Bg европейска комисия брюксел, 20 2010 com(2010) 171 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

COM(2010) 171 окончателен

План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм

1. Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа

Заедно със стратегията Европа 2020 Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие представлява основен елемент от отговора на ЕС на световните предизвикателства в дългосрочен план и допринася за укрепването и развитието на европейския модел на социална пазарна икономика през 21-ви век.

В период на промяна, когато светът едва започва да излиза от икономическата и финансовата криза, Европейският съюз е повече от всякога задължен да опазва и разпространява нашите ценности и да защитава интересите ни. Зачитането на личността и човешкото достойнство, свободата, равенството и солидарността са нашите неизменни ценности във време на неспирни социални и технологични промени. Следователно тези ценности трябва да бъдат в центъра на полаганите от нас усилия.

Програмата от Стокхолм, приета от Европейския съвет през декември 2009 г. ¹, определя приоритетите за развитието на Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие през следващите пет години. Съдържанието на програмата отразява дискусиите с Европейския парламент, Съвета, държавите-членки и заинтересованите страни през последните години. В основата ѝ стоят амбициите, които Комисията представи в съобщението си от юни 2009 г. ² и които доведоха до приемането на Програмата от Стокхолм.

Действията на Съюза в тази област през следващите години ще бъдат насочени основно към развитието на Европа на гражданите, като едновременно с това се гарантира, че гражданите могат да упражняват правата си и да се възползват пълноценно от европейската интеграция.

Именно в областта на свободата, сигурността и правосъдието гражданите имат най-големи очаквания от създателите на политики, тъй като тази област засяга всекидневния им живот. Гражданите в Европа с основание очакват да живеят в мирен и проспериращ Съюз, уверени, че правата им се спазват, а сигурността им е гарантирана.

Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие трябва да бъде пространство, в което основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, действително се зачитат по отношение на всички хора, включително гражданите на трети държави.

Целта на настоящия план за действие е конкретизирането на тези приоритети както на европейско, така и на световно равнище, като се гарантира, че гражданите се възползват от напредъка, постигнат в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Също така планът ни предоставя възможността да погледнем в бъдещето и да дадем решителен и адекватен европейски отговор на европейските и световните предизвикателства.

Влизането в сила на Лисабонския договор дава възможност на Съюза да демонстрира по-голяма амбиция при отклика на ежедневните грижи и очаквания на хората в Европа. Първо, по-активната роля на Европейския парламент като съзаконодателен орган в повечето сфери и по-голямото участие на националните парламенти ще направят ЕС по-отговорен за неговите действия в интерес на гражданите и ще засилят демократичната легитимност на Съюза. Второ, въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета за повечето области на политиката ще рационализира процеса на вземане на решения. И накрая, съдебният контрол ще бъде засилен, тъй като Европейският съд ще упражнява надзор върху всички аспекти на свободата, сигурността и правосъдието, а Хартата на основните права на ЕС става правнообвързваща. Договорът поставя пред Съюза новите цели за борба със социалното изключване и дискриминацията и потвърждава целта за насърчаване на равенството между жените и мъжете.

Следователно Съюзът трябва да проявява решителност, когато откликва на очакванията и опасенията на гражданите си. Той трябва да не се поддава на тенденцията да разглежда темите за сигурността, правосъдието и основните права поотделно. Тези теми вървят заедно в рамките на съгласуван подход за преодоляване на днешните предизвикателства и предизвикателствата на утрешния ден.

2. Гарантиране на защитата на основните права

Правата, залегнали в Хартата на основните права, която следва да направлява всички закони и политики на ЕС, трябва да бъдат пълноценно упражнявани и да станат осезаеми и ефективни. Комисията ще прилага политика на нулева толерантност, когато става въпрос за нарушаване на Хартата. Тя ще заздрави механизмите си, с които се гарантира съблюдаването на Хартата, и ще докладва за това съблюдаване на Европейския парламент и на Съвета. В глобално общество, което се характеризира с бързи технологични промени и в което обменът на информация не признава граници, от особено значение е правото на личен живот да бъде запазено. Съюзът трябва да гарантира, че основното право на защита на данните се прилага по последователен начин. Необходимо е да се укрепи позицията на ЕС относно защитата на личните данни на отделния човек в контекста на всички политики на ЕС, включително правоприлагането и предотвратяването на престъпления, както и в международните отношения.

Ще бъдат използвани всички инструменти на политиката, с които да се даде ясен европейски отговор на насилието над жени и деца, включително домашното насилие и обрязването на женските полови органи, да се защитават правата на децата и да се води борба срещу всякакви форми на дискриминация, расизъм, ксенофобия и хомофобия. Необходимо е да се отдели специално внимание на потребностите на лицата в уязвимо положение.

Различията, които се наблюдават при защитата на жертвите на престъпления и терористични актове в 27-те държави-членки, трябва да се анализират и да се намалят с оглед увеличаване на равнището на закрила посредством всички налични средства. Европейското право следва да осигурява високо равнище на съблюдаване на правата на обвиняемите, когато става въпрос за провеждането на справедливи съдебни процедури. Условията на задържане, включително в затворите, също трябва да бъдат застъпени в европейското законодателство.

3. Оправомощаване на европейските граждани

Необходимо е от идея, залегнала в Договорите, европейското гражданство да се превърне в осезаема действителност, която показва в ежедневието своята добавена стойност спрямо националното гражданство. Гражданите трябва да могат да се възползват от правата си, произтичащи от европейската интеграция.

Улесняването на мобилността на гражданите е от първостепенно значение за европейския проект. Правото на свободно движение е основно право на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства и е необходимо то да бъде стриктно прилагано. Мобилността следва да бъде насърчавана чрез премахване на ограниченията, които гражданите все още срещат, когато решат да упражнят правото си на преместване в държава-членка, различна от родната им, където да учат или работят, да започнат бизнес, да създадат семейство или да се пенсионират. Гражданите трябва да бъдат защитени независимо от това в коя част на света се намират. Всеки гражданин на ЕС, който се намира в държава, в която неговата държава-членка няма представителство, следва да получи консулска помощ от посолството или консулството на която и да било друга държава-членка при същите условия като гражданите на тази държава-членка.

Улесняването и насърчаването на участието на гражданите в демократичния живот на Съюза е от основно значение за приобщаването на гражданите към европейския проект. По-активното участие на гражданите в изборите за Европейски парламент е споделена амбиция. Правото на гражданите да гласуват и да бъдат избирани на местни и европейски избори според мястото си на пребиваване следва да бъде допълнително насърчавано и укрепвано. Гражданската инициатива е мощно средство за утвърждаване на правата на европейските граждани и демократичната легитимност на Съюза.

4. Засилване на доверието в Европейското съдебно пространство

Европейското съдебно пространство и правилното функциониране на единния пазар са изградени на базата на основния принцип за взаимно признаване. Този принцип може да функционира ефективно единствено ако е налице взаимно доверие между съдиите, юристите, бизнесът и гражданите. За установяването на взаимно доверие са необходими минимални стандарти и по-голямо разбиране на различните традиции и методи в правото.

Установяването на права не е достатъчно. Правата и задълженията се превръщат в реалност единствено ако са лесно достъпни за лицата, на които те са дадени. Необходимо е лицата да бъдат оправомощени да упражняват тези права независимо от това в коя точка на Съюза се намират.

Изграждането на добре функциониращо Европейско съдебно пространство е от полза за всички политики на Съюза, тъй като то подпомага тяхното изготвяне и успешно изпълнение. По-специално, Европейското съдебно пространство следва да бъде поставено в услуга на гражданите и предприятията, за да подкрепя икономическата активност на единния пазар, гарантирайки едновременно с това високо равнище на защита на потребителите. Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон Съюзът разполага вече със средствата, с които да помогне за улесняване на всекидневния живот на хората и бизнеса, съвместявайки потребностите на гражданите и единния пазар с разнообразните традиции на държавите-членки в правната сфера.

Правото на Съюза може да улесни мобилността и да оправомощи гражданите да упражняват правото си на свободно движение. За международните двойки то може да намали ненужния стрес при развод или раздяла и да премахне сегашната правна несигурност за децата и техните родители в трансгранични ситуации. Също така то може да допринесе за отстраняването на препятствията пред признаването на правни документи и за въвеждането на взаимно признаване на документите за гражданско състояние. Когато граждани пътуват с кола в друга държава-членка и за съжаление претърпят произшествие, те се нуждаят от правна сигурност по отношение на давността на застрахователните искове.

Правото на Съюза може да има конкретен и значителен принос за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и за намаляване на щетите, причинени от финансовата криза. Ще бъде предлагано ново законодателство на ЕС, когато такова е необходимо и целесъобразно за укрепване на единния пазар, подпомагане на бизнеса чрез премахване на административните ограничения и намаляване на разходите за трансакции.

Намаляването на бюрократичната тежест за бизнеса е ясен приоритет, а процедурата на екзекватура, необходима за признаването и изпълнението на съдебно решение в друга правна система, следва да бъде постепенно премахната, като се запазят обаче необходимите предпазни мерки. Гарантирането на възможността трансгранично парично задължение да бъде върнато толкова лесно, колкото и когато е в рамките на една държава, ще допринесе за изграждането на доверие на предприятията в единния ни пазар, а установяването на ефективни процедури по несъстоятелност ще помогнат за възстановяване от икономическата криза. Трансграничните операции могат да бъдат улеснени чрез по-голяма съгласуваност на европейското договорно право. Предприятията не се възползват в достатъчна степен от възможностите, които интернет предлага за увеличаване на продажбите. Правото на Съюза може да помогне за това, като увеличи нуждата на предприятията от правна сигурност и едновременно с това гарантира най-високо равнище на защита на потребителите. Потребителите трябва да познават правата си и да имат достъп до правни средства за защита при трансгранични дела. И накрая, по-активното използване на алтернативни средства за решаване на спорове може да допринесе за ефективно правораздаване.

Наказателното право е сравнително нова област, в която ЕС може да предприема действия и за която Договорът от Лисабон установява ясна правна рамка. Политиката на ЕС за сближаване на материалното и процесуалното наказателно право следва да се ръководи от стратегия в областта на наказателното правосъдие, която безпрекословно да зачита принципите на субсидиарност и съгласуваност. Стратегията трябва да бъде изпълнявана в тясно сътрудничество с Европейския парламент, националните парламенти и Съвета и в нея трябва да се посочва, че акцентът върху взаимното признаване ще се запази, а хармонизирането на видовете престъпления и наказания ще осъществява в определени случаи.

Правораздаването не трябва да бъде възпрепятствано от неоправдани различия между съдебните системи на държавите-членки: за извършителите на престъпления не би трябвало да е възможно да избегнат наказателно преследване и затвор, като прекосяват граници или се възползват от различията в националните правни системи. Необходима е солидна обща база от процедури на европейско равнище. Създаването на нова и всеобхватна система за събиране на доказателства по трансгранични дела и усъвършенстването на обмена на информация между властите на държавите-членки относно извършени престъпления са от основно значение за изграждането на функциониращо пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Комисията ще подготви създаването на Европейска прокуратура от страна на Евроюст, като тази прокуратура ще отговаря за разследването, наказателното преследване и санкционирането в съда на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза. По този начин Комисията допълнително ще обмисли сътрудничеството с всички засегнати страни, сред които и Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

5. Гарантиране на сигурността на Европа

Европа е изправена пред все нарастваща трансгранична престъпност. Наше задължение е да работим съвместно с държавите-членки, Европейския парламент, трети държави, които са от основно значение за нас, и бизнеса, когато това е целесъобразно, и да положим всички усилия, за да гарантираме, че гражданите на ЕС могат да живеят в сигурност.

Договорът от Лисабон предоставя на Съюза по-добри инструменти за борба с тероризма и организираната престъпност.

За да се преодолеят нарастващите трансгранични предизвикателства, внимателно и решително ще бъде изпълнена стратегия за вътрешната сигурност, която ще се основава на безпрекословното зачитане на основните права и солидарността между държавите-членки. Стратегията предполага координиран подход към полицейското сътрудничество, управлението на границите, сътрудничеството в наказателното правосъдие и гражданската защита. Необходимо е да се справим с всички общи заплахи пред сигурността — от тероризма и организираната престъпност до опасенията за безопасността ни, произтичащи от бедствия, причинени от човека, и природни бедствия. Като се има предвид все по-разпространеното използване на новите технологии, за да се справим ефективно с тези заплахи, се нуждаем и от допълнителна политика, гарантираща подготвеност и издръжливост на мрежите и информационната и комуникационната инфраструктура в Европа.

За да има успех, тази стратегия трябва да се основава на натрупания опит и извлечените поуки. Време е да направим оценка на подхода си в миналото, когато Съюзът трябваше да реагира на неочаквани и трагични събития, често действайки според конкретния случай, и да съчетаем новата институционална структура, създадена с Договора от Лисабон, с последователен и мултидисциплинарен подход.

За изготвянето на стратегическа програма за обмена на информация е необходимо да се извърши преглед на съществуващите системи за събиране, обработка и обмен на данни и да се направи подробна оценка на тяхната полезност, резултатност, ефективност и пропорционалност и на степента, в която зачитат неприкосновеността на личния живот. Тази програма трябва също така да полага основите за съгласувано доразвиване на всички настоящи и бъдещи информационни системи.

Като приоритет е необходимо да се извърши преглед на мерките за борба с тероризма, които бяха въведени през последните години, и да се прецени как тези мерки могат да бъдат усъвършенствани, за да се допринесе за по-добрата защита на нашите граждани и за по-голяма добавена стойност на действията, които държавите-членки предприемат. Новата институционална рамка предлага на Съюза безпрецедентна възможност да установи по-добра взаимовръзка между различните си инструменти за борба с тероризма.

Бъдещите мерки по отношение на организираната престъпност трябва да използват възможно най-пълноценно новата институционална рамка. При борбата с трафика на хора, детската порнография, престъпленията в кибернетичното пространство, финансовите престъпления, подправянето на средства за плащания и трафика на наркотици следва да се разглеждат всички възможни аспекти. По-ефективното наказателно преследване и издаване на присъди са също толкова важни, колкото удовлетворяването на потребностите на жертвите на тези престъпления и намаляването на търсенето на услуги от потенциални жертви. Обединяването на капацитета за правоприлагане на държавите-членки по отношение на конкретни наркотици и маршрути ще бъде първата конкретна реакция.

Също така е необходимо да премахнем всички пречки пред изграждането на ефективно сътрудничество между държавите-членки в сферата на правоприлагането. Ролята на агенции и органи на ЕС като Frontex, Европол, Евроюст и OLAF за това е от решаващо значение. Те трябва да подобрят сътрудничеството помежду си и да получат необходимите правомощия и ресурси, за да могат да постигнат целите си в рамките на ясно определени роли.

Съюзът ще следва интегриран подход за контролиране на достъпа до своята територия в разширеното Шенгенско пространство, за да улесни допълнително мобилността и да установи високо равнище на вътрешна сигурност. Либерализирането на визовия режим, основаващо се на ясно определени условия, ще продължи, особено със съседните държави, за да се улеснят личните контакти между хората.

Благодарение на разумното използване на съвременните технологии в управлението на границите в допълнение към съществуващите инструменти като част от управлението на риска Европа може да стане по-лесно достъпна за добросъвестните пътници, могат да се насърчат иновациите в промишлеността на ЕС, като по този начин се допринесе за просперитета и растежа на Европа и за това гражданите на Съюза да се чувстват сигурни. Пускането в експлоатация на системите ШИС II и ВИС ще продължи да бъде приоритет от първостепенно значение.

При защитата на гражданите от рисковете, които създава международната търговия на фалшифицирани, забранени и опасни стоки, също е необходим координиран подход, в основата на който е капацитетът на митническите органи. Защитата от вредни и опасни стоки трябва да бъде гарантирана по ефективен и структуриран начин посредством управление, което се основава на контрола на рисковете, свързани със стоките, с веригата на доставки и с всеки тип стокопоток.

В усилията ни да защитим населението влиза също и ролята на ЕС за предотвратяване, готовност и реагиране при кризи и бедствия. Първостепенен приоритет ще бъдат по-нататъшното оценяване и необходимите действия на равнище ЕС при управлението на кризи. Механизмът на ЕС за гражданска защита ще бъде засилен, за да се подобри наличието, взаимодействието и координирането на помощ от държавите-членки. Капацитетът за предотвратяване също трябва да бъде увеличен. Съюзът ще използва клаузата за солидарност.

6. Отговор, основаващ се на солидарността и отговорността

За да могат мигрантите да имат пълноценен принос за европейската икономика и общество, от основно значение е да защитаваме твърдо основните им права, изхождайки от своите ценности за човешко достойнство и солидарност. Имиграцията играе важна роля за справянето с демографските предизвикателства пред Съюза и за постигането на добри икономически резултати в ЕС в по-дългосрочен план. Потенциалът ѝ за принос към стратегията „Европа 2020“ е огромен, тъй като тя може да бъде допълнителен източник на динамичен растеж.

През следващите няколко години акцентът ще бъде поставен върху консолидирането на истинска обща политика за имиграцията и предоставянето на убежище. Настоящата икономическа криза не бива да ни попречи да направим това, проявявайки амбиция и решителност. Точно обратното, повече от всякога е необходимо тези политики да бъдат изготвени така, че да съдържат дългосрочно виждане за зачитането на основните права и човешкото достойнство, и да бъде засилена солидарността, особено между държавите-членки, тъй като те носят колективна отговорност за изграждането на хуманна и ефективна система. След като консолидирането на тези политики приключи, ще бъде направена оценка на постигнатия напредък спрямо амбициозните ни цели. Ще бъдат предложени допълнителни мерки, ако това е целесъобразно.

Съюзът ще изготви истинска обща политика за миграцията, която ще съдържа нови и гъвкави рамки за приемането на законни имигранти. Това ще даде възможност на Съюза да се приспособи към нарастващата мобилност и към потребностите на националните пазари на труда, като същевременно не нарушава правомощията на държавите-членки в тази сфера.

ЕС трябва да се стреми към уеднаквяване на правата и задълженията на законните имигранти, които да бъдат съпоставими с тези на европейските граждани. Тези права, консолидирани в кодекс на имиграцията, и установяването на общи правила за ефективното решаване на въпроса със събирането на семейството са от основно значение за постигането на максимален положителен ефект от законната имиграция, който ще бъде от полза за всички заинтересовани лица, и ще направят Съюза по-конкурентоспособен. Интегрирането на мигрантите ще продължи, като техните права бъдат запазени, но едновременно с това ще се наблегне на отговорността, която те имат за интегрирането си в обществото, в което живеят.

Предотвратяването и намаляването на незаконната имиграция в съответствие с Хартата на основните права също са важни за доверието в политиките на ЕС в тази област и за успеха на тези политики. Специално внимание ще се обърне на положението на децата без придружител.

За да се справим с това световно предизвикателство, е необходимо да установим истинско партньорство с третите държави, които са държави на произход и транзитно преминаване, и да включим всички въпроси, свързани с миграцията, във всеобхватна стратегическа рамка. Следователно ще продължим да следваме и прилагаме глобалния подход към миграцията.

Трябва да изпълняваме задължението си за зачитане на основното право на убежище, включително и принципа на неотблъскване. С установяването на обща европейска система за предоставяне на убежище и на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище следва да се гарантират единен статут, високи общи стандарти за защита в ЕС и обща процедура при предоставянето на убежище, като дългосрочната цел следва да бъде взаимното признаване. В основата на политиката ни за предоставяне на убежище и презаселване ще бъде солидарността — солидарност както между държавите-членки, така и с лицата, подложени на преследване по света.

7. Принос за глобална Европа

Очертаните по-горе политически цели не могат да бъдат постигнати без ефективното участие на партньорите ни в държавите, които не са членки на ЕС, и международните организации. Установяването на силно външно измерение, съгласувано с общите външни действия на Съюза, ще ни помогне да предвиждаме предизвикателствата и да постигнем целите си, включително да популяризираме ценностите си и да изпълним международните си задължения в сферата на правата на човека.

Вътрешните и външните политики в областта на свободата, сигурността и правосъдието са тясно свързани помежду си. Приемствеността и последователността между вътрешните и външните политики, както и съгласуваността и взаимното допълване между действията на Съюза и държавите-членки са от основно значение за постигането на резултати.

Договорът от Лисабон предлага на Европейския съюз нови възможности за по-ефективни действия във външните отношения. Съгласно договора Комисията има важна роля за конкретизирането на външното измерение на правосъдието и вътрешните работи в ЕС. Също съгласно договора Върховният представител на Съюза и заместник-председател на Комисията и Комисията ще гарантират съгласуваността между външните отношения и другите аспекти на външните действия на ЕС, включително и като работят съвместно с Европейската служба за външна дейност.

8. От политически приоритети към действия и резултати

За постигането на напредък в областта на свободата, сигурността и правосъдието е необходимо всички тези политически приоритети да бъдат успешно реализирани. За да се сдобие с инструменти, съответстващи на амбициите, съдържащи се в Договора от Лисабон, Комисията за първи път повери отговорности в сферата на правосъдието и вътрешните работи на двама членове на Комисията, като единият от тях е и заместник-председател на Комисията.

Действията ни ще бъдат направлявани от Хартата на основните права, а методиката ни ще се състои от пет компонента: по-голямо интегриране с другите политики на Съюза, подобряване на качеството на европейското законодателство, по-добро изпълнение на национално равнище, по-добро използване на инструментите за оценяване и предоставяне на подходящи финансови ресурси за изпълнение на политическите ни приоритети съгласно многогодишната финансова рамка.

От основно значение за постигането на истински напредък е взаимното доверие. За тази цел е необходимо да се установят минимални стандарти (например по отношение на процесуалните права), както и да бъдат разбрани различните правни традиции и методи. Ценен принос в тази насока може да има изграждането на обща европейска култура в тази сфера посредством обучения и програми за обмен, подобни на програмата „Еразъм“, както и създаването на Институт по европейско право, като се основаваме на съществуващите структури и мрежи. Затова подобни действия ще бъдат активно насърчавани.

Често създаването на правни инструменти не е достатъчно. Необходимо е амбициите да бъдат широко дискутирани, а резултатите трябва да бъдат подробно обяснени. Често изобщо не е ясно дали гражданите на Европа са запознати напълно със своите права и отговорности. Следователно в действителност те не разполагат с достатъчно средства, за да упражняват тези права и отговорности. Подобряването на комуникацията ще помогне на гражданите да се възползват от напредъка, постигнат на равнище ЕС, и да стеснят пропастта между реалността на европейската интеграция и разбиранията на хората.

Приложената таблица представлява ориентир за действията на Съюза в областта на свободата, сигурността и правосъдието през следващите пет години. Целта ѝ е да конкретизира всички политически цели, посочени от Европейския съвет в Програмата от Стокхолм, да отговори на приоритетите на Европейския парламент в тези области и да отговори на предизвикателствата, които ни предстоят. Таблицата съдържа конкретни действия с ясен график за тяхното приемане и осъществяване. Според Комисията тези действия са взаимосвързани и належащи и съответстват на амбицията, която Съюзът трябва да демонстрира.

Следва да се предприемат и осъществят инициативи за създаването на наши общи политически приоритети с цел да се постигне възможно най-амбициозният резултат, като се отговори на очакванията на гражданите. Време е да направим така, че гражданите да се възползват изцяло от напредъка, постигнат на европейско равнище. Успешното изпълнение на настоящия план за действие зависи от политическата ангажираност на всички участващи страни: Комисията в качеството си на движеща сила за изпълнението на плана, Европейският парламент и Съветът, които обсъждат и гласуват предложенията, и националните парламенти, които извършват контрол по отношение на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Същата степен на ангажираност трябва да се наблюдава у държавите-членки, когато транспонират и прилагат законодателството на Съюза, у Комисията, когато извършва мониторинг на това законодателство, и у съдилищата на Съюза и националните съдилища, когато гарантират правилното му прилагане. И не на последно място, активният и информиран гражданин, за когото се прави всичко това, е важна движеща сила и участник в целия процес.

Настоящият план за действие не трябва да се разглежда като програма, която е установена веднъж завинаги. Съюзът трябва да бъде в състояние да реагира на неочаквани събития и да проявява бързина при възползването от предоставени възможности и при предвиждането на бъдещи тенденции и адаптирането към тях. Следователно Комисията ще използва правото си на инициатива винаги когато е необходимо, за да постигне това. Също така Комисията ще представи през 2012 г. средносрочен преглед на изпълнението на Програмата от Стокхолм, за да бъде сигурна, че програмата продължава да е в съответствие със случващото се в Европа и по света.

Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да одобрят този план за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм и активно да участват в осъществяването му.