Биографията на Кенет Хегин е съставена по серията проповеди "Моят живот и служения"

Аз бях парализиран човек и знаех,че такъв човек не може да стане и да ходи, но Той ми каза - “Ставай“.

Така, че аз се опитах колкото можех да се избутам най-накрая докато можех да седна на леглото. След това хванах единият си крак с двете си ръце и се опитах да го измъкна, опипах прасеца си, бях като скелет, измъкнах и другия крак и седнах там и се опитах да се извърна така че краката ми да слязат надолу и те паднаха на пода, както падат няколко пъна-дървета. Ако аз бях чрез чувства аз определено можех да видя, че те са долу, но от кръста надолу, аз нечувствах абсолютно нищо. Тогава се опитах с ръцете си да се хвана за края на леглото, нямаше никакво доказателство за изцерение, бях сам в стаята. Така имах подтик да си вдигна ръцете, но знаех,че ако го направя краката ми няма да издържат и ще падна на пода. И така аз вдигнах едната си ръка и казах:

- Искам да провъзглася в присъствието на Всемогъщия Бог и Господ Исус Христос и Святият Дух и всичките святи ангели, които присъстват тук и искам да извикам също и дяволът, самия сатана, всичките демони и зли духове, че според Марк 11 глава 24 стих аз вярвам, че съм получил изцерението си.

Сега, когато аз казах това, аз усетих вече нещо. Усетих нещо което започна да слиза върху мен. Аз тогава разказах - 34 година още и не съм успял да подобря този израз, който използвах тогава, казах, че като че ли някой застана над мен и изля една кана с мед върху мен. Можех да усетя как ме удря във главата и как започва да тече надолу и беше толкова топло и аз можех да го усетя как то мина през главата ми и как мина през рамената ми и как слезе надолу по ръцете ми и накрая на пръстите ми и как отиде по-надолу по тялото ми и стигна под кръста ми и започнах да чувствам отново нещата да се възвръщат и след това стигна до краката ми, до пръстите ми и аз стоях прав с вдигнати ръце и хвалех Бог.

Божието Слово работи.

След изцелението си Кенет Хегин продължава да ходи на училище. Всеки ден, отивайки на училище се е молил Бог да му даде благоволение пред учителите и да стане 10 пъти по-добър ученик. До тогава той е би с добри оценки, но вследствие на молитвите си става пълен отличник и паметта му до толкова се усилва, че е в състояние да запамети всеки нов текст, които прочете само веднъж. Така, той е известен и с това,че е знаел големи части от Библията наизуст.
*****

В СЛУЖЕНИЕ

След това започна служението си като баптистки пастир. Първата година изхабил 4 чифта обувки от ходене и проповядване.

Постепенно започнал да се асоциира с проповедници от Фул Госпъл църкви, които също вярвали в изцерението.

*****

1937 година

Единият ръководел най-голямата баптистка църква в града, която била и най-голямата в света, другият втората по-големина в града. А третият, възрастен професор почти казвал, че има говорене на езици. И питал Бог, кой е прав за кръщението със Святия Дух и за говоренето на езици, защото дори тези трима баптистки пастири имали различия. А и самият той планирал скоро да се запише в Баптистка семинария.

„37. Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? 38. А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.“

Тогава Господ го вкарал в „капан“, като го попитал какво казва Деяния 2 гл. .4 стих. И Кенет Хегин започнал да го цитира:

„4. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и п о ч н а х а да г о в о р я т ч у ж д и е з и ц и, според както Духът им даваше способност да говорят.“

И прозрял,че ако има същото кръщение със същия Свят Дух, то ще започне да говори езици. Казва ,че няколко пъти на молитвени събрания езикът му надебелявал и аха да започне да говори чужди езици, но тъй като не знаел какво става и се уплашвал,че може отново да се парализира и спирал да се моли и напускал молитвеното събрание.

Тези дни в града имало петдесятно Съживление и гост евангелизатор. Той и по-рано бил общувал с тях, защото намирали допирни точки относно изцерението. И се запътил към дома на пастиря. Пастирът и евангелизаторът го посрещнали на прага и когато пастирът чул за какво е дошъл му предложил да дойде вечерта на служба, а до тогава да търси Бога. Но Кенет Хегин казал, че защо да чака и без това няма да отнеме много време. Евангелизаторът разбрал,че е готов и сръгал пастира с лакът, така, че го поканили да влезе. Той влязъл в хола, коленичил по вътрешен подтик, вдигнал двете си ръце и казал на Господ, че е дошъл да приеме кръщението със Святия Дух и отново повторил пред Бога това което е чул от проповедници и това което Библията казва. И казал: “Сега чрез вяра приемам Святия Дух и сега Ти благодаря, че вече съм изпълнен със Святия Дух и така Святи Татко, очаквам да говоря на езици. Слава на Бога“.

Но се чувствал по-сух от всякога. Но изведнъж почувствал горещина в тялото си, все едно някой запалил огън в духа му и горещината се надигнала и достигнала гърлото му и започнал да вижда огъня и думите, които излизали и започнал да ги говори.

Всичко приключило за 8 минути - от влизането му в дома на пастира до получаването на говор на чужди езици.

СЪПРУГА

Така молитвата на чужди езици бил инструмента, с които Бог му показал относно неговият брак и неговите деца.

1939 година

И в тези събрани е имало уникално присъствие на Господ Свят Дух.

И така, сутрешните служби били преди всичко за вярващи, а вечерните били евангелизаторски. Кенет Хегин казвал на вярващите, че вечерните служби не са за тях, не да се покланят на Бога, не те да се благословят, защото те са били благословен сутринта, а са за невярващите. „Ние не сме заинтересовани да скачаме и да викаме, а да помогнем на неспасените“.

Имали най-добрата музика в града и имали постоянно съживление. Неделя вечер имали повече грешници отколкото светии. Невярващите усещали Божието присъствие, покайвали се, изцелява ли се и получавали кръщение със Святия Дух.

*****

Февруари 1943

Не зная друг да се е молил, но съм сигурен, че е имало защото това е Божият начин, Божите неща първо се измолват.

Аз търсех Бога, защото в нашите служби имаше само езици и тълкувание. 1 Коринтяни говори за 9 дарби. Молих се почти всяка вечер по въпроса, през нощта ставах в 3-4 часа. През зимата се молих по час или два до печката. В три случаи се намирах коленичейки пред канапето във всекидневната, без да зная кога съм отишъл там. Не се молих за нищо друго освен за дарбите на сила.

Не се молих Бог да използва само мен, защото предпочитах да използва някой друг. Мен ме интересуваше на хората да бъде помогнато, църквата да бъде разширена и славата да бъде дадена на Бога. Просто постоянствах в моето молене.

Един ден отидох в моя кабинет да си приготвя службата за неделя. Бях подтикнат да се моля толкова силно, че коленичих и се молих 5 часа, това е най-дългата молитва на езици, която съм имал.

Казах - Господи молил със се за проявленията на Святия Дух и не зная как да се моля както трябва и за това се моля на езици в Святия Дух, разчитайки на Теб да го измоля, „да го измоля през“.

След 5 часа молитва от мен изригна един фонтан. Святият Дух ми даде слово на мъдрост. Аз си взех бележникът и го записах: “Февруари 1943 г., При края на Втората Световна Война ще дойде изцерително Съживление в Америка“.

Някои християни казват - “Никога не получавам нищо от Бога“. Зная, защото никога не стоиш в Божието присъствие достатъчно дълго, за да получиш нещо, когато е дошло, вече си си тръгнал.

Следващата година проповядвах това в Ралито на младите хора в Лон Вю Тексас, когато направих това публично обявяване на Божия план, Божията сила падна в събранието. Всеки проповедник изтича на олтара, всеки, които присъстваше и млад и стар падна на коленете си.

Съживлението започна през 1947 г. И имаше 120 служители сред тези, които бяха в Гласа на изцерение“.

УЧИТЕЛ

По това време имали в църквата вечерна молитва всяка сряда по два часа вечерта. Идвали само жени и той започнал един час да ги получава, нещо, което не правил преди, а вторият час продължавал в молитва. Чувствал по-голямо помазание от когато и да било. По-рано проповядвал силно динамично, разхождайки се по амвона, а сега стоял на едно място и поучавал и помазанието било толкова силно, че едва стоял на краката си. И без да рекламира тези събрания станали по-посещавани повече от неделните служби.

1947
Повратната точка в моя живот дойде, когато се помолих с тези молитви за себе си повече от хиляда пъти. В началото ги четях на глас, като започвах от първа глава. Персонализирах молитвата, като казвах "ме" там, където Павел казваше "ви".

Например, четейки Ефесяни 3:14-17, казвах: "Затова прекланям коленете си пред Отца [на моя Господ Исус Христос], от когото носи името всеки род на небесата и на земята, да ми даде според богатствата на славата Си да се утвърдя здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос в моето сърце..."

Прекарвах много време на колене, молейки се с тези две молитви на олтара в църквата в Източен Тексас, която пастирувах. Държах Библията си пред мен отворена на тези молитви и се молех с тях за себе си по няколко пъти на ден. Понякога казвах на жена си, че отивам в църквата да се моля и не желая никой да ме безпокои, освен ако не е спешен случай. Понякога оставах в молитва два или три дена без прекъсване.

През зимата на 1947-48 г. прекарах около шест месеца, молейки се по този начин. И тогава се случи първото от нещата, за които се молех. Бях се молил за "дух на мъдрост и откровение" (Ефесяни 1:17) и духът на мъдрост и откровение започна да функционира! Започнах да виждам неща в Библията, които не бях виждал никога преди. Тя просто започна да се отваря пред мен.

През тези шест месеца аз напреднах в духовно израстване и в познаване на Словото повече, отколкото през 14-те години на служение и през 16-те години като християнин.

Това беше едно от най-големите духовни открития, които бях правил.

Казах на съпругата си: "Какво въобще съм проповядвал? Толкова невеж съм бил за Библията, че е чудо, че дяконите не са дошли и не са ми казали да се осъзная!"

Ако искаме да израснем, трябва да имаме този дух на мъдрост и откровение на Христос и Неговото слово. Той няма да ни бъде предаден от нашия интелект. Святият Дух трябва да ни го открие.

Хората често искат да знаят как да се молят за други християни. Ако започнеш да се молиш за тях с тези молитви от Ефесяни, ще видиш резултата в живота им. Предлагам ти да се молиш с тези молитви и за себе си.

Преди години се молех с тези молитви за един член на моето семейство по два пъти на ден - сутрин и вечер. Той отчаяно се нуждаеше от изцеление, но, изглежда, не можеше да разбере какво Библията поучава за божественото изцеление.

Когато се молех, аз слагах името на този човек в молитвата, там където преди слагах себе си. След 10 дена той ми писа: "Започвам да виждам неща, които никога преди не съм виждал." (В момента, в който станеш библейски, неща започват да се случват.)

Бе изненадващо да видя колко бързо се променяха познатите ми, когато започвах да се моля за тях според Писанието. (Бях се молил за някои от тях години наред, без да има резултат)
*****

1948 година

След известно време Господ му проговорил в сърцето - “АЗ не съм те призовал за пастир“. Тъй като по онова време имало само две служения - на пастир и на евангелизатор, Кенет Хегин решил, че е призован за евангелизатор, и не попитал Исус, за какво всъщност го е призовал. И Кенет Хегин казва, че Исус е съвършен джентълмен и няма да те насили, да те прекъсне и няма да ти каже, ако ти не попиташ. А Кенет Хегин пропуснал да попита. И така напуснал църквата и отишъл „на полето. “Следствие на което колата му се амортизирала, доходите му спаднали и финансово всичко вървяло много зле. Тогава отново започнал да търси Господа и тогава Господ му казал, че го е призовал за учител. Кенет Хегин бил доста шокиран, защото си мислел, че никоя църква няма да го иска като учител, че всички искат евангелизаторски послания. Трудно се подчинил, всъщност, за да докаже на Исус, че греши отделил една проповед с поучение на тема вяра. След поучението 5 зрели мъже излезли отпред, за да се покоят. А по онова време за две седмици съживителни събрания, ако излязат две семейства се смятало за успех. И оттогава при всяко поучение започнали да излизат много хора и да се покайват.

Първо видение на Исус Христос

Втората събота - вечерта, било валяло непрекъснато и изобилно целия ден и се събрали 40 човека, с него включително. Съпругата му не дошла тази вечер.

Тъй като всички били вярващи той проповядвал поучение, след което казал - “Нека да се помолим“. Палатката на места прокапвала, така, че хората се събрали около една пейка и черга пред амвона, където било сухо. И тъй като нямало място за него, той решил да остане да се моли на амвона, като придърпал един сгъваем стол, отляво на амвона. Някои започнали да се молят на чужди езици. Докато коленичил се молил на езици, някъде около 40 минути чул глас на английски - “Ела тук горе“. Той мислел, че всички чуват този глас и решил, че някой иска да наруши събранието, и че пастирът ще се справи със ситуацията и продължил да се моли. Палатката не била висока и той си помислил, че на близката височината до самата палатка е застанал някой мъж и вика от там, като се опитва да наруши събранието. Чул гласът втори път и отново не реагирал. Но третият път думите били - “Ела тук горе, при трона на Бог“.

Той отворил очите си и погледнал нагоре, и вече виждал в Духа, не виждал палатката, а видял Господ Исус Христос, там където би трябвало да бъде върха на палатката. И все едно излетял, за да отиде до Него. И Господ му казал - “Нека отидем до Престола на Бог“. Нагоре двамата започнали да се издигат през облаците,подобно на самолетен полет. Издигали се докато стигнали престола на Бог. Първото ,което му привлякло вниманието било Дъгата. Тя била чудесна, неописуема. От двете страни на трона имало същества с крила, доста големи,огромни и когато те се изкачили, съществата сгънали крилата си, „преди това бяха разперени и аз виждах ,че устните им се мърдат, но не можех да чуя какво всъщност казваха. Когато стигнете по-близо можете да чуете, но те неговореха на английски. И те затвориха устата си и сгънаха крилете си, когато Исус дойде.“ Те имали огнени очи, доста големи и те стояха навсякъде по главата им и гледали във всяка посока без да обръщат главите си.

Когато Кенет Хегин погледнал към Бог, Исус му казал - “Няма да гледаш в Лицето Му“. “Но Кенет Хегин и така не е можел да гледа, защото между тях имало спусната прозрачна завеса, дотолкова, че да може да различи само Бог като силует и приличал на човек седнал на трон.

Тогава Кенет Хегин погледнал към Исус и когато го погледнал в лицето, се свлякъл в краката му. “Най-впечатляващо в Исус били очите Му - като кладенци с жива любов. Кладенци дълбоки по половин миля. „Лицето Му и очите Му ме привлякоха и аз се стопих в тях, в топлината Му и паднах в краката Му. “И извикал - “О, Господи, никой не е толкова недостоен, колкото съм аз , да погледне Лицето Ти.“Тогава Исус, доста твърдо му казал - “Стани, на краката си “Кенет Хегин станал треперейки.

- „Ти си достоен да гледаш Лицето Ми! Защото, Аз съм те призовал и измих от всичкия грях с Моята Скъпоценна Кръв“.

Аз станах и вече не треперех, не се страхувах повече.

След това Исус, отново го посочил и му казал:

- Аз съм те призовал, преди да бъдеш роден,Аз те отделих от утробата на майка ти. Сатана се опита да унищожи живота ти, преди ти да бъдеш роден и много пъти след това, но Моите ангели са те пазели и са те носили до днес.

И така Исус говореше за първата фаза на моето служене-Когато ти напусна последната си църква-аз бях пастир за около 12 години и след това имах още две години в ходене от църква на църква, служение по полето, така че проповядвах 14 или 15 години и всъщност дори 16, защото първите две години не бяха пълно служение и така Той ми каза:

- Когато ти напусна последната си църква тогава ти влезе в първата фаза на служението, което Аз имах за теб.

Сега, някой хора никога не разбират сериозността на някои неща.

И аз спорех с Бог затова и казах:

- Скъпи-Господи искаш да кажеш, че аз съм бил през всичките тези години на служението и докато не напуснах последната си църква миналата година, искаш да кажеш,че тогава влязох в първата фаза на служението си.

- Да-каза Той-точно така. Когато ти напусна последната църква, в това време ти влезе в първата фаза на твоето служение. Това, което Той имаше предвид бе служението, което Той имаше за мен. Аз проповядвах през всичките тези години и не бях влязъл вътре.

Много трудно можете да започнете с точното служение, което Бог има за вас, трябва да се докажете верни на Бог и да минете през определена подготовка, така че да влезете в това, което Той има за вас. И така Господ ми каза

- Някои служители живеят и така си и умират и никога не влизат дори и в първата фаза на служението, което Аз имам за тях.

Можеше да пропусна това, да остана там където си бях и да не слушам.

Виж, ти трябва да имаш малко време през което да контактуваш с Него. Не е въпрос ти да чакаш него, Той чака тебе. Аз си спомням, когато аз се затворих в моята църква и започнах да чакам Бог, Той започна да ми говори за другото служение и аз си спомням как казах на Бог

- Господи чакам те вече 10 години.

Той каза

- Няма нищо такова-Аз чакам тебе в продължение на 10 години. Чакам те 10 години за да направиш необходимото посвещение, за да Ми се покоряваш и да вършиш моята воля.

Той каза

- Ето защо много служители умират млади, ето защо много служители умират на средна възраст и не изживяват пълнотата на живота си.

Защото са в позволителната воля на Бог. Когато си в позволителната вола на Бог не можете да изисквате Божието най-добро. Когато имате чувството че си миете краката с чорапите, имате чувството че нещо не е наред тогава не сте в Божията съвършена воля.

Много от служителите не са отишли наистина пред Бог за да разберат “Какво Той има за мен“. Някой от вас са влезли в офиса на някой друг нарочно. Когато се свързах с „Гласът на изцерение“ и ние се събирахме заедно, веднъж един служите каза

- Не зная дали Бог ме е призовал да върша това, но тъй като имаше друг служител и си казах - щом той е успял и аз мога да го направя.

И аз си записах в моя дневник - този човек ще умре млад. И той наистина умря млад. Защото той е влязъл в офиса на някой друг. Това е опасно нещо. В Стария Завет ако влезете там където не трябва - веднага ще умрете на място, в Новия Завет, поради благодатта вие може да забавите една или повече години, но рано или късно това нещо ще ви настигне. Не значи че ще бъдете загубени в ада, но няма да изживеете пълнотата. Не може да изисквате пълнотата на благословенията на Бог, ако не сте там където трябва.