Bg комисия на европейските общности брюксел, 2007 com(2006) 871 окончателен съобщение на комисията



Дата15.09.2017
Размер149.57 Kb.
#30235


BG



КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 9.1.2007

COM(2006) 871 окончателен





СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Разработване на общностна политика за гражданско въздухоплаване по отношение на Канада

1.Въведение


1.1. Традиционно международният въздушен транспорт се регулира от двустранни споразумения между отделни държави. Решенията от 5 ноември 2002 г. на Съда на Европейските общности обаче, наречени „открити небеса”, бележат началото на външна авиационна политика на общностно ниво.

Както беше очертано в Съобщението на Комисията “Разработване на програма за външна авиационна политика на Общността1, целевите споразумения между Европейската общност и определени трети страни ще имат значителната добавена стойност за създаването на нови икономически възможности чрез отваряне на пазарите и насърчаване на инвестиционните възможности. Освен това, такива споразумения ще са най-добрият начин за осигуряване на честна конкуренция и високи стандарти на сигурност, безопасност и защита на околната среда чрез насърчаване на регулаторно сътрудничество и сближаване.

Поради това Европейската комисия предложи да се стартират целеви преговори с оглед постигане на всестранни авиационни споразумения в главните региони на света, с цел засилване перспективите за утвърждаване на европейската индустрия и гарантиране на честна конкуренция, стремейки се същевременно с това и към реформи в международната гражданска авиация.

1.2. С пазарноориентираната си икономическа и транспортна политика и с високите си регулаторни стандарти, Канада е силен кандидат за споразумение за въздушен транспорт с Европейската общност от ново поколение. Въздушният трафик между ЕС и Канада се е удвоил между 2000 г. и 2005 г., и Канада е водещ авиационен партньор на ЕС. През 2005 г. между ЕС и Канада са пътували 8,5 милиона пътници2.

1.3. Новото канадско правителство заяви готовността си да започне преговори с Европейския съюз с оглед либерализиране на авиационните връзки, които към момента са основани на двустранни споразумения за извършване на въздушни услуги между държавите-членки и Канада.

Едно споразумение за либерализиране на въздушния транспорт с Канада би донесло икономически ползи на въздушните превозвачи, летищата, пътниците, товародателите, туристическата индустрия и икономиката като цяло както в пределите на Европейския съюз, така и в Канада. Според икономическо проучване, извършено по инициатива на Комисията, след отварянето на пазарите могат да се очакват над девет милиона допълнителни пътници.. Освен това, едно открито авиационно пространство вероятно ще генерира поне 72 млн. EUR печалба за потребителите. Споразумението още повече ще укрепи трансатлантическите икономически връзки и ще допълни авиационното споразумение между САЩ и Европейския съюз. В допълнение, и също толкова важно, то ще бъде основен етап по пътя към международна реформа на регулаторната рамка, ръководеща сектора на въздушния транспорт.

1.4. Поради това, с настоящото съобщение Комисията препоръчва Съветът да я упълномощи да договори от името на Европейската общност всестранно споразумение за открито авиационно пространство с Канада. Това би съчетало отварянето на пазара с паралелен процес на регулаторно сътрудничество и сближаване, особено в приоритетните области, като сигурност на въздухоплаването, безопасност, защита на околната среда, защита на пътниците и прилагане на правилата за конкуренция, осигуряващи изравняване на възможностите и справедливи и равни условия на конкуренция.

2.Съществуваща регулаторна рамка за въздушни услуги между Европейската общност и Канада


Двустранни споразумения за въздушни услуги между държавите-членки на ЕС и Канада

2.1. Понастоящем въздушният транспорт между Канада и ЕС се ръководи от 17 двустранни споразумения за въздушни услуги. Към момента няма споразумения за въздушни услуги между Канада и другите 8 държави-членки на ЕС3.

Съществуващите споразумения за въздушни услуги между държавите-членки на ЕС и Канада не позволяват на авиокомпаниите, пътниците и превозвачите да се възползват максимално от предимствата на отворените пазари. Освен това, между тези споразумения има значителни различия, които установяват една небалансирана рамка за въздушни услуги между ЕС и Канада, тъй като не всички споразумения са либерални в еднаква степен по отношение на свободите и наличните капацитети. Някои споразумения все още предвиждат определяне на капацитет за директни връзки между Канада и ЕС. Доста двустранни споразумения все още ограничават броя на авиокомпаниите, които могат да бъдат определени, и включват рестриктивни разпоредби относно тарифите. Тези различия в двустранните споразумения за въздушни услуги с Канада водят до неравенства във възможностите, с които разполагат въздушните превозвачи на Общността. Членовете относно тарифата в споразуменията с Канада са сред най-подробните и комплексни в света. Канада е една от сравнително малкото държави, които все още поддържат строг контрол върху тарифите за въздушен превоз, което води до по-високи разходи за компаниите и потребителите.

2.2. Подобно на повечето двустранни споразумения за въздушни услуги, съществуващите между държавите-членки на ЕС и Канада двустранни споразумения за въздушни услуги съдържат ограничения по отношение на националността, които са признати за незаконни от Съда на Европейските общности. Всяко споразумение между ЕС и Канада трябва да позволява на всяка авиокомпания от ЕС да извършва полети до Канада, от която и да е държава–членка на ЕС, в която тя е установена. Първата стъпка в преговорите трябва да има за цел възстановяването на правната сигурност за въздушните услуги между Канада и ЕС.



Рамката за въздушен транспорт в Канада

2.3. От известно време Канада обмисля либерализиране на авиационната си политика. През последните месеци Канада премина към по-открита авиационна политика, за да насърчи пътуването, търговията и туризма. Сключени са либерални споразумения за извършване на въздушни услуги с двата най-важни международни пазара – САЩ и Обединеното кралство. Новите споразумения, договорени с Обединеното кралство през април 2006 г., отстраниха съществуващите тарифни ограничения, за да отговорят по-добре на пазарното търсене и дадоха права на пета свобода на трети страни. Последните изявления от въздухоплавателната индустрия показват, че тя разглежда либерализацията много по-благосклонно, отколкото преди пет години. Има широкоразпространено разбиране, че едно трансатлантическо открито въздушно пространство без участието на Канада няма да е в полза на канадските въздушни превозвачи4.

2.4. Не е изненада, че най-важният международен авиационен партньор на Канада са Съединените американски щати. Според данните на Канада, миналата година между двете страни са пътували 18,6 милиона души. През 2005 г. Канада и САЩ разшириха съществуващото между тях споразумение за извършване на въздушни услуги и още повече отвориха пазара. Споразумението обаче не даде права за каботаж (извършване на превоз между две точки в пределите на друга страна), нито за операции по седмата свобода (единични услуги между две страни извън страната на седалище).

2.5. Въздушният пазар в Канада е доминиран от Air Canada, бившият национален превозвач. След сливането си с Canadian Airlines през 1999 г., през 2004 г. Air Canada беше 17 по големина авиокомпания в света по брой превозени пътници. Air Canada е член на Star Alliance и е собственост на Air Canada Group – холдингова компания, която притежава и други дъщерни предприятия на Air Canada като Air Canada Jazz и Air Canada Ground Handling. Air Canada предвижда значителна модернизация на флота. Вторият по големина въздушен превозвач в Канада е нискобюджетният превозвач WestJet, който държи 33% от вътрешния пазар на Канада и също работи на трансграничния пазар. На международния пазар чартърният превозвач Air Transat започна да извършва редовни полети до ЕС и предлага 48 полета седмично до Европа от различни канадски летища.

2.6. Според Закона за транспорта на Канада, поне 75% от правата на глас на една авиокомпания трябва да се притежават и контролират от канадци. С правителствена разпоредба може да се определи по-малък процент. Освен това една компания трябва да е „фактически“ контролирана от канадци. Обаче в Канада текат дискусии относно облекчаване на ограниченията върху чуждата собственост и контрол.

2.7. Центърът на Air Canada, летище Торонто, обработва над 28,6 милиона пътници годишно. Летищните такси в Торонто са много високи и го правят едно от най-скъпите летища в света. Други важни летища са Отава, Монреал, Калгари и Ванкувър. Канадските летища се управляват по дългосрочни договори за наем от летищните власти и трябва да плащат наеми на Федералното правителство в замяна на правото да събират приходи.

2.8. Канадската авиокосмична индустрия е с дългогодишна традиция и през 2002 г. в нея работеха 79 000 души. Най-известният производител на самолети в Канада е Bombardier, който, след включването на бившата корпорация LearJet Corporation, стана един от двата основни производители на регионални реактивни летателни апарати в света.

2.9. Канадският авиационен регулаторен орган е министерството на транспорта на Канада (Transport Canada), с подкрепата на Канадската национална агенция по транспорта (CTA), която е отговорна за издаването на лицензи. Transport Canada е отговорна за международните връзки, сигурността, безопасността и екологичните разпоредби, свързани с транспорта. Услугите по въздушния трафик се предоставят от Nav Canada, частен доставчик на услуги. В сферата на конкуренцията, Канадското бюро по конкуренцията действа под надзора на министерството на индустрията.


3.По-нататъшно укрепване на връзките между Европейския съюз и Канада


3.1. Канада има близко и продължително политическо партньорство с Европейския съюз. Връзката между Европейския съюз и Канада се характеризира с общи ценности и сходни глобални цели.

3.2. През 1976 г. Европейската икономическа общност и Канада подписаха рамково споразумение за икономическо сътрудничество – първото официално споразумение от този вид между ЕО и индустриализирана партньорска страна. Както ЕС, така и Канада са ангажирани със съживяването на глобалния икономически растеж и предприеха нов вид търговско споразумение – Споразумение за засилване на търговията и инвестициите, за да отстранят регулаторните пречки и да подобрят инвестициите в пазарите си. В съвместна политическа декларация и план за действие, приети през 1996 г., двете страни се съгласиха да засилят сътрудничеството в областта на сигурността на въздухоплаването и управлението на въздушния трафик.

3.3. През 2005 г. Европейската общност и Канада парафираха Споразумение относно сигурността на гражданската авиация, предвиждащо взаимно приемане на одобренията и изпитанията относно летателната годност, защитата на околната среда, оборудването за поддръжка на самолетите и продължителна летателна годност.

4.Икономически ползи от всестранно споразумение за въздушния транспорт между Европейската общност и Канада


4.1. Около 8,5 милиона пътници са превозени през 2005 г. между Европейския съюз и Канада, с 9% повече от 2004 г. Това прави Канада един от най-големите пазари на въздушен транспорт на дълги разстояния за Европейския съюз. Като капацитет на предлагани места Канада е петият по големина авиационен пазар за въздушните превозвачи от ЕО след САЩ, Швейцария, Турция и Норвегия. За Канада ЕС е вторият по важност международен авиационен пазар след САЩ. Докато на трансграничния трафик със САЩ се дължат почти половината от пътуванията по въздух до и от Канада, на европейските страни се дължат 27% от общия брой международни пътувания на Канада. Това включва европейския трафик през САЩ. Сред другите важни партньори са Австралия, Япония, Южна Корея и Китай. От 1991 г. международният (извън САЩ) трафик нараства с 5% годишно и има по-високи темпове на растеж от трансграничния (трафикът до САЩ) и вътрешния трафик. Основните пазарни двигатели са туризмът (входящ и изходящ), както и здравите бизнес и търговски връзки между двете страни. Около 47% от международните пътници от и до Канада са туристи. Трафикът ЕС – Канада включва значителни обеми пътници по чартъри през летния период.

4.2. Великобритания (3,6 милиона пътници през 2005 г.), Германия и Франция (1,5 милиона пътници от всяка страна) и Холандия (750 000 пътници) са най-важните за Канада национални пазари на ЕС. На тези четири пазара се дължат около 74% от общия трафик между ЕС и Канада. Между 2000 и 2005 година честотата на полетите между Канада и ЕС почти се е удвоила. Новите услуги, конкретно фокусирани върху новите държави-членки и върху Централна Европа, и услугите към по-рано силните пазари във Великобритания, Германия и Франция почти са се удвоили. Трасето Лондон Хийтроу – Торонто е деветото най-натоварено в света. Добавени се допълнителни връзки между второстепенните летища в Канада и ЕС в полза на тези летища и потребителите.



Ползи и добавена стойност на общностния подход

4.3. Със своята съвременна регулаторна рамка и пазарноориентирана икономическа и транспортна политика Канада е явен кандидат за задълбочаване на авиационните отношения с Общността в сферата на откритото авиационно пространство както по отношение на пазарния достъп, така и по отношение на регулаторното сътрудничество и сближаване между ЕС и Канада. Засиленото регулаторно сътрудничество между ЕС и Канада би улеснило още повече услугите във въздушното пространство между ЕС и Канада. Канада също като ЕС има много високи стандарти за сигурност и безопасност. Съществуват много сходства в регулаторния подход, които, ако бъдат съчетани в едно всестранно споразумение, ще доведат до по-голяма ефикасност за индустрията. В сферата на организацията и регулацията на ръководството на въздушното движение, канадската система е близка до европейската. По отношение на авиационната сигурност и безопасност, високите стандарти от двете страни ще дадат възможност за ефективно сътрудничество. Предвижданото двустранно споразумение за безопасност между Общността и Канада подчертава готовността на двете страни взаимно да признаят процедурите и стандартите си. В сферата на сигурността на авиацията, сътрудничеството с канадските органи за безопасност на въздушния транспорт ще се стимулира чрез споразумението.

4.4. Либерализирането на въздушния трафик между Канада и ЕС ще създаде значителни ползи за пазарите, които все още се ръководят от ограничителни споразумения за извършване на въздушни услуги между държавите-членки и Канада. То би могло да отстрани съществуващите ограничения на капацитета и на цените и следователно да отвори нови възможности за индустрията и потребителите. Отстраняването на съществуващите географски рестрикции (ограничен брой точки) може допълнително да увеличи броя на услугите между ЕС и Канада. В частност ограниченията към Западния бряг (Ванкувър) и към няколко държави-членки на ЕС трябва да се вдигнат. И накрая, ще се появят нови пазари, най-вече в Централна Европа, между Канада и онези държави-членки, които все още нямат споразумение за извършване на въздушни услуги.

4.5. Ясните потенциални ползи от споразумение за открито авиационно пространство с Канада се потвърждават от неотдавнашно икономическо проучване, проведено от независими консултанти. Резултатите от това проучване показват, че през петте години след отварянето на пазара могат да се очакват допълнително над 9 милиона пътници – споразумението ще даде тласък за 20% ръст в броя на пътниците през този период. През първата година броят на пътниците вероятно ще се увеличи с 500 000. В допълнение откритото авиационно пространство може да генерира потребителска печалба от поне 72 млн. EUR чрез по-ниски такси и да създаде 3700 работни места още през първата година. Проучването потвърждава, че регулаторната и политическата рамка за въздушния транспорт в Канада ще даде възможност на Общността да постигне типово споразумение, което в резултат ще доведе до по-високи нива на регулаторно сближаване и нови възможности за индустрията и за потребителите в ЕС . Едно открито авиационно пространство (ОАП) с Канада би увеличило конкурентоспособността на авиокомпаниите от ЕС на Северноатлантическия пазар. То би довело до увеличаване на директните полети между ЕС и Канада и до по-добро разпределение на въздушния трафик. Освен това проучването подчертава, че едно ОАП би дало възможност на авиокомпаниите да създадат по-близки връзки с въздушните превозвачи от другата страна и чрез отстраняването на инвестиционните ограничения, да извършват стратегически инвестиции. Такива инвестиции биха осигурили възможност за реализация на нови икономии с размер и обхват, позволяващи на превозвачите от ЕС да се обърнат към пазари, които иначе не биха били жизнени от търговска гледна точка.

4.6. Поради икономическите ползи от либерализирането на въздушния транспорт като цяло, различни заинтересовани страни често са подчертавали важността на една реформа на регулаторната рамка за международен въздушен транспорт, включително Международната асоциация за въздушен транспорт (“IATA”)5, която представлява интересите на международните авиокомпании, и Международната търговска камара (“ICC”)6, представляваща интересите на бизнес общността.

4.7. Доста встрани от правните проблеми, които биха останали неразрешени, запазването на статуквото би лишило пазара ЕС – Канада от възможността за растеж, наблюдавана в други примери на отваряне на пазарите за въздушен транспорт. Продължителното негативно влияние на по-рестриктивните двустранни споразумения, включително относно ценообразуването, би ограничило развитието на определен брой превозвачи и поради това би създало смущения във вътрешния пазар на ЕС. Пазарът ЕС – Канада също би могъл да понесе съществени загуби, тъй като другите пазари ще продължат с либерализацията, за да използват мрежовата структура на международното въздухоплаване.

4.8. В частност, авиокомпаниите на ЕС могат да попаднат в неизгодно положение в сравнение с превозвачите от Канада и САЩ, ако не се отвори пазарът ЕС – Канада до същата степен като пазарите САЩ – Канада и ЕС – САЩ. След неотдавнашното споразумение за открити небеса между Канада и САЩ, превозвачите от САЩ ще се ползват от значителен достъп до пазара ЕС – Канада чрез правата както по пета, така и по шеста свобода. Конкурентната позиция на въздушните превозвачи от ЕС би се засилила значително, ако могат да се ползват не само от неограничен достъп до пазара ЕС – Канада, но също и от достъп до пазара САЩ – Канада. Предвижданите споразумения за въздушен транспорт биха предоставили на авиокомпаниите от ЕС права за опериране по петата свобода между САЩ и Канада, но е необходимо такива права да бъдат получени и от Канада, за да могат авиокомпаниите от ЕС да се възползват от тези възможности. Като се вземе предвид развиващата се интеграция между авиационните пазари на ЕС и САЩ, от една страна, и авиационните пазари на Канада и САЩ, от друга страна, има смисъл да се разшири тази интеграция и към пазара ЕС – Канада.

5.Заключения: Значителна добавена стойност на бъдещо споразумение за въздушен транспорт ЕС – Канада


5.1. Неотдавна Канада прояви интерес към стартиране на преговори за всестранно споразумение за въздушен транспорт с Европейската общност. ЕС трябва да отговори благосклонно и да се опита да извлече полза от интереса на Канада. За да се отстранят правните проблеми в двустранните споразумения за извършване на въздушни услуги, приоритетно трябва да се договори хоризонтално споразумение.

Една осъвременена рамка за въздушен транспорт между ЕС и Канада предлага значителни нови възможности за засилване на въздушния транспорт на базата на конкурентна и изравнена като условия среда. В допълнение, тя още повече ще укрепи вече съществуващите търговски и политически връзки между ЕС и Канада.

Моделът на партньорство във въздушния транспорт между Европейския съюз и Канада е вдъхновен от амбицията да се приеме програма за реформа на международно ниво. Появилото се в резултат на това споразумение за либерализиране на въздушния транспорт между Европейската общност и Канада, ще замени съществуващите двустранни споразумения за извършване на въздушни услуги между Канада и държавите-членки на ЕС и ще установи съвременна рамка за извършване на въздушни услуги между ЕС и Канада с максимално открит пазарен достъп и възможно най-високи регулаторни стандарти. Така то би могло да е модел за разширено партньорство в областта на въздушния транспорт с други трети страни. С оглед на планираното създаване на открито авиационно пространство между САЩ и ЕС, авиационните връзки между Канада и ЕС също трябва да се модернизират, така че да заменят съществуващата смесица от частично рестриктивни двустранни споразумения с един напълно интегриран подход.

5.2. Преговорите за споразумение за открито авиационно пространство с Канада би трябвало да целят откриването както на пазарен достъп, така и на инвестиционни възможности. Взаимното отваряне на пазарен достъп с Канада вече бе приложено от някои държави- членки. Няколко споразумения обаче все още са доста рестриктивни. Тази небалансирана рамка е довела до неравенства във възможностите на въздушните превозвачи на Общността, които не са съвместими с равните възможности за всички въздушни превозвачи на Общността в Единния пазар. Очакваните икономически ползи от такова споразумение бяха показани в едно неотдавнашно проучване. Едно всестранно споразумение относно въздушния транспорт на общностно ниво би направило авиационните връзки на Общността с Канада последователни и би дало равни права и възможности за всички превозвачи на Общността за извършване на въздушни услуги към Канада.

Освен това то би създало нови пазарни възможности за въздушните превозвачи в онези държави-членки, които към момента нямат права за въздушен транспорт от и до Канада.

5.3. Споразумението между Европейския съюз и Канада ще трябва да поддържа и засили високите стандарти на сигурност, безопасност и защита на околната среда за извършване на въздушни услуги. В сферата на авиационната сигурност вече беше договорено конкретно споразумение.

По отношение на въпросите, свързани с околната среда, споразумението трябва да е в съответствие с ангажимента на ЕС за устойчиво развитие. Отделно от икономическите ползи, подчертани по-горе, очакваният растеж на въздушния трафик ще има и нежелани странични ефекти, особено върху качеството на въздуха и нивата на шума около летищата и чрез неговия влияние върху глобалната промяна на климата. Важно е, че споразумението не ограничава способността на ЕС да прилага регулаторни или икономически инструменти, за да намали тези неблагоприятни ефекти.

Защитата на честната конкуренция е друг ключов въпрос на пазарите с открито авиационно пространство. Чрез постигане на по-високи нива на регулаторно сближаване, едно всестранно споразумение за въздушния транспорт между Общността и Канада би осигурило конкурентна среда с изравнени условия, за да се избегне нарушаването на конкуренцията.

Регулаторно сближаване може да бъде постигнато само на общностно ниво. Канада и Общността вече са предприели първите стъпки към високо ниво на регулаторно сближаване и това партньорство може да се развива прогресивно към едно открито авиационно пространство между Европейската общност и Канада. Резултатът на предложеното ново партньорство би изпратил ясен сигнал към трети страни да се присъединят към тенденцията за по-гъвкава международна рамка на въздушния транспорт.

5.4. В светлината на гореизложеното, Европейската комисия следователно препоръчва на Съвета да я упълномощи да започне преговори с Канада, с цел подписване на всестранно споразумение за въздушния транспорт.



5.5. Комисията ще работи в тясно сътрудничество с държавите-членки и всички съответни заинтересовани страни за по-нататъшно развитие и постигане на целите, изложени в преговорните директиви.

1COM (2005) 79 окончателeн от 11.3.2005 г.

2Данни от Евростат.

3Кипър, Естония, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Словакия и Словения не са сключили двустранни споразумения за въздушни услуги с Канада.

4Доклад на McGill/Concordia относно международната авиационна политика за Канада. Монреал, 2005, стр. 298.

5Брифинг от обща пресконференция на IATA, 14 декември 2004 г.: “Превозвачите имат нужда от свобода, за да извършват икономическа дейност там, където съществуват пазари”.

6Вж. препоръки на ICC относно преговори между САЩ и Европейския съюз за отваряне на авиационните пазари.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница