Биология на убежденията

Ако искате да ускорите вместо да спрете движението на атомите, трябва да откриете такива вибрации, които ще създадат хармоничен резонанс. Тези вибрации могат да бъдат както от електромагнитен, така и от акустичен произход. Когато например страхотна певица като Ела
Фицджералд задържи гласа си на нота, която да резонира хармонично с кристална чаша, атомите на чашата поемат нейните звукови вълни. Посредством механиката на конструктивната интерференция добавената енергия на резонантните звукови вълни кара атомите на чашата да вибрират по-бързо.
Накрая атомите поемат толкова много енергия, че започват да вибрират изключително бързо и така разрушават връзките помежду си. Когато това стане, чашата буквално се пръсва на парчета.
Лекарите използват механиката на конструктивната интерференция, за да лекуват камъни в бъбреците - рядък случай, при който законите на квантовата физика се прилагат като терапевтично средство в модерната медицина. Камъните в бъбреците са кристали, чиито атоми вибрират на определена честота. С неинвазивна процедура лекарите концентрират хармонична честота върху камъка. Конструктивната интерференция започва да действа, когато концентрираните енергийни вълни изпаднат в съприкосновение с атомите на бъбречните камъни. Подобно на атомите в кристалната чаша, атомите на камъка толкова много учестяват вибрациите си, че камъните се разбиват и се разтварят в организма. Оставащите дребни фрагменти могат лесно да излязат през отделителната система без мъчителната болка, която съпътства големите, неразбити камъни в бъбреците.
Физиката като наука твърди, че същият този механизъм на хармоничния резонанс, посредством който звуковите вълни разбиват чаша или камък в бъбреците, може да накара подобни енергийни хармонии да окажат влияние върху функциите на химичните реакции в тялото ни. За съжаление, биолозите не са вложили в изучаването на тези механизми същата страст, с която преследват създаването на нови лекарства. Това е жалко, защото съществуват достатъчно научни доказателства, за да се предположи, че можем да създадем такъв вид вълна, която да бъде използвана за лечебно средство по почти същия начин, по който влияем на химичните структури с лекарства.
Било е време, когато електротерапията е намирала широко приложение в медицината. В края на
XIX век изобретяването на батериите и други устройства, които произвеждат електромагнитни полета, води до прибързаното конструиране на машини, за които се предполага, че лекуват заболявания. Пациентите започват да търсят лекари, практикуващи този нов модерен метод за лечение, наречен радиестезия. Носела се мълвата, че тези устройства са много ефективни. Всъщност те станали толкова популярни, че списанията започнали да натрапват реклами с послания като:
„Станете радиестезист! Само за 9,99 долара с приложени инструкции за ползване!" До 1894 г. над 10 000 американски лекари, както и неизвестен брой самообразовали се обикновени потребители, редовно прилагали електротерапия.
През 1895 г. Д. Д. Палмър създава науката хиропрактика. Той установява, че енергийният поток, преминаващ през нервната система, е жизненоважен за здравето. Концентрира се върху механиката на гръбначния стълб, тръбата, чрез която гръбначните нерви доставят информация на цялото тяло.
Палмър разработва техники, с които да достига до потока от информация и да го настройва така, че да успокои напрежението в гръбнака.
Лекарската професия бива застрашена от практиката на Палмър, както и от хомеопатите, радиестезистите и другите, практикуващи безлекарствена медицина лечители, които отнемат голяма част от пациентите. През 1910 г. фондация „Карнеги" публикува „Доклада Флекснър", в който се призовава всички медицински практики да се основават на научни доказателства. Тъй като тогава физиците все още не са открили квантовата вселена, енергийната медицина не може да се нарече наука. Отхвърлени от Американската медицинска асоциация, кинезитерапията и останалите видове енергийна медицина били дискредитирани. Радиестезистите изчезнали напълно.
През последните четиридесет години хиропрактиката зае доста добри позиции сред методите за лечение. През 1990 г. хиропрактиците печелят продължителна съдебна битка срещу медицинския монопол - Американската медицинска асоциация е обявена за виновна за незаконните си опити да срине тази професия. Оттогава хиропрактиката започва да разширява сферата си на влияние - тя е възприета дори в някои болници. Въпреки опетненото минало на електротерапията, невролозите провеждат нови вълнуващи изследвания в областта на терапиите, основани на вибрационната енергия.
От много отдавна мозъкът се смята за електрически орган, ето защо от далечни времена електрошоковата терапия се използва за лечение на депресии. Днес учените разработват не толкова агресивни средства, с които да влияят върху електро-вълните в мозъка. Наскоро публикувана в сп.

„Сайънс" статия изброява ползотворните ефекти на транскраниалната
7
магнитна стимулация (ТМС), която стимулира мозъка с магнитни полета (Helmuth 2001; Hallet 2000). ТМС е обновена версия на същите онези техники на лечение чрез радиестезия от XIX в., които навремето били отречени от конвенционалната медицина. Нови изследвания показват, че ТМС може да бъде мощно терапевтично средство. Ако бъде използвана правилно, тя може да намали депресията и да промени светоусещането на пациентите.
Ясно е, че са необходими изследвания, обхващащи много научни дисциплини, за да се навлезе в тази многообещаваща, но слабопроучена област; изследвания върху квантовата физика, електроинженерството, химията, както и биологията. Подобни проучвания ще бъдат особено добре приети, защото има голяма вероятност в резултат на това да се появят терапии с много по-малко странични ефекти от лекарствата. Но така само ще се потвърди онова, което учените и неучените вече знаят, но не осъзнават, че знаят: всички организми, включително и хората, разчитат сигналите на заобикалящата ги среда и общуват с нея, реагирайки на енергийни полета. Понеже ние сме доста зависими от вербалния и писмения начин на комуникация, пренебрегваме своята енергийна комуникационна система. Както при всяка биологична функция, липсата на употреба води до атрофия. Интересен факт е, че аборигените все още използват екстрасензорните си способности в своето всекидневие. Те не са развили „сензорна" атрофия. Например австралийските аборигени могат да усетят наличието на вода на голяма дълбочина под пясъка, а шаманите по течението на Амазонка общуват с енергиите на своите лечебни растения.
Без съмнение и вашият древен сетивен механизъм се е пробуждал понякога. Случвало ли ви се е да се разхождате по тъмна уличка през нощта и изведнъж да почувствате как някой изсмуква енергията ви? Какво се е случило? Деструктивна интерференция, точно както при камъчетата, хвърлени във езерото, но не синхронно - или, казано на популярен език, лоши вибрации! Спомняте ли си да сте срещали неочаквано някой скъп за вас човек и да сте почувствали прилив на енергия и въодушевление? Усетили сте конструктивна интерференция, или добри вибрации.
Когато спрях да вярвам, че ние сме инертна материя, аз осъзнах не само че науката, която беше моя професия, е остаряла, но и че трябва да внеса в живота си повече конструктивна интерференция.
Нуждаех се от квантово-физичен ремонт на личността! Вместо да се стремя да създавам хармонични вибрации в живота си, аз живеех нехайно и безразсъдно изразходвах енергията си. Все едно да отопляваш къщата посред най-лютата зима, докато прозорците и вратите са отворени. Започнах да затварям тези врати и прозорци, като внимателно наблюдавах къде съм пилял енергията си. Беше ми лесно да затворя някои от тях. Например с лекота се отървах от изпиващите енергията ми дейности като служебните партита. Беше ми по-трудно да престана да мисля пораженчески, което вече ми беше станало навик. Мисленето изразходва енергия също както и маратонското бягане, както ще видим в следващата глава.
Трябваше ми квантов ремонт. А също и на биомедицината, прозрях аз. Но както казах по-рано, вече сме по средата на един много бавен процес на промяна в медицината, предизвикан от рекордния брой потребители, които търсят услугите на алтернативния лечител. Процесът е дълъг, но революцията на квантовата физика е близо. Медицинските заведения ще бъдат въвлечени с пълна сила, колкото и да ритат и да протестират, в квантовата революция.

7
Транскраниален – вътрешночерепен – Б.пр.

П
ЕТА ГЛАВА
-
Б
ИОЛОГИЯТА И УБЕЖДЕНИЯТА
През 1952 г. един млад британски лекар допуснал грешка. Грешка, която донесла краткосрочна научна слава на д-р Албърт Мейсън. Той се опитал да лекува с хипноза кожни образувания на петнадесетгодишно момче. Както и други лекари, д-р Мейсън успешно прилагал хипнозата при лечението на брадавици, но това бил особено труден случай. Грапавата кожа на момчето приличала повече на слонска, отколкото на човешка, освен по гърдите, където била нормална.
При първия хипнотичен сеанс Мейсън се концентрирал върху едната ръка. Когато момчето изпаднало в хипнотичен транс, лекарят му казал, че кожата на тази ръка ще се оправи и ще стане здрава и розова. Когато момчето се върнало след една седмица, Мейсън с радост установил, че ръката изглеждала здрава. Но когато изпратил момчето на лекуващия го хирург, който неуспешно опитвал да реши проблема с присаждане на кожа, той установил, че е допуснал лекарска грешка. Xирургът отворил широко очи от почуда, когато видял ръката на момчето. Тогава той казал на Мейсън, че пациентът страда не от кожни образувания, а от смъртоносно генетично заболяване, наречено вродена ихтиоза. Като премахнали симптомите, използвайки „единствено" силата на съзнанието,
Мейсън и момчето били постигнали нещо, дотогава смятано за невъзможно. Мейсън продължил с хипнотичните сеанси с такъв невероятен успех, че по-голямата част от кожата на момчето започнала да изглежда така, както здравата, розова ръка след първия хипнотичен сеанс. Момчето, което било безжалостно подигравано в училище заради уродливата си кожа, започнало да води нормален живот.
Когато през 1952 г. Мейсън описал в „Британско медицинско списание" своя удивителен начин за лечение на ихтиоза, неговата статия предизвикала сензация (Mason 1952). Започнало да се тръби за Мейсън по всички медии и той се превърнал в магнит за пациенти, страдащи от редки, смъртоносни болести, които до тогава никой друг това не можел да излекува. Но в крайна сметка се оказало, че хипнозата не е панацея. Мейсън я изпробвал и върху голям брой други болни от ихтиоза, но повече не успял да повтори резултатите, които бил постигнал с момчето. Самият Мейсън отдава неуспеха си своите собствени убеждения относно лечението. Когато лекувал новите пациенти, той вече не бил толкова самонадеян, както като млад лекар, убеден, че лекува тежък случай на брадавици. След онзи свой първи пациент Мейсън напълно осъзнавал, че се е заел да лекува заболяване, което всички в медицинските среди смятат за вродено и „нелечимо". Той се опитвал да се държи така, сякаш тази диагноза не го притеснява, но пред телевизионния канал „Дискавъри Хелт" той признава:
„Преструвах се" (Discovery Health 2003).
Как е възможно съзнанието да победи генетичното програмиране, както се е случило в гореспоменатия случай? И как увереността на Мейсън в ефективността на лекарския му подход повлиява върху резултатите? Новата биология предлага някои отговори на тези въпроси. В тази глава видяхме, че материята и енергията са взаимосвързани. Логичният извод е, че съзнанието (енергията) и тялото (материята) са свързани по подобен начин, въпреки че в течение на стотици години западната медицина упорито се опива да ги раздели.
През XVII век Рене Декарт отхвърля идеята, че съзнанието оказва влияние върху физичните особености на тялото. Неговата идея е, че тялото е направено от материя, а съзнанието - от неидентифицирана, но определено нематериална субстанция. Тъй като не може да определи какво е естеството на съзнанието, Декарт спира да търси отговор на неразрешимия философски въпрос: ако само материя може да въздейства върху материя, как е възможно нематериалното съзнание да е
„свързано" с материалното тяло? Нефизичното съзнание, така както го вижда Декарт, получава своето популярно название „Духът в машината" преди шестдесет години от Гилбърт Райлв книгата му
„Понятието съзнание" (Ryle 1949). Традиционната биомедицина, която се основава научно върху материалната вселена на Нютон, приема с готовност разграничаването между съзнанието и тялото, което прави Декарт. От медицинска гледна точка би било много по-лесно да се лекува механичното тяло, без да трябва да се взима предвид обитаващият го „дух".
Реалността на квантовата вселена свързва отново онова, което Декарт разделя. Да, съзнанието
(енергията) произтича от физичното тяло, както е смятал Декарт. Само че новото разбиране за механизмите на вселената ни показва, че физичното тяло може да се повлияе от нематериалното съзнание. Мислите - енергията на съзнанието - директно въздействат върху начина, по който мозъкът контролира физиологията на тялото. Мисловната „енергия" може да активира или да възпрепятства дейността на протеините, които предизвикват функциите в клетката, посредством механиката на конструктивната и деструктивната интерференция, описани в предходната глава. Ето защо, когато

предприех първата стъпка към промяната в живота си, аз много внимавах за какво изразходвам мозъчната си енергия. Трябваше да наблюдавам последствията от енергията, която влагах в мислите си, толкова внимателно, колкото и разхода на енергията, която използвах да захранвам физическото си тяло.
Въпреки откритията на квантовата физика разделението на съзнанието от тялото в западната медицина все още е факт. Учените са обучени да отхвърлят като странни аномалии случаите като на онова момче, което използвало съзнанието си, за да излекува генетично унаследеното заболяване. Аз съм убеден точно в обратното - че учените трябва да започнат да изследват тези аномалии. В изключенията са скрити корените на истинското разбиране на естеството на живота - „истинско", защото принципите, на които почиват тези изключения, съдържат в себе си доказани „истини".
Истината е, че канализирането на силата на вашето съзнание може има по-голям ефект от лекарствата, от които сте програмирани да вярвате, че се нуждаете. Проучването, за което говорих в предишната глава, открива, че енергията има по-ефикасно въздействие върху материята от химичните вещества.
За жалост, в повечето случаи учените отричат изключенията вместо да ги приемат. Любимият ми пример за научно отхвърляне на взаимодействието между съзнанието и тялото е една статия в
„Сайънс" за немския лекар от XIX век Роберт Кох, който заедно с Пастьор създава микробната теория. Според нея причината за болестите са бактериите и вирусите. Днес теорията се приема като даденост, но по онова време е била доста оспорвана. Един от критиците на Кох бил толкова убеден, че теорията му е погрешна, че без да му мигне окото, изгълтал чаша вода, в която имало vibrio

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: