Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| Е ПИГЕНЕТИКАТА : НОВАТА НАУКА , КОЯТО ПРЕХВЪРЛЯ ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЖИВОТА НИ В СОБСТВЕНИТЕ НИ РЪЦЕ Онези, които поддържат теорията, че гените определят съдбата ни, очевидно не взимат предвид стогодишната наука за клетките с отстранени ядра, но не могат да игнорират новите проучвания, които подкопават тяхното упование в генетичния детерминизъм. Докато проектът „Човешки геном" беше на първите страници на вестниците, група учени разработваха нова, революционна област в биологията, наречена епигенетика. Науката епигенетика, което буквално означава „контрол над генетиката", промени из основи разбиранията ни за това, кое контролира живота (Pray 2004; Silverman 2004). През последното десетилетие проучванията на епигенетиката показват, че формулата на ДНК, която се предава чрез гените, не е твърда и неизменна по рождение. Гените не определят съдбата! Влиянието на околната среда, включително храната, стреса и емоциите, могат да модифицират гените, без да изменят основната им формула. Тези модификации, открити от епигенетиката, могат да се предават на бъдещите поколения също толкова сигурно, колкото формулите на ДНК, посредством двойната си спирала (Reik and Walter 2001; Surani 2001). Без съмнение разкритията на епигенетиката се появяват след откритията на генетиката. От края на четиридесетте години на XX век биолозите изолират ДНК от клетъчното ядро, за да изучават генетичните механизми. Този процес представлява извличане на ядрото от клетката, разкъсване на защитната му мембрана и отстраняване на хромозомата, едната половина на която е съставена от ДНК, а другата - от регулиращи протеини. В своето усърдие да опознаят ДНК повечето учени пренебрегват протеините, което значи, че заедно със сухото изгаря и мокрото. Епигенетиците обаче отделят мокрите дървета от сухите, като изучават протеините в хромозомата, и установяват, че те играят не по-маловажна роля за наследствеността от ДНК. В хромозомата ДНК оформя сърцевината, а протеините обгръщат ДНК като ръкав. Когато гените бъдат покрити, информацията в тях не може да бъде „разчетена". Представете си голата си ръка като верига ДНК, съдържаща гена на сините очи. В ядрото веригата ДНК е обвита със свързани помежду си регулиращи протеини, които покриват вашия ген за сини очи като ръкав на риза, като по този начин той не може да бъде разчетен. 2 Бластула – стадий на развитието на зародиша при многоклетъчните организми, с който завършва периодът на делението на клетките. – Б. пр. Върховенство на Средата. Новата наука установява, че информацията, която контролира биологичните процеси, започва с външни сигнали, които на свой ред управляват свързването на регулиращите протеини с ДНК. Регулиращите протеини контролират активността на гените. ДНК, РНК и протеиновите функции са същите, описани в диаграмата за Върховенство на ДНК. Забележка: потокът от информация вече не е еднопосочен. През 60-те г. на XX в. Хауърд Темин поставя под съмнение Главната догма с експериментите си, които доказват, че РНК би могла да се обърне срещу очакваната посока на потока от информация и да промени ДНК. Отначало приеман с насмешка заради своята „ерес", по-късно Темин спечелва Нобелова награда за това, че описва обратната транскриптаза - молекулярен механизъм, по който РНК пренаписва генетичния код. Днес обратната транскриптаза има печална слава, защото се използва в РНК на вируса на СПИН, за да превземе ДНК на инфектираните клетки. Освен това в наши дни е известно, че измененията в молекулата на ДНК, като например добавяне или отнемане на метилови химични групи, влияе върху свързването на регулиращите протеини. Освен това протеините трябва да имат способността да обръщат потока на информацията, тъй като протеиновите антитела в имунните клетки са замесени в промяната на ДНК в клетките, в които се синтезират. Стрелките, обозначаващи потока на информацията, не са с еднакъв размер. Има строги ограничения в обратния поток от информация, предназначени да предотвратят радикални промени в генома на клетката. Как да съблечете този ръкав? Нужен ви е външен сигнал, който да подтикне протеина-„ръкав" да промени формата си, тоест да се отдели от двойната спирала на ДНК, давайки възможност генът да бъде разчетен. След като ДНК бъде „отвита", клетката прави копие на разкрилия се ген. В резултат на това дейността му бива „контролирана" от наличието или липсата на тези „събличащи" протеини, които от своя страна биват контролирани от външни сигнали. Епигенетичния контрол е всъщност това как сигналите от обкръжаващата среда ръководят дейността на гените. Вече е ясно, че диаграмата за Върховенството на ДНК е отживелица. Ревизираната схема на информационния поток трябва да се нарича „Върховенството на обкръжаващата среда". Новият и по-сложен поток от информация в биологията започва с външен сигнал, който се превръща в регулиращ протеин и чак след това - в ДНК, РНК и крайния продукт - протеин. Епигенетиката разкрива също и че има два механизма, посредством които организмите предават наследствената си информация. Тези механизми позволяват на учените да разберат какъв е приносът на природата (гените) и на средата (епигенетичните механизми) в поведението на човека. Ако се концентрираме само върху формулите, както са използвали учените в продължение на десетилетия, ще отхвърлим напълно влиянието на обкръжаващата среда (Dennis 2003; Chakravartiand Little 2003). Нека направим едно сравнение, което, да се надяваме, ще изясни връзката между епигенетичните и генетичните механизми. Достатъчно възрастни ли сте, за да помните времето, когато телевизията спираше да предава в полунощ? След като приключеше редовната програма, на екрана излизаше „пробен сигнал". Повечето заставки на пробния сигнал изглеждаха като мишена за игра на стрелички, подобна на изображението на следващата страница. Мислете за изображението на екрана като за модела, закодиран в даден ген, да речем в този за кафяви очи. Копчетата на телевизора настройват пробната заставка, като ви позволяват да я включвате и изключвате и да променяте много характеристики на образа, включително цвета, нюансите, контраста, яркостта, както и да я изравнявате по хоризонтала и вертикала. С въртене на копчетата вие можете да промените вида на заставката на екрана, като в същото време не променяте излъчвания оригинал. Именно такава е ролята на регулиращите протеини. Изследванията върху синтеза на протеините разкриват факта, че епигенетичните „копчета" могат да създадат над 2000 различни протеина от една и съща генетична формула (Брей 2003; Шмакър и екип 2000) В това сравнение заставката на пробния сигнал на екрана представлява моделът на протеиновия „гръбнак", закодиран в един ген. Въпреки че копчетата на телевизора могат да променят външния вид на модела (В и С), те не могат да променят оригиналния излъчван образ (тоест гена). Епигенетичният контрол модифицира начините за разчитане на гена, без да променя кода на ДНК. Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|