Bg комисия на европейските общности брюксел, 2009 com(2009) 212 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и до комитета на регионите

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2009) 212 окончателен

Целта на настоящото съобщение е да бъде преразгледано прилагането на Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ИОС)¹ и да се постави акцент върху потенциала за повторна употреба на ИОС в цифровата епоха. ИОС представлява най-големият източник на информация в Европа. Сред примерите за такава информация са карти и сателитни изображения, законодателство и съдебна практика, статистика и регистри на дружествата, населението и патентите.ИОС служи като изходен материал на редица продукти и услуги, предлагани ежедневно на гражданите на Европа, като например навигационни системи за автомобили, прогнози за времето, финансови и застрахователни услуги.

Пазарът на ИОС възлиза на 27 млрд. EUR², което е четири пъти повече от стойността на пазара на мобилните роуминг услуги³. Този факт показва централната роля на информацията от обществения сектор в цифровата епоха като двигател на икономическата активност. Следователно увеличеното използване на този ресурс пряко ще допринесе за постигането на целите на ЕС за повишаване на конкурентоспособността и създаване на повече работни места.

С директивата относно ИОС се премахват някои основни бариери пред повторната употреба на информацията на вътрешния пазар като дискриминационните практики, монополните пазари и липсата на прозрачност. След приемането на директивата беше отбелязан напредък, но е необходимо държавите-членки да предприемат още стъпки, за да отключат пълния потенциал на ИОС за икономиката на ЕС.

В подкрепа на анализа и заключенията е работният документ на службите на комисията, придружаващ настоящото съобщение.

2. Повторна употреба на ИОС за иновации и растеж

Интернет драстично промени начина, по който гражданите и дружествата могат да имат достъп до ИОС и да я използват повторно. Благодарение на цифровия формат информацията може да бъде използвана повторно по нови начини, като се комбинира информация от различни източници и се добавя стойност към нея. Пример за това са системите за навигация, информацията относно трафика в реално време, прогнозите за времето, които получаваме директно на мобилния си телефон, и услугите, свързани с определянето на кредитен рейтинг. Тези продукти и услуги, отчасти или изцяло базиращи се на ИОС, създават нови предприятия и работни места и предоставят на потребителите по-голям избор и по-добро съотношение на цената към качеството. Често те засягат повече от една държава-членка, тъй като необходимостта от информация надхвърля държавните границите.

Някои услуги, използващи ИОС, — например личните навигационни устройства, в момента са толкова търсени, че продажбите им са се утроили за периода 2006—2007 г. (31 милиона продадени устройства) и се очаква да се увеличат повече от два пъти, достигайки 68 милиона устройства през 2012 г⁴. Това е една от най-бързо разрастващите се сфери на битовата електроника. Nokia, един от най-големите производители на мобилни телефони в света, плати почти 6 млрд. евро, за да купи Navteq — водещият световен производител на цифрови карти.

Пазарът все още се развива и добавената стойност на базовите навигационни функции ще бъде увеличена, като към тях бъде добавена допълнителна информация, например относно трафика, която позволява на шофьорите да избягват задръстванията, прогнози за времето в крайната точка на пътуването и информация за местата за паркиране или за обществения транспорт.

Въпреки че повторното използване на ИОС нараства, голяма част от неговия потенциал все още не е използвана, заради начина, по който органите от обществения сектор боравят с информационните си ресурси. Една от причините е, че вниманието е съсредоточено върху възвращаемостта на разходите в краткосрочен план, а не върху ползите за икономиката като цяло. Причина за този подход често е натискът върху органите от обществения сектор да финансират сами част от своите дейности. Това може да доведе до конкуренция между обществения и частния сектор, ограничителни условия за предоставяне на лицензии и за таксуване, както и предоставяне на изключителни права.

Освен това пред повторното използване на ИОС са налице и спънки от практическо естество, например липсата на информация относно наличната ИОС. В други случаи органите от обществения сектор се отнасят без ентусиазъм към основната идея за повторно използване на тяхната информация с търговска цел или пък не успяват да осъзнаят нейния икономически потенциал.

Проучване на Службата за лоялна търговия (Office of Fair Trading)⁵ сочи, че начинът, по който органите от обществения сектор предоставят ИОС, води до загуби от 500 млн. GBP годишно за икономиката на Обединеното кралство заради пропуснати възможности.

Положението в ЕС е в ярък контраст със САЩ, където повторното използване на информация активно се насърчава. Гражданите и предприятията разполагат с широки права за електронен достъп до ИОС и обширен спектър за повторното ѝ използване с търговска цел. Върху федералната ИОС няма авторски права или ограничения за повторното ѝ използване. Нещо повече, таксите за повторното използване на информация не надвишават пределните разходи за възпроизвеждането и разпространението ѝ.

Директивата относно ИОС е приета през ноември 2003 г. С нея се хармонизират основните условия, за да може ИОС да бъде достъпна за повторно използване с цел да се подпомогне създаването в ЕС на продукти и услуги, базирани на ИОС, и да се избегне нарушаване на конкуренцията. В нея се съдържат разпоредби относно недискриминацията, таксуването, прозрачността, лицензиите, както и практически средства за улесняване намирането и повторното използване на документи в публичния сектор. Беше предвиден преходен период за съществуващите изключителни договорености, който изтече на 31.12.2008 г. Държавите-членки са свободни да прилагат стандарти по-високи от определените в директивата.

Всички държави-членки са приложили директивата, макар че само четири от тях спазиха срока до 1.7.2005 г. Комисията започна 18 процедури за нарушение срещу държави-членки⁶ и Съдът на Европейските общности произнесе 4 решения за неприлагане на директивата⁷. Държавите-членки приложиха директивата по различни начини:

1) 11 държави-членки приеха специални мерки относно повторното използване на ИОС (BE, DE, GR, ES, IE, IT, CY, LU, MT, RO, UK).

2) 4 държави-членки използваха комбинация от нови мерки, конкретно насочени към повторното използване, и вече съществуващо преди директивата законодателство (DK, AT, SI, SE), а 8 държави-членки адаптираха законодателната си рамка за достъп до документи, за да включва повторно използване на ИОС (BG, CZ, FI, FR, LV, LT, NL, PT).

3) 4 държави-членки нотифицираха Комисията единствено за мерките, които не съдържат специални разпоредби относно повторното използване (EE, HU, PL, SK).

Комисията наблюдава прилагането и изпълнението на директивата посредством обстоен анализ на съответствието. Комисията провежда също така активно административно сътрудничество. Това доведе до бързи законодателни промени в няколко държави-членки, например DK, EL, IE, MT и SE, които първоначално бяха нотифицирали недостатъчни мерките за прилагане.

Комисията прилага принципите на Директивата относно ИОС също така към собствените си документи, посредством политика на Комисията в областта на повторното използване. С Решение 2006/291/ЕО Евратом на Комисията⁸ се надхвърля рамката на директивата, като се въвеждат такси въз основа на пределните разходи и се позволява повторното използване на всички документи. Сред примерите за това са статистическите данни на EUROSTAT, преводаческата памет на Комисията, базата данни за правото на ЕО EUR-Lex и различни проучвания. Информацията на Комисията е често достъпна на 22 или дори на 23 езика, което ѝ придава уникална стойност, например за машинен превод.

С директивата се уточнява правната рамка за повторното използване на ИОС на вътрешния пазар, където преди това се прилагаха подчертано различни правила и практики. Следните примери илюстрират резултатите от директивата.

1) Ново законодателство благоприятстващо повторното използване: В Белгия директивата промени основния подход към повторното използване на информацията в обществения сектор с търговска цел, което преди това беше забранено, а сега се насърчава.

2) Изключителните договорености, сключени от органи от обществения сектор, бяха премахнати в някои държави-членки (например NL, SE; в последния случай, промяната беше провокирана от действие на Комисията в отговор на жалба). Нидерландия и Обединеното кралство проведоха обширни проучвания, за да открият изключителните договорености, сключени от страна на правителството и местните власти. Латвия започна процедура, за да гарантира, че всички предоставени изключителни права са в съответствие с директивата и са били обект на становище на органите за защита на конкуренцията.

3) Таксуване: Нидерландия обяви, че преминава към такси, които са по-малки или равни на пределните разходи, в съответствие с уводната част на директивата, където се препоръчва този подход. В други държави-членки органите от обществения сектор преминаха към режим на пределните разходи, например кадастърът в Испания, или драстично намалиха цените — например Австрийската агенция по картография. Тези политики доведоха до значително нарастване както на броя, така и на разнообразието на повторните ползватели на информация.

Австрийската агенция по картография (BEV) намали цените си с до 97 % за някои набори от данни. В резултат на това потреблението на информация нарасна лавинообразно, като ръстът в някои случаи достига до 7 000 %. Появиха се нови ползватели от малките и средните предприятия и нови отрасли повторни ползватели (например здравеопазване и селско стопанство). Намалението на цените беше компенсирано от огромния ръст в търсенето и общият оборот на BEV остана непроменен.

4) Бяха създадени механизми за разрешаване на конфликти при ИОС , например във Франция, Словения и Обединеното кралство използването на тези механизми доказа нуждата от бързо и евтино разрешаване на спорове и медиация. Във Франция през 2007 г. Commission d’accès aux documents administratifs (CADA) разгледа 53 случая на повторно използване на ИОС.

5) В Словения и Обединеното кралство например бяха създадени уеб портали относно наличната ИОС, като инструмент за търсене, ползване и търговия с информация.

В Обединеното кралство Службата за информация в обществения сектор (Office of Public Sector Information) от години улеснява повторното използване на ИОС. Тя стартира онлайн система за предоставяне на правителствени лицензии, която понастоящем наброява 15 000 получатели на лицензия, и управлява Information Fair Trader Scheme, гарантираща, че органите от обществения сектор спазват изискванията за справедливост и прозрачност. Уебсайтът на службата дава обширна информация относно наличната ИОС и предоставя „услуги по деблокиране“, с които помага за разрешаване на проблеми, свързани с повторното използване на информация; той е на 9-то място по посещаемост сред правителствените уебсайтове.

4.2. Проведени проучвания и консултации потвърждават въздействието на директивата

При проучването за оценка на въздействието на директивата в трите основни сектора на ИОС — география, метеорология и право/администрация — различните показатели, наблюдавани за измерване на повторното използване на ИОС, показват пазарен ръст и нарастване на повторното използване във всички тези сектори през последните години⁹.

В областта на географията обемът на изтеглената онлайн ИОС през 2007 г. се е увеличил с приблизително 350 % от 2002 г., а само в Германия пазарът беше оценен на 1,5 млрд. EUR, което представлява 50 % увеличение от 2000 г. насам¹⁰.

Националните служби по метеорология съобщават за 70 % увеличение на обема на изтеглената информация между 2002 и 2007 г., а пазарът на метеорологичните услуги в ЕС беше оценен през 2006 г. на 530 млн. EUR — 60 % увеличение от 1998 г. насам.

Основните оплаквания от страна на повторните ползватели на информация в секторите на географията и метеорологията касаят високите цени, ограничителните условия за предоставяне на лицензии и дискриминацията. В сектора на метеорологията по-специално, повторните ползватели, които са имали затруднения да получат европейска ИОС, са събрали данни от други места (САЩ или частни източници на информация) или напълно са преустановили разработването на определени услуги.

В областта на правото и администрацията, притежателите на съдържание направиха значителни промени в политиките си по отношение на данните през последните няколко години и сега предлагат информацията безплатно в Интернет. Тази промяна допринася за силен пазарен ръст. Притежателите на съдържание съобщиха за 40 % ръст на пазара след 2002 г., повторните ползватели също потвърждават трайно повишаване на приходите. Основен проблем за повторните ползватели представлява липсата на информация за наличната ИОС и къде тя може да бъде намерена.

Във Франция секторът за правна информация е един от най-динамичните сектори на пазара на цифрова информация, като отбелязва силен пазарен ръст — 17 % през 2007 г., в резултат на висока степен на добавена стойност¹¹.

За настоящото преразглеждане Комисията се консултира с държавите-членки и заинтересованите страни¹². Респондентите считат, че Директивата относно ИОС има положителен ефект върху повторното използване на ИОС. Както заинтересованите страни, така и държавите-членки обаче посочват, че пълният потенциал за повторно използване на ИОС все още не е разгърнат. Органите от обществения сектор не са наясно със своите отговорности и възможности, а частните дружества разполагат с ограничени познания относно правата си и наличната ИОС.

Повторните ползватели предлагат изменения на директивата, за да бъдат разпоредбите ѝ по-строги. Техните предложения включват разширяване на обхвата на директивата, въвеждане на задължение за обществените органи да позволят повторно използване, налагане на такси въз основа на пределните разходи, изискване за независими регулатори и/или механизми за разрешаване на конфликти, изясняване на обществените задачи, създаване на национални списъци/хранилища на ресурси и налагане на задължително ежегодно докладване пред Комисията от страна на държавите-членки. И накрая, повторните ползватели търсят указания за някои понятия от директивата, които те смятат за неясни, като например определенията за документи, обществени задачи, таксуването въз основа на пределните разходи и разумният приход от инвестицията.

Мнозинството от държавите-членки, участвали в консултациите, смятат, че е изменянето н а директивата би било прибързано и предпочитат да бъде дадено още време за цялостното ѝ прилагане. Органите от обществения сектор считат, че настоящата правна рамка, предвидена в директивата, функционира добре.

В член 13 от Директивата относно ИОС се изисква Комисията да преразглежда обхвата на директивата. На практика това означава да бъде проучено дали културните, образователните и изследователските организации и обществените радио- и телевизионни оператори, които в момента не попадат в обхвата на директивата, следва да бъдат включени.

Респондентите, участвали в консултациите, изтъкват потенциалът за повторно използване на информацията, притежавана от културни, образователни и изследователски организации и разпространители на обществени услуги. Някои заинтересовани страни изразяват подкрепата си за разширяването на обхвата, посочвайки, че това би имало положителен ефект върху развитието на пазара на информационно съдържание в Европа.

Държавите-членки (с изключение на Латвия и Литва) и заинтересованите страни, представляващи невключените сектори, обаче смятат, че на този етап обхватът не следва да бъде разширяван, тъй като административната тежест и свързаните разходи няма да бъдат компенсирани от потенциалните ползи. Те посочват, че голяма част от материалите, притежавани от тези институции, също така е обхваната от права върху интелектуалната собственост, които принадлежат на трети лица, и по тази причина няма да попаднат в обхвата на директивата. В подкрепа на този аргумент са резултатите от скорошно проучване¹³, според което за момента секторът на културата не следва да бъде включван в обхвата на директивата.

Комисията насърчава непопадащите в обхвата сектори да прилагат принципите на Директивата относно ИОС, по-специално по отношение прозрачността, недискриминацията и премахването на изключителните договорености, когато позволяват повторно използване на своите информационни ресурси.

Една от областите, представляващи особен интерес, е наличието на научна информация, за която се плаща с публични средства. Тази информация следва да бъде широкодостъпна и използваема от всички, за да се извлече максимална полза от научноизследователската дейност и иновациите, в духа на съобщението на Комисията относно научната информация в цифровия век¹⁴.

Друг повод за загриженост дава съдържанието, което е обществено достояние. В скорошно съобщение относно Европейското културно наследство – достъпно с едно натискане на бутон¹⁵ Комисията подчерта, че „материали, които са обществено достояние, трябва да останат достъпни като такива и след промяна на формата. С други думи, материали, които са обществено достояние, следва да останат такива и след като са цифровизирани и достъпни в Интернет“. Налице е обаче тенденция сред културните институции да изискват заплащане за достъп или повторно използване на цифровизирани материали, които са обществено достояние. Това би могло да доведе до приватизиране на материали, които са обществено достояние в цифровата епоха, вместо да позволи възможно най-широк достъп и използване в полза на гражданите и предприятията. Комисията ще следи отблизо развитието в тази област.

5. Какви действия ще бъдат предприети?

Директивата относно ИОС беше приложена от много държави-членки със значително закъснение. Забраната на изключителните договорености започна да се прилага изцяло едва след 1.1.2009 г. Поради това директивата в настоящия си вид все още не е имала пълно въздействие.

По тази причина Комисията не възнамерява да предлага изменения на директивата на този етап. Комисията ще извърши допълнително преразглеждане най-късно през 2012 г., когато ще са налице повече доказателства за въздействието, резултатите и прилагането на директивата и ще съобщи резултатите на Европейския парламент и на Съвета. На посочения етап ще бъдат обмислени изменения, ако все още има пречки пред потенциала за повторно използване.

Същевременно могат да бъдат направени много подобрения в начина, по който държавите-членки боравят със своите ресурси от ИОС на пазара. Комисията насочва вниманието по-специално към следните области.

Това е първата важна стъпка в посока премахване на бариерите пред повторното използване на ИОС, например монополните пазари и дискриминационното третиране. Комисията ще продължи да следи дали държавите-членки изпълняват задълженията си и да действа срещу тези, които нарушават директивата.

Всички съществуващи изключителни договорености трябваше да бъдат прекратени до 31.12.2008 г., освен ако може да бъде доказано, по изключение, че са необходими за предоставяне на услуга в интерес на обществото¹⁶. Налице са обаче доказателства за изключителните договорености, които са все още в сила в държавите-членки. Комисията ще следи отблизо за спазването на това задължение. През лятото на 2009 г. тя ще започне разследване, за да установи степента на разпространение на такива договорености.

Органите от обществения сектор следва да прилагат прозрачни механизми при изчислението, взето като основа за таксуване, като спазват горната граница на таксата, определена с директивата. Изчислението не следва да бъде въз основа на общия оборот на органа от обществения сектор, а въз основа на съответните конкретни бази данни или материали.

Няколко проучвания, сред които скорошно проучване на университета в Кеймбридж, сочат, че предоставянето безплатно или срещу такса в размер на пределните разходи (разходите за възпроизвеждането и разпространението на документа) максимизира повторното използване на ИОС, а социалните и икономическите ползи значително надхвърлят непосредствените финансови ползи от възстановяването на разходите¹⁷. Този подход се препоръчва в уводната част на Директивата относно ИОС. Таксуването въз основа на пределните разходи е един от ключовите принципи на наскоро приетата препоръка на ОИСР за Подобрен достъп и по-ефективно използване на обществената информация¹⁸.

Освен това провежданият в сътрудничество с държавите-членки и заинтересованите страни непрекъснат анализ на икономическите основания за пределните разходи е приоритет на Комисията занапред.

4) Улесняване на повторното използване на ИОС

В съответствие с член 3 от директивата държавите-членки гарантират, че документите, които подлежат на многократно използване (тоест, документи, които са достъпни за всякаква употреба извън първоначалната обществена задача, за която са произведени) могат да бъдат повторно използвани за търговски и нетърговски цели. При улесняване на повторното използване, органите от обществения сектор следва стриктно да спазват европейските и националните правила за защита на данните.

Органите от обществения сектор се насърчават да идентифицират своите информационни ресурси и да ги направят лесно и бързо достъпни в устойчив формат. Информационните регистри и националните портали за ИОС са важни инструменти за тази цел. Сътрудничеството между частния и обществения сектор е от съществено значение, а партньорството и иновациите следва да бъдат насърчавани.

Комисията ще популяризира обмена на добри практики посредством мерки за улесняване на повторното използване между държавите-членки, по-специално чрез експертната група по ИОС. Тя ще съдейства за повишаване на осведомеността по въпроса и за разгръщането на политики за повторно използване посредством проекти, като например платформата за ИОС.

5) Осигуряване на честна конкуренция между органите от обществения сектор и повторните ползватели

Органите от обществения сектор следва да осигурят справедливи условия за предоставяне на лицензии за частни повторни ползватели, избягвайки дискриминацията, припокриващите се субсидии и изключителните права, дори ако се повторните ползватели са техни конкуренти на пазара.

Директивата оставя на държавите-членки да определят обществените задачи на органите от обществения сектор. В някои случаи обаче разграничението между обществените задачи и пазарните дейности на органите от обществения сектор не е ясно определено. Налице са също така случаи, в които обществените задачи се определени така, че покриват широка гама от дейности и заемат почти целия пазар на услуги, носещи добавена стойност, свързани с ИОС. Тази ситуация лесно може да доведе до припокриващи се субсидии, когато органът от обществения сектор използва своята „сурова“ информация за други услуги, носещи добавена стойност, при по-благоприятни условия от тези, предлагани на конкурентите. При тези обстоятелства за частните повторни ползватели е много трудно да се конкурират с органите от обществения сектор .

За да се гарантира честна конкуренция и недискриминация, както е посочено в член 10, параграф 2, ако органи от обществения сектор използват повторно свои документи за предоставяне на услуги, носещи добавена стойност, в конкуренция с други повторни ползватели, се прилагат същите такси и други условия, каквито се прилагат и по отношение на другите потребители. Разделянето на счетоводните отчети за обществените задачи и за пазарните дейности на органите от обществения сектор подпомага постигането на тази цел. Също така, макар че държавите-членки могат да определят обществените задачи на органите от обществения сектор, те трябва да вземат под внимание определени ограничения и критерии, определени от законодателството на ЕО, както то е тълкувано от Съда на Европейските общности¹⁹. Комисията насърчава държавите-членки да определят обществените задачи така, че те да позволяват в максимална степен повторно използване на ИОС; тя ще популяризира добрите практики и ще следи развитието в тази област.

Правилата за конкуренция, когато са приложими, също могат да играят важна и допълваща роля при отключването на потенциала на повторното използване на ИОС, като гарантират, че повторното използване на информация ще бъде отворено за всички потенциални участници на пазара при недискриминационни условия.

6) Разрешаване на конфликти

Често повторните потребители са зависими от източниците си и предпочитат да не подават жалби срещу органи от обществения сектор, които биха могли да бъдат техният единствен източник на ИОС. Съдебните процедури могат да бъдат дълги и скъпоструващи. По тази причина следва да съществуват ефикасни, евтини и независими механизми за разрешаване на конфликти. Няколко държави-членки (сред които Франция, Словения и Обединеното кралство) създадоха такива механизми, което доведе до увеличаване на броя на жалбите. С директивата се изисква наличието на средства за компенсация, но решенията относно практическите аспекти са оставени на държавите-членки. Комисията насърчава държавите-членки да създават механизми за подаване на жалби в сферата на ИОС и ще следи развитието в тази област.

— осигуряват цялостно и правилно прилагане и изпълнение на директивата

— прекратяват изключителните договорености, както е предвидено в директивата

— прилагат модели за лицензиране и таксуване, които улесняват повторното използване на ИОС

— гарантират честна конкуренция между органите от обществения сектор и повторните ползватели

Освен това държавите-членки се насърчават да популяризират идентифицирането и наличието на информационни ресурси и да създадат бързи и евтини механизми за разрешаване на конфликти.

— следи отблизо прилагане и изпълнение на директивата

— внимателно следи изключителните договорености (2009—2010 г.) по-специално

— анализира икономическите основания за пределните разходи

— насърчава обмена на добри практики (проактивни политики по отношение на повторното използване, обществените задачи и разрешаването на конфликти)

— извършва допълнително преразглеждане най-късно през 2012 г. , придружено, ако е целесъобразно, с предложение за изменения на директивата

С Директивата относно ИОС се въвеждат основните условия за улесняване на повторното използване на ИОС в ЕС. Беше отбелязан напредък след приемането на директивата Беше разрешено повторното използване на ИОС с търговска цел, бяха премахнати монополите, бяха въведени условия за честна търговия, бяха намалени цените и в момента е налице по-голяма прозрачност. Напредъкът и прилагането на директивата в държавите-членки обаче не протичат равномерно.

Все още съществуват сериозни пречки. Като такива могат да бъдат посочени опитите от страна на органите от обществения сектор да извличат максимална полза от възвращаемостта на разходите в противовес на ползите за цялата икономика, конкуренцията между обществения и частния сектор, спънките от практическо естество пред повторното използване — например липсата на информация относно наличната ИОС, — както и поведението на органите от обществения сектор, които не успяват да осъзнаят икономическия потенциал на повторното използване.

Тези проблеми, както и напредъкът на държавите-членки при тяхното разрешаване трябва да бъдат обект на мониторинг и оценка, преди Комисията да предприеме законодателни изменения на Директивата относно ИОС.

Сега държавите-членки трябва да концентрират усилията си върху правилното прилагане и изпълнение на директивата, премахването на изключителните договорености, прилагането на модели за лицензиране и таксуване, които улесняват повторното използване на ИОС, прилагането на равни условия за органите от обществения сектор, които използват повторно свои документи, и други повторни ползватели и насърчаването на бързи и евтини механизми за разрешаване на конфликти.

Комисията ще извърши допълнително преразглеждане най-късно през 2012 г., когато следва да са налице повече доказателства за въздействието, резултатите и прилагането на директивата и ще обмисли законодателни изменения на посочения етап, като вземе предвид постигнатия междувременно от държавите-членки напредък.