РОДИТЕЛСКОТО ПРОГРАМИРАНЕ

си и да я държа така, докато я натиска надолу, и да повтарям напълно сериозно: „Казвам се Мери."
За мое учудване ръката ми се стовари долу, въпреки сериозните ми усилия. „Почакай малко - казах аз. - Сигурно не съм се съпротивлявал достатъчно, я да пробваме пак." Така и направихме и този път концентрирах още повече силите си да удържа на натиска. Въпреки това, когато започнах да повтарям: „Казвам се Мери", ръката ми се стовари като камък. Този студент, който в момента беше станал мой учител, ми обясни, че когато съзнанието вярва в нещо, което е в противоречие с вече запаметените „истини", складирани в подсъзнанието, умственият конфликт се проявява в отслабване на мускулите на тялото.
За мое изумление установих, че съзнанието ми, което съм упражнявал толкова уверено в академична среда, не държи контрола, когато изказвам на глас мнение, различно от истината, складирана в подсъзнанието ми. То обезсмисляше и най-старателните ми съзнателни усилия да задържа ръката си, когато твърдях, че името ми е Мери. С удивление открих, че съществува друго
„съзнание", различна сила, която направлява паралелно живота ми. По-шокиращ беше фактът, че това скрито съзнание, за което имах бегли познания (освен малко теоретична психология), на практика беше много по-мощно от съзнателния ми разум, точно както твърди Фройд. Като цяло, първото ми посещение при хиропрактик промени живота ми. Научих, че хиропрактиците могат да достигнат до заложената способност на тялото да се самолекува посредством кинезиология, с която откриват размествания в гръбначния стълб. Можех да се разхождам из стаята и се чувствах като нов човек само след няколко простички намествания на прешлените върху масата на „шарлатанина"... и всичко това без никакви медикаменти. И което е най-важното, запознах се с „човека зад завесата", моето подсъзнание!
Докато напусках общежитията, разсъждавах трескаво върху фактите за върховната сила на дотогава непознатото за мен подсъзнание. Освен това свързах тези изводи с познанията си върху квантовата физика, според които мисълта може да обуславя поведението по-ефективно от физичните молекули. Подсъзнанието ми „знаеше", че не съм Мери, и се противопоставяше на твърдението, че съм. Какво още „знаеше" подсъзнанието ми и как го беше научило?
За да вникна по-дълбоко в това, което беше станало в кабинета на хиропрактика, първо се обърнах към сравнителната невроанатомия, според която, колкото по-ниско стои един организъм в
Дървото на еволюцията, толкова по-слабо е развита нервната му система и затова разчита повече на предварително програмирано поведение (природата). Нощните пеперуди летят към светлината, морските костенурки се завръщат на едни и същи острови, за да снесат яйцата си на плажовете им в точното време, а лястовиците се връщат в Капистрано на конкретна дата и все пак, доколкото ни е известно, нито един от тези видове не знае защо го прави. Поведението им е заложено в тях; то е генетично заложено в организма и се класифицира като инстинкт.
Организмите, които се намират по-високо на Дървото, имат по-развита нервна система, която се ръководи от все по-големи мозъци, позволяващи им да овладяват сложни поведенчески модели посредством придобиване на опит (възпитание). Сложността на този механизъм за придобиване на поведенчески модели от околната среда, както изглежда, достига връхната си точка при човека, който стои на върха или поне близо до върха, на Дървото. Ще цитирам антрополозите Емили А. Шулц и
Робърт X. Лавенда, които твърдят: „За да оцелеят, човешките същества зависят от онова, което ще научат, много повече, отколкото останалите видове. Ние например не притежаваме инстинкти, които автоматично да ни предпазват или да ни намират храна и подслон" (Schultz and Lavenda 1987).
Естествено, имаме вродени поведенчески инстинкти - да речем, инстинкта на едно бебе да суче, бързо да дърпа ръката си от огъня и да плува, щом го пуснат във водата. Инстинктите са заложени поведенчески модели, които стоят в основата на оцеляването на всички хора, независимо в каква културна среда и историческо време са родени. Ние се раждаме със способността да плуваме; секунди след като се родят, бебетата могат да плуват като грациозни делфинчета. Но децата бързо се научават от родителите си да се страхуват от водата - обърнете внимание на реакциите на родителите, когато децата им си играят сами около басейн или други открити водни пространства. Децата научават от родителите си, че водата е опасна, а после родителите полагат неимоверни усилия да научат малкия
Джони да плува. Първото голямо усилие на детето е да преодолее страха от водата, който му е втълпен в най-ранна възраст.
Но с еволюцията нашите придобити

възприятия са станали по-мощни най-вече защото могат да надделеят над генетично заложените инстинкти. Физиологичните механизми на тялото (като сърдечен ритъм, кръвно налягане, кръвосъсирване, телесна температура) са по своята същност програмирани инстинкти. Въпреки това йогите, както и обикновените хора, използващи техники за

вникване в процесите на тялото, могат да се научат съзнателно да регулират тези „вродени" функции.
Учените са концентрирали вниманието си върху големината на човешкия мозък като причина за способността ни да се учим на такива сложни поведенчески модели. Но трябва да охладим малко ентусиазма си относно теорията за големия мозък, като имаме пред вид това, че китоподобните
(различни видове делфини) имат по голяма мозъчна повърхност под черепа си от нас.
Откритията на британския невролог д-р Джон Лорбър, изложени в статията му в „Сайънс" от
1980 г. „Наистина ли ни е необходим мозъкът?" също поставят под въпрос тезата, че размерът на мозъка е най-важната предпоставка за човешкия интелект (Lewin 1980). Лорбър проучва много случаи на хидроцефалия („вода в мозъка") и заключава, че дори когато по-голямата част от мозъчната кора, външната обвивка на мозъка, липсва, пациентите могат да водят нормален живот. Журналистът от сп. „Сайънс" Роджър Люин цитира Лорбър в своята статия:
В нашия университет (Шефилд Юнивърсити) има студент, който притежава коефициент за интелигентност 126, завърши с отличие по математика и води напълно нормален социален живот. В същото време той буквално няма мозък... Когато му направихме мозъчен скенер, видяхме, че вместо нормалната дебелина от 4,5 см на мозъчната тъкан между вентрикулите и мозъчната повърхност, има само тънка обвивка, дебела около милиметър. Черепът му е пълен главно с гръбначно-мозъчна течност.
Според провокативните открития на Лобър ние трябва да преразгледаме дългогодишните си схващания за това как работи мозъкът и за физическата основа на човешкия интелект. В епилога на тази книга аз твърдя, че човешкият разум може да бъде разбран напълно само когато включим в уравнението духа („енергията"), или както го наричат психолозите, сведущи по квантова физика -
„свръхсъзнанието". Но за момента ще се придържам към съзнанието и подсъзнанието, понятия, с които психолозите и психиатрите се занимават отдавна. Използвам ги тук, за да осигуря биологична основа за осъзнатото майчинство и бащинство, както и за методите на лечение чрез енергия.

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: