BG0000611Язовир Горни Дъбник натура 2000 Стандартен Формуляр

ЗА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ (СЗЗ)

ЗА ПРОЕКТО - ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА (ПТЗО)

И

ЗА СПЕЦИАЛНИ КОНСЕРВАЦИОННИ ЗОНИ (СКЗ)

K BG0000611 200509 200802

тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за хабитатите;

тип В - Защитена зона и по двете Директиви;

Защитена зона по Директива за птиците, която се допира до защитена зона по Директива за хабитатите;

тип С - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се допира до защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която съдържа защитена зона по Директива за хабитатите;

тип D - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се съдържа в защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите;

тип E - Защитена зона по Директива за хабитатите, която съдържа защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за хабитатите;

тип F - Защитена зона по Директива за хабитатите, която припокрива защитена зона по Директива за птиците;

тип G -

Язовир Горни Дъбник

BG0000613 Река Искър E

BG0002095 Горни Дъбник-Телиш J

1.7. РЕСПОНДЕНТИ

Др. Росен Цонев - Софийски университет "Св.Климент Охридски", Факултет по биология,

Катедра Екология и опазване на околната среда, бул. Драган Цанков 8, София 1164; Сдружение

за дивата природа Балкани office@balkani.org;Зелени Балкани office@greenbalkans.org;Българска

фондация Биоразнообразие bbf@biodiversity.bg;Природен фонд; Данните са ревизирани от екип

на Българска академия на науките (http://www.bas.bg).

E 24 ◦ 20 ' 31 " N 43 ◦ 20 ' 50 "

25 392.90

140 266 197

BG02 Северен Централен

BG021 Плевен 100

ОБЩО: 100

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0000611Язовир Горни Дъбник НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

АЛПИЙСКИ КОНТИНЕНТАЛЕН ЧЕРНОМОРСКИ

3. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение

І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е

“типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра

представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към

общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по

класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен

хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид

различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 0.2 C C C C

excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion

albae)

растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-

Nanojuncetea

91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens 0.0204 D C

91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. 0.549 C C C C

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 1.7432 C C C C

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички

животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други

източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да

е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната

класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са

посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на

популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна

система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В

случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е

посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за

популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с

популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на

относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната

популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p >

2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна

степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и

възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра

експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на

възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от

оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало

състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената

степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана

популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк

обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-

добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B)

добра стойност; C) значима стойност.

1308 Barbastella barbastellus P D

Широкоух прилеп

1355 Lutra lutra 5-6i C A C A

Видра

2609 Mesocricetus newtoni P D

1310 Miniopterus schreibersi P C B C C

Дългокрил прилеп

1307 Myotis blythii P C B C C

Остроух нощник

1316 Myotis capaccinii P C B C C

Дългопръст нощник

1321 Myotis emarginatus P D

Трицветен нощник

1306 Rhinolophus blasii P D

Средиземноморски подковонос

1305 Rhinolophus euryale P D

Южен подковонос

1302 Rhinolophus mehelyi P C B C C

Подковонос на Мехели

1335 Spermophilus citellus R C B C B

Лалугер

2635 Vormela peregusna P C A C A

1188 Bombina bombina P C A B A

Червенокоремна бумка

1193 Bombina variegata P C A B A

Жълтокоремна бумка

1279 Elaphe quatuorlineata P C A C B

Ивичест смок

1220 Emys orbicularis P C A C B

Обикновена блатна костенурка

1219 Testudo graeca P C A B A

Шипобедрена костенурка

1217 Testudo hermanni V C A C B

Шипоопашата костенурка

1171 Triturus karelinii P C A C B

Голям гребенест тритон

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

1149 Cobitis taenia C C A C A

Обикновен щипок

1134 Rhodeus sericeus amarus C C A C B

Европейска горчивка

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

1032 Unio crassus R C B C B

1088 Cerambyx cerdo R C B C B

Обикновен сечко

1083 Lucanus cervus R C B C B

Бръмбар рогач

1089 Morimus funereus R C B C B

Буков сечко

1087 Rosalia alpina R C B C B

Алпийска розалиа

4064 Theodoxus transversalis V C A B A

Ивичест теодоксус

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с

природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността

е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните

категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.

Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

F Уклей C D

Alburnus alburnus

A Зелена крастава жаба P C

Bufo viridis

R Смок-стрелец (Синурник) P C

Coluber caspius

P Михелов дихостилис P A

Dichostylis michelianus

R Смок мишкар P C

Elaphe longissima

A Дървесница P C

Hyla arborea

R Ивичест гущер P C

Lacerta trilineata

R Зелен гущер C C

Lacerta viridis

P Гърбава водна леща P A

Lemna gibba

P Лежаща линдерния P C

Lindernia procumbens

R Сива водна змия P C

Natrix tessellata

R Степен гущер P C

Podarcis muralis

BG0000611Язовир Горни Дъбник НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

4. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

4.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА

Баланс на Територията по Начин на Трайно Ползване

Баланс на Територията по Вид на Собствеността

Баланс по Вид на Територията

Други Характеристики на Обекта

4.2. КАЧЕСТВО И ЗНАЧИМОСТ

4.3. УЯЗВИМОСТ

4.4. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

R Кримски гущер P C

Podarcis taurica

A Министерство на Околната Среда и Водите Горска дългокрака жаба P C

Rana dalmatina

F Бяла риба C D

Sander lucioperca

F Сом R C

Silurus glanis

R Пепелянка P C

Vipera ammodytes

Класове Земно покритие % Покритие

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 41

Храстови съобщества 12

Сухи тревни съобщества, степи 1

Друга орна земя 30

Широколистни листопадни гори 4

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 12

Общо Покритие 100

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и

вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална

информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Зоната е разположена в долината на Дъбнишка река, малък приток на р. Вит. Понастоящем частта от реката между

селата Горни Дъбник и Телиш е наводнена от два големи язовира - "Горни Дъбник" и "Телиш". Те, техните брегове

и обграждащите ги гори (дъб и върба) са включени в зоната.

Два големи язовира с голямо значение за гнездящи, мигриращи и зимуващи птици. Бреговете на язовира са кални и

за подходящи за хабитат 3130, който е добре представен тук.

Водните хабитати са изкуствено намправени от човека. Дъбовите гори са оцелели на много малки територии.

Вторично разпространени са младите смесени гори от топола и върба. Крайбрежните хабитати са зависими от водното

ниво в язовира, което се контролира с оглед рибарство и промишлени нужди.

Тази територия е с най-голямо значение в България за популацията на Lindernia procumbens - вид включен в Анекс

IV от Директива 92/43. Добре представен е хабитат 3130. Язовирите са Важни Орнитологични места, като птиците

повлияват на флористичния състав на хабитат 3130. Много от видовете са донесени чрез птиците.

Пипра - Калето Защитена местност + 0.04

100 Култивация A 0 50

140 Паша C 0 10

160 Обща управление на горите B - 10

210 Професионален риболов A - 50

220 Развлекателен риболов A 0 50

230 Лов A - 80

400 Урбанизирани райони, обитавани от човека области B 0 20

421 Изхвърляне на битови отпадъци B - 20

608 Къмпинг и каравани C 0 10

621 Водни спортове C 0 10

701 Замърсяване на водите C - 50

840 Наводняване A + 50

910 Затлачване B - 50

100 Култивация A 0

400 Урбанизирани райони, обитавани от човека области B 0

502 Пътища, автомобилни пътища C 0

503 Железопътни линии C 0

Интензивност: А - висока; B - средна; C - ниска

Въздействие: + положително; - отрицателно; 0 - неутрално

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната

BG0000611Язовир Горни Дъбник НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

6.2. УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЕКТА

Бележка: Режимите, които е необходимо да бъдат прилагани с цел дългосрочното запазване на благоприятния

консервационен статус на хабитатите в никакъв случай не се ограничават до изброените тук. Изброените

режими отразяват единствено нивото на познанието към момента на попълване на формуляра.

Защитената зона попада в границите и съответната компетенция на:

- Басейнова дирекция: Дунавски район;

- РИОСВ: Плевен;

- Област: Плевен;

- Община: Червен бряг, Долни Дъбник, Искър;

- РУГ: Ловеч;

- ДЛ/ДДС: Плевен.

Водните и крайбрежни хабитати не са с естествен произход. Водното количество трябва да е в съответсвие с 91E0

развитието на хабитата - есенно.

Режими за опазване Код на хабитата

Забрана за водене на всички видове сечи.

91E0

Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим.

91E0

Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото

здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес,

включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за

околната среда.

91M0

Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото

здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес,

включително такива от социален или икономически характер или изразяващи се в

изключително благоприятни последици за околната среда.

91M0

Задължително провеждане на отгледни сечи.

BG0000611Язовир Горни Дъбник НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

7. СНИМКИ

Място Описание Дата Автор

Язовир Горни Дъбник Dichostylis и Lindernia procumbens 200509 Росен Цонев

Язовир Горни Дъбник 3130 200509 Росен Цонев

8. КАРТИ

Брой Мащаб Проекция Бележки

1 100000 Universal Transverse Mercator 35N Границите на близко разположените и/или

припокриващи зоната други защитени зони

не са изобразени на стандартната карта към

документацията по чл. 8 от Закона за

биологичното разнообразие.

Границите на зоната са налични в цифров

вид - ESRI Shape, DWG и DXF формати,

проекционни координатни системи WGS

1984, UTM, зона35N и 1970 г., както и под

формата на координатни регистри в

проекция 1970 г.