Биографията на Кенет Хегин е съставена по серията проповеди "Моят живот и служения"

Исус продължил:

- От една година ти си в първата фаза на служението си (от февруари 49 до януари 50) и в първата фаза на твоето служение ти беше неверен.

Аз започнах да викам, хванах се за корема и казах:

- Господи удари ме под кръста с юмрук!

Но Той каза:

- Така е, ти беше неверен. Не беше покорен, не направи това което казах, не ми се покори напълно.

Ето защо имах борба. каква борба! Каква борба има тази година - финансово нищо не вървеше, бях в дупката,дългове се качваха постоянно, приятели трябваше да идват и да ми помагат, да вземам пари назаем, за да продължавам да ходя в непокорство.

Аз продължих да споря. Казах

- Скъпи Господи - Ти каза - Напусни църквата и аз напуснах църквата, Ти каза излез на полето и аз излязох на полето.

- Да, - каза Той - ти го направи , но докато беше вън ти не направи това, което ти казах да направиш. Ти не каза на хората това, което Аз ти казах да кажеш и беше неверен.

Аз не служих по начина, по който Той ми каза да служа. И аз разбрах че това е вярно и отново паднах по лицето си, пред краката Му и казах

- Скъпи - Господи простими - прав Си. Прости ми!

Не осъзнавах това, вижте приятели това можете лесно да го пропуснете. Аз мислех,че само защото съм напуснал тази църква съм се покорил на Бог. Но тава е частично подчинение. Вие трябва да направите това което Той казва да направите.

Той каза

- Добре, стани, простих ти.

И така аз станах

- Сега, Той ми каза - 19 януари 50 г. (четвъртък)

- Ти влезе във втората фаза на твоето служение.

Втората фаза на служението ми беше от тогава до 3 септември 50 г. Тоест около 7 месеца.

Той каза:

- През този период ти беше верен. Ти направи това което ти казах да направиш и каза това което ти казах да кажеш и ми беше верен. Сега е време да влезеш в третата фаза на служението си и ако ти бъдеш толкова верен в третата фаза на служението си както във втората, тогава ще ти се появя отново и ще ти говора отново и ще влезеш в четвъртата фаза на служението си.

Тогава Той ми каза:

- Протегни ръцете си и след като протегнах ръцете си Той с пръст докосна дланите на двете ми ръце и те започнаха да горят като запалени въглища и Той ми каза:

- Коленичи пред мен - и аз коленичих там и Той положи ръцете си на главата ми и ми каза:

- Призовах те и те помазах и ти давам специално помазание да служиш на болните. Тогава ми каза - Стани сега на краката си и аз станах и Той каза - Разбираш, че това не е единственият начин да се служи на болни.

Аз казах - Да естествено,аз съм вече в изцерително служение 6 години и съм изцерявал хора чрез други методи.

Исус дал разяснение относно „специалното помазание“ от Деяние на апостолите, където пише,че апостол Павел е вършел особено велики дела. Също и относно чувстването на силата на изцерение е Библейска,защото пише, че Исус усети, че сила излезе от Него в случката с жената с кръвотечението.

В служенето по този начин има две неща, които са нужни - вяра и сила. Забележете че Исус наблегна не върху силата, с която бе помазан, но върху вярата на жената – Дъще - твоята вяра те изцели. Тоест вярата задвижва тази сила .Ето защо Исус ми каза -Това помазание няма да проработи, ако не кажеш на хората точно това което ти казах. Кажи им че си Ме видял, кажи им че съм ти се появил, че съм ти говорил, кажи им че съм положил пръста върху ръцете ти,кажи им че съм те помазал, кажи им че съм ти казал да им кажеш,че ако те повярват.

Исус каза - Това е най-ниското ниво, на което човек може да получи изцелението си. Вие знаете че има хора, във волята на Бог, чрез дарбите на Святия Дух, без никаква вяра от тяхна страна и те да бъдат изцелени. Ние знаем че и бебетата християни са били носени чрез вярата и молитвата на други хора и не те са получили изцелението, но някой друг го е получил за тях.

Вие правите приемането. Ето защо Той искаше да го знаете. Той каза
- Ако те повярват това,че ти си помазан. Кажи им, че аз съм ти казал,да им го кажеш,че ако те повярват това, че ти си помазани приемат това помазание. Ако те повярват и го приемат, силата ще излезе от ръцете ти и ще ги изцели и ще изкара демоните от тях, които ги тормозят. Когато служиш на болните полагай едната си ръка от едната страна на тялото, другата от другата страна. И Той ми каза, (този път Той го нарече „огън“, до сега Той го наричаше - “Помазание“, “Помазание“, “Помазание“...после “силата“), ако огънят скача от едната ръка на другата и обратно тогава това е случай с демон, ако не, е просто случай на изцерение.

*****

Все едно аз да имам джобно ножче в джоба си и вие да вярвате, че го имам. Но това не значи, че вече е ваше. Аз мога да ви го подам и аз мога да усетя, кога вие сте го хванали. Духовните неща са също толкова реални, колкото материалните. Мога да ви послужа с това Помазание, но вие трябва да го приемете и мога да разбера, кога сте се хванали за него. То ще влезе в някои хора, но после може да излезе директно от тях. Понякога хората се опитват да го хванат с ума си. Не може да получите нищо от Бог чрез ума си. Бог не е ум, Бог е Дух. Вижте къде е проблемът на повечето хора - главите им влизат във пътя. Те ходят чрез главите си. Библията казва - доверявай се на Бог с цялото си сърце и не се облягай на своя разум-Притчи 3-5, казва това, нали. С други думи може да четете така - не се облягай на главата си, а разчитай със сърцето си. Много хора обаче правят разчитането с главата си, вместо със сърцето.

Вие трябва да вярвате различни неща, за да бъдете изцелен чрез един метод и да вярвате други неща, за да бъдете изцерени по друг метод. Примерно - спомняте ли си двамата слепци,които следваха Исус в 9 глава на Матей. И когато дойдоха при Него, бяха в присъствието на Исус и въпреки това бяха слепи. Исус им зададе въпросът - Вярвате ли, че мога да направя това. Те казаха - Вярваме Господи - Вижте, всичко което се изискваше от тях, беше това да вярват, че Той може. Тогава Той се допря до учите им и каза - Нека ви бъде според вярата и очите им се отвориха. Сега, обаче много хора продължават да вярват, че Бог може и въпреки това са болни,защото някъде другаде бъркат. В 8 глава на Матей дойде един прокажен и каза - Господи, ако искаш, можеш. Способен Си да ме очистиш. Той вече вярваше това, че Бог може да го направи, както слепците трябваше да го вярват, но въпреки това беше още прокажен - къде той се бъркаше - той трябваше да повярва нещо друго в неговият си случай. Неговото нещо беше - дали иска, дали беше волята на Бог да ме изцели. Ето къде повечето хора бъркат. Исус каза - Искам. - бъди очистен. И когато чу Исус, той имаше право да вярва и той го прие.
*****

Към 1950
Никой интелигентен човек не би прекарал живота си, като кара стремглаво и директно към ада, ако е с нормален разсъдък. Когато блудният син се завърнал у дома, Библията казва: "той дойде на себе си". Такова откровение получих по този въпрос, че се промених.

Бях се молил за най-големия си брат, който се луташе в мрака, но изведнъж открих, че всичките ми молитви и пост са били правени в неверие.

Станах с Библията и казах: "В името на Господа Исуса Христа, ти нечисти дяволе и демон от ада и вие духове, които връзвате душата на моя брат, аз ви връзвам, в името на Господа Исуса Христа". Бях много, радостен, защото знаех, че това беше равносилно на реална победа. Поставих Библията долу и излязох навън като си подсвирках и пеех.

След около две седмици, както ходех из спалнята, чух глас, който ми каза: "О, ти нали не мислиш, че той наистина ще бъде някога спасен?!" Спрях като закован, като премахнах тази мисъл от ума си и дори не си позволих да мисля за това въобще. Но дълбоко вътре в себе си се смеех. Казах на дявола, че съм претендирал за спасението му и знаех, че то ще стане.

След два дни, на същото това място, аз чух гласът отново. Зададе същия въпрос. Отново спрях и го отстраних от ума си. Казах на дявола, че съм претендирал за спасението му и съм разчупил силата на сатана над моя брат.

След няколко дни получих писмо от съпругата ми, която ми съобщава, че брат ми бе спасен. Писах й веднага, какво се бе случило и й обясних, че знаех това преди 2-3 седмици. Името на Исуса принадлежи и на тебе. Това име има власт на земята. Ако дяволът, владее арената на мислите ти ще ядеш много бой от него. Ако го държиш в арената на вярата, той е вече твоя жертва. Бори се с оръжието на вярата.

Преди години проповядвах в Севера и бях събуден посред нощ. По някакъв начин знаех в духа си, че някой е във физическа опасност и започнах да се моля на езици. (Това е мястото за ходатайство.)

Попитах Господ какво не е наред и Той ми каза, че става въпрос за по-големия ми брат. Знаех, че животът му е в опасност. Около час и половина продължих да се моля тихо на езици. Молитвата ми не притесни жена ми, която спеше до мен в леглото. Най-накрая получих усещане за победа и започнах много тихо да пея на езици. След това заспах отново.

След два дена ми се обади сестра ми от Тексас. Тя плачеше почти истерично. "Дъб катастрофира и си е счупил гръбнака - изплака тя. - Той е в ужасно състояние. Той е в Канзас. Лекарите не знаят дали ще живее или не".

"Почакай малко - казах аз. - Успокой се. Той не е толкова зле, колкото те си мислят. Ако е бил, Бог вече го е докоснал, защото аз се молих преди около две нощи и вече получих отговора".

"Така ли?"

"Да. Не се притеснявай ни най-малко за това. Той е добре".

След два дена тя отново се обади. Бе се информирала за състоянието му и бе разбрала, че Дъб е излязъл от болница и е с гипсиран гръбнак. Той не умря, както лекарите бяха предсказали, и не бе парализиран.

Той дойде у дома в Гарлънд, Тексас, и бе много отпаднал и депресиран, понеже жена му го била напуснала, докато го нямало, и взела децата със себе си. Аз проповядвах в моята църква онази неделя сутрин и се опитах да го накарам да дойде с нас, но той не искаше. Той беше бебе християнин, току що спасен.

Посред проповедта видях видение. Очите ми бяха широко отворени, но пред себе си видях брат ми в градския парк. Чух го да си казва: "Е, знам какво ще направя. Ще убия нея и след това ще убия себе си".

Спрях напълно притихнал и казах: "Почакайте малко. Има нещо, с което трябва да се занимая тук. След това ще се върна към проповедта си".

Казах на този демон, който го тормозеше: "Дяволе, спри точно сега! Заповядвам ти да напуснеш този мъж в името на Исус Христос" (събранието не знаеше за кого говоря, но дяволът знаеше). Това бе всичко, което казах. След това се върнах към проповедта си.

Когато се прибрахме у дома, брат ми бе там и явно бе в добро настроение. Каза, че се разходил до парка и е решил да вземе нещата в ръцете си. Казах му: "Знам това". И му разказах какво бях видял.

Той каза: "Нещо дойде внезапно върху мен и все едно нещо се издигна от мен. Все едно облак бе повдигнат от мен и аз се върнах вкъщи, подсвирквайки си и пеейки".

Дъб не знаеше как сам да се докосне до Господа, защото бе бебе християнин. Понякога тези от нас, които сме по-стари в Господа, трябва да помагаме на християните бебета и да благодарим на Бог, че можем да правим това. Ще дойде време в техния живот, когато те ще трябва да знаят как да правят сами някои неща. Тогава няма да можем да действаме вместо тях.
******

2 видение октомври 1950 г.

Кенет Хегин се отнасял индивидуално с хората, да разбере какво вярват, защото ако не вярват в божествено изцеление няма да го получат. Питал ги е, когато полагал ръце. - Ти вярваш ли, че ще бъдеш изцелен, и ако те казвали -Надявам се, то й знаел, че нищо няма да получат, затова им отделял време да ги премести от областта на надеждата в областта на вярата.

„Когато положих ръце на този човек от Арканзъс, той имаше проблеми с гръбначния стълб. Гръбначният стълб бил толкова як, като метална тръба, че не можел да се прегъва. Съвсем малко можел да мърда гърба си, но главата си по никакъв начин.

Аз положих ръцете си, една на гърба му, другата на гръдния кош и веднага огънят започна да скача между ръцете ми и аз знаех, че е дух, така, че аз казах - Ти нечист дух, който опресираш тялото на този човек, излез от него в името на Исус!

(Той е новороден,кръстен със Святия Дух, не значи че е обладан от дух. Имах предвид излез от тялото му)

Тогава пропуснах нещо. Обърках. Вижте,знаете ли колко лесно може да влезе неверието във вас,дори без да го осъзнавате,можете и да сте проповедници,служители. Аз му казах:

- Я виж дали ще можеш да докоснеш пръстите си.

„Виж, дали е съмнение и неверие. Разбирате ли“.

Естествено той не можа, стоеше си прав. Аз отново положих ръцете си на него, като не осъзнавах къде съм пропуснал. Ето защо аз никога не критикувам човек, който е пропуснал нещо, слава на Бог той може да се управи. Аз положих ръцете си, този огън започна да скача между двете ръце и аз казах - Ти нечист дух, който опресираш тялото на този човек - излез.

И след това отново пропуснах и казах - Я виж, дали можеш да се прегънеш и да си докоснеш краката. Но той неможеше. Съвсем малко успя да мръдне, имам предвид - косъм. И аз си помислих - Е, не знам къде пропускам, обаче ще опитам отново, така че отново си сложих ръцете - едната отпред, другата отзад, огънят скачаше от ръка на ръка, така че аз просто казах - Ти нечист дух, който опресираш тялото на този човек, излез от него (имах предвид - излез от тялото му). И отново пропуснах и казах - Я виж, дали ще можеш... Той опита и пак не успя и аз си помислех - Е опитах три пъти, не проработи, този човек не става, така че го изпратих. Следващият човек, полагах ръце,една жена ми помагаше и една стъпка отстъпих назад, защото се чудех защо не проработи в този случай.

Понякога ние обвиняваме Бог - Защо аз направих това, А Бог не проработи. Но Бог никога не се проваля. Ако не е проработило, вие сте пропуснали някъде. Има твърдоглави хора, които казват - аз направих всичко, но не проработи, значи не е за всички. Спри да лъжеш, ти си пропуснал. Бог лъжец ли е според теб.

И така, бях отстъпил една, две крачки назад и си мислех, защо това не проработи, когато изведнъж погледнах нагоре и изведнъж там стоеше Исус, имам предвид, точно там,зад амвона, като гледаше към мен. Аз мислех, че всеки друг го видя, но после разбрах, че само аз съм Го видял. Но хората чуха това, което аз говорех. Изведнъж Бог ми даде разпознаване на духовете и аз виждах в духовната област. Защото Исус живее в духовната област и естествено Той е тук, нали, да тука е. Той каза, където двама или трема са събрани в моето име, там съм и Аз посред тях. Тука ли е Той, да тука, виждате ли Го обаче – не - обаче вярвам, че е тук, нали.

И ето Той стоеше там и протегна ръката си към мен, аз стоях до Него и ме посочи и пръстът му достигна почти до носа ми. И той каза (имам предвид, беше наполовина ядосан) - Аз казах, в моето име демонът или демоните ще напуснат.

Аз мислех, че всеки Го вижда и всеки чува това, което Той казва, но те чуваха само това,което аз казвах. И аз казах:

- Господи, знам, че ти каза това, само преди около месец ми се появи и ми го каза. Ти ми каза ,да полагам едната ръка от едната страна, другата от другата и ако скочи огънят от едната ръка на другата, значи има демон в тялото,който причинява проблема и ти ми каза, че в Твоето Име, демонът или демоните ще напуснат, и аз му казах да излезе, обаче, той не излезе.

Исус моментално, сложи пръста си под носа ми и каза - Аз казах, в Моето Име, демонът или демоните ще трябва да напуснат.

Господи - казах аз - знам, че го каза, чух Те, когато го каза, нямаше и месец откакто ми го каза, точно в Рокоуол -и отново Му казах всичко това.

Исус отново протегна пръста си към мен и каза - АЗ казах, извади го в Моето Име, демонът или демоните, ще трябва да си тръгнат.

Аз казах, Господи, знам че каза това, чух го когато го каза, бях там. И му казах да напусне в Твоето Име, но той не напусна.

Сега, четвъртия път Исус каза

- Да, обаче Аз казах,че ще напусне! - Имам предвид изглеждаше като огън,който излиза от очите Му, светкавици и Той си тръгна. И аз схванах посланието Му. Бях малко бавен, но схванах най-накрая.

Обърнах се и погледнах към тълпата и този човек беше стигнал до края на залата. Не знам дали бе спрял таз за да чуе разговорът, как аз говоря с някой, но той седеше и гледаше към мен и аз му казах - Вълни се тук брат. Той каза - На мен ли говориш. Аз казах - Да ела тук.

Той се върна по редицата отново и аз бях готов да скоча върху него като котка върху мишка. Той дойде там, до ръбът на олтара и когато застана пред мен, аз го хванах здраво, едната ръка отпред, другата отзад и казах - Казах ти да напускаш - излизай в Името на Исус, край, няма те вече, слава на Бог, я се наведи брат и той се наведе и моментално беше освободен.

Служех по този начин до третата седмица на декември 1952 година. Така че 2 години и 4 месеца служех по този начин.

1952 година

Вечерта аз и пастирът се бяхме върнали вече, жена му, предполагам си беше легнала, защото я нямаше, ние бяхме в кухнята и се хранехме с един сандвич и чаша мляко и започнахме да си говорим библейски неща. И когато сандвичът бе наполовина изяден и млякото наполовина изпито, малката му дъщеря дойде и каза: Татко ела да се помолиш за мен ,,преди да легна, защото трябва да стана по-рано сутринта. Вече беше 11часа и половина. Ние си бяхме говорили час и половина и не бяхме осъзнали това. Така, че той тръгна да отива с нея, към спалнята, но стигна до вратата и каза - Ела тук и коленичи ние ще накараме брат Хегин да се моли с нас заедно.

Те коленичили Кенет Хегин, прибрал стола си под масата и станал и когато коленичил без да очаква като че ли коленичил в един бял облак и цялата кухня се напълни.

Аз все още бях с отворени очи, не ги бях затворил когато коленичих да се моля, но не можех да видя нито масата, която беше до мен или каквото и да е било в стаята. И видях Исус, Който стоеше, там където би трябвало да бъде тавана на кухнята. Служителят и дъщеря му не видяха нищо. Първото нещо, което Той ми каза: Ще те получавам относно дяволът, демоните и обладаването от демони и Той прекара около час и половина да ми говори по този предмет и след това каза - Защото от тази вечер нататък това, което в моето слово се знае като разпознаване на духове ще действа в твоя живот и служение, когато ти си в Духа.

Много хора искат да действат в тази дарба. Не, Той не каза “Ти ще действаш тази дарба, каза тя ще действа, дарбата ще действа, когато ти си в Духа. „За духовните дарби в Първо Коринтяни пише - “всичко това се върши от един и същи Дух, като разделя на всеки особено както му е удобно“. Не както аз искам или както вие искате. Вие не можете да дадете тази дарба сами на себе си, тя се дава, както Духът му е удобно.

В края на това видение един зъл дух, който изглеждаше като малка маймуна изтича между мен и

Исус и разпростря нещо като преграда от пушек или тъмен облак. След това този демон започна да скача нагоре-надолу, викайки с писклив глас. Аз не можех да виждам Исус или да разбирам какво Той казва. През цялото това преживяване Исус ме учеше на нещо. Не можех да разбера защо Исус позволява на демона да вдига такава врява. Чудех се защо Той не смъмри демона, за да мога да чувам какво ми казва. Изчаках малко, но Исус не направи нищо срещу демона. Исус все още говореше, но аз не можех да разбера и една дума от това, което казваше - а трябваше, защото Той даваше инструкции за дявола, демоните и как да упражнявам властта.

Помислих си: "Господ не знае ли, че не чувам това, което Той иска да чуя? Трябва да чуя това. Пропускам го!" Почти изпаднах в паника. Отчаях се и извиках: "В името на Исус, ти, нечестив дух, заповядвам ти да спреш!"

В момента, в който казах това, малкият демон тупна на пода като чувал с картофи и черният облак изчезна. Демонът лежеше там треперещ, хленчещ и виещ като набито кутре. Той не искаше да ме погледне. "Не само млъкни, но напусни в името на Исус!" - заповядах аз. Той избяга. Господ знаеше точно какво се случва в ума ми. Аз си мислех: "Защо Той не направи нещо за това? Защо Той позволява това?" Исус ме погледна и каза: "Ако ти не бе направил нещо за това, Аз нямаше да мога да сторя нищо". Това бе истински шок за мен - изуми ме. Отговорих: "Господи, знам, че не Те чух правилно! Ти каза, че не би сторил нищо, нали?"

Той отговори: "Не, ако ти не бе сторил нещо за това, аз нямаше да мога да сторя нищо. Четири пъти проведохме този диалог. Той подчертаваше, казвайки: "Не, Аз не казах, че нямаше да сторя, Аз казах, че нямаше да мога да сторя нищо".

Казах: "Скъпи Господи, просто не мога да приема това. Никога през живота си не съм чувал или проповядвал нещо такова!"

Казах на Господ, че без значение колко пъти съм Го виждал във видения - Той трябва да ми докаже това с поне три стиха от Новия Завет (защото ние не живеем в Стария Завет, а в Новия.) Исус се усмихна и каза, че ще ми даде четири стиха.

Казах: "Чел съм Новия Завет 150 пъти, а много части от него и повече пъти. Ако това е там вътре, аз не знам за него!"

Исус отговори: "Сине, там има много неща, за които не знаеш."

Той продължи: "Нито веднъж в Новия Завет не се казва на църквата да се моли Бог Отец или Исус да направят нещо срещу дявола. Всъщност да правиш това е загуба на време. Казано е на вярващия да направи нещо с дявола. Причината е, че вие имате властта да направите това. Църквата не трябва да се моли на Бог Отец за дявола. Църквата трябва да упражни властта, която й принадлежи.

Новият Завет казва на вярващите те сами на направят нещо с дявола. Най-малкият член на тялото на Христос има точно толкова власт над дявола, колкото който и да е друг, и ако вярващият не направи нещо относно дявола, в много области няма да се случва нищо. Ние вярваме, че определени хора имат власт. Но Исус каза, че най-малката част от тялото на Христос има точно толкова власт над дявола, колкото всеки друг, и чак когато започнем да вярваме това, ще свършим работата.

Исус продължи: "Аз направих всичко, което ще правя относно дявола, докато ангелът не слезе от небето, не вземе веригата, не го върже и не го сложи в бездната" (Откровение 20:1-3).

Това бе истински шок за мен. "Сега - каза Той - ще ти дам четирите стиха, които доказват това. На първо място, когато Аз възкръснах от мъртвите, аз казах: "Даде Ми се всяка сила [власт] на небето и на земята" (Матей 28:18). Думата ''сила'' означава ''власт''. Но Аз моментално делегирах властта Си на земята на църквата и Аз мога да работя само чрез църквата, защото съм главата на църквата".