Bg комисия на европейските общности брюксел, 12. 2008 com(2008) 832 окончателен съобщение на комисията
Изтегляне 0.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Г. Отказ за доставки и свиване на маржовете
В. Хищничество 62. В съответствие с приоритетите по правоприлагането, които си е набелязала, Комисията обикновено се намесва при наличието на доказателства, че господстващото предприятие се е впуснало в хищнически прояви като умишлено търпи загуби или се отказва от печалба в краткосрочен план (наричани по-долу „жертване“), така че да блокира или да бъде в състояние да блокира един или повече от настоящите или потенциалните си конкуренти с цел да засили или да задържи пазарната си мощ, като по този начин причинява вреда на потребителите39. а) Жертване 63. На дадено поведение Комисията ще гледа като на жертване, ако с определянето на по-ниска цена за всички или за определена част от продукцията си през разглеждания период от време или ако е увеличило продукцията си през същия този период, господстващото предприятие е претърпяло или търпи загуби, които биха могли да бъдат избегнати. Комисията ще вземе СИР като подходяща отправна точка за оценката на това дали господстващото предприятие търпи или е претърпяло избежими загуби. Ако едно господстващо предприятие е определило за цялата или част от продукция си цена, по-ниска от СИР, то не покрива разходите, които биха могли да бъдат избегнати като не се произвежда въпросната продукция: то търпи загуби, които биха могли да бъдат избегнати40. В повечето случаи на цени под СИР Комисията ще гледа като на ясен признак за жертване41. 64. Понятието „жертване“ обаче не се изчерпва единствено с предлагането на цени под СИР42. За да докаже наличието на хищническа стратегия, Комисията може също да разследва дали предполагаемото хищническо поведение е породило в краткосрочен план нетни приходи, които са по-ниски от очакваните при разумно алтернативно поведение, т.е. дали господстващото предприятие е претърпяло загуби, които е можело да избегне43. Комисията няма да сравнява действителното поведение с хипотетични или теоретични алтернативни поведения, които са можели да се окажат по-рентабилни. Като се имат предвид пазарните условия и деловата действителност на господстващото предприятие, ще бъдат разгледани единствено икономически рационалните и практически осъществими алтернативи, за които е реалистично да се очаква да са по-рентабилни. 65. В някои случаи ще е възможно анализът да се осланя на преки доказателства, състоящи се от документи на господстващото предприятие, показващи недвусмислено хищническа стратегия44 като подробни планове за жертване с цел отстраняването на съперник, възпрепятстване на навлизането или осуетяване на възникването на пазар или доказателства за конкретна заплаха от хищнически действия45. б) Антиконкурентно препятстване 66. При наличието на достатъчно достоверни данни Комисията прилага анализа на равностойния по ефективност конкурент, описан в параграфи 24-26, за да определи дали практиката е в състояние да навреди на потребителите. Обикновено единствено тарифирането под СДПР е в състояние да блокира равностоен по ефективност конкурент. 67. Като допълнение към вече описаните фактори в параграф 20, Комисията обикновено разследва дали и по какъв начин заподозряната практика намалява вероятността съперниците да се конкурират. Например ако господстващото предприятие е по-добре осведомено за разходите или други пазарни параметри или ако може да изопачи пазарните показатели за рентабилност, то може да се държи хищнически, за да повлияе на очакванията на потенциални новонавлизащи предприятия и по този начин да ги откаже от навлизане. Ако практиката и нейните вероятни ефекти бъдат почувствани на множество пазари и/или в последователни периоди на възможно навлизане, може да се докаже, че господстващото предприятие се стреми да си изгради име на предприятие с хищническо поведение. Ако визираният конкурент е зависим от външно финансиране, същественото намаление на цените или друго хищническо поведение от страна на господстващото предприятие би могло да се отрази отрицателно на резултатите на конкурента и сериозно да компрометира достъпа му до по-нататъшно финансиране. 68. Комисията не смята, че е необходимо да се докаже, че конкурентите са напуснали пазара, за да се докаже наличието на антиконкурентно препятстване. Не може да се изключи, че е възможно господстващото предприятие да предпочете да предотврати силната конкуренция с даден конкурент и да го накара да следва цените му, отколкото изцяло да го отстрани от пазара. Чрез подобно дисциплиниране се избягват присъщите на отстраняването рискове, особено риска от продажба на много ниска цена на активите на отстранения конкурент, които да останат на пазара и да улеснят създаването на нов ниско тарифен конкурент. 69. Общо казано по-вероятно е потребителите да бъдат ощетени, ако е разумно да се очаква пазарната мощ на господстващото предприятие да бъде по-голяма, след като то престане да се държи хищнически, отколкото ако изобщо не се е държало по този начин, т.е. ако е вероятно предприятието да извлече полза от жертването. 70. Това не означава, че Комисията ще се намесва единствено, ако господстващото предприятие би било в състояние да увеличи цените си над задържалото се на пазара ниво преди проявата на хищническо поведение. Достатъчно е например поведението да може да предотврати или да забави спад в цените, който иначе би настъпил. Определянето на вредата за потребителите не е само механично изчисление на печалбите и загубите и не се изисква доказателство за общата печалба. Вероятната вреда за потребителите може да бъде доказана като се оцени вероятният блокиращ ефект от поведението в съчетание с разглеждането на други фактори като препятствия пред навлизането46. В този контекст Комисията ще разгледа също възможностите за завръщане на пазара. 71. Възможно е за господстващото предприятие да е по-лесно да се държи хищнически, ако подбира определени клиенти посредством ниски цени, тъй като това ще ограничи загубите му. 72. По-малко вероятно е господстващото предприятие да се държи хищнически, ако това означава да се поддържат ниски цени за дълъг период време. в) Икономическа ефективност 73. По принцип се приема, че е от хищничеството не може да се очаква да създаде икономическа ефективност. Ако обаче са спазени условията, изложени в раздел III Г, Комисията ще разгледа жалбите на господстващи предприятия, според които ниските цени им позволяват да постигнат икономии на мащаба или ефективност, свързани с разрастването на пазара. Г. Отказ за доставки и свиване на маржовете 74. При определянето на своите приоритети по правоприлагането Комисията изхожда от позицията, че общо казано, всяко предприятие, независимо дали е господстващо или не, има правото да избира търговските си партньори и свободно да разполага със собствеността си. По тази причина Комисията счита, че намесата въз основа на конкурентното право трябва внимателно да бъде обмислена, когато прилагането на член 82 породи задължение за господстващото предприятие да изпълнява доставки 47. Наличието на такова задължение – дори и срещу заслужено възнаграждение – може да обезсмисли стимулите на предприятията за инвестиране и нововъведения и по този начин да нанесе вреда на потребителите. Ако едно предприятие знае, че е задължено да изпълня доставки срещу волята си, това може да накара господстващото предприятие – или тези, които предвиждат, че могат да станат такива – да не инвестира или да инвестира по-малко във въпросната дейност. Също така, конкурентите могат да се изкушат да се възползват от инвестицията на господстващото предприятие вместо сами да инвестират. В дългосрочен план нито едно от тези последствия не би било в интерес на потребителите. 75. Обикновено проблемите, свързани с конкуренцията възникват, когато господстващото предприятие се конкурира на пазара надолу по веригата с купувач, на когото то отказва доставки. Терминът „надолу по веригата“ се използва, за да се обозначи пазар, на който производственият ресурс, за която е отказана доставка, е необходим за производството на продукт или извършването на услуга. В настоящия раздел се разглеждат само този вид откази. 76. Другите възможни видове неправомерни откази за доставка, в които доставката зависи от това дали купувачът приема да наложи ограничения на собственото си поведение, не се разглеждат в този раздел. Например преустановяването на доставки като наказание за клиентите, които работят с конкурентите или отказът да се снабдяват клиенти, които не са съгласни с обвързващите споразумения, ще бъдат разгледани от Комисията в съответствие с принципите, изложени в разделите за изключителните търговски споразумения, обвързването и пакетните продажби. По същия начин отказите за доставки, предназначени да възпрепятстват купувача от впускането в паралелна търговия48 или снижаването на неговите препродажни цени, не са разгледани в този раздел. 77. Понятието „отказ за доставки“ обхваща широк спектър от практики като отказа за доставки на настоящи или нови клиенти49, отказа да се лицензират правата върху интелектуална собственост50, включително и когато са необходими за предоставянето на интерфейсна информация51 или предоставянето на достъп до особено важни съоръжения или мрежи52. 78. Комисията не счита за необходимо отказаният продукт вече да е бил търгуван: достатъчно е да има търсене от потенциални купувачи и да може да се определи потенциален пазар за въпросния производствен ресурс53. По същия начин не е необходимо да има действителен отказ от страна на господстващото предприятие; „конструктивният отказ е достатъчен“. Конструктивният отказ може например да приеме формата на неоправдано забавяне или да възпрепятства доставката с други средства, или да наложи неприемливи условия срещу извършването на доставката. 79. В заключение вместо да откаже доставката, господстващото предприятие може да изиска такава цена за продукта на пазара нагоре по веригата, в сравнение с цената, по която продава на пазара надолу по веригата54, че дори и равностоен по ефективност конкурент да не може да търгува рентабилно и трайно на пазара надолу по веригата (така нареченото „свиване на маржовете“). В случаите на свиване на маржовете Комисията обикновено използва СДПР на отделите надолу по веригата на интегрираното господстващо предприятие като базата за сравнение, за да определи разходите на равностоен по ефективност конкурент55. 80. Комисията ще разглежда тези практики като приоритет по правоприлагането, ако са налице едновременно следните условия:
81. В някои особени случаи може да се окаже, че налагането на задължение за доставки явно не произвежда отрицателни ефекти върху стимулите за собствениците на производствени ресурси и/или на другите оператори да инвестират и правят нововъведения нагоре по веригата, независимо дали е ex ante или ex post. Комисията счита, че е особено вероятно това да се случи, когато съвместимо с общностното право законодателство вече налага на господстващото предприятие задължение за доставки и от съображенията, залегнали в основата на подобно законодателство става ясно, че необходимото уравновесяване на стимулите вече е направено от обществените органи с налагането на такова задължение. Такъв би могъл да бъде случаят, когато положението на господстващото предприятие на пазара нагоре по веригата се е получило с помощта на специални или изключителни права или е било финансирано с държавни средства. В такива особени случаи няма причини, поради които Комисията да се отклонява от общите си стандарти по правоприлагане и тя може да докаже антиконкурентно препятстване, без да се разглежда наличието на горните три едновременни условия. а) Обективна необходимост от производствения ресурс 82. При проверката дали даден отказ за доставки заслужава приоритетното ѝ внимание, Комисията ще прецени дали доставката на отказания производствен ресурс е обективно необходима на операторите, за да се конкурират ефективно на пазара. Това не означава, че без отказания производствен ресурс нито един конкурент не би навлязъл или оцелял на пазара надолу по веригата56. Един производствен ресурс е по-скоро крайно необходим, когато той няма настоящ или потенциален заместител, на който конкурентите на пазара надолу по веригата да разчитат, за да се противодействат, поне в дългосрочен план, на отрицателните последици от отказа57. В това отношение Комисията обикновено преценява дали в обозримо бъдеще конкурентите биха могли успешно да възпроизведат производственият ресурс, доставян от господстващото предприятие58. Понятието „възпроизвеждане“ означава създаването на алтернативен източник на ефективно снабдяване, което позволява на конкурентите да упражнят конкурентен натиск върху господстващото предприятие на пазара надолу по веригата59. 83. Критериите, изложени в параграф 80, се прилагат както за случаите на преустановяване на текущи доставки, така и за случаите на отказ за доставки на стоки и услуги, които господстващото предприятие не е доставяло до този момент (откази за доставки de novo). По вероятно е обаче приключването на съществуващи доставки да бъде обявено за антиконкурентно, отколкото откази за доставки de novo. Например, ако поръчващото предприятие е направило инвестиции, продиктувани от търговските си отношения с господстващото предприятие, за да използва впоследствие отказаният производствен ресурс, по-вероятно е Комисията да разгледа въпросният производствен ресурс като жизнено необходим. По същия начин фактът, че в миналото собственикът на основния производствен ресурс е счел за интересно да го доставя е признак, че за него няма риск от неадекватна компенсация за първоначалната инвестиция. Поради това господстващото предприятие е длъжно да докаже защо обстоятелствата са се променили така, че съхраняването на съществуващите делови отношения би било опасно за адекватната му компенсация.
84. Ако са изпълнени условията, изложени в параграфи 82 до 83, Комисията счита, че с отказа за доставки, господстващото предприятие е отговорно за незабавното или постепенното отстраняване на ефективната конкуренция на пазара надолу по веригата. Вероятността ефективната конкуренция да бъде отстранена е толкова по-голяма, колкото по-голям е пазарният дял на господстващото предприятие на пазара надолу по веригата; колкото по-малки са капацитетните ограничения на господстващото предприятие по отношение на конкурентите на пазара надолу по веригата; колкото по-голяма е взаимозаменяемостта между неговия продукт и този на конкурентите на пазара надолу по веригата; колкото по-голям е броят на засегнатите конкуренти на пазара надолу по веригата; и колкото по-вероятно е търсенето, което би могло да бъде задоволено от блокираните конкуренти, да бъде отклонено от тях в полза на господстващото предприятие. в) Вреди за потребителите 85. При разглеждането на вероятното въздействие на отказа за доставки върху благосъстоянието на потребителите Комисията ще провери дали с времето вероятните отрицателни последствия за потребителите от отказа за доставки надвишават отрицателни последствия от налагането на задължение за доставки. Ако това е така, Комисията ще разследва случая. 86. Комисията счита например, че вреда за потребителите може да възникне, когато вследствие на отказа, на блокираните от господстващото предприятие конкуренти се попречи да пуснат на пазара новаторски стоки и услуги и/или когато по-нататъшното развитие на нововъведението може да бъде спряно60. Такъв може да е случаят, когато поръчващото предприятие не възнамерява да се ограничава основно с възпроизвеждането на стоките и услугите, които вече се предлагат от господстващото предприятие на пазара надолу по веригата, а планира да произвежда нови или усъвършенствани стоки и услуги, за които има потенциално потребителско търсене или може да допринесе за техническото развитие61. 87. Комисията счита също, че един отказ за доставки може да нанесе щети на потребителите, когато цената на пазара нагоре по веригата е регулирана, тази на пазара надолу по веригата не е и чрез отстраняването на конкурентите от пазара надолу по веригата вследствие на отказ за доставки, господстващото предприятие е в състояние да извлече повече печалба на нерегулирания пазар надолу по веригата, отколкото ако не действаше по този начин. г) Икономическа ефективност 88. Комисията ще разгледа жалбите на господстващи предприятия, според които, като се има предвид рискът от неуспешни проекти, отказът за доставки е необходим, за да им позволи да постигнат адекватна възвръщаемост на инвестициите, необходими за производството на ресурса и така имат стимул за бъдещи инвестиции. Комисията ще разгледа също жалбите на господстващи предприятия, според които задължението за доставки ще се отрази отрицателно на тяхното нововъведение или ще предизвика структурни промени в пазарните условия, като например по-нататъшното развитие на нововъведението от страна на конкурентите. 89. Когато разглежда подобни жалби обаче, Комисията ще се увери, че са изпълнение условията, изложени в раздел III Г. В частност господстващото предприятие е задължено да докаже отрицателното въздействие на задължението за доставки върху собственото му новаторско равнище62, и ако едно господстващото предприятие вече е доставяло въпросният производствен ресурс, това може да е от значение при оценката на жалба, според която отказът за доставки е основателен по съображения за ефективност. 1Вж. например параграф 81. 2Дело 322/81 Nederlandsche Banden Industrie Michelin (Michelin I) срещу Комисията [1983] ECR 3461, параграф 57; дело T -83/91 Tetra Pak срещу Комисията (Tetra Pak II) [1993] ECR II -755, параграф 114; дело Т-111/96 ITT Promedia срещу Комисията [1998] ECR II-2937, точка 139; дело T -228/97 Irish Sugar срещу Комисията [1999] ECR II -2969, параграф 112, и дело Т-203/01, Michelin срещу Комисията (Michelin II), [2003] ECR II-4071, параграф 97. 3Вж. дело 27/76 United Brands Company and United Brands Continentaal срещу Комисията [1978] ECR 207, параграф 65; дело 85/76 Hoffmann-La Roche & Co. срещу Комисията [1979] ECR 461, параграф 38. 4Вж. дело 27/76, United Brands Company и United Brands Contintinentaal срещу Комисията [1978] ECR 207, параграфи 113-121; Дело T-395/94 Atlantic Container Line и други срещу Комисията [2002] ECR II-875, параграф 330. 5Дело 27/76, United Brands Company и United Brands Contintinentaal срещу Комисията [1978] ECR 207, параграфи 65 и 66; Дело C-250/92 Gøttrup-Klim e.a. Grovvareforeninger срещу Dansk Landbrugs Grovvareselskab [1994] ECR I-5641, параграф 47; Дело T-30/89 Hilti срещу Комисията [1991] ECR II-1439, параграф 90. 6Продължителността на значителния период ще зависи от продукта и условията на въпросния пазар, но обикновено две години са достатъчни. 7Счетоводната рентабилност може да се окаже неподходящ показател за упражняването на пазарна мощ. По този въпрос вж. дело 27/76 United Brands Company и United Brands Continentaal срещу Комисията [1978] ECR 207, параграф 126. 8Дело 85/76 Hoffmann-La Roche & Co срещу Комисията [1979], ECR 461, параграфи 39-41. Дело C-62/86 AKZO срещу Комисията [1991] ECR I-3359, параграф 60; дело T-30/89 Hilti срещу Комисията [1991] ECR II-1439, параграфи 90-92; Дело Т-340/03, France Télécom срещу Комисията, [2007] ECR II-107, параграф 100. 9Що се отнася до взаимовръзката между степента на господство и разкритията за злоупотреба, вж. обединени дела C-395/96 P и and C-396/96 P Compagnie Maritime Belge Transports, Compagnie Maritime Belge и Dafra-Lines срещу Комисията [2000] ECR I-1365, параграф 119; Дело Т-228/97 Irish Sugar срещу Комисията [1999] ECR II-2969, параграф 186. 10Дело T-30/89 Hilti срещу Комисията [1991] ECR II-1439 параграф 19. 11Дело 85/76 Hoffmann-La Roche срещу Комисията [1979] ECR 461, параграф 48. 12Дело 27/76 United Brands срещу Комисията [1978], ECR 207, параграф 91. 13Вж. Дело T-228/97 Irish Sugar срещу Комисията [1999] ECR II-2969, параграфи 97-104, в което Първоинстанционният съд разглежда дали на предполагаемото отсъствие на независимост на предприятието спрямо неговите клиенти трябва да се гледа като изключително обстоятелство, поради което не може да се установи господстващо положение въпреки факта, че предприятието реализира над 90% от продажбите, регистрирани на промишления пазар на захар в Ирландия. 14За значението на израза „увеличение на цените“ вж. параграф 11. 15Понятието „потребители“ включва всички преки и косвени ползватели на засегнатия от практиката продукт, включително и междинни производители, които ползват продуктите като производствен ресурс, както и дистрибуторите и крайните потребители както на прекия продукт, така и на продуктите доставени от междинните производители. Когато междинните производители са настоящи или потенциални конкуренти на господстващото предприятие, оценката се съсредоточава върху ефектите от практиката върху потребителите по-надолу по веригата. 16Дело Т-228/97 Irish Sugar срещу Комисията [1999] ECR II-2969, параграф 188. 17Дело 62/86 AKZO Chemie срещу Комисията [1991] ECR I-3359, параграф 72; относно цените под средните общи разходи (СОР) Съдът на Европейските общности се произнесе по следния начин: „Такива цени могат да отстранят от пазара предприятия, които са може би толкова ефикасни, колкото и господстващото предприятие, но които поради по-малките си финансови възможности не са в състояние да се противопоставят на организираната срещу тях конкуренция“. Вж. също Решение от 10 април 2008 г. по дело T-271/03 Deutsche Telekom срещу Комисията, все още непубликувано, параграф 194. 18Средните избежими разходи са средните разходи, които биха могли да бъдат избегнати, ако предприятието не беше произвело отделен обем (допълнителен) краен продукт, в случая обемът, който е обект на злоупотребата. В повечето случаи СИР и средните променливи разходи (СПР) ще са еднакви, тъй като често само променливите разходи могат да бъдат избегнати. Средните дългосрочни пределни разходи са всички (променливи и постоянни) разходи, които възникват за едно предприятие в процеса на производство на даден продукт. СДПР и средните общи разходи (СОР) са удобни за съпоставяне един спрямо друг и са еднакви, когато предприятията произвеждат само един продукт. Когато предприятия, произвеждащи повече от един продукт и са достигнали до икономии на обхвата, СДПР биха били под СОР за всеки отделен продукт, тъй като общите разходи не се взимат под внимание за СДПР. За предприятията, произвеждащи повече от един продукт, всички разходи, които биха могли да бъдат избегнати, ако не се произвежда определеният продукт или гама, не се считат за общи разходи. Когато общите разходи са значителни, може да се наложи да бъдат взети под внимание за оценяването на способността да се блокират равностойни по ефикасност конкуренти. 19За да бъде използваема тази база за сравнение на разходите, може да е необходимо да се разгледат в по-широк контекст приходите и разходите на господстващото предприятие и неговите конкуренти. Оценката на това дали цената или приходите покриват разходите може да е недостатъчна и да се наложи да се анализират пределните приходи, в случай че действията на господстващото предприятие се отразяват отрицателно на неговите приходи от други пазари или стоки. По същия начин в случай на двустранни пазари може да е необходимо да се разгледат едновременно приходите и разходите на двете страни. 20Вж. дело 27/76 United Brands срещу Комисията [1978], ECR 207, параграф 184; Дело 311/84, Centre belge d'études de marché Télémarketing (CBEM) CLT срещу. Compagnie luxembourgoise de télédiffusion (CLT) и Information Publicité Benelux (IPB) [1985] ECR 3261, параграф 27; дело T-30/89 Hilti срещу Комисията [1991] ECR II-1439, параграфи 102-119; дело T -83/91 Tetra Pak International срещу Комисията (Tetra Pak II) [1994] ECR II -755, параграфи 136 и 207; Дело C-95/04 P British Airways срещу Комисията [2007] ECR I-2331, параграфи 69 и 86. 21Вж. например дело T-30/89 Hilti срещу Комисията [1991] ECR II -1439, параграфи 118-119; дело T -83/91 Tetra Pak International срещу Комисията (Tetra Pak II) [1994] ECR II-755, параграфи 83-84 и 138. 22Вж. в различния контекст на член 81, Съобщение на Комисията – Насоки за прилагане на член 81, параграф 3 от Договора, ОВ 101, 27.4.2004, стр.97-118. 23Понятието „изключителни търговски споразумения“ включва също задължения за изключителни доставки или стимули със същия ефект, чрез които господстващото предприятие блокира конкурентите си, като ги възпрепятства да купуват от същите доставчици. Комисията счита, че такова препятстване на достъпа до производствени ресурси по принцип се превръща в антиконкурентно препятстване, ако задълженията за изключителни доставки или стимули обвързват повечето от ефикасните доставчици на производствени ресурси и клиентите, които се конкурират с господстващото предприятие, са неспособни да намерят алтернативни ефикасни доставчици на производствени ресурси. 24Дело T-65/98 Van den Bergh Foods срещу Commission [2003] ECR II-4653. По това дело бе счетено, че задължението за ползване на хладилните шкафове единствено за продуктите на господстващото предприятие, е довело до изключителност на търговския обект. 25Дело T-65/98 Van den Bergh Foods срещу Commission [2003] ECR II-4653, параграфи 104 и 156. 26В това отношение оценката на условните отстъпки се различава от тази на хищничеството, което винаги предполага жертване. 27Вж. дело T-203/01 Michelin срещу Комисията (Michelin II) [2003] ECR II-4071, параграфи 162-163. Виж също дело Т-219/99, British Airways срещу Комисията, [2003] ECR II-5917, параграфи 277 и 278. 28Дело 322/81 Nederlandsche Banden Industrie Michelin срещу Комисията (Michelin I) [1983] ECR 3461, параграфи 70-73; 29Съответстващата част ще бъде изчислена въз основа на данни с различна степен на точност. Комисията ще го има предвид при оформянето на заключения, свързани със способността на господстващото предприятие да блокира равностойни по ефикасност конкуренти. Може да е полезно да се изчисли средния обем от общото търсене, който новонавлизащият задължително трябва да улови, така че ефективната цена да е поне толкова висока, колкото СДПНР на господстващото предприятие. В ред случаи големината на този дял, сравнен с настоящите пазарни дялове на конкурентите и техния дял от общите нужди, може ясно да посочи дали схемата на отстъпки може да предизвика антиконкурентно препятстване. 30Вж. дело 85/76 Hoffmann-La Roche & Co срещу Комисията [1979], ECR 461, параграфи 89-90. Дело Т-288/97 Irish Sugar срещу Комисията [1999] ECR II-2969, параграф 213. Дело Т- 219/99, British Airways срещу Комисията [2003] ECR II-5917, параграфи 7-11 и 270-273. 31Относно отстъпките вж. например дело C-95/04 P British Airways срещу Комисията [2007] ECR I-2331, параграф 86. 32За тази цел вж. дело T-203/01 Michelin срещу Комисията (Michelin II) [2003] ECR II-4071, параграфи 56-60 и 74-75. 33Техническото обвързване възниква, когато обвързващият продукт е замислен така, че да работи изправно единствено с обвързания продукт (а не с алтернативите на конкурентите). Договорното обвързване възниква, когато клиентът, който купува обвързващият продукт се ангажира да купува също обвързания (а не алтернативите на конкурентите). 34Предприятието трябва да бъде господстващо на обвързващия, но не и непременно на обвързания пазар. В случаите на пакетиране предприятието трябва да бъде до господстващо на един от пакетираните пазари. В особените случаи на обвързване на пазара на резервни части и аксесоари, условието е предприятието да бъде господстващо на обвързващия и/или на обвързания пазар на резервни части и аксесоари. 35Решение от 17 септември 2007 г. по дело Microsoft срещу Комисията [2007] ECR II-3601, в частност параграфи 842, 859-862, 867 и 869. 36Решение от 17 септември 2007 г. по дело T-201/04 Microsoft срещу Комисията [2007] ECR II-3601, параграфи 917, 921 и 922. 37Дело T-30/89 Hilti срещу Комисията [1991] ECR II-1439, параграф 67. 38По принцип в този случай СДПР са подходяща база за сравнение, докато конкурентите не са способни да предложат пакетни продажби (вж. параграфи 22 до 26 и параграф 60). 39Комисията може също да разследва хищнически практики на господстващи предприятия на вторичните пазари, на които те все още не са господстващи. По-вероятно е Комисията да открие такива злоупотреби особено в секторите, в които дейността е защитена от законен монопол. Когато господстващото предприятие няма нужда да се държи хищнически, за да защити господстващото си положение на пазар, защитен със законен монопол, то може да използва печалбите, натрупани на монополния пазар, за да отпусне кръстосани субсидии за своята дейност на друг пазар и по този начин да заплаши с отстраняване действителната конкуренция на този друг пазар. 40В повечето случаи средните променливи разходи (СПР) и СИР ще са еднакви, тъй като често само променливите разходи могат да бъдат избегнати. Когато обаче СПР и СИР се различават, вторите отразяват по-добре възможното жертване: Например, ако господстващото предприятие е трябвало да увеличи производствените си мощности, за да може да се държи хищнически, безвъзвратно загубените разходи за тази допълнителна мощност трябва да бъдат взети предвид, когато се изчисляват загубите на господстващото предприятие. Тези разходи са отразени от СИР, но не и от СПР. 41По делото AKZO във връзка с фиксирането на цените под средните променливи разходи (СПР), Съдът на Европейските общности счете, че: „Не е в интереса на господстващото предприятие да предлага такива цени, тъй като всяко продажба му носи загуба, освен ако с това не цели отстраняването на конкурентите си, което впоследствие ще му позволи да увеличи цените си като се възползва от предимствата на монополното положение …“. (Дело 62/86 AKZO Chemie срещу Комисията [1991] ECR I-3359, параграф 71). 42Ако оценката на разходите се основава на преките производствени разходи (както са вписани в счетоводните книги на предприятието), това може да не отрази по най-верния начин наличието или липсата на жертване. 43Предприятията обаче не следва да бъдат наказвани за ex post загуби, когато ex ante решението за определено поведение, е било взето добросъвестно, т.е. ако могат да приведат напълно убедително доказателство, че са очаквали дейността да е рентабилна. 44Вж. дело T-83/91 Tetra Pak International срещу Комисията (Tetra Pak II) [1994] ECR II-755, параграфи 151, 171 и дело T-340/03 France Télécom срещу Комисията [2007] ECR II-107, параграфи 198 до 215. 45По делото AKZO (дело 62/86 AKZO Chemie срещу Commission [1991] ECR I-3359) Съдът прие, че е имало недвусмислени доказателства, че на две срещи AKZO е заплашвал ECS с тарифиране под себестойността на продукцията, ако последният не се оттегли от пазара на органични пероксиди. Освен това е имало и подробен план с цифрови данни за мерките, които AKZO ще предприеме, ако ECS не се оттегли от пазара (вж. параграфи 76-82, 115 и 131-140). 46Това бе потвърдено в дело T-83/91 Tetra Pak International срещу Комисията (Tetra Pak II) [1994] ECR II-755, потвърдено при обжалването пред Съда на Европейските общности по делото C-333/94 P Tetra Pak International срещу Комисията [1996] ECR I-5951, в което Първоинстанционният съд постанови, че не се изисква доказателство за действителна възвръщаемост (параграф 150 in fine). По-общо казано, тъй като може да се окаже, че хищничеството е по-трудно от очакваното при започването му, общите разходи на господстващото предприятие могат да надхвърлят по-нататъшните му печалби и поради това да направят невъзможна всякаква възвръщаемост, а същевременно да е рационално да продължи с хищническата стратегия, която е възприело преди известно време. Вж. също COMP/38.233 Wanadoo Interactive, решение на Комисията от 16 юли 2003 г., параграфи 332-367. 47Обединени дела C-241/91 P и C-242/91 Radio Telefis Eireann (RTE) и Independent Television Publications (ITP) срещу Комисията (Magill) [1995] ECR I-743, параграф 50; Дело C-418/01 IMS Health срещу NDC Health [2004] ECR I-5039, параграф 35; дело T-201/04 Microsoft срещу Комисията [2007] ECR II-3601, параграфи 319, 330 -332 и 336. 48Вж. решението от 16 септември 2008 г. по обединени дела C 468/06 à C 478/06 Sot. Lélos kai Sia and Others срещу GlaxoSmithKline, все още непубликувано. 49Обединени дела 6/73 и 7/73 Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents срещу Комисията [1974] ECR 223. 50Обединени дела C-241/91 P и C-242/91 Radio Telefis Eireann (RTE) и Independent Television Publications Ltd (ITP) срещу Комисията (Magill) [1995] ECR 743; дело C-418/01 IMS Health срещу NDC Health [2004] ECR I-5039. Тези решения показват, че при изключителни обстоятелства отказът за лиценз на ПИС представлява злоупотреба. 51Решение от 17 септември 2007 г. по дело T-201/04 Microsoft срещу Комисията [2007] ECR II-3601. 52Вж. решения на Комисията B&I Line срещу Sealink Harbours и Stena Sealink [1992] 5 CMLR 255; IV/34.689 Sea Containers срещу Stena Sealink – Interim Measures (решение на Комисията 94/19/EC от 21 декември 1993 г., ОВ 1994 L 15, 18.1.1994 г., стр. 8–19); IV/33.544 British Midland срещу Aer Lingus (решение на Комисията 92/213/EEC от 26 февруари 1992 г. - ОВ 1992 г. L 96, 1.4.1992 г., стр. 34). 53Дело C-418/01 IMS Health срещу NDC Health [2004] ECR I-5039, параграф 44. 54Включително и ситуации, в които интегрирано предприятие, което продава система от допълващи се продукти отказва да „разпакетира“ един от тях и да го продаде на конкурент, който произвежда другия допълващ продукт. 55В някои случаи обаче СДПНР на неинтегриран конкурент надолу по веригата могат да бъдат използвани като база за сравнение, когато например е невъзможно да ясно да се разграничат разходите на господстващото предприятие нагоре и надолу по веригата. 56Решение от 17 септември 2007 г. по дело T-201/04 Microsoft срещу Комисията [2007] ECR II-3601, параграфи 428 и 560-563. 57Обединени дела C-241/91 P и C-242/91 Radio Telefis Eireann (RTE) и Independent Television Publications (ITP) срещу Комисията (Magill) [1995] ECR I743, параграфи 52 и 53; дело 7/97 Oscar Bronner срещу Mediaprint Zeitungs- и Zeitschriftenverlag, Mediaprint Zeitungsvertriebsgesellschaft и Mediaprint Anzeigengesellschaft [1998] ECR I-7791, параграфи 44-45; Решение от 17 септември 2007 г. по дело T-201/04 Microsoft срещу Комисията [2007] ECR II-3601, параграф 421. 58По принцип вероятно е невъзможно да се възпроизведе един производствен ресурс, когато това предполага наличието на естествен монопол, поради икономии на мащаба или на обхвата, когато има силни мрежови ефекти, или когато е засегната информация за т.нар. „единичен код“. Във всички случаи обаче трябва да се има предвид динамичното естество на промишлеността и особено дали пазарната мощ може бързо да изчезне. 59Дело 7/97 Oscar Bronner срещу Mediaprint Zeitungs- и Zeitschriftenverlag, Mediaprint Zeitungsvertriebsgesellschaft и Mediaprint Anzeigengesellschaft [1998] ECR I-7791, параграф 46; дело C-418/01 IMS Health срещу NDC Health [2004] ECR I-5039, параграф 29. 60Решение от 17 септември 2007 г. по дело T-201/04 Microsoft срещу Комисията [2007] ECR II-3601, параграфи 643,647-649,652-653 и 656. 61Дело C-418/01 IMS Health срещу NDC Health [2004] ECR I-5039, параграф 49; Решение от 17 септември 2007 г. по дело T-201/04 Microsoft срещу Комисията [2007] ECR II-3601, параграф 658. 62Решение от 17 септември 2007 г. по дело T-201/04 Microsoft срещу Комисията [2007] ECR II-3601, параграф 659. BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|