването на решенията по тези дела до Върховния касационен съд като последна инстанция. Като човек, който повече от 60 години има пряк поглед върху дейността на съдилищата по гражданските дела, си позволявам да споделя някои свои мисли, наложени от личния ми опит. Преди всичко държа да подчертая, че проблемът за сегашното състояние на гражданското ни правораздаване не се крие в Гражданския процесуален кодекс, така че само с един нов процесуален кодекс, колкото и да е добър той, нещата едва ли ще се оправят. Трябва да си дадем сметка, че причините за лошото ни правораздаване са много по-дълбоки и многостранни. І. Трябва да не забравяне, че и най-съвършеният процесуален кодекс не може да подобри нещата, ако хората, които го прилагат, не са на съответното равнище. 1) Ние не можем да очакваме качествено правораздаване от недостатъчно юридически подготвени кадри. Затова реформите трябва да започнат още в университетите, в които трябва да се създадат условия за подготвяне на хора, които да имат не само юридически познания във всички области на правото, защото не се знае като съдии какви дела ще им бъдат възлагани, но които, най-важното е, да бъдат научени да мислят юридически, защото животът е много по-многообразен от отделните законови текстове и само един добър юрист може да достигне до правилните решения за многообразните случаи на живота. Недопустимо на път и под път да се създават, съществуват и узаконяват т.н. „юридически факултети” с преподаватели със съмнителна компетентност ,устроени по принципа на свободната конкуренция за привличане на студенти на всяка цена, без никакъв контрол за качеството на преподаването, оценяването и дипломирането на кадрите, които те ежегодно бълват. На второ място, самата диплома, издадена от който и да е юридически факултет, не трябва да дава на притежателя й сама по себе си правото да работи като юрист. Такова право трябва да бъде давано само от една централна държавна институция след успешно положен писмен и устен изпит поне по основните юридически дисциплини. 2) Назначаването на съдиите трябва да става само след конкурсен изпит по основните правни дисциплини, проведен от смесена комисия от представители на ВКС, ВАС и избрани преподаватели от Юридическия факултет на Софийския университет. Това е единственият начин за съдии да бъдат назначени най-подготвените кандидати и да се избегне пробутването на свои хора и в крайна сметка корупцията. Също повишаването в ранг трябва да става само след конкурс, проведен от комисия със състав като комисията за конкурсния изпит за първоначално назначаване на длъжността съдия. Повишаването чрез конкурс не само е гаранция, че в по-горните инстанции ще влязат най-подготвените хора, но то създава и нужния стимул у всеки съдия да повишава своята квалификация, за да отговаря на изискванията за по-висок ранг. Прокараното набързо, без нужното публично обсъждане изменение на Конституцията, съгласно което назначенията и повишенията на съдиите става по предложение на министъра на правосъдието, създаде една конфузна ситуация, защото министърът на правосъдието е политическо лице, провеждащо политиката на своята партия и своето правителство, а това не дава никаква гаранция за обективен подбор на съдебните кадри. На практика министърът се превръща в кадровик и то за една политическа система. Единственият начин да се избегне опасността и по отношение на съдебната власт да започнат да се прилагат разни квотни принципи, каквито за жалост се прилагат в администрацията и които биха сложили край на независимото правосъдие, е да се отнеме всякаква възможност за свободна политическа и друга преценка при решаването на въпросите от министъра, като със закон бъде предвидено, че той има право и е длъжен да прави предложенията само на основание на резултатите от надлежно проведените конкурсни изпити. Само така ще се избегнат всякакви политически и други намеси и всякаква опасност от пробутване на неподходящи хора и от скрита корупция, защото ако преценката ще се прави от самият министър, колкото и почтен и добросъвестен да е той, той ще взема решенията си въз основа на доклади, политически натиск и ходатайства на други хора без никаква гаранция, че посочените от тях лица са най-подходящите. Даването право на министъра сам да избира и предлага кандидатите не само на практика нарушава независимостта на съдебната власт, не само не дава никаква гаранция, че ще бъдат назначени и повишени най-подходящите лица, но то също така ще демотивира кандидатите за назначаване и повишаване да полагат усилия за своята квалификация, след като знаят, че тя няма да има никакво значение за назначаването или повишаването им. 3) Тъй като съдийската дейност има своите особености, наложително е новоприетите съдии да минат съответен курс за квалификация като съдии, завършващ със съответните изпити. Не може да се счита, че включването на новоприетия съдия като младши член в тричленен състав е достатъчно. 4) Важно условие за качествено правораздаване е всеки съдия през цялата си кариера да знае, че неговата дейност подлежи на контрол. Това не значи, че някой има право да му казва как да решава конкретните дела. Но съдийската независимост не означава, че не трябва да има надлежни органи, които да следят общата съдийска дейност на всеки съдия. Това е единственият начин, по който от системата ще бъдат отстранявани тези, които се окажат негодни да дават качествено правораздаване. Това е и единственият начин за борба с корупцията, защото е наивно да се очаква, че някой ще дойде да каже, че е дал подкуп. Но когато един съдия постановява решения, за които не може да има юридически разумни основания, това е достатъчно основание той да бъде отстранен от системата като непригоден, без да чака да бъде заловен в получаване на подкуп. И този контрол може да се осъществява без всякакъв субективизъм, като за критерий за качеството на дейността на съдията служат само решенията на контролните органи по постановените от него решения. От тези решения по делата на даден съдия се вижда доколко той е квалифициран като юрист, доколко правосъдната му дейност е съобразена с процесуалните разпореждания, доколко задълбочено и компетентно обсъжда доказателствата и въобще доколко отговаря на изискванията да бъде съдия в съответната инстанция. Когато решенията се постановяват в състав от трима или повече съдии, трябва законодателно да бъде предвидено, че всеки съдия от състава, който е подписал едно решение, носи съответната отговорност в горепосочения смисъл и който не иска да носи такава отговорност, е длъжен да подпише решението при особено мнение. Непрекъснатият контрол е и най-сигурният стимул всеки съдия непрекъснато да полага усилия за подобряване на своята квалификация. Без горепосочените реформи и мерки, какъвто и ГПК да имаме, превораздаването ни няма да бъде на нужното ниво. ІІ. Не зная какви да новите положения в изготвящия се сега нов Граждански процесуален кодекс, но от това, което прочетох във вестника, разбирам, че се обмисляло за ускоряване на правораздаването основанията за обжалване пред Върховния касационен съд да бъдат намалени, така че редица решения на контролните съдебни инстанции да не подлежат на касационно обжалване. Бих посъветвал тези, които изказват това мнение, преди всичко да прочетат решенията на Върховния касационен съд. Моето лично впечатление е, че със значителна част от решенията си Върховният касационен съд отменява решенията на апелативните инстанции, а това показва, че тези решения са неправилни и че ако не подлежаха на обжалване, на практика засегнатите лица щяха да бъдат лишени от конституционното си право на съдебна защита. Само когато решенията на апелативните инстанции станат толкова издържани, че Върховният касационен съд да не намира основания за отменяването им, едва тогава касационното обжалване ще стане излишно. ІІІ. За да разберем защо се бавят делата с години, сме длъжни да хвърлим поглед върху самите дела и по-специално върху процесите, които са продължили много години. И тогава ще видим, че причината делата да продължават с години не е в наличието на излини инстанции, а в продължителността на процесите в отделните инстанции и по-специално в инстанциите по същество. Ще видим също, че една от главните причини за протакането на делата е в дадената на стараещата се да протака делото страна възможност непрекъснато да предоставя и сочи нови доказателства (каквито тя би могла и би следвало да представи и поиска още в първото съдебно заседание) както и да отрупват делото с доказателства, които нямат никакво значение за решаването на конкретния казус. За да не се допуска това, е нужно съдията още преди първото съдебно заседание да е проучил делото, да е съвсем наясно с казуса, да е добър юрист и да е наясно по кои текстове на закона трябва да се реши казусът, какви факти трябва да бъдат доказани с оглед на тези текстове и с какви доказателства те могат да бъдат доказани. И да откаже допускането на доказателства, които са без значение за решаването на конкретния казус. Друга причина за протакането на делата е лошата квалификация, а често – направо недобросъвестността на вещите лица, назначаване по делата, достигащи до скандални заключения и водещи до нови и нови проверочни експертизи, отлагания на делата и т.н. Тук реформата трябва да бъде в две насоки: първо да се намери начин в списъците на вещите лица да бъдат включвани само действително компетентни, заслужаващи доверие лица, и второ, в тези списъци незабавно да бъдат заличавани лицата, дали явно некомпетентни и явно пристрастни заключения. В интерес на самите съдии е да сигнализират за това надлежния орган. Въз основа на дългогодишния си житейски и професионален опит си позволявам да апелирам, когато се създава нов закон, който ще засяга на практика всички, да бъде давана по-голяма гласност на всички нови идеи и положения, а да не се разчита само на компетентността и прозорливостта на ограничен брой специалисти, защото не знам да има някоя държава в света, в която във всеки нов закон да има толкова много изменения и допълнения след приемането му, както е в България. Изтегляне 62.7 Kb. Сподели с приятели:
|