добиете представа колко енергия харчи имунната система, си припомнете колко слаби ставате физически, когато се борите с инфекции като грип и настинка. Когато ХХН ос активира реакциите на тялото да
се бори или да избяга, адреналните хормони веднага потискат действието на имунната система, за да запазят енергийните запаси. Всъщност хормоните на стреса са толкова ефективни в това, да спират функциите на имунната система, че лекарите ги дават на пациенти с трансплантации, за не отхвърли имунната им система чуждата тъкан.
Защо й е на адреналната система да изключва имунната? Представете си, че сте в палатка насред африканската савана, страдате от бактериална инфекция и имате тежка форма на диария. Чувате смразяващ рев на лъв близо до палатката. Мозъкът трябва да реши коя заплаха е по-сериозна. Няма полза тялото ви да победи бактерията, ако оставите лъва да се добере до вас. Затова организмът ви
спира борбата с инфекцията, за да мобилизира цялата си енергия и да избегне непосредствения сблъсък с лъва. И така, непрякото последствие от задействането на ХХН оста е, че тя пречи на способността ни да се борим с болестите.
Освен това активирането на ХХН оста замъглява преценката ни. Обработването на информацията в главния мозък центърът на решенията и логиката, е чувствително по-бавно от действието на рефлексите, контролирано от продълговатия мозък. При непредвидени обстоятелства колкото по-бързо се обработва информацията, толкова по-голяма е вероятността организмът да оцелее. Адреналните стресови хормон стесняват кръвоносните съдове в главния мозък, като по този начин потискат функциите му. Заедно с това хормоните забавят активността в челния дял на мозъчната кора, центърът н съзнателните волеви действия. В случай на тревога приток на кръв и хормони в съдовете активира продълговатия мозък, източникът на
жизнено необходимите рефлекси, който най-ефективно контролира реакциите на организма. Въпреки че стресовите сигнали, които потискат бавно действащото съзнание, за да увеличат шансовете за оцеляване, са важни, те действат с цената на... забавена мисъл и слаба концентрация (Takatamatsu, et al, 2003; Arnsten and Goldman-
Rakic 1998; Goldstein, et al, 1996).
Сподели с приятели: