Биографията на Кенет Хегин е съставена по серията проповеди "Моят живот и служения"

Казах : „Господи, Ти не си постъпил правилно с мен! Аз съм само на 15 години и трябва да умра, така каза докторът. Ти знаеш, че аз страдам през целия си живот. Бях се родил преждевременно с деформирано сърце.”

Тогава казах: „Погледни този и този (казах името на едно момче, което започна училище заедно с мен. Той живееше през няколко блока.) Той носи хубави дрехи, има пари в джоба си. Има и здраве - и аз знам откъде има парите. Те не могат да правят така - това е незаконно, те играят комар на гърба на аптеката. Той ги примамва. А е още юноша – това е незаконно, но вземат парите на юношите както на възрастните. Без значение какво печели той връща парите, защото работи за тях. И Ти знаеш, другите момчета губят всичките си пари. Той е „примамка” както ги наричат. Затова има пари, има дрехи, има здраве – аз никога не съм бил така подъл като него!”

„Ти знаеш Господи, аз винаги съм бил добър. Разбира се, тъй като съм бил болен не съм можел да правя много зло, но аз никога не съм бил така лош като него!”

Тогава казах: „Ето този и този (казах името на момчето, което живееше в края на нашия град, с което започнахме училище) той има пари. Той има нови дрехи .Той дори има автомобил!” (Братко, за юноша да има автомобил през 1933! Човек беше щастливец да има велосипед в онези дни.

И той кара почти нов автомобил – аз знам от къде има пари! Брат му продава незаконно спиртни питиета. А аз никога не бях така подъл като него!”

Аз казах на Господа за тези други хора, посочвайки Му, че аз не продавах незаконно спиртни питиета, че не играя комар: “ И Ти знаеш аз – аз никога не съм бил така лош както някои от тези. А аз нямам никакви добри дрехи. Нямам здраве. И трябва да умра. А Ти си бил по-добър към тях – въпреки, че са подли – отколкото си бил към мен. Бедният аз!” И започвах да плача по-силно.

Продължих: „И сега аз съм спасен – новороден и трябва да спра да се безпокоя, а аз зная, че не мога.”

Безпокоях се до смърт, опитвайки се да си представя какво не беше в ред с мен. Представете си, че имаш всяка болест на света.

Докторите са ми казали, че има много повече болни хора в болниците, в умствените учреждения и вече мъртви, отколкото при всеки друг случай. Безпокойството ще те убие. (Тютюнът ще те убие само наполовина и ти ще вониш докато умираш, но безпокойството ще те убие.)

Каква борба имах през този 4 юли. В 6 часа майка ми беше отново до леглото ми, опитвайки се да ме утеши.

Казах : „Майко, ако ти само искаш да живееш, ще помогне ли това? Искам да кажа – само ако искаш да живееш?”

Тя каза: „Е, това е около 50 % от битката”.

Аз направих малко нагласяване вътре в мен и казах: „Е, добре сега съм направил 50%. Ще оставя това настрани и ще работя с другите 50%”.

Минутата , в която казах това , нещо вътре в мен каза: „Матей 6 гл.” Знаех какво искаше Той да ми каже.

Отворих на Матей същата глава и я прочетох. След като свърших 34 стих казах: „Добре ,Господи. Прости ми. Разкайвам се. Разкайвам се за безпокойството. И аз Ти обещавам този ден , че никога няма да се безпокоя докато живея. Обещавам ти този ден, че никога няма да се обезкуражавам отново. Обещавам ти този ден, че никога няма да бъда унил”.

Започнах да практикувам това като юноша. По-лесно е да започнеш рано в живота, по-трудно е когато си по-възрастен, защото си вървял по някакъв път много години. Сега е по-лесно за мен. Отпърво ми беше трудно, но аз отказах да се безпокоя.Тогава аз не знаех за Божественото изцеление не бях навлязъл достатъчно в Библията все още не бях достигнал до Марк 11:23, 34, така че аз наистина не знаех че мога да бъда изцелен.

Все още бях в същото физическо състояние. Все още изглеждаше като че ще умра. Не само ,че бях на легло, но всеки ден имах от три до пет сърдечни атаки. Сърцето ми спираше и аз мислех, че никога не ще започне отново да бие. Борех се да живея с всяка фибра на своето същество. Бях излющил всичкия лак на леглото си, до голо дърво, само като се държах. Ти се държиш за всичко което имаш, за да останеш тук.

Точно по средата на една от тези атаки, се освободих. Предадох всичко на Господа, паднах на възглавницата си и казах: ”Във всеки случай аз зная къде отивам”. Никога не съм имал повече проблеми със страха. Все още имах атаки, но те не ме безпокояха. Бях възложил тази грижа на Господа.

Така започнах да живея по този начин. Никога не бях прочел книга на тази тема, само видях това в Библията“.

Когато се новородил изпитвал голям глад за Библията. Инстинктивно разбирал, че изцерението му е там вътре - в Библията. Нещо вътре в мен ми каза: “Всичко е там, вътре - в Библията“. И понякога вярващи хора му казвали, да не чете толкова много Библията, а да прочете и нещо друго, защото ще си изгуби ума.

Веднъж един лекар дошъл, попитал го как е, чете ли нещо. И Кенет Хегин, казал, че чете Библията. “Ами нещо друго четеш ли?“ - попитал лекарят. “Нямам време“ - отговорил Кенет Хегин, което било странно за момче приковано на легло 24 часа. “Ами, каубойски разкази нечетеш ли?“ - попитал загрижено лекарят. “Нямам време“ - отново отговорил Кенет Хегин. “Чел ли си вестник?“ - “Не сър, нямам време.“ “Ако не четеш нещо друго ще станеш фанатик“

В Божията Слава

Бяха ме преместили в северната спалня.

Малкият ми брат, 9-годишен, беше до мен, защото не трябваше да бъда оставян сам. Бях много слаб. Температурата стигнала до 420 С в онзи ден. През 1933 нямаше никакви климатични инсталации. Някои хора имаха само вентилатор, който да раздвижва въздуха наоколо, но ние нямахме дори и такъв. Всички врати и прозорци бяха отворени и въпреки това тялото ми беше много студено. В 1 часа температурата беше вече над 370 С и достигна връхната си точка 420 С някъде към 3 часа, а тялото ми бе все така студено, та ме увиха в одеяло. Извадиха всички грейки и нагрети тухли, увиха ги и ги наредиха около мен, опитвайки се да ме стоплят.

В 1:30 ч. следобед на 16 август 1933 г. смъртта дойде и се вкопчи в мен. Казах на малкия си брат: “Тичай и доведи бързо мама! Искам да и кажа сбогом”.

Той изхвръкна от стаята. Когато излезе, цялата стая се озари от Божията слава. (Библията казва в 7-ма глава на Деяния на апостолите, че когато хвърляха камъни по Стефан, той видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Отца. Ако се върнем към Стария завет, за да научим как се споменава за Божията слава, ще открием, че тя се появява многократно като облак – бял, светъл и блестящ).

Цялата стая се изпълни с тази ярка светлина, по-светла от слънчевите лъчи върху снега, а знаете колко ослепителни са те. И аз влязох в тази слава. Напуснах тялото си и се издигнах. Отидох там, където трябваше да бъде върха на къщата, погледнах обратно в стаята и видях тялото ми да лежи на леглото, очите ми застинали, а устата ми отворена в смъртно изражение.

Видях майка да се навежда над мен и да взема ръката ми в своите ръце. И чух глас да говори на английски, но не видях нищо. Винаги си мисля, че това беше Исус, тъй-като беше мъжки глас.

Той каза: “Върни се! Върни се! Върни се на земята! Твоята работа не е свършена!”

Аз се спуснах надолу и се върнах в стаята. Като се пъхнах обратно в тялото си, казах на мама, която държеше ръката ми в своите ръце: “ Мамо! Няма да умра сега!” Тя си мислела, че искам да кажа, че няма да умра в този момент. А аз исках да кажа, че изобщо нямаше да умирам скоро – щях да изживея моя живот и да работя за Бога.(Една година по-късно бях изцелен тъй-като действах по Божието слово с вяра.)

Когато преминеш във вечността, понятието време там не съществува. В продължение на много години не казах никому за тези мои преживявания. За мен те бяха твърде свети, за да ги разказвам. Но след като бях в служение около 15 години – започнах като баптистки проповедник – Господ започна да ми говори: “Кажи им!” И аз започнах да правя това, което Той ми казваше.

Майка ми бе чувала да говоря за отиването ми до ада, но никога не беше чувала да описвам другото преживяване – отиването в славата. Малко преди да отиде завинаги при Господа на 80-годишна възраст, тя слушала мое поучение по радиото. Поучавах за това “Какво означава да вярваме със сърцето си”, говорех за вътрешния и външния човек и казвах, че да вярваш със сърцето си означава да вярваш с твоя дух – вътрешния човек. За да илюстрирам това поучение, разказах преживяването си със славата. При следващото ми посещение при майка, тя каза: “Сине, никога не бях чувала за това, преди да те слушам по радиото. Но, прибави тя, има нещо повече от това, което знаеш. Нека да ти разкажа от моя страна и от страна на баба ти”.

Тя продължи: “както го разказваш, излиза, че си бил в славата, като че ли за секунди. Всъщност ти беше там повече от 10 минути. Пат тичаше към кухнята и викаше: “Мамо! Мамо! Бабо! Бабо! Кен умира!” Аз бях най-близо до стаята ти и изтичах от кухнята през хола и трапезарията към спалнята ти, но не можах да вляза!"

“Вратата беше отворена, но аз не можах да вляза. Стаята изглеждаше като че ли пълна с нещо. Почувствах присъствието на Бога – Неговата Слава – така че се върнах на масата в трапезарията и наведох глава в молитва”. (Мама не е могла да види вътре, защото беше сляпа от детството ми).

Разказът на баба Дрейк ( 70-годишна по това време ) беше, че тя изтичала след мама. Опитала се да влезе през тази слава и отскочила назад като от гумена топка. Тогава тя се върнала до средата на трапезарията, затичала се към стаята ми и отново отскочила. Върнала до стената на трапезарията, опряла гръб на нея, засилила се през стаята, но не могла да влезе през отворената врата.

“Тогава почти напълно изтощена, тя се облегнала на рамката на вратата и казала: `Защо, Лили? Нищо не разбирам. Стаята е пълна с нещо като мъгла или бял облак! Не мога да видя леглото. Не мога да видя Кенет. Не мога да видя вътре в стаята и не мога да вляза там!`”

Мама продължи: “Казах й: По-добре е просто да почакаме. Стоях там с наведена глава, като се молех в продължение на 10 минути до отворената врата, но баба ти още не можеше да види нищо в стаята. Най-накрая тя каза: `Лили, вдига се, облакът се вдига`”.

“Беше като вдигаща се мъгла. Тя можеше да надзърне малко навътре в стаята, после малко повече. Но не смеехме да влезем, докато това нещо не се изпари докрай”.

Баба е могла да го види с физическите си очи. Тя стояла до вратата и когато казала: “Всичко се вдигна”, мама изтичала през вратата.

Тя каза: “Наведох се над тебе и взех ръката ти в моята, а ти си беше отишъл. И горе долу в този момент ти каза: `Мамо, няма да умра сега`”

От тогава никога не съжалявам християни, които умират, независимо дали са млади, на средна възраст или стари. Да, знам че изцелението ни принадлежи, но все някога всички ние ще си отидем у дома. Никога не ги съжалявам, защото знам къде отиват.

О, съвсем различно е обаче за тези, които не познават Господа!“
*****

Битка за изцерение

Марк 11:23-24
След като се новородил Кенет Хегин всяка вечер хвалил Бога, за това че не е отишъл в ада. Лекували го няколко доктора. Единият от тях д-р Ес, който бил практикувал в световно известна Моа клиника му казал, че в медицината няма случай при който човек болен с неговата болест да е преминал 16 години. И така малко преди 16-я си рожден ден Кенет Хегин легнал на легло, прикован и почти напълно парализиран в продължение на13 седмици, от който 9 седмици бил в безсъзнание. На три пъти по две седмици и веднъж цели три седмици бил в безсъзнание.

Когато бил в съзнание ,сутрешните часове можел да чува и съвсем леко да говори, но при вълнение само боботел и нищо не му се разбирало. Веднъж, идвайки в съзнание д-р Робъртъсън, който бил член на неговата църква, му казал,че предпочитал да казва на пациентите истината и че ще е откровен с него. Казал,че може да си отиде всеки момент. Че неговото сърце не само е деформирано , но и белите дробове и всичко в гръдния му кош е деформирано. Освен това и кръвта му е болна. Така, че и сърцето му да е здраво и гръдният му кош да е здрав, само болестта на кръвта – (белите кръвни телца изяждали червените по-бързо отколкото медицината може да се намеси), - пак ще умре, затова нека се приготви и да бъде готов.

Така, че когато Кенет Хегин прочел Марк11:23-24 дяволът му казал в ума, че това се отнася за духовните неща, не е за здраве, нито за финанси. И Кенет Хегин му повярвал. Но вътре в себе си знаел, интуитивно, дълбоко, че той не трябва да умира, че може да бъде изцелен и че всичко, от което има нужда е вътре в Библията.

Но той бил в голяма зависимост от доктрината на неговата баптистка църква. Той вярвал само на баптистите и вярвал, че Исус Христос и апостолите са били баптисти. А в неговата църква не вярвали в изцелението. За болните се молили с думите - “Господи да бъде твоята воля“ и излизало, че ако е Божията воля да живее - да живее, а ако не е - да умре.

Той четял Марк 11:23-24 и прочитал - „Всичко, което поискате“ и казвал: „Господи , ако сега умра никога не съм живял наистина! И нещо в него му казал и му дошла тази идея, ако този стих, значи това, което пише, „то аз ще стана от това легло“.

Затова той много искал неговият пастир да дойде и да му каже вярно ли е Словото от Марк 11:23-24 или наистина се отнася само за духовни неща. И така той изпратил баба си да извика пастира си д-р Сий. Пастирът казал,че близките три дни е зает, но в четвъртък сутринта ще дойде. Но той така и не дошъл. Кенет Хегин го чакал с голямо нетърпение, но когато не дошъл три дни и нощи плакал. Но изглежда Господ Исус го пазел от пастирите, защото когато след време изцерен, отишъл да свидетелства в църквата си за своето изцерение и д-р Робъртсън свидетелствал, пастирът му д-р Сий казал, че многото лежане е афектирало ума му..

Повикали и друг пастир, но и той не дошъл. Тогава повикали трети, който не бил баптист и той дошъл. Кенет Хегин го чакал с голямо нетърпение и много се развълнувал, когато чул че влиза в къщата и в стаята му. Но поради вълнението си не могъл да зададе въпроса си на пастира относно Марк 11:23-24 и само боботел. А пастирът започнал да го опява с професионален акцент - “Не бой се момче, още малко време и ще отидеш на Небето...“ Така този пастир угасил последната надежда и той повярвал и чакал да умре. Сълзи се стичали по лицето му.
*****
Дошъл ноември, времето захладяло и състоянието му малко се подобрило, дотолкова че му слагали две възглавници и Библията пред него, за да я чете. И бил в състояние да я чете около час. Но му трябвали 20 минути, за да може да прелисти две, три страница.
Ноември 1933 година
"Четях Марк, историята с жената с кръвотечението и че Исус каза -Вярата ти те спаси, твоята вяра те изцери. И аз започнах да разсъждавам и вътре в себе си чух глас (това е гласът на вашия дух, вашата съвест, Святият Дух живее във вашия дух и той взима думи от Святия Дух) и чух:

- Ти забеляза ли, че когато тя получи изцерение, Исус каза - Твоята вяра те изцери.

Това беше първото откровение, което получих за вярата.

Трябваха ми десет минути, за да мога да прехвърля страницата и да го прочета. Това дойде като откровение в мен.

- А ти чул ли си някой някога да проповядва, че вярата е свършила?

И аз започнах да разсъждавам, не никой не е казвал, че вярата е свършила.

И аз казах:

- Точно така, ако вярата е свършила нямаше да има църква. И той каза:

- Ако нейната вяра можеше да я изцели и твоята вяра може да те изцели. И тогава аз получих вяра, че мога да получа изцерение чрез моята вяра. И ако някой дойдеше в стаята ми с беизболна бухалка и ми кажеше -Ще те бия и убия до тогава до като не кжеш, че не вярваш в изцерението си, то аз щях да кажа - Биите ме, убиите ме, но аз вярвам, че моята вяра може да ме изцери. Но аз тогава не бях изцерен, не знаех как да освободя вярата си.

Ние просто се затрудняваме от просатота на това. месеца минаха от времето, когаот чух, че моята вяра може да ме изцери до изцерението ми.

Марк11:23-24 бяха моите настолни стихове. Една нощ цяла нощ цитирах тези стихове, и други нощи също непрекъснато цитирах тези стихове".

Тогава казал на Бога:

„Господи, опитах се да накарам моя пастир да дойде - той не дойде, и Ремранд Ес - също не успя да дойде,другият пастир дойде, но според това което той каза, той не вярва да има каквато и да е надежда в това. Знаеш ли какво ще направя - ще Те хвана в Словото Ти. Ще повярвам, че Ти Си казал това което Си имал в предвид и Си казал това, което Си имал в предвид. И ще стана от това легло и Господи, ако не стана от това легло това ще е, защото Ти Си излъгал и аз ще трябва да изхвърля тази Библия, да я изхвърля във боклука, не трябваше да бъде принтирана въобще и отпечатана, ако е лъжа. (Но той знаел, че Библията не е лъжа.)

В ума си бях останал така 9 месеца, защото не знаех как да освободя вярата си. Сега вече можете да го направите, толкова е лесно, но тогава нямах учител, не можех да измисля, как да задвижа вярата си. Знаех, че Той каза - Когато се помолите вярвайте, че сте го получили и ще го имате, но тогава, без да осъзнавам бях заменил вярата в ума с вярата в сърцето.
*****
Така че аз винаги бях благословен когато се молех. Така, че аз се помолвах и изпитвах екстаз и бях благословен, защото се почувствах по-добре духовно и в това състояние на екстаз и благословение аз базирах вярата си на това, което почувствах и казвах: - Е вярвам,че съм изцелен, понеже се чувствах по-добре духовно, но тогава проверявах сърцето ми и то не биеше правилно, и тялото ми все още беше парализирано, особено от кръста надолу никакво чувство, мъртво и аз започвах да плача, защото си мислех, че съм повярвал“.
ИЗЦЕРЕНИЕТО

8 часа сутринта втората седмица на август 1934 г.

„Аз бях цитирал този стих хиляди пъти, като се опитвах да разбера, как да работи за мен. Така, че го прочетох отново, нависоко във стаята: “Затова ви казвам всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще го имате“ И аз се помолих и казах - Скъпи Господи Исусе Ти каза точно тук, когато беше на земята - каквото искате - аз искам здраво тяло. Ти каза, когато се помолите вярвайте и аз се помолих и вярвах. Сега, ако ти стоеше тук до леглото ми във физическо тяло и протегнеш ръката Си и хванеш ръката ми, както прави майка ми и ме погледнеш в лицето и ми кажеш - „Синко, проблемът е че ти невярващ“, аз ще трябва да ти кажа скъпи Господи Исусе - “Лъжеш, аз определено вярвам“ и когато казах това Той ми проговори.

Господ ни говори чрез Словото Си ,но Той ни говори и чрез Духа Си. Духът Му беше в мен и аз чух тези думи вътре във мен, в духа ми, долу тук.

Той ми каза:

- Ти определено вярваш,наистина,според колкото знаеш.

Това беше едно от най-великите откровения, които бях получавал относно вяра. Ти не можеш да повярваш извън това което знаеш.

Това не значи ли, че не вярвам достатъчно - да защото не знам достатъчно. Това значи,че ако трябва да вярвам повече, трябва да знам повече. Много хора се молят за повече вяра. Не се нуждаем от повече вяра, а от повече знание. Вярата идва от знанието.

Вярата е това ,което акомпанира знанието. Не се изисква никакво усърдие от интелекта на човек да бъде спасен.

И Духът на Бог продължил:

- Тази последна част, върви заедно с целият стих.

Аз цитирах – „желаеш, молиш се вярваш“ - две трети от стиха и Божият Дух му цитирал - “И ще имате тези неща“.

И изведнъж аз го видях и започнах да казвам високо в стаята - виждам го, виждам го, виждам го.

Не само видях какво трябваше да направя, но и видях къде съм пропускал.

Той ми каза:

- Когато ти се молиш и вярваш,че ще получиш-това е твоята работа.

И аз си казах: - значи, аз трябва да вярвам, че съм получил, докато все още лежа тук парализиран. Докато аз лежа тук на леглото, сърцето ми все още не биеше правилно, но аз трябваше да вярвам, че съм получил изцерение за тялото си. Кръвта ми може все още да бъде с цвят на портокал, но аз трябвам,че съм получил, не че ще получа, а че съм получил изцерение за моята болест, кръвна болест.

Той каза, че ако аз вярвам, че съм го получил, Той ще направи така, че да го получа наистина.

Сега, аз не очаквах наистина да стане толкова бързо, но определено очаквах да стане.

Моята част беше да вярвам,че съм го получил и Неговата чест беше да стане така, че да стане.

Не е моята част да направя така, че да стане, моята част е да вярвам, че съм го получил, а Неговата част е да направи така, че да стане.

Така че аз започнах да казвам високо на глас докато лежах:

- Аз вярвам, че получавам изцерение за моето сърце, аз вярвам че получавам (никога не бях чувал някой да го прави - помислих си че съм намерил нещо в Библията, за което никой друг не знае нищо), аз вярвам, че получавам изцерение за парализата, аз вярвам че получавам изцерение за неизличимата кръвна болест, аз повярвам че получавам изцерение от главата до петите,

Дяволът няма да ви пусне толкова лесно, той ще се бие за всеки сантиметър, за всеки половин сантиметър по пътя докато стигнете,всеки една четвърт от сантиметъра, 1/16, 1/32 от сантиметъра.

Моментално имаше глас, тук отгоре, който говореше на главата ми и ми казваше

- Сега ти изглеждаш много смешно,казваш,че си християнин, а вече започна да лъжеш.

Аз моментално казах на глас

- Не съм излъгал.

Този глас отново проговори и каза

- Да, излъга!Ти каза, че си изцерен, а ти всъщност не си.

Погледни тялото си,все още си парализиран, почувствай сърцето си.

- Хей, слушай - не съм излъгал.

- Да, излъга. Не знаеш ли че се казва в Откровение, че всички лъжци имат дела си в огненото езеро,което гори с огън и жупел, а ти излъга. Ти каза, че си изцерен, а всъщност не си. Погледни тялото си, почувствай сърцето си

Аз казах :

- Мистър дявол, я почакай да чуеш какво ще ти кажа. Не съм лъжец. Ти си лъжец. Ти си лъжец, защото Исус каза, че ти си лъжец. Това го знам. Така, че лъжец сега слушай - Не съм казал, че съм изцерен защото изглеждам по-добре, не съм казал нищо за това как се чувствам (Някъде в Библията да сте прочели, ние вярваме в това което виждаме. Някъде в Библията да сте прочели - ние ходим чрез чувства) Ако казвах, че съм изцерен, защото изглеждам така - бих излъгал наистина. Не съм казал нищо за това дали съм почувствал или видял. Аз казах, че вярвам че съм получил изцерението си. Сега, ако не можеш да четеш дяволе, аз ще ти го прочета и му го прочетох. Исус го каза. Ако искаш да спориш за това отивай да спориш с Него, не спори с мен, аз не съм го казал, аз просто го вярвам.

И тогава получих подтик да започна да хваля Бог. Не можех да вдигна ръцете си, всичко което можех да направя като лежах по гръб на тези две възглавници е да сложа лактите си на края на леглото и леко да ги повдигна и започнах да казвам:

- Слава на Бог,Слава на Бог, благодаря Ти Исусе, вярвам че получавам изцерението си, Слава на Бог, според Марк 11:24 аз вярвам, че съм получил изцерението си, Слава на Бог, благодаря Ти Господи, благодаря Ти Исусе.

Никога не бях чувал някой да прави така, но имах подтик да го направя. Духът на Бог винаги ще ви води правилно. И тогава Той вътре в мен ми каза-

- Сега ти вярваш, че си здрав.

Аз казах - Да, определено вярвам, че съм здрав.

И този вътрешен глас ми каза-

- Стани тогава, е хората трябва да са станали вече, десет и половина сутринта е.

Сега, аз имах още една битка между умът и сърцето си. Когато ходите чрез умът си дяволът ще ви бичува всеки път. Когато дяволът ви държи в арената на разума, тогава той ще ви побеждава при всяка една битка. Но ако вие го държите на арената на вярата, вие ще го победите във всяка една битка.