Билбао, Испания
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| * * * Амбра Видал не виждаше нищо от блясъка на прожекторите, но чуваше приближаващия се хеликоптер и знаеше, че времето изтича. Отчаяно се надвеси над парапета и извика на навалицата от репортери пред сградата. Думите ѝ бяха заглушени от тътена на вертолетните витла. Уинстън беше предвидил, че телевизионните екипи на улицата ще насочат камерите си нагоре в момента, в който я забележат на покрива. И наистина се случи точно така, ала Амбра разбираше, че планът на компютъра се е провалил. „Те не чуват нито дума от това, което им казвам!“ Покривът на Каса Мила беше прекалено високо над шумния трафик и хаоса долу. А сега и ревът на хеликоптера окончателно заглушаваше всичко. — Не съм отвлечена! — отново опита тя. — Изявлението на кралския дворец за Робърт Лангдън не е вярно! Не съм заложница! „Вие сте бъдещата кралица на Испания — преди малко ѝ беше напомнил Уинстън. — Ако призовете за прекратяване на преследването, полицията ще се парализира. Вашето опровержение ще предизвика пълен смут. Никой няма да знае чии нареждания да изпълнява“. Той имаше право, само че думите ѝ се изгубиха в роторния грохот над шумната навалица. Изведнъж небето се разтърси от оглушителен тътен и Амбра сепнато отскочи от парапета. Вертолетът се спусна точно пред нея и увисна във въздуха. Люковете бяха широко отворени и оттам напрегнато я гледаха две познати лица — агентите Фонсека и Диас. За неин ужас агент Фонсека вдигна някакво устройство и го насочи към главата ѝ. За миг ѝ хрумна нещо невероятно. „Хулиан иска смъртта ми. Аз съм стерилна. Не мога да му родя наследник. Моето убийство е единственото му спасение от този годеж“. Амбра заотстъпва заднишком, като в едната си ръка държеше джиесема на Едмънд, а с другата пазеше равновесие. Но когато плъзна крака си назад, покривът отдолу сякаш изчезна и там, където очакваше бетон, имаше само празно пространство. Тялото ѝ се заизвива в опит да не падне, ала тя усети, че полита странично по късо стълбище. Първо удари в цимента левия си лакът и след миг го последва тялото ѝ. Амбра обаче не усети болка. Цялото ѝ внимание беше съсредоточено върху предмета, който беше отхвърчал от ръката ѝ — огромния тюркоазносин смартфон на Кърш. „Господи, не!“ С ужас видя, че джиесемът подскача надолу по стъпалата към ръба на девететажния атриум, и се хвърли след него, ала телефонът се плъзна под парапета. „Нашата връзка с Уинстън!…“ Амбра стигна до парапета тъкмо навреме, за да види как смартфонът се премята във въздуха към каменния под на атриума, където с трясък се пръсна на безброй късчета стъкло и метал. И Уинстън изчезна заедно с него. Лангдън тичешком изкачи стълбището и изскочи на покрива на Каса Мила, където мигновено го връхлетя оглушителна вихрушка. Ниско до сградата висеше хеликоптер, а Амбра не се виждаше никъде. Той объркано се огледа. „Къде е?“ Беше забравил колко е странен този покрив — криви парапети… стръмни стълбища… бетонни войници… бездънни пропасти. — Амбра! И тогава с ужас я забеляза просната на ръба на атриума. Докато тичаше към нея, край ухото му пронизително изсвири куршум и се заби в бетона зад него. „Господи!“ Робърт се строполи на четири крака и запълзя. Над главата му профучаха още два куршума. В първия момент си помисли, че изстрелите идват от вертолета, но докато се приближаваше към Амбра, видя, че от друго стълбище в отсрещния край на покрива се изсипва рояк полицаи с насочени към него пистолети. „Искат да ме убият. Смятат, че съм отвлякъл бъдещата кралица!“ Явно не бяха чули изявлението ѝ. Когато погледна Амбра, вече само на десетина метра от него, забеляза, че ръката ѝ е окървавена. „Боже мой, простреляли са я!“ Над главата му отново изсвири куршум и в този миг той видя, че тя се вкопчва в парапета, който ограждаше атриума, и се опитва да се изправи. — Залегни! — извика професорът, допълзя до нея и я прикри с тялото си. Вдигна поглед към високите фигури с шлемове, които осейваха целия покрив като безмълвни часовои. Отгоре се разнесе оглушителен рев и изведнъж ги забрули силен вятър. Хеликоптерът беше увиснал над бездънната пропаст до тях и ги закриваше от полицаите. — Dejen de disparar! — изкънтя усилен от мегафон глас. — Enfunden las armas! — „Прекратете стрелбата! Приберете оръжията!“ Точно пред тях агент Диас стоеше приклекнал в отворения люк на вертолета, стъпил с единия си крак върху плаза и протегнал ръка към двамата. — Качвайте се! — изкрещя той. Лангдън усети, че Амбра потръпва под него. — БЪРЗО! — надвика грохота на витлата агентът. И посочи парапета на атриума — искаше да се покатерят върху него, да се хванат за ръката му и да скочат над бездната в увисналия хеликоптер. Лангдън се колебаеше. Диас грабна мегафона от Фонсека и го насочи право към лицето на Робърт. — ПРОФЕСОРЕ, ВЕДНАГА СЕ КАЧЕТЕ ВЪВ ВЕРТОЛЕТА! — като гръм избоботи гласът му. — БАРСЕЛОНСКАТА ПОЛИЦИЯ ИМА ЗАПОВЕД ДА ВИ ЗАСТРЕЛЯ! НИЕ ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ СТЕ ОТВЛЕКЛИ ГОСПОЖА ВИДАЛ! ВЕДНАГА ТРЯБВА ДА СЕ КАЧИТЕ НА БОРДА — ПРЕДИ ДА УБИЯТ НЯКОГО ОТ ВАС! 61. Присвита под напора на вихрушката, Амбра усети, че Лангдън я повдига и я насочва към протегнатата ръка на агент Диас. Беше прекалено замаяна, за да се съпротивлява. — Тече ѝ кръв! — извика Робърт, докато скачаше във вертолета след нея. Изведнъж се понесоха нагоре и се отдалечиха от неравния покрив и малката армия объркани полицаи, вперили погледи подир тях. Фонсека плъзна люка и го затвори, после отиде отпред при пилота. Диас се вмъкна до Амбра, за да прегледа ръката ѝ. — Драскотина — безразлично каза тя. — Ще потърся аптечка. — Агентът се обърна към дъното на кабината. Лангдън седеше срещу Амбра с гръб към пилота. Двамата внезапно се оказаха сами и той я погледна с облекчена усмивка. — Страшно се радвам, че си невредима. Тя му отговори с изтощено кимване, но преди да успее да му благодари, професорът се наведе напред и развълнувано ѝ зашепна: — Май открих нашия тайнствен поет! — Очите му бяха блеснали от надежда. — Уилям Изтегляне 2.15 Mb. Сподели с приятели:
|