Bg европейска комисия брюксел, 17. 11. 2010 com(2010) 677 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите
Изтегляне 3.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Стандартизация и оперативна съвместимост
- Инфраструктурни инвестиции
- Демонстрационни, RD и иновативни проекти
- Насърчаване на нови умения
- 4. Подготовка на мрежите, които ще служат в по-дългосрочен план 4.1. Европейски електропреносни магистрали
- 4.2. Европейска инфраструктура за пренос на CO 2
- Карта 9: Инфраструктура за пренос на CO 2 в 2020 г., PRIMES – базова линия
Специфично законодателство: както беше посочено в съобщението, Комисията ще оцени дали са необходими някакви последващи законодателни инициативи за въвеждането на интелигентни енергийни мрежи, в съответствие с правилата на третия пакет от документи за вътрешнообщностния енергиен пазар. При оценката ще се вземат под внимание следните цели: i) гарантиране на адекватен и открит достъп и споделяне на оперативна информация между участниците и техните физически посредници; ii) създаване на добре функциониращ пазар за енергийни услуги; и iii) осигуряване на подходящи стимули, така че операторите на енергийни мрежи да инвестират в интелигентни технологии за интелигентни енергийни мрежи. Окончателното решение относно специфичното законодателство за интелигентни енергийни мрежи ще бъде взето през първата половина на 2011 г., въз основа на така проведения анализ. Стандартизация и оперативна съвместимост: работната група определи набор от шест очаквани услуги и 30 функционални възможности на интелигентните енергийни мрежи. До края на 2010 г. работната група и съвместната работна група на CEN/CENELEC/ETSI по стандартите за интелигентни енергийни мрежи ще изготвят съвместен анализ относно състоянието на европейските стандарти за прилаганите при тези мрежи технологии и ще идентифицират необходимите допълнителни действия в тази област. В началото на 2011 г. Комисията ще предостави стандартизационен мандат на съответните европейски органи по стандартизация — за разработване на стандарти за интелигентни енергийни мрежи и гарантиране на оперативна съвместимост и съпоставимост със стандартите, които се разработват в световен мащаб. Защита на данните: въз основа на дейността на работната група и в тясно сътрудничество с европейския орган по защита на данните, Комисията ще оцени необходимостта от допълнителни мерки за защита на данните, ролите и отговорностите на отделните участници по отношение на достъпа, съхранението и обработването на данни (собственост, притежание и достъп, права за четене и промяна и др.) и при необходимост ще изготви адекватни регулаторни предложения и/или указания. Инфраструктурни инвестиции: голяма част от необходимите инвестиции за разгръщането на интелигентни енергийни мрежи може да се очаква да дойде от операторите на мрежи, по-специално на разпределителни мрежи, и от частни компании, при следване на насоките на националните регулаторни органи. Когато липсват средства, съответни решения биха могли да се осигурят чрез публично-частни партньорства. Когато нормата на възвръщаемост на инвестицията е твърде ниска, а общественият интерес — очевиден, трябва да има възможност да се използват публични финанси. Комисията ще насърчи държавите-членки да създадат фондове за подпомагане на разгръщането на интелигентни енергийни мрежи. Комисията също така ще проучи по-специално подпомагане на интелигентни технологии в съответствие с Програмата за подкрепа на политики и проекти, посочена в съобщението, както и иновативни инструменти за финансиране, насочени към бързо въвеждане на технологии за интелигентни енергийни мрежи в преносните и разпределителните мрежи. Демонстрационни, R&D и иновативни проекти: в съответствие с горепосочената политика за инвестиции в инфраструктурата е необходима ясна европейска политика за научно-изследователска и развойна дейност (R&D) и демонстрации, за да се насърчат иновациите и да се ускори развитието към интелигентни мрежи, основани на дейностите във връзка с Европейската инициатива за електроенергийната мрежа (EEGI) и интелигентните енергийни мрежи на Съюза за европейски научни изследвания в областта на енергетиката (European Energy Research Alliance), който е насочен към дългосрочна научноизследователска дейност. Особено внимание следва да се отдели на иновациите в електроенергийната система, съчетани с R&D относно енергийни технологии (кабели, трансформатори и др.) и R&D относно информационни и комуникационни технологии (системи за регулиране, комуникации и др.). В предложените мерки също така следва да се вземе под внимание поведението на потребителите, постигането на положителна нагласа и физическите пречки за разгръщането. Държавите-членки и Комисията следва да насърчават R&D и демонстрационни проекти, например чрез съчетание на публична подкрепа и регулаторни стимули, като се гарантира, че EEGI може да стартира предложените проекти по план, независимо от настоящата сложна финансова обстановка в ЕС. Тази дейност следва да е тясно координирана с дейностите, предложени в съобщението относно електропреносните магистрали в Европа. С оглед да се гарантира пълна прозрачност по отношение на текущите демонстрационни/пилотни проекти и техните резултати и разработването на бъдеща правна рамка, Комисията може да създаде платформа, която да даде възможност за разпространение на добри практики и опит във връзка с практическото разгръщане на интелигентни енергийни мрежи в Европа и за координиране на различните подходи, така че да се осигурят синергии. Информационната система на плана SET, ръководена от Съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия, включва схема за мониторинг, която може да се използва като начална точка. Насърчаване на нови умения: с оглед да се запълни празнината между ниско- и висококвалифицирани работни места поради изискванията за разгръщане на интелигентните енергийни мрежи, биха могли да се използват текущи инициативи като действията за обучение съгласно плана SET, общностите на знание и иновации на Европейския институт за иновации и технологии, действията по инициативата „Мария Кюри“79 и други действия като инициативата „Нови умения за нови работни места“. При все това, държавите-членки ще трябва да проучат сериозно възможните отрицателни социални последствия и да стартират програми за преквалификация на работниците и подпомагане на придобиването на нови умения. 4. Подготовка на мрежите, които ще служат в по-дългосрочен план 4.1. Европейски електропреносни магистрали Понятието „електропреносна магистрала“ следва да се разбира като електропреносна линия със значително по-голям преносен капацитет в сравнение със съществуващите мрежи за високо напрежение, както от гледна точка на количеството пренасяна електроенергия, така и от гледна точка на разстоянието, което се преодолява. С оглед да се постигне този по-голям капацитет трябва да се разработят нови технологии, които да позволяват пренос на постоянен ток (DC) и нива на напрежение, значително по-високи от 400 kV. За периода след 2020 г. и до 2050 г. ще бъде необходимо дългосрочно решение за преодоляване на основното предизвикателство, пред което са изправени електроенергийните мрежи: присъединяване на нарастващите допълнителни електрогенериращи мощности на база вятърна енергия в северните морета и на допълнителните електрогенериращи мощности на база възобновяеми източници в югозападните и югоизточните части на Европа, свързване на мрежовите възли при тези нови електрогенериращи мощности с основния капацитет за акумулиране на енергия в северните държави и Алпите и със съществуващите и бъдещите центрове на електропотреблението в Централна Европа, а също така и със съществуващите преносни мрежи за променлив ток (AC) с високо напрежение. При проектирането на новите магистрали ще трябва да се вземат под внимание настоящите и бъдещи области с излишък на електроенергия като Франция, Норвегия или Швеция и сложността на съществуващия централноевропейски преносен коридор север—юг, който пренася допълнителна електроенергия от Севера през Дания и Германия към изпитващи недостиг области в Южна Германия и Северна Италия. Въпреки технологичните неясноти е ясно, че всяка бъдеща електропреносна магистрална система ще трябва да бъде изградена поетапно, като се осигури съвместимост на връзките за AC/DC и положителната местна нагласа80 въз основа на другите приоритети до 2020 г., описани в глава 3.1, по-специално във връзка с морските електропреносни мрежи. Тази система от електропреносни магистрали ще трябва да бъде подготвена за евентуални връзки с региони извън границите на ЕС на юг и изток, така че напълно да се използва значителният потенциал за електропроизводство от възобновяеми източници в тези региони. Поради това, в дългосрочен план може да станат необходими връзки с други средиземноморски и източни държави, в допълнение към вече синхронните връзки с Магреб и Турция. За тази цел би могъл да се обмисли диалог с държавите от Северна Африка относно техническите и правните изисквания за разработване на транс-средиземноморска инфраструктура за електроенергия. Макар да се повишава осведомеността за бъдещите нужди от такава общоевропейска електропреносна мрежа, налице е значителна несигурност относно момента във времето, когато тази мрежа ще стане необходима, и относно стъпките, които трябва да се предприемат за изграждането ѝ. Поради това са абсолютно необходими координирани действия на ниво ЕС, за да се започне съгласувано развитие на тази мрежа и да се намалят неяснотите и рисковете. Освен това ще бъде необходима европейска координация, за да се установи подходяща правна, регулаторна и организационна рамка за проектиране, планиране, изграждане и обслужване на такава система от електропреносни магистрали. В тази дейност ще трябва да се интегрират настоящите научно-изследователски и развойни работи, по-специално по Европейската инициатива за електроенергийните мрежи (EEGI) в Плана SET и Европейската инициатива за вятърна енергия за промишлени цели, така че да се адаптират съществуващите и да се разработят нови технологии за електропренос, акумулиране на енергия и интелигентни енергийни мрежи. В този контекст в дейността ще трябва да се интегрира и потенциалът за мащабен пренос и съхранение на водород. В съчетание с горивни клетки той е особено подходящ за децентрализирани и транспортни приложения. Комерсиализацията за приложения в бита би могла да се очаква от 2015 г. нататък, а за водородни превозни средства — около 2020 г.81
Следните ключови действия са необходими за подготвяне на европейските електропреносни магистрали:
4.2. Европейска инфраструктура за пренос на CO2 Като се има предвид фактът, че потенциалните обекти за съхранение на CO2 не са равномерно разпределени в Европа, мащабното разгръщане на улавянето и съхранението на CO2 в Европа може да се окаже необходимо за постигане на значително ниво на декарбонизация на европейските икономики след 2020 г. и ще наложи изграждането на инфраструктура от тръбопроводи и, където е подходящо, инфраструктура за превоз, която би могла да пресича границите на държавите-членки, ако отделните държави не разполагат с адекватен потенциал за съхранение на CO2. Технологиите за компонентите на CCS (улавяне, пренос и съхранение) са доказани. При все това, досега те не са били интегрирани и изпитвани в промишлен мащаб и понастоящем CCS не е жизнеспособна технология от търговска гледна точка. До настоящия момент прилагането на технологията бе ограничено до по-малки централи, често проектирани за отделна демонстрация на един или два компонента на технологията. Същевременно е общоприето, че за да се окаже значително въздействие за намаляване на емисиите и следователно да се даде възможност за портфейл от мерки за смекчаване на промените в климата на „най-ниска цена“, осъществимостта на технологиите за CCS трябва да се демонстрира в голям мащаб около 2020 г. В отговор на това, на пролетното заседание на Европейския съвет през 2007 г. бе решено да се подкрепи изграждането на до 12 мащабни демонстрационни съоръжения за CCS в Европа до 2015 г., така че технологията да се стимулира и да стане икономически осъществима. Понастоящем се изграждат шест мащабни проекта за CCS, проектирани да демонстрират технологията за производство на електроенергия. Те ще разполагат с инсталирана мощност от поне 250 MW и също така да са снабдени с компоненти за пренос и съхранение на CO2. Тези проекти се финансират съвместно, с безвъзмездна помощ от Комисията в размер на общо 1 млрд. евро. През ноември 2010 г.82 започна да функционира още един механизъм за финансиране, включен в системата за търговия с емисии. Освен това Комисията подкрепя научно-изследователска и развойна дейност, свързана със CCS, и създаде специална мрежа за споделяне на знания за изпълнителите на демонстрационни проекти за широкомащабен CCS. През 2010 г. Съвместният изследователски център (JRC) изготви оценка на изискванията за инвестиране в инфраструктура за пренос на CO283. Съгласно базовите предположения по PRIMES, проучването показва, че през 2020 г. в 6 държави-членки от ЕС ще бъдат уловени и транспортирани 36 млн. тона CO2. Необходимата мрежа за пренос на CO2 се простира на приблизително 2000 km и изисква 2,5 млрд. евро инвестиции (Карта 9). Почти всички тръбопроводи са планирани да поемат допълнителните количества CO2, които се очаква да се появят през следващите години84. За 2030 г. в проучването се прогнозира, че количеството на уловен CO2 ще се увеличи до 272 млн. тона (Карта 10). Много от по-рано изградените тръбопроводи вече ще функционират с пълен капацитет и ще се изграждат нови тръбопроводи, които ще се използват изцяло за увеличените количества към 2050 г. Мрежата за пренос на CO2 в този момент ще е с дължина около 8800 km и за нейното изграждане ще са необходими кумулативни инвестиции в размер на 9,1 млрд. евро. Първите регионални мрежи се оформят в Европа около първите демонстрационни съоръжения. В анализа на Съвместния изследователски център се подчертават също така ползите от европейска координация, ако Европа иска да постигне оптимално решение за пренос на CO2, тъй като резултатите показват, че до 2030 г. в трансграничния пренос на CO2 биха могли да участват до 16 държави-членки на ЕС.
Втори анализ, изготвен от Arup през 2010 г. относно осъществимостта на общоевропейски инфраструктури за CO285, имаше за цел да определи оптималната мрежа за пренос на CO2 в Европа и нейното развитие с хода на времето въз основа на предварително определени количества CO2, да идентифицира подходящи обекти за съхранение и да предложи подход на свеждане на разходите до минимум. При най-консервативния сценарий е изчислено, че мрежата през 2030 г. ще е с дължина 6900 km и ще е предназначена за пренос на 50 млн. тона CO2. В проучването се твърди, че тъй като в някои държави ще липсва капацитет за съхранение, единствено трансгранична мрежа би могла да даде възможност за по-широкообхватно разгръщане на CCS. Тези заключения се потвърждават от проучването EU Geocapacity (2009 г.) относно европейския капацитет за съхранение на CO2 в геоложки формации86: евентуална бъдеща мрежа за пренос на CO2 ще зависи в огромна степен от наличието на капацитет за съхранение на сушата или наличие и разработване на солни формации под морското дъно. Предвид нивото на обществена осведоменост относно съхранението на CO2 и технологията CCS като цяло, в проучването се предлага да се приоритизира съхранението в солни формации под морското дъно. В проучването също така се изтъква, че наличието на капацитет за съхранение все още не може да се потвърди, поради което е необходима допълнителна работа, за да се провери реалният потенциал за съхранение. При все това, основният стимул за развитие на CCS в близко бъдеще ще бъде цената на CO2, която е много несигурна и зависи от развитието на Европейската схема за търговия с емисии. Следователно всеки анализ, в който се описва евентуална мрежа за CO2 след 2020 г., следва да се разглежда много предпазливо. Всички проучвания потвърждават, че развитието на мрежата за CO2 в Европа ще бъде определено от наличието на обекти за съхранение, нивото на разгръщане на CCS и постигнатата още отсега степен на координация за нейното развитие. Разработването на интегрирани мрежи от тръбопроводи и превоз, планирани и изградени първоначално на областно или национално ниво, при които се взема под внимание необходимостта от пренос от различни източници на CO2, ще доведе до икономии от широкомащабност и ще даде възможност за свързване на допълнителни източници на CO2 към подходящи резервоари в хода на жизнения цикъл на тръбопровода87. В по-дългосрочен план такива интегрирани мрежи ще бъдат разширени и взаимосвързани, за да достигнат източници и обекти за съхранение, пръснати в цяла Европа, подобно на днешните газопреносни мрежи.
След като CCS стане икономически осъществима технология, тръбопроводите и инфраструктурата за превоз, изградени за демонстрационни проекти, ще станат събирателни точки за бъдеща мрежа на ЕС. Важно е тази първоначално фрагментирана структура да се планира по начин, който да осигури общоевропейска съвместимост на по-късен етап. Ще трябва да бъдат взети предвид поуките от интегрирането на първоначално фрагментирани мрежи, например газопреносните мрежи, за да се избегне подобен трудоемък процес за създаване на общи пазари. Проучването на техническите и практическите условия за изграждането на мрежа за CO2 следва да продължи и да се стремим към съгласие относно обща визия. За обсъждането на евентуални действия в таз област следва да се използва Работната група за диалог със заинтересованите страни в областта на устойчиво развитото използване на минералните горива (в рамките на Берлинския форум). Мрежата от CCS проекти би могла да се използва за събиране на опит от експлоатацията на демонстрационни проекти. Това на свой ред ще позволи оценка на всяка потребност от и степен на евентуална намеса на ЕС. Регионалното сътрудничество също следва да бъде подкрепено, за да се стимулира развитието на клъстери, представляващи първия етап от евентуална бъдеща интегрирана европейска мрежа. Съществуващите структури за подпомагане, включително Мрежата от CCS проекти и работната група за обмен на информация, създадена в съответствие с Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации, биха могли да ускорят развитието на регионални клъстери. Това би могло да включва inter alia създаване на работни групи с конкретна насоченост и споделяне на знания по темата в контекста на Мрежата от CCS проекти, обмен на най-добри практики относно разрешаване и трансгранично сътрудничество на компетентни органи в рамките на групата за обмен на информация. Комисията също така ще използва световните форуми за обсъждане на CCS — за обмен в световни рамки на съществуващите знания относно регионални клъстери и мрежови възли. Освен това, Комисията ще продължи да работи по европейска карта на инфраструктурата за CO2, която може да улесни предварителното планиране на инфраструктурата, като се специално внимание ще бъде отделено на въпроса за икономическата ефективност. Важна част от тази задача ще представлява идентифициране на разположението, капацитета и достъпността на обекти за съхранение, особено в морските райони. С оглед да се гарантира, че резултатите от изготвянето на такава карта ще са съпоставими в рамките на целия континент и ще могат да се използват за оптимално проектиране на преносната мрежа, ще бъдат положени усилия за изготвяне на обща методика за оценяване на капацитета за съхранение на CO2. С оглед на прозрачността във връзка със съхранението и CCS като цяло, Комисията ще се стреми да публикува европейски атлас за възможностите за съхранение на CO2, за да визуализира потенциала за съхранение. 1Заключения на председателството, Европейски съвет, март 2007 г. 230 %, ако има подходящи за това международни условия. 3COM(2010) 639. 4Стратегия „Европа 2020“ — COM(2010) 2020. 5Заключения на председателството на Европейския съвет от 19—20 март 2009 г., 7880/09. 6Указания за трансевропейските преносни мрежи за електроенергия (TEN-E) и финансов регламент за трансевропейските преносни мрежи (TEN). Виж доклада относно изпълнението на TEN-E в периода 2007—2009 г. — COM(2010)203. 7За по-подробен анализ виж приложението и оценката на въздействието, придружаваща настоящото съобщение. 8За мащабното въвеждане на такива технологии е необходимо създаване на значителна инфраструктура за пренос и съхранение на водород. 9Въз основа на националните планове за действие за електроенергия от възобновяеми източници, каквито са представени на Комисията от 23 държави-членки. 10Виж регламента относно сигурността на доставките на газ, Регламент (ЕО) № 994/2010. 11Директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО, Регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009. 12Регламент (ЕО) № 994/2010. 13Обществено обсъждане на Зелената книга „Към сигурна, устойчиво развита и конкурентоспособна европейска енергийна мрежа“ — COM(2008)737. 1410-годишен план за развитие на преносната мрежа на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електоенергия (ENTSO-E), юни 2010 г. 15Виж придружаващата оценка на въздействието. 16Изчисления по модела PRIMES. 17Виж придружаващата оценка на въздействието. 18Виж придружаващата оценка на въздействието. 19500-те проекта, установени от националните оператори на преносни мрежи, обхващат целия ЕС, Норвегия, Швейцария и Западните Балкани. Списъкът не включва местни, областни или национални проекти, за които не се счита, че са от европейско значение. 20Очаква се, че в следващото издание на Десетгодишния план за развитие на енергийните мрежи (TYNDP), предвидено за 2012 г., ще се използва в по-голяма степен насочен „отгоре надолу“ подход (top-down approach), като се приемe, че ще бъде постигнато изпълнение на правните задължения за 2020 г. относно използването на възобновяеми източници и намаляването на емисиите, с поглед към периода след 2020 г., като се вземат мерки във връзка с тези пропуски. 21Това включва Северно море и северозападните морета. 22Макар че има вероятност в крайна сметка тази преносна мрежа да е базирана на технология за постоянен ток, тя трябва да се изгражда на етапи, като се осигури съвместимост със сегашната преносна мрежа за променлив ток. 23Икономическите, социалните и екологичните въздействия на проектите ще бъдат оценени в съответствие с общия метод, описан в следващата глава. 24Виж декларацията от срещата на високо равнище на V4+ относно енергийната сигурност, състояла се в Будапеща на 24 февруари 2010 г. 25Виж оценката на въздействието, придружаваща настоящото съобщение. 26Включително, по-специално, съответното законодателство на ЕС относно околната среда. 27Виж например www.reshare.nu 28Виж например „Ръководство за анализ на разходите и ползите от инвестиционни проекти“, юли 2008 г.: http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/guides/cost/guide2008_en.pdf 29Виж член 37 от Директива 2009/72/ЕО и член 41 от Директива 2009/73/ЕО. 30По-специално Фонда „Marguerite“, Инструмента за гарантиране на заемите по проекти, свързани с Трансевропейските енергийни и транспортни мрежи (Loan Guarantee Instrument for TEN-T), Инструмента за финансиране с поделяне на риска (Risk Sharing Financial Facility), Jessica, Jaspers. 31Преглед на бюджета на ЕС, приет на 19 октомври 2010 г. 32http://ec.europa.eu/energy/observatory/trends_2030/doc/trends_to_2030_update_2009.pdf 33При липса на допълнителни политически мерки и при определени предположения. 34http://ec.europa.eu/energy/observatory/trends_2030/doc/trends_to_2030_update_2009.pdf 35Съгласно този сценарий се приема, че двете обвързващи цели за възобновяеми енергийни източници и за намаляване на емисиите ще бъдат постигнати. При базовата линия по PRIMES, която се основава само на продължаване на вече започнатите политики, тези цели не биха били постигнати. 36За по-подробен анализ на последствията виж работния документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението на Комисията „Анализ на възможните варианти след намаляването с 20 % на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродни емисии“ — COM(2010) 265 окончателен. Контекстуална информация и анализ, част II, SEC(2010) 650. 37Всички стойности по-долу са въз основа на референтния сценарий по PRIMES, а по-горните стойности са по екологичния сценарий на Eurogas, публикуван през май 2010 г. въз основа на проведено „отдолу-нагоре” събиране на прогнози от членовете на Eurogas. 38Виж оценката на въздействието на адрес http://ec.europa.eu/energy/security/gas/new_proposals_en.htm 39Съответните стойности за 2030 г. са 36 % и 20 %. Трябва да се отбележи, че в референтния сценарий за 2030 г. не се вземат под внимание евентуални бъдещи политики за енергия от възобновяеми източници в ЕС или в отделни държави-членки след 2020 г. 40Австрия, България, Чешката Република, Кипър, Германия, Дания, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Румъния, Швеция, Словакия, Словения и Обединеното кралство. 41„Renewable Energy Projections as Published in the National Renewable Energy Action Plans of the European Member States“ („Прогнози за възобновяеми енергийни източници, публикувани в националните планове за действие в областта на енергията от възобновяеми източници на европейските държави-членки“), актуализация за 19 държави. L.W.M. Beurskens, M. Hekkenberg. Нидерландски център за енергийни изследвания, Европейска агенция по околната среда. 10 септември 2010 г. Достъпно на адрес: http://www.ecn.nl/docs/library/report/2010/e10069.pdf 4250 Mt съгласно референтния сценарий по PRIMES, 272 Mt съгласно базовата линия по PRIMES, предвид по-високата цена на CO2. 43На картите са илюстрирани резервите на електрогенерираща мощност, т.е. отношенията между твърдо гарантираната електрогенерираща мощност (която не включва променливите възобновяеми източници) и общата електрогенерираща мощност (включваща променливите възобновяеми източници) спрямо върховото електропотребление, моделирани от KEMA и Imperial College London за всички държави-членки плюс Норвегия и Швейцария през 2020 г. въз основа на референтния сценарий по PRIMES (източник: KEMA и Imperial College London). 44Източник: KEMA и Imperial College London. 45https://www.entsoe.eu/index.php?id=282 46В моделирането на електропреносната мрежа, извършено от Imperial College London и KEMA, се използва подход на „център на тежестта“, съгласно който електропреносната мрежа на всяка държава-членка се представя чрез единствен мрежови възел и преносният капацитет се изчислява от и до него. Свързаният с това инвестиционен модел сравнява разходите за разширяване на мрежата между държавите-членки с разходите за допълнителни инвестиции в електрогенериращ капацитет, въз основа на някои приети стойности за разходите и на тази основа оценява оптималното ниво на разходите за електропреносни връзки между държавите-членки. 47От съображения за яснота, на картата не са означени стойностите на капацитета на следните електропреносни връзки: Австрия—Швейцария (470 MW); Белгия—Люксембург (1000 MW); Германия—Люксембург (980 MW); Норвегия—Германия (1400 MW); Швейцария—Австрия (1200 MW). 48COM (2008) 781. В съобщението също така се подчертава, че „[морската електропреносна мрежа в Северно море] следва да се превърне (…) в един от съставните елементи на бъдеща европейска супермрежа. В Схемата за изграждане трябва да бъдат установени стъпките, които е необходимо да се направят, съответният график и всякакви конкретни действия, които трябва да се предприемат. Тя следва да бъде разработена от държавите-членки и от съответните действащи лица в региона и, когато е необходимо, да бъде улеснена чрез действия на равнището на Общността.“ В заключенията на Съвета в състав „Енергетика“ от 19 февруари 2009 г. беше пояснено, че схемата за изграждане трябва да обхваща Северно море (включително района на Ламанш) и Ирландско море. 49Участващите в NSCOGI държави са Белгия, Нидерландия, Люксембург, Германия, Франция, Дания, Швеция, Обединеното кралство, Ирландия и Норвегия. 50Ирландия също е изготвила базова линия и по-амбициозен сценарий, включващ износ. Съгласно втория сценарий съответните стойности биха били: над 40 GW инсталирана мощност за морска вятърна енергия, 2,1 GW за енергия от други морски възобновяеми източници, генериращи 139 TWh през 2020 г. 51В проучването OffshoreGrid се констатира, въз основа на анализ на разходите и ползите, че радиалните преносни връзки са подходящи за разстояния до 50 km до точките на свързване на сушата. За по-големи разстояния (между 50 и 150 km) до точката на свързване на сушата, концентрацията на вятърни паркове е определящ фактор за ползите от обединяването в клъстер. Ако инсталираната мощност е в радиус от 20 km (в определени случаи 40 km) около мрежовия възел и ако се използва най-големият достъпен клас кабели за пренос на постоянен ток с високо напрежение, би имало полза от клъстерно обединение чрез връзка с мрежови възел. При разстояния над 150 km морските електропреносни възли се считат за типичното решение. Повече информация има на адрес: www.offshoregrid.eu. Тези резултати изглежда се потвърждават на нивото на държавите-членки: ползите от обединяване в клъстер или в по-модулна схема бяха проучени от Нидерландия за втория етап от развитието на електропроизводството на база морска вятърна енергия. Предвид малкия размер на вятърните паркове и малкото разстояние от брега обаче, оценката показа, че обединяването в клъстери на този етап не е най-ефективният от гледна точка на разходите подход. 52В съответствие с проучването OffshoreGrid едно силно развитие на морската електропреносна инфраструктура би струвало 32 млрд. евро до 2020 г. и 90 млрд. евро до 2030 г. при радиални връзки. В случай на клъстери разходите за инфраструктура биха могли да се намалят на 75 млрд. евро до 2030 г. 53Интегрираното развитие би могло да има две основни движещи сили. В случай че първо се разработи обща преносна връзка (интерконектор), вятърните паркове могат да се свържат на по-късен етап. Ако първо се разработят отделни преносни връзки за вятърните паркове, по-късно могат да се разработят общи преносни връзки между възлите, вместо да се изграждат нови общи връзки от бряг до бряг. 54Работен пакет D4.2 „Four Offshore Grid scenarios for the North and Baltic Sea“ („Четири сценария за морска преносна мрежа за Северно и Балтийско море“) (проучване OffshoreGrid, юли 2010 г.). Повече информация има на адрес http://www.offshoregrid.eu/images/pdf/pr_pr100978_d4%202_20100728_final_secured.pdf. 55Трябва да се изготвят интегрирани решения, съчетаващи преносни връзки към морски вятърни електроцентрали с търговски електропреносни връзки към друга държава, или трансгранични преносни връзки на дадена вятърна електроцентрала (намираща се в териториалните води на една държава, но свързана с преносната мрежа на друга държава). 56Всяко дружество може да участва в тези тръжни процедури, които създават конкурентна среда за разработване и обслужване на новата мрежа. 57NSCOGI е с регионален подход, осъществява се от участващите държави-членки и се основава на съществуващи дейности и други инициативи. Неговите членове възнамеряват да се споразумеят за стратегически план за работа посредством меморандум за разбирателство, който ще бъде подписан до края на 2010 г. 58Пилотен десетгодишен план за развитие на енергийните мрежи (TYNDP) на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E). 59По време на процедурата за сливане, довела до придобиването на Hidrocantábrico през 2002 г., EDF-RTE и EDF бяха предложили да се увеличи капацитета на електропреносните връзки от тогавашните 1100 MW с минимум 2700 MW (Дело № COMP/M.2684 — EnBW/EDP/CAJASTUR/HIDROCANTÁBRICO — решение от 19 март 2002 г.). 60„Study on the Financing of Renewable Energy Investment in the Southern and Eastern Mediterranean Region“ („Проучване относно финансирането на инвестиции за енергия от възобновяеми източници в южната и източната част на средиземноморския регион“), Проектоокончателен доклад от MWH, август 2010 г. Обхванатите държави в това проучване са Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Сирия, Тунис и Западният бряг/Газа. 61Пилотен десетгодишен план за развитие на енергийните мрежи (TYNDP) на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E). 62Статистически обзор на Бритиш Петролиум относно световната енергетика (BP Statistical Review of World Energy), юни 2009 г. 63Нетните нужди от внос на най-големия пазар (Унгария) сред осемте държави бяха 8,56 млн. тона н.е. през 2007 г. (по данни на Евростат), докато нуждите на всички седем пазара общо бяха 41 млн. тона н.е., което може да се сравни с германския внос, възлизащ на около 62 Mtoe. 64Виж Декларацията от срещата на високо равнище за енергийна сигурност на V4+ в Будапеща, състояла се на 24 февруари 2010 г. (http://www.visegradgroup.eu/). Държавите от V4+ по смисъла на Декларацията са: Чешката република, Република Унгария, Словашката република и Република Полша (като страните-членки на Вишеградската група), Република Австрия, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, Република Сърбия, Република Словения и Румъния. 65Новата европейска газопреносна система (NETS) цели да улесни развитието на конкурентен, ефикасен и ликвиден регионален пазар за газ, който също така укрепва сигурността на доставките, като създава обща инфраструктурна платформа за повишаване на нивото на сътрудничество/интегриране между регионалните оператори на преносни системи. 66Балтийско море е едно от най-натоварените морета в света, като в него се осъществява над 15 % от световния превоз на товари (3500—5000 кораба месечно). Около 17—25 % от тези кораби са танкери, които превозват приблизително 170 милиона тона нефт годишно. 67Турските проливи са Босфора и Дарданелите и свързват Черно море с Егейско море посредством Мраморно море. По-малко от километър широки в най-тясната си част, те са сред най-трудните и опасни за навигация водни пътища поради многото извивки и натоварения трафик (50 000 плавателни съда, включително 5500 нефтени танкери годишно). 68През 2006 г. руският оператор „Транснефт“ забеляза течове по тръбопровода „Дружба“ и прекрати подаването на суров нефт към литовската рафинерия Mažeikiai, единствената петролна рафинерия в балтийските държави. Оттогава насам този конкретен участък от тръбопровода остава затворен. 69„Technical Aspects of Variable Use of Oil Pipelines coming into the EU from Third Countries“ („Технически аспекти на променливото използване на нефтопроводи, влизащи в ЕС от трети държави“), проучване от ILF и Purvin & Gertz за Европейската комисия, 2010 г. 70Групата на европейските регулатори за електроенергия и газ (ERGEG) и Европейската работна група за интелигентни енергийни мрежи определят интелигентните енергийни мрежи като мрежи за електроенергия, които могат да интегрират поведението и действията на всички потребители, свързани към тях — производители, потребители и ползватели, които са едновременно производители и потребители — по икономически целесъобразен начин, за да се гарантира икономически ефикасни и устойчиви енергийни системи с малки загуби и високи нива на качество, сигурност на доставките и безопасност. Виж http://ec.europa.eu/energy/gas_electricity/smartgrids/taskforce_en.htm за повече информация. 71Докладът на ERGEG, представен и разпространен на ежегодния Граждански енергиен форум в Лондон през септември 2009 г., представлява най-актуалният и пълен преглед по отношение на състоянието на въвеждане на интелигентното отчитане на консумацията в Европа. Достъпен на адрес: http://ec.europa.eu/energy/gas_electricity/forum_citizen_energy_en.htm 72„Въздействието на информационните и комуникационните технологии върху енергийната ефективност“, окончателен доклад на Bio Intelligence Service, септември 2008 г. Финансирано от Европейската комисия, ГД „Информационно общество и медии“. 73http://www.nuon.com/press/press-releases/20090713/index.jsp 74В приложение 1 към Директива 2009/72/ЕО и приложение 1 към Директива 2009/73/ЕО от държавите-членки се изисква да гарантират въвеждането на интелигентни системи за отчитане на консумацията, които подпомагат активното участие на потребителите в пазара за енергийни доставки. Такова задължение може да е предмет на икономическа оценка от държавите-членки до 3 септември 2012 г. Съгласно Директивата за електроенергията, в която въвеждането на интелигентно отчитане на консумацията е оценено с положително, до 2020 г. поне 80 % от потребителите следва да се оборудват с интелигентни системи за отчитане на консумацията 75Приложение 3 към Директива 2006/32/ЕО. 76Член 16 към Директива 2009/28/ЕО. 77Работна група по интелигентни преносни системи — визия и работна програма: http://ec.europa.eu/energy/gas_electricity/smartgrids/doc/work_programme.pdf 78Проектозакон относно разгръщането на интелигентни енергийни системи бе отхвърлен от нидерландския парламент през 2009 г., на основание опасения във връзка със защитата на данните. 79http://cordis.europa.eu/fp7/people/home_en.html 80Това би могло да включва необходимост от частично полагане в земята на електропреносни линии, като се отчита и фактът, че инвестиционните разходи за подземни кабели са поне 3—10 пъти по-високи в сравнение с въздушните електропроводни линии. Виж „Feasibility and technical aspects of partial undergrounding of extra high voltage power transmission lines“(„Осъществимост и технически аспекти на частичното полагане в земята на електропреносни линии с много високо напрежение“), съвместен документ от ENTSO-E и Europacable. Ноември 2010 г. 81За тази цел до края на 2010 г., в рамките на Плана SET, Съвместното предприятие за горивни клетки и водород ще предприеме първо проучване на инфраструктурата на ЕС за водород, което ще постави началото за търговско разпространение на тази технология от 2020 г. нататък. 82http://ec.europa.eu/clima/funding/ner300/index_en.htm 83„The evolution of the extent and the investment requirements of a trans-European CO2 transport network“ („Изменение на обхвата и изискваните инвестиции за трансевропейска мрежа за пренос на CO2“), Европейска комисия, Съвместен изследователски център, EUR 24565 EN. 2010 г. 84Преоразмерените тръбопроводи са означени с червен цвят, а функциониращите вече с пълен капацитет тръбопроводи са означени със син цвят. 85„Feasibility of Europe-wide CO2 infrastructures“ („Осъществимост на общоевропейски инфраструктури за CO2“), проучване от Ove Arup & Partners Ltd за Европейската комисия. Септември 2010 г. 86„EU GeoCapacity - Assessing European Capacity for Geological Storage of Carbon Dioxide“ („Геоложки капацитет на ЕС — оценяване на европейския капацитет за съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации“), проект № SES6-518318. Окончателен доклад за дейности, достъпен на адрес: http://www.geology.cz/geocapacity/publications 87Проучването за предварително инженерно проектиране на мрежа за CCS за Йоркшир и Хъмбър показа, че първоначална инвестиция в резервен капацитет на тръбопровода би било рентабилно, дори ако последващите разработки бъдат включени към мрежата до 11 години по-късно. Проучването също така потвърди опита от други сектори, т.е. че инвестирането в интегрирани мрежи би служило като катализатор за мащабно разгръщане на технологиите за CCS чрез консолидиране на процедури за разрешаване, намаляване на разходите за свързване на източници на CO2 с резервоари и гарантиране, че уловеният CO2 може да се съхрани веднага след като съоръжението за улавяне започне да функционира. BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 3.79 Mb. Сподели с приятели:
|
