Билбао, Испания

Адмиралът разтърка очи и прочете съобщението.
Comruebe su soldo bancario
„Да проверя банковата си сметка ли?“
Заподозрял някаква телемаркетна измама, той се намръщи, стана от леглото и отиде в кухнята да пие вода. Докато стоеше пред мивката, погледна към лаптопа си. Знаеше, че сигурно няма да успее да заспи, докато не провери.
Влезе в уебсайта на банката си, като очакваше да види жалкия си баланс — трохите,
останали от военната му пенсия. Когато се появи информацията за сметката му обаче, адмиралът скочи на крака толкова рязко, че прекатури стола.
„Не е възможно!“
Затвори очи и погледна отново. После презареди екрана.
Цифрата си оставаше непроменена.
Той слепешком напипа мишката, скролна надолу до движенията по сметката си и смаяно установи, че преди час е получил анонимен превод от сто хиляди евро. Източникът не можеше да се проследи.
„Кой би могъл да е?!“
Внезапният звън на джиесема накара сърцето му да се разтупти още по-силно. Адмиралът грабна телефона и погледна дисплея.
Número oculto
Той продължи да се взира в екрана, после вдигна.
— Sí?
Отговори му мек глас:
— Добър вечер, господин адмирал. Предполагам, че сте видели подаръка, който ви пратих?
— Ъъъ… да — изпелтечи Авила. — Кой сте вие?
— Наричайте ме Регента — отвърна гласът. — Аз представлявам вашите братя, чедата на
Църквата, на която вие принадлежите от две години. Вашите способности и вярност не останаха незабелязани, господин адмирал. Искаме да ви дадем възможност да служите на още по-висша цел. Негово светейшество ви предлага няколко мисии… задачи, пратени ви от Господ.
Авила се разсъни окончателно. Дланите му се потяха.
— Парите, които ви дадохме, са аванс за първата мисия — продължи Регента. — Ако решите да изпълните задачата, приемете я като шанс да докажете, че сте достоен да заемете място в нашите най-висши редици. — Замълча за миг. — Църквата ни се подчинява на строга йерархия, която е невидима за света. Смятаме, че вие ще сте ценен член на нейното ръководство.
Макар и развълнуван от перспективата за издигане, Авила се колебаеше.
— Каква е тази мисия? А ако реша да не я изпълня?
— Няма да последва никакво наказание и можете да задържите парите в замяна на вашата дискретност. Как ви звучи това предложение?
— Звучи ми доста опасно.
— Ние ви харесваме. Искаме да ви помогнем. И за да съм напълно откровен с вас, ще ви предупредя, че задачата, която ви възлага папата, е трудна. — Регента направи пауза. — И е възможно да се стигне до насилие.

Авила се напрегна. „Насилие ли?“
— Силите на злото крепнат от ден на ден, господин адмирал. Бог е във война, а на война падат жертви.
Пред очите му отново избухна ужасната бомба, която беше погубила семейството му. Той потрепери и пропъди мрачните спомени.
— Съжалявам, не знам дали ще мога да изпълня такава задача…
— Папата избра вас, господин адмирал — прошепна Регента. — Човекът, който е обект на тази мисия… е убиецът на вашето семейство.

67.
Разположената на партерния етаж на двореца в Мадрид оръжейна е зала с изящен свод и високи алени стени, украсени с великолепни гоблени, които изобразяват прочути битки от испанската история. Край стените е изложена безценна колекция от над сто брони, много от които са принадлежали на едновремешни крале. В центъра на залата са разположени седем конски фигури в естествен ръст, също в пълно бойно снаряжение.
„Тук ли са решили да ме затворят? — чудеше се Гарса, като оглеждаше заобикалящите го експонати. Естествено, оръжейната беше едно от най-сигурните помещения в двореца, но командирът подозираше, че неговите похитители са избрали тази елегантна «килия» с надеждата да го сплашат. — Точно тук ме назначиха на работа“.
Преди близо двайсет години го бяха въвели в тази импозантна зала, където го интервюираха и го подложиха на разпит, преди накрая да му предложат поста началник на Гуардия Реал.
А сега го бяха арестували собствените му агенти. „Обвиняват ме в сговаряне за извършване на убийство?! И в опит да накисна епископа?“ Тези обвинения почиваха на толкова оплетена логика, че Гарса изобщо не можеше да я проумее.
Той беше най-високопоставеният служител в двореца, което означаваше, че заповедта за арестуването му можеше да е издадена от един-единствен човек… от самия принц Хулиан.
„Валдеспино го е настроил срещу мен — помисли Гарса. Епископът беше стар политически интригант и тази вечер отчаянието явно го бе подтикнало да изпълни този нагъл медиен трик —
дързък ход, целящ да изчисти собственото му име, като дискредитира Гарса. — И сега са ме заключили в оръжейната, за да не мога да се защитя“.
Ако Хулиан и Валдеспино се бяха съюзили, той нямаше на какво да разчита — бяха го изиграли. В момента единственият човек на света, който разполагаше с достатъчно власт, за да му помогне, беше един старец, доживяващ сетните си дни на болнично легло в личната си резиденция Паласио де ла Сарсуела.
Кралят на Испания.
„Но пък кралят категорично няма да ми помогне, ако това означава да се противопостави на епископ Валдеспино или родния си син“.
Скандирането на тълпите навън се усилваше и имаше опасност да се стигне до насилие.
Когато осъзна какво викат, Гарса не повярва на ушите си.
„Откъде идва Испания?! — крещяха те. — Къде отива Испания?!“
Демонстрантите очевидно използваха провокативните въпроси на Кърш, за да поставят проблема за политическото бъдеще на испанската монархия.
„Откъде идваме? Къде отиваме?“
Заклеймявайки потисничеството в миналото, младото поколение постоянно призоваваше за по-бързи промени — настояваше страната да се „присъедини към цивилизования свят“ като истинска демокрация и да премахне монархичната форма на управление. Франция, Германия,
Русия, Австрия, Полша и още над петдесет държави бяха захвърлили короните си през миналия век. Дори в Англия говореха за провеждане на референдум за премахване на монархията след смъртта на сегашната кралица.
За нещастие тази вечер в кралския дворец в Мадрид цареше пълен хаос — нищо чудно, че отново се надигаше този стар боен вик.
„Само това му трябва сега на дон Хулиан, докато се готви да се възкачи на трона“ —
помисли си командирът.
Вратата в отсрещния край на оръжейната внезапно се отвори и вътре надникна един от

неговите агенти.
— Искам адвокат! — викна му Гарса.
— А аз искам изявление за пресата — разнесе се в отговор познатият глас на Моника
Мартин и пиарката влезе в залата, като заобиколи агента. — Защо сте се сговорили с убийците на Едмънд Кърш, командир Гарса?
Той я зяпна смаяно. „Всички ли са си изгубили ума?“
— Известно ни е, че сте накиснали епископ Валдеспино! — заяви Мартин, докато се приближаваше към него. — И дворецът иска веднага да публикува вашето признание!
Началникът на Гуардия Реал нямаше какво да ѝ отговори.
Когато стигна в средата на залата, пиарката рязко се завъртя и гневно се вторачи в младия агент на входа.
— Казах, че искам да чуя признанието му на четири очи!
Мъжът неуверено заотстъпва, излезе и затвори вратата.
Тя светкавично се обърна към Гарса и се затича към него.
— Незабавно искам признанието ви! — силно извика младата жена и гласът ѝ отекна под свода на оръжейната.
— Нямам какво да ви кажа — спокойно отвърна той. — В абсолютно нищо не съм замесен.
Вашите обвинения са пълна лъжа.
Мартин нервно се озърна през рамо, приближи се още повече и зашепна в ухото му.
— Знам… Изслушайте ме много внимателно.

Изтегляне 2.15 Mb.

Сподели с приятели: