Bg европейска комисия брюксел, 17. 11. 2010 sec(2010) 1396 окончателен работен документ на службите на комисията
Изтегляне 140.04 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.Определяне на проблема
- 2.Анализ на субсидиарността
- 3.Цели на инициативата на ЕС
- 4.Варианти на политиката
- 5.Оценка на въздействията
- 6.Сравнение на вариантите
- 7.Мониторинг и оценка
BG
Брюксел, 17.11.2010 SEC(2010) 1396 окончателен РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА Придружаващ документ към СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа Резюме на ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО {COM(2010) 677 final} {SEC(2010) 1395 final} РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА Придружаващ документ към СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа Резюме на ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО 1.Определяне на проблемаЕнергийната политика1 на ЕС и законодателството за нейното прилагане определят амбициозни и задължителни цели за 2020 г. по отношение на емисиите на парникови газове2 (намаление с 20 %), енергията от възобновяеми източници3 (да достигне 20 % от крайното енергопотребление) и енергийната ефективност (увеличение с 20 %). Необходими са адекватни и надеждни енергийни мрежи, които да позволят постигането на всички тези цели. Същевременно европейските мрежи стареят и спешно се нуждаят от обновяване и модернизация. Разширеният ЕС наследи лоши връзки изток—запад и юг—север, тъй като се наблягаше върху националните пазари и взаимната свързаност служеше само на ограничената цел за сигурност на доставките, без да се вземат под внимание възможностите за балансиране и търговия в истински вътрешен енергиен пазар или сигурността на доставките от европейска гледна точка. Това затруднява свободното движение на енергия в ЕС и прави някои региони по-уязвими за прекъсване на доставките. Политиката за TEN-E е развита и оформена през 1990-те години посредством последователните Насоки за TEN-E и съответния Финансов регламент4. Целите на политиката за TEN-E са: 1) да подпомага завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС; 2) да намали изолацията на по-малко облагодетелстваните и островните райони; 3) да гарантира и разнообрази енергийните доставки за ЕС също чрез сътрудничество с трети държави; 4) да допринесе за устойчивото развитие и опазването на околната среда (включително чрез по-голямо използване на възобновяеми енергийни източници и намаляване на екологичните рискове, свързани с преноса на енергия). Тя включва преносните мрежи за електроенергия, газ и олефин. Макар че първоначалните цели до голяма степен все още са валидни, тя не е достатъчно ефективна за осигуряване на необходимата инфраструктура за постигане на амбициозните цели на политиката на ЕС по отношение на енергията и климата. Могат да се посочат следните пречки за адекватното развитие на инфраструктурата: 1) Огромна несигурност спрямо бъдещите технологии по отношение на разполагаемостта, възможните рискове и ценовата конкурентоспособност, стандартите (особено за технологиите за възобновяеми енергийни източници и енергийни мрежи, но също и за улавяне и съхранение на въглероден диоксид), енергийния микс и географското разпределение на бъдещите централи (за електроенергия) и новите източници (неконвенционален газ, „зелен газ“, втечнен/компресиран природен газ, нова инфраструктура за внос и разработване на находища в трети държави), която може да доведе до неоптимални пазарни решения (от гледна точка на ЕС). 2) Несъвършен вътрешен пазар: конкуренцията е слаба или въобще липсва в някои държави-членки, където все още бивши монополисти господстват на националните пазари. Липсата на пазарно развитие не позволява на операторите на преносни мрежи да разполагат с достатъчно договори за фиксиран капацитет, за да инвестират във взаимната свързаност между два пазара. Междувременно развитието на пазара е малко вероятно, докато не съществува взаимна свързаност. 3) Регулаторен контрол по отношение на тарифите и финансиране: Преносът е регулирана стопанска дейност и разпределянето на разходите между крайните бенефициери е трудно или невъзможно за голяма трансевропейска инфраструктура. За да се поддържат възможно най-ниски тарифи за пренос, тяхното регулиране в повечето държави-членки се базираше на принципа на ефективност на разходите, позволяващ възстановяване на разходите само за проекти, основаващи се на действителни пазарни нужди или на най-евтини налични решения. По-конкретно съществуват три вида проекти, чието осъществяване може да бъде възпрепятствано от този подход: а) Проекти, ползата от които е по-голяма на регионално, отколкото на национално равнище: Колкото по-голяма е ползата от един проект за даден регион или за ЕС, т.е. колкото повече държави-членки участват в него, толкова по-сложен е вероятно да бъде той (поради трансгранични проблеми, различни регулаторни режими и разрешителни процедури и т.н.) и толкова по-трудно става справедливото разпределение на разходите между крайните бенефициери. б) Проекти, прилагащи новаторски технологии (например технологията DC VSC за морска електропреносна мрежа, съхраняване, приложения на интелигентни мрежи; улавяне и съхранение на въглероден диоксид), обикновено са свързани с по-големи рискове, тъй като има оскъден или никакъв практически опит относно рентабилността в промишлен мащаб. Този риск често не е отразен в регулираната норма на възвръщаемост. в) За инфраструктура с цел да се повиши сигурността на доставките: тя често не е оправдана от гледна точка на пазарно търсене и пренасяни обеми, тъй като може да бъде използвана само в случай на прекъсвания в доставките (събития с малка вероятност и голямо въздействие), а не при нормални пазарни условия. В много държави-членки не е регламентирано как да се възстановят разходите за тези инвестиции. Накрая, в резултат на финансовата криза и на сегашното бързо развитие на правилата във финансовия сектор достъпът до капитали стана по-труден от 2008 г. насам.
Съществуват определени географски области в Европа, където се срещат няколко от тези пречки, в резултат на което възникват особени инфраструктурни затруднения. Тези области са по-специално Балтийският регион, морската електропреносна мрежа в северните морета, възобновяемите енергийни източници в Южна Европа и Средиземноморието, развитието на Южния коридор за газ и нефт, по-добрата взаимна свързаност и диверсификация в Централна и Югоизточна Европа (електроенергия, газ и нефт), както и засягащите цяла Европа проектиране и изграждане на обхващаща ЕС преносна мрежа за CO2, а също разработването и внедряването на технологии за интелигентни мрежи. 2.Анализ на субсидиарносттаИнфраструктурата за пренос на енергия (включително взаимосвързаната морска електропреносна мрежа) има трансевропейски, регионален или поне трансграничен характер или въздействие. Отделните национални администрации и регулирането на равнището на държавите-членки не са подходящи или не притежават правомощия за действия относно тези инфраструктури като цяло. Съгласно член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз политиката на Съюза в областта на енергетиката има за цел: а) да осигури функционирането на енергийния пазар; б) да обезпечи сигурността на енергийните доставки в Съюза; в) да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници; и г) да подпомага взаимната свързаност на енергийните мрежи. Съгласно член 170 от Договора за функционирането на Европейския съюз „Съюзът дава своя принос за установяването и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспорта, далекосъобщенията и енергийната инфраструктура“. Член 171 задължава „Съюза да създава поредица от основни насоки, обхващащи целите, приоритетите и най-общите насоки на мерките, предвидени в областта на трансевропейските мрежи; тези основни насоки определят проектите от общ интерес“. 3.Цели на инициативата на ЕСОбщата цел е да се гарантира достатъчно и своевременно развитие на инфраструктурата в целия ЕС и извън него, за да се развие вътрешният енергиен пазар, да се гарантира сигурността на доставките и да се постигнат целите на ЕС по отношение на енергията и климата. За устойчивото развитие на инфраструктурата трябва да бъдат преодолени основните пречки за това. Поради това планираното съобщение относно инфраструктурните приоритети има за цели да се предложат ясни приоритети и да се подобри целенасочеността на действията на ЕС за цялата съответна енергийна инфраструктура, да се засилят регионалното сътрудничество и координиране, да се изтъкнат трудностите, свързани с разрешителните процедури, и да се постигне приемане от обществото, за да се спомогне за намаляване на несигурността по отношение на планирането и разрешаването. Ясните инфраструктурни приоритети ще осигурят и политическо послание към трети държави. 4.Варианти на политикатаЗа да се анализират по-добре решения за широка гама от установени пречки, анализът беше разбит по области на политиката с отделни варианти за всяка една област. Вариантите бяха оценени по критериите за ефективност, субсидиарност и пропорционалност. Основният критерий за ефективност е вероятният размер на инвестициите в инфраструктура в резултат на отделните варианти. Всички изброени варианти са в съответствие с общите цели, стратегии и приоритети на ЕС. Комбинацията от предпочитани варианти от всяка област на политиката представлява предпочитаното политическо решение.
Вариантите В3 (оператори на преносни мрежи в ЕС) и Г4 (хармонизирана схема за издаване на разрешителни на равнището на ЕС) бяха изключени от по-нататъшния анализ, тъй като при тях не се спазват принципите на пропорционалност и субсидиарност. 5.Оценка на въздействиятаБазовият сценарий (запазване на обичайната практика от всяка политическа област) вероятно ще доведе до недостатъчно развитие на инфраструктурата. Най-лошите социални и икономически въздействия, дължащи се на недостатъчна инфраструктура, са спирания на електроподаването, прекъсвания в доставките на газ и недостиг на енергия, причиняващ резки повишения на цените. По отношение на преноса на CO2, сценарият на запазване на обичайната практика би попречил за по-значителни инвестиции в мрежите и би породил безразборно развитие (на проектно или национално равнище) с голям риск за бъдещи излишъци или ограничения в пропускателния капацитет (както при електроенергийните и газовите преносни мрежи) и ограничено интегриране на пазара с риск за по-високи цени на енергията в дългосрочна перспектива. Основното въздействие на недостатъчната инфраструктура върху околната среда може да се изрази в непостигането на целите на ЕС по отношение на енергията и климата и съответно по-големи емисии на парникови газове. Строителните работи могат да причинят временно въздействие върху околната среда, но то е ограничено чрез спазването на съответното екологично законодателство. Прекъсването за повече от 90 дни на доставките на нефт за Източна Европа би имало по-значително въздействие върху околната среда поради увеличения в екологично чувствителни области трафик на танкери като алтернатива на преноса по тръбопроводи. Политическа област А: Обхват на политическия инструмент Значително положително въздействие се очаква на икономическо и социално равнище от разширяването на обхвата на политическия инструмент в нови сектори по отношение на електроенергията (интелигентни преносни мрежи включително съхранение) и газа (компресиран природен газ), а също и на преноса на CO2, което ще спомогне за по-нататъшни иновации в тези области. Разширяването на обхвата и за нефта също би довело до положително екологично въздействие чрез гарантиране на разнообразни маршрути за доставките на нефт за източната част на ЕС с оглед да се намали екологичният риск, свързан с увеличения танкерен трафик по Балтийско море и през Босфора. Включването на всички тези нови сектори в обхвата на политическия инструмент (вариант А3) следователно е предпочитаният вариант. Област на политика Б: Оформление на политическия инструмент В сравнение със запазването на обичайната практика, т.е. на определен през 2006 г. и неизменен списък на проекти, актуализирането на този списък (вариант Б2) въз основа на разширен обхват (вариант А3) би позволило отчитането на нови или променени приоритети по отношение на развитието на инфраструктурата. Тази повишена целенасоченост би оказала общо положително въздействие, но би се запазила неизменността на списъка, което може отново да наложи адаптиране в бъдеще до 2020 г. и по-късно. За разлика от това, пълната реформа на сегашния подход (вариант Б3) — с много ограничен брой широки приоритети от европейски интерес, без предварителен списък на приоритетни проекти и с прилагане на интелигентни и прозрачни критерии за подбор вместо на сегашната категоризация на проектите на три равнища — би оказала много по-голямо положително икономическо, социално и екологично въздействие. Действително този вариант би позволил съсредоточаване на цялото внимание върху приоритетите, които са от главен европейски интерес и за които интервенцията на ЕС е от най-голяма полза, или върху области с голям иновационен потенциал и силно положително въздействие върху околната среда, като например интеграцията на възобновяеми енергийни източници в мрежата, интелигентни мрежи, съхранение или пренос на CO2. В по-общ план този подход въз основа на европейските приоритети би привлякъл вниманието върху икономическите и екологичните трансгранични и регионални последици, докато при вариант Б2 последиците на национално или дори местно равнище биха влияели повече. Въвеждането на интелигентни и прозрачни критерии за подбор би свело до минимум възможното увреждащо въздействие върху вътрешния пазар чрез разработването на правила, които са в съответствие със сегашното законодателство и регулиране. То би позволило също така развитие с течение на времето на конкретната подкрепа, оказвана на проекти, така че да се оптимизира използването на политическия инструмент дори в по-дългосрочна перспектива. Следователно този вариант се счита за предпочитан.
Вариант В2, със задължителни регионални структури и координатори на ЕС при необходимост, би оказал значително положително въздействие по отношение на развитието на инфраструктурата и поради това се счита за предпочитания вариант в сравнение със запазването на обичайната практика. Тези регионални структури биха били особено полезни за проекти с ясно регионално разграничаване, като например морската електропреносна мрежа в Северна Европа или развитието на газов коридор в Югоизточна Европа. Те биха допринесли положително и за пазарната интеграция и по-доброто функциониране на регионалните пазари. Използването на съществуващите регионални структури (като например преработените регионални инициативи) би свело да минимум въздействието по отношение на административната тежест. Политическа област Г: Разрешаване И двата варианта Г2 и Г3 биха внесли повишена ефикасност в процеса на вземане на решения чрез изясняване на съществуващите правила и начини за обжалване, оптимизиране на броя на необходимите стъпки за вземане на дадено решение и намаляване в максималната възможна степен на забавянията за всяка една от тези стъпки. Вариант Г2 би позволил ускорено третиране за европейски приоритетни проекти в държавите, където са били определени приоритети или където съществуват ускорени процедури. Счита се, че това би позволило значително да се подобри изграждането на инфраструктура особено в електроенергийния сектор и следователно да се увеличи инвестирането в инфраструктура през периода 2010—2020 г. Подходът с „обслужване на едно гише“ (вариант Г3) би улеснил допълнително административните процедури и, в съчетание със зададен срок, би ускорил издаването на разрешителни и би подобрил осъществяването на проектите по отношение на нуждите от инвестиции. По-задълбочен анализ на по-широка гама от варианти за политическата област на разрешаването ще бъде извършен по отделна оценка на въздействието (планирана за 2011 г.), за да се оцени по-добре съответствието с националните правни системи, тяхната ефективност и доколко вариантите биха намалили административната тежест. 6.Сравнение на вариантитеВъздействието на всеки оценен политически вариант беше оценено в икономическо, социално и екологично отношение. Комбинацията от варианти с най-голямо положително въздействие е А3, Б3, В2 и Г3, като се отбелязва, че все още предстои по-задълбочен анализ на политическата област на разрешаването. Новата политика, определена от тази комбинация, би повишила значително ефективността на изграждането на инфраструктура и би довела до положително икономическо, социално и екологично въздействие. Трябва обаче да се отбележи, че дори тази политика би осигурила 62,5 млрд. EUR по-малко от установените нужди от инвестиции, изчислени на 215,5 млрд. EUR. Действително само с разширяването на обхвата, както и с предложените реформи за оформлението на политическия инструмент, за регионалните структури за сътрудничество и за издаването на разрешителни няма да се преодолее ceteris paribus (т.е. при равни други условия) огромния недостиг на инвестиции и да стане възможно финансирането на проекти, които не са рентабилни при запазване на обичайната практика на пазарни, регулаторни и национално ориентирани тарифни условия. Могат да се очакват значително по-силни положителни въздействия при политика на използване на публично финансиране или на специални регулаторни мерки, които да дават възможност за изпълнението на всички проекти от европейски интерес, включително тези, които понастоящем не са рентабилни. Комисията планира да представи през 2011 г. предложение за насоки относно разпределението чрез правила за тарифиране и инвестиране на разходите за големи, сложни в технологично отношение или трансгранични проекти. Може да се предвиди и регулаторен подход, когато ще е необходима по-висока норма на възвръщаемост съобразно рисковете по проектите, така че да стане възможно тяхното финансиране. Следва да се проучи възможността за публично финансиране за всички области, в които горепосочените мерки не биха довели до успех. За това е необходим обаче подробен допълнителен анализ, който ще бъде включен в оценката на въздействието, подлежащо на изготвяне за законодателното предложение, планирано за 2011 г. 7.Мониторинг и оценкаЗа мониторинга и оценката се предлага, както и в миналото, Комисията да оценява развитието чрез представян два пъти годишно доклад за изпълнение, съдържащ специфични показатели, като например брой на вече осъществените или осъществяваните проекти, диверсификация на вноса на газ, дял на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, степен на взаимна свързаност между държавите-членки, дял на електроенергийните мрежи, оборудвани с интелигентни технологии, и средна продължителност на разрешителните процедури за проекти от европейски интерес. 1COM (2007) 1, утвърден от Съвета на 15 февруари 2007 г. (C/07/24). 2Директива 2009/29/ЕО за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, Решение № 406/2009/ЕО относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. 3Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници: 4Решение № 1364/2006/ЕО за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/ЕО и Решение № 1229/2003/ЕО; Регламент (ЕО) № 680/2007 за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи. BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 140.04 Kb. Сподели с приятели:
|
