на най-ниските ЕЕГ честоти - 0,5 до 4 Hz, познати като делта

толкова бързо, че не би ни било от полза да си предаваме културни модели на поведение чрез генетично програмирани инстинкти. Малките деца с любопитство наблюдават обкръжаващата ги действителност и запаметяват житейския опит на родителите си направо в подсъзнанието си. В резултат на това те повтарят поведението на родителите си.
Учените от Института за изследване на приматите към Университета в Киото установяват, че бебетата шимпанзета също се учат просто като наблюдават майките си. В поредица от експерименти майката била обучавана да разпознава японските йероглифи, отговарящи на различни цветове.
Когато йероглифът за конкретен цвят се появявал на екрана на компютъра, шимпанзето се научавало да избира точния цвят, на който отговарял. Избирайки правилния цвят, шимпанзето получавало монета, която можело да пъхне в машина, от която получавало плод. По време на обучителния период маймуната държала до себе си и бебето. За изненада на изследователите един ден, докато майката си вземала плода от машината, бебето включило компютъра. Щом на екрана се показал йероглиф, то избрало точния цвят, получило монета и повторило действията на майка си с машината. Удивените изследователи били принудени да заключат, че децата могат да придобиват умения само чрез наблюдение, без да трябва активно да бъдат обучавани от родителите си (Science 2001).
По същия начин и при нас, хората, основните модели на поведение, убеждения и отношения, които наблюдаваме при родителите си биват „насадени" в подсъзнанието ни под формата на синаптични пътища. След като бъдат отпечатани върху подсъзнанието, те контролират физиката ни до края на живота ни... освен ако не открием начин да ги препрограмираме. Ако се съмнявате в сложността на това запаметяване, припомнете си първия път, когато детето ви е избълвало някоя ругатня, чута от вашата уста. Сигурен съм, че когато това ви се е случило, сте забелязали точността, правилния изговор, нюансите в гласа и контекста, носещи вашия почерк.
Имайки пред вид прецизността на тази система за запаметяване на поведенческите модели, представете си какви биха били последствията, ако постоянно чувахте от родителите си, че сте
„глупаво дете", „не заслужаваш да имаш това", „никога няма да постигнеш нищо", „изобщо не трябваше да се раждаш", или че сте „болнав и слаб" човек. Когато неразсъждаващите или незаинтересовани родители внушават подобни послания на малките си деца, те без съмнение забравят факта, че такива коментари се запечатват в подсъзнанието като неоспорими „истини", точно както битовете и байтовете се запаметяват върху твърдия диск на компютъра им. В периода на ранното развитие съзнанието на детето не е достатъчно зряло, за да прецени, че тези изказвания на родителите му са само язвителни думи и не са непременно реални качества на „същността". След като вече са програмирани в подсъзнанието обаче, тези вербални обиди започват да се възприемат като „истини", които подсъзнателно формират поведението и възможностите на детето през целия му живот.
Докато растем, заедно с увеличаването на действието на по-високочестотните алфа-вълни (8-
12 Hz), ние все по-трудно се поддаваме на външно програмиране. Алфа-активността се изразява със състояния на спокойно съзнание. Докато повечето ни сетива, като очите, ушите и носът изследват външния свят, съзнанието наподобява „сетивен орган", който е като огледало на вътрешната дейност на клетъчното общество в тялото; това е „себепознание".
На около дванадесетгодишна възраст ЕЕГ спектърът на детето започва да показва продължителни периоди на още по-високи честоти, определяни като бета-вълни (12-35 Hz). Бета състоянията на мозъка се характеризират с „активно или концентрирано съзнание", онзи вид мозъчна активност, необходим за четене на книги. Наскоро бе открито пето, по-високо състояние на ЕЕГ активност. Отговарящ на гама-вълните (>35 Hz), този ЕЕГ честотен обхват се проявява като състояние на „върхова форма", както при пилотите в процес на приземяване на самолет или при професионалните тенисисти в скоростно разиграване на топката.
Докато децата достигнат юношеска възраст, тяхното подсъзнание вече е претъпкано с информация, варираща от знания как да вървят до „убеждението", че нищо няма да излезе от тях или поощренията на родителите, че могат да постигнат всичко, което пожелаят. Сборът от генетично програмираните в нас инстинкти и убежденията, внушени ни от родителите ни, формира нашето подсъзнание, което е способно да противодейства на усилията ни да задържим ръката си вдигната в кабинета на хиропрактика и на новогодишното ни решение да спрем да прекаляваме с лекарства и храна.
Отново се обръщам към клетките, които могат да ни научат на толкова много за собствения ни живот. Дотук повторих неведнъж, че отделните клетки притежават разум. Но запомнете, че когато клетките се обединяват, за да образуват многоклетъчни общества, те следват „колективния глас" на организма, дори той да им вменява самоунищожително поведение. Нашите психологични и

поведенчески модели се подчиняват на „истините", изповядвани от главния глас, независимо дали са конструктивни, или деструктивни.
Вече обясних силата на подсъзнанието, но искам да подчертая, че не трябва да го смятаме за страшен свръхмощен фройдистки източник на разрушително „познание". В действителност подсъзнанието е лишена от емоции база данни от складирани програми, чиито функции са тясно свързани с разчитането на външните сигнали и задействането на вградени поведенчески модели без въпроси и без разсъждения. Подсъзнанието е програмируем „твърд диск", в който се записват всичките ни преживявания. Програмите по своята същност са вградени поведенчески модели на стимул-реакция. Стимулите, провокиращи дадено поведение, могат да бъдат сигнали, които нервната система улавя от външния свят и/или сигнали, които възникват в тялото като емоции, удоволствие и болка. Щом като даден стимул бъде възприет, той автоматично предизвиква поведенческа реакция, научена по времето, когато сигналът е въздействал на тялото за пръв път. Всъщност хората, които осъзнават автоматизираната природа на тази възпроизвеждаща се реакция, често са склонни да твърдят, че сякаш „копчетата им биват натискани".
Преди съзнанието да еволюира, единствените функции на животинския мозък били да се свързва с подсъзнанието. Тези по-примитивни умове били прости устройства за стимул-реакция, които автоматично реагирали на външните стимули, задействайки генетично програмирани
(инстинкти) или елементарни заучени поведенчески модели. Тези животни не се придържали
„съзнателно" към някакво поведение, и в интерес на истината можели дори да го забравят.
Поведенческите им модели били програмирани рефлекси, като примигването на окото заради полъх на вятъра или ритането след почукване по коляното.

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: