Енергийна ефективност на електроенергийните и газовите мрежи

• 
  Енергийната ефективност като бизнес сектор
  

Комисията ще предложи всички държави-членки да въведат национални схеми за задължения за енергоспестяване, съответстващи на техните специфични национални условия. Ефектът от тези схеми — в зависимост от обхвата и размера на изискваните задължения — би могъл да достигне до енергоспестяване в размер на 100 милиона тона нефтен еквивалент (млн. т н.е.) в 2020 г³⁹.

• 
  Увеличаване на конкурентноспособността на европейската преработваща промишленост
  

Препятствията пред инвестирането в енергоефективни технологии се проявяват най-остро при малките и средни предприятия (МСП)⁴³. Ето защо, Комисията ще насърчи държавите-членки да предоставят на МСП информация (например относно законовите изисквания, критериите за субсидии за модернизация на машините, наличие на възможности за повишаване на квалификацията в областта на енергийното управление и за обучение на енергийни експерти) и да разработят подходящи стимули⁴⁴ (като например данъчни облекчения, предоставяне на финансиране за инвестиции за енергийна ефективност или заплащане на енергийни одити). В сътрудничество със съответните индустриални асоциации, Комисията ще подкрепя обмена на най-добри практики в областта на енергийната ефективност и проектите за изграждане на капацитетни възможности за енергийно управление в микро и малки предприятия. Тя ще подкрепи разработването на инструменти, които МСП да могат да използват за сравняване на своето енергопотребление с това на подобни на тях предприятия.

По отношение на големите дружества, Комисията ще предложи периодичните енергийни одити да станат задължителни. Тя ще препоръча държавите-членки да разработят стимули за въвеждане в дружествата на системи за енергийно управление (например като формулираните в Стандарт EN 16001), в качеството им на системна структура за рационално използване на енергията⁴⁵.

Въз основа на успеха на мерките за екологосъобразно проектиране в качеството им на ефективен инструмент за стимулиране на нововъведенията във връзка с европейските енергоефективни технологии, Комисията проучва дали и кои точно изисквания за енергийни показатели (в рамките на екологосъобразното проектиране) биха били подходящи за въвеждане по отношение на стандартните промишлени съоръжения, като например промишлените електродвигатели, големите помпи, компресори, сушилните, топилните, леярните, дестилационните съоръжения и пещите.

Комисията ще продължи да работи съвместно с промишлените отрасли — включително с енергийно интензивните промишлени отрасли⁴⁶, както и с отрасъла на информационните и комуникационните технологии⁴⁷, който има потенциала да осигури ключови възможности за постигането на подобрения в други отрасли — за насърчаване на доброволните споразумения (voluntary agreements) за прилагането на енергоефективни процеси и системи. Тези споразумения следва да се основават на ясни цели, методики, схеми за измерване и мониторинг, по-специално посредством прилагането на изискванията за екологосъобразно проектиране, и биха могли да включват и разпространението на добри практики.

• 
  Научните изследвания и нововъведенията като катализатор за икономически ефективна реализация на енергоефективни технологии в промишлеността
  

Много инвестиции в енергийна ефективност имат кратък срок на откупуване, но не се реализират поради наличието на пазарни и регулаторни препятствия. Във връзка с това е необходимо пазарните стимули и ценовите сигнали да бъдат засилени — посредством въвеждането на енергийни и въглеродни данъци и чрез национални задължения на енергийните доставчици и дистрибутори да реализират мерки за енергийна ефективност (вж. Глава 4). Това следва да се допълни с механизми за подобряване на достъпността на подходящи финансови продукти. Тъй като инвестиционните разходи представляват значително финансово препятствие за прилагането на енергоефективни технологии, достъпът до финансиране играе значителна роля за ускоряване на инвестициите.

• 
  Кохезионната политика: за периода 2007—2013 г. планираното подпомагане от фондовете по Кохезионната политика за инвестиции, свързани с енергийна ефективност, когенерация и енергийно управление, възлиза на приблизително 4,4 милиарда евро. Направени са две ключови изменения в законодателството⁴⁹, с цел по-добро отразяване на потребностите в областта на енергийната ефективност. При все, че по регионалната политика традиционно бяха финансирани инвестиции за енергийна ефективност само в обществени и търговски сгради, сега вече е възможно да се използват тези фондове в жилищния сектор във всички държави-членки; също така, използването на финансово инженерни инструменти се разшири и в областта на енергийната ефективност в сградите. В сътрудничество с отговорните програмни ръководители, Комисията ще търси начини да подобри използването на наличните ресурси за подобрения на енергийната ефективност.
  
• 
  Програмата „Интелигентна енергия — Европа“ (2007—2013 г.): тази програма за 730 милиона евро подпомага проекти за преодоляване на неуспехи на пазарното действие, включително дейности за ускоряване на реновирането на сградния фонд. Един от най-новите инструменти е ELENA (European Local Energy Assistance — европейско подпомагане на местни енергийни дейности). По този инструмент се предоставят безвъзмездно средства (грантове) на местни и областни власти за поемане на разходите за технически консултации за разработването на документация за инвестиции за устойчиво развита енергия, която документация да може да послужи за банково финансиране. Първоначално този инструмент бе въведен от Европейската инвестиционна банка; предвижда се въвеждането в 2011 г. на две допълнителни подобни схеми⁵⁰. За малко повече от година действие на финансовия инструмент ELENA са одобрени десет проекта, по които ще бъдат предоставени приблизително 18 милиона евро безвъзмездни средства на крайни бенефициери, с оглед да бъдат мобилизирани около 1,5 милиарда евро инвестиции в рамките на тригодишния период на изпълнение на проектите.
  
• 
  Финансиране чрез посредничество: важен източник на финансиране на проекти за енергийна ефективност са кредитните линии на международните финансови институции (IFI) и на други банки от публичния сектор, финансирането по които се предоставя чрез посредничество на местни банки. Често се използват средства от ЕС за заплащане на техническа помощ, било на участваща като посредник банка за изграждането на капацитет, или за мерки от рода на енергийни одити за крайните бенефициери.
  
• 
  Европейската програма за икономическо възстановяване: По тази програма се финансира публично-частното партньорство „Енергоефективни сгради“ („Energy-efficient Buildings“), по което се предоставят 1 милиард евро за научно-изследователски методи и технологии за намаляване на енергопотреблението на нови и реновирани сгради. Освен това, Комисията подготвя понастоящем съвместно с Европейската инвестиционна банка създаването на целеви инвестиционен фонд (dedicated investment fund), чрез който ще се използват неизразходваните средства по тази програма за подпомагане на проекти в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия. Този фонд ще започне своята дейност по-късно през 2011 г.
  
• 
  Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологични разработки и демонстрационни дейности (2007—2013 г.): по тази програма се подпомагат научно-изследователски работи и нововъведения в областта на енергийната ефективност, в качеството ѝ на многосекторна мярка в рамките на Програмата за сътрудничество, като досега са финансирани над 200 подобни проекта, с финансово участие от страна на ЕС в размер на 1 милиард евро.
  

Подобряването на енергийния ефект на използваните от потребителите съоръжения — като например домакински уреди и интелигентни измерителни прибори — би следвало да има по-голяма роля в мониторинга или оптимизацията на тяхното енергопотребление, като по този начин да дават възможност за финансови икономии. За тази цел Комисията ще осигури пълноценно отчитане на интересите на потребителите при техническата дейност във връзка с етикетирането, предоставянето на информация относно енергоспестяващите характеристики, измерването на енергопотреблението и използването на информационни и комуникационни технологии. Във връзка с това, Комисията ще проучи поведението и покупателните навици на потребителите и ще проведе предварително изпробване на политически решения относно потребителите, за да установи кои решения биха предизвикали желаната поведенческа промяна. Също така, тя ще проведе обсъждания с потребителски организации на ранен етап от процеса. Потребителите се нуждаят от ясна, точна и актуална информация за тяхното енергопотребление, каквато сега рядко е налице. Например, понастоящем само 47 % от потребителите знаят колко електроенергия консумират⁵¹. Също така, те имат нужда от надеждно консултиране относно разходите и ползите от инвестициите за енергийна ефективност. Комисията ще се занимае с всички тези въпроси при преразглеждане на законодателната рамка по отношение на политиката за енергийна ефективност.

• 
  Поощряване на използването на енергоефективни и ресурсноефективни домакински уреди
  

Съществена добавка към този подход са енергийните етикети. Те са много ефективни, тъй като при тях началната точка е начинът, по който потребителите избират своите домакински уреди. Комисията ще организира преглед на възприемането на енергийните етикети от страна на потребителите. Това ще помогне за по-добро задоволяване на интересите на потребителите (например чрез отразяване на възприемането на различните етикети и влиянието на маркетинга) в предстоящите мерки в областта на етикетирането, а също ще е от полза и за диалога с потребителските организации.

Понастоящем все още над 40 % от прозорците в ЕС са с единично остъкляване, а други 40 % са ранни модели с двойно остъкляване, без специални покрития⁵⁴. Комисията ще работи за улесняване на пазарното разпространение на най-ефективните строителни елементи, например чрез прилагането на екологосъобразно проектиране или енергийно етикетиране на прозорците.

В своята бъдеща дейност относно екологосъобразното проектиране и енергийното етикетиране Комисията ще разгледа и възможността, в случаите когато това е подходящо, да бъдат включвани не само отделни продукти, а и цели системи. С цел да се подобри ефективността на тези мерки, Комисията ще продължи да анализира енергийното въздействие на тези продукти през цялостния им жизнен цикъл. Тя ще засили пазарния надзор, с оглед да се осигури правилно прилагане на изискванията за продуктите и ще подкрепи мерки за подпомагане на потребителите, монтажниците и дистрибуторите за постигане на най-добро използване на енергийните етикети.

• 
  Съоръжаване на потребителите с нова технология
  

На практика, тези права на потребителите все още предстои да бъдат пълноценно приложени. Предоставяната информация трябва да бъде в по-голяма степен насочена към нуждите на потребителите. Комисията ще работи заедно с държавите-членки и потребителите за осигуряване на цялостното прилагане на тези, както и на други разпоредби на европейското законодателство в областта на енергийната ефективност.

В близките години реализацията на европейска „интелигентна електроенергийна мрежа“ ще предизвика качествена промяна във възможностите за събиране и съобщаване на информация за доставките и консумацията на енергия. Тази информация ще даде възможност на потребителите да пестят енергия. Държавите-членки са длъжни да осигурят инсталирането до 2020 г. на интелигентни електромери на поне 80 % от техните крайни потребители, в случай че това бъде обосновано от благоприятен национален анализ на разходите и ползите⁵⁶. Важно е да се осигури прилагането на такива интелигентни системи и в други енергийни мрежи, като например за топлинна енергия, охладителна енергия и газ⁵⁷, а също и използването на тези интелигентни мрежи по такъв начин, че всички те да допринесат за изграждането на един добре функциониращ и взаимосвързан пазар за енергоефективни услуги. Интелигентните енергийни мрежи и измерителни прибори ще послужат като основа за въвеждането на интелигентни домакински уреди, което ще осигури допълнително енергоспестяване спрямо вече постигнатото чрез купуването на по-енергоефективни домакински уреди. Разработването на интелигентни енергийни мрежи ще даде възможност за възникване на нови видове услуги, даващи възможност на дружествата за енергийни услуги и на доставчиците на информационни и комуникационни технологии да предлагат услуги на потребителите за проследяване на тяхното енергопотребление през кратки интервали (например по Интернет или с мобилни телефони), както и за отбелязване в сметките за енергия на потреблението на отделни домакински уреди. В допълнение към ползите за битовите потребители, наличието на точни данни за енергопотреблението благодарение на използването на интелигентни измерителни прибори ще стимулира използването на енергийни услуги от страна на фирми и публични институции и ще даде възможност на дружествата за енергийни услуги да предлагат надеждни договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, осигуряващи намаление на енергопотреблението. Интелигентните мрежи, измерителни прибори и домакински уреди ще дадат възможност на потребителите да избират вариант, при който техните уреди се включват през извънвърхови периоди и използват по-евтина електроенергия, или когато са на разположение изобилни количества вятърна и слънчева енергия — в замяна на съответни финансови стимули. И накрая, те ще осигуряват на потребителите удобството и енергоспестяващия потенциал на възможността за включването и изключването на домакински уреди от разстояние.

За реализацията на този потенциал са необходими подходящи стандарти за измерителните прибори и домакинските уреди, както и задължения към доставчиците да предоставят на потребителите подходяща информация (например ясно оформени сметки) относно тяхното енергопотребление, включително достъп до консултации как могат да намалят енергийната интензивност на своето енергопотребление и по този начин да снижат разходите си. За тази цел Комисията ще предложи адекватни мерки за осигуряване на изпълнението на тази функция от технологичните нововъведения, включително от прилагането на интелигентни мрежи и измерителни прибори. Тези мерки ще включват и минималнодопустими изисквания за съдържанието и формата на предоставянето на информация и услуги.

Също така, необходимо е Комисията да осигури, че енергийните етикети (съответно сертификатите за енергийни характеристики) и стандартите за сгради и домакински уреди отразяват, когато това е подходящо, включването на технология, която прави домакинските уреди и сградите „готови за инсталирането на интелигентна енергийна мрежа“, така че да могат безпроблемно да бъдат интегрирани в инфраструктура с интелигентна мрежа и интелигентни измерителни прибори. Най-напред такива изисквания могат да бъдат въведени по отношение на някои видове домакински уреди, като например хладилниците, фризерите и термопомпите.

7. Транспорт

Както и подробно разгледаните в настоящия план сектори, транспортът — който поема 32 %⁵⁸ от крайното енергопотребление — представлява ключова област за постигането на енергоспестявания. Това е секторът с най-бърз ръст на енергопотреблението, който в същото време е и най-силно зависим от използването на фосилни горива. В бъдещата Бяла книга за транспорта ще бъде формулирана стратегия за подобряване на ефективността на транспортния сектор, която ще включва: въвеждането на модерни системи за управление на трафика във всички видове транспорт; инфраструктурни инвестиции и създаването на Единно европейско транспортно пространство, с което да се насърчи многовидовият транспорт; ценообразуване на база интелигентни системи; а също и стандарти за ефективност на всички превозни средства във всички видове транспорт, както и други мерки за насърчаване на новаторството по отношение на транспортните средства.

Държавите-членки следва да играят ключова роля при въвеждането на политиките и мерките, необходими за постигане на целта за 20 % енергоспестяване. Засега като национална рамка за разработването на политика за енергийна ефективност в секторите с крайно енергопотребление послужиха Националните планове за действие в областта на енергийната ефективност (NEEAPs)⁵⁹. В светлината на настоящия нов План за енергийна ефективност, включващ всички сектори — от енергопроизводството до крайното потребление, става очевидно, че обхватът на националните планове следва да бъде разширен и да включи цялата енергийна верига, с цел оползотворяването на по-голям потенциал за енергоспестяване⁶⁰.

В същото време, организирането на първия Европейски семестър за предварително координиране на политиките в рамките на Стратегията „Европа 2020“ открива нови възможности за Комисията да проследява и оценява ежегодния напредък на държавите-членки в областта на енергийната ефективност.

Тъй като е от съществено значение да се провежда мониторинг на националните постижения и да се оценява напредъкът към постигане на целта за 20 % енергоспестяване, в идните месеци Комисията ще подготви анализ каква би била най-подходящата рамка за провеждане на мониторинг.

Предложените в настоящия План мерки са насочени към преодоляване на изоставането в постигането на целта за 20 % енергоспестяване, към реализация на нашата визия за ресурсноефективна и нисковъглеродна икономика в 2050 г., както и към подобряване на енергийната независимост и на сигурността на енергийните доставки. Цялостното прилагане на този план би довело до значителни енергоспестявания — съгласно направените оценки, дейностите на публичния сектор и новите изисквания за минималнодопустима ефективност на домакинските уреди биха довели до спестявания в размер до 100 млн. т н.е., като сравними по големина енергоспестявания могат да се очакват от мерките в транспортния сектор, а също и от мерките, които доставчиците на енергия реализират при своите потребители⁶¹.

Предложените в настоящия План обвързващи мерки ще бъдат въведени чрез подходящи законодателни инструменти, включващи законодателно предложение за цялостно преразглеждане на съществуващите директиви за енергийните услуги и за комбинираното производство на топлинна енергия и електроенергия⁶². Следващите стъпки през 2011 г. ще включват: приемането на това предложение⁶³; приемането на нови мерки в областта на екологосъобразното проектиране и енергийното етикетиране; лансирането на инициативата „Интелигентно устроени градове и общности“; както и предложения за инструменти за финансиране, които ще бъдат направени при бюджетните обсъждания през 2011 г.

Комисията призовава европейските институции, държавите-членки и съответните заинтересовани страни да одобрят настоящия нов План за енергийна ефективност, да се включат активно в обсъжданията на мерките за неговото прилагане и да си сътрудничат при неговото прилагане.