Биология на убежденията


БИОЛОГИЯ НА ОТБРАНАТА НА РОДИНАТА



Pdf просмотр
страница54/84
Дата03.01.2022
Размер1.49 Mb.
#112336
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   84
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006)
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда

БИОЛОГИЯ НА ОТБРАНАТА НА РОДИНАТА

При многоклетъчните организми поведенческите модели на растеж и защита биват контролирани от нервната система. Нейна е отговорността да следи за външни сигнали, да ги интерпретира и спрямо тях да организира съответните реакции. И едно многоклетъчно общество нервната система действа като правителство, което организира дейността на своите граждани-клетки.
Когато нервната система установи външна заплаха, тя подава сигнал към общността от клетки за надвисналата опасност.
Тялото всъщност е дарено с две отделни защитни системи, всяка от които жизненоважна за съхранението на живота. Първата е системата, която активира защитата срещу външните заплахи. Тя се нарича ХХН ос, което значи Хипоталамусно-хипофизно-надбъбречна ос. Когато няма външни заплахи, ХХН ос е пасивна и организмът се развива с пълна сила. Но когато хипоталамусът в мозъка получи информация за външна заплаха, той задейства ХХН ос, като изпраща сигнал към хипофизната жлеза - „командната жлеза", която отговаря за организирането на реакцията на петдесетте трилиона клетки в обществото срещу надвисналата заплаха.
Припомнете си механизма стимул-реакция в клетъчната мембрана, рецепторно-ефекторните протеини - хипоталамусът и хипофизната жлеза са техният еквивалент. Подобно на ролята на рецепторния протеин, хипоталамусът приема и разпознава външните сигнали; функцията на хипофизата прилича на тази на ефекторния протеин по това, че задвижва органите на тялото. В отговор на заплахите от околната среда хипофизната жлеза изпраща сигнал на надбъбречните жлези, информирайки ги за необходимостта от координиране на реакцията на тялото - „бий се или бягай".
Техническите подробности на метода, по който стимулите активират ХХН ос, следват простичък ред: в отговор на възприемането на стреса, регистриран от мозъка, хипоталамусът отделя кортикотропин-освобождаващ фактор (КОФ), който се придвижва до хипофизната жлеза. КОФ активира специални хипофизни клетки, отделящи хормон, като ги кара да освобождават адренокортикотропинни хормони (АКТХ) в кръвта. След това АКТ хормоните си проправят път до надбъбречните жлези, където играят ролята на сигнал, който възбужда отделянето на адреналните хормони „бий се, или бягай". Тези хормони на стреса координират функцията на органите, зареждайки ги с огромна физическа сила, за да отблъснат или да избегнат опасността.
След като надбъбречната аларма бъде задействана, стресовите хормони, освободени в кръвта, стягат кръвоносните съдове на храносмилателния тракт, принуждавайки доставящата енергия кръв да захранва най-вече тъканите на ръцете и краката, чрез които можем да избегнем бедата. Преди кръвта да бъде изпратена към крайниците, тя е концентрирана във вътрешните органи.
Пренасочването на тази кръв към крайниците, за да реагират на опасността с битка или бягство, потиска функциите, свързани с растежа; без живителната сила на кръвта вътрешните органи не могат да функционират правилно. Те спират да храносмилат, да усвояват и отделят, освен това прекратяват и други свои функции, които се грижат за растежа на клетките и произвеждането на енергийните запаси на тялото. Следователно реакцията на стреса забавя процесите на растеж и допълнително затруднява способността на тялото да оцелява, пречейки на трупането на запаси от жизнена енергия.
Втората защитна система на тялото е имунната система, която ни предпазва от заплахи, появяващи се под кожата ни, като тези, причинявани от бактериите и вирусите. Когато имунната система бъде мобилизирана, тя може да изразходва по-голямата част от енергията в тялото. За да

добиете представа колко енергия харчи имунната система, си припомнете колко слаби ставате физически, когато се борите с инфекции като грип и настинка. Когато ХХН ос активира реакциите на тялото да се бори или да избяга, адреналните хормони веднага потискат действието на имунната система, за да запазят енергийните запаси. Всъщност хормоните на стреса са толкова ефективни в това, да спират функциите на имунната система, че лекарите ги дават на пациенти с трансплантации, за не отхвърли имунната им система чуждата тъкан.
Защо й е на адреналната система да изключва имунната? Представете си, че сте в палатка насред африканската савана, страдате от бактериална инфекция и имате тежка форма на диария. Чувате смразяващ рев на лъв близо до палатката. Мозъкът трябва да реши коя заплаха е по-сериозна. Няма полза тялото ви да победи бактерията, ако оставите лъва да се добере до вас. Затова организмът ви спира борбата с инфекцията, за да мобилизира цялата си енергия и да избегне непосредствения сблъсък с лъва. И така, непрякото последствие от задействането на ХХН оста е, че тя пречи на способността ни да се борим с болестите.
Освен това активирането на ХХН оста замъглява преценката ни. Обработването на информацията в главния мозък центърът на решенията и логиката, е чувствително по-бавно от действието на рефлексите, контролирано от продълговатия мозък. При непредвидени обстоятелства колкото по-бързо се обработва информацията, толкова по-голяма е вероятността организмът да оцелее. Адреналните стресови хормон стесняват кръвоносните съдове в главния мозък, като по този начин потискат функциите му. Заедно с това хормоните забавят активността в челния дял на мозъчната кора, центърът н съзнателните волеви действия. В случай на тревога приток на кръв и хормони в съдовете активира продълговатия мозък, източникът на жизнено необходимите рефлекси, който най-ефективно контролира реакциите на организма. Въпреки че стресовите сигнали, които потискат бавно действащото съзнание, за да увеличат шансовете за оцеляване, са важни, те действат с цената на... забавена мисъл и слаба концентрация (Takatamatsu, et al, 2003; Arnsten and Goldman-
Rakic 1998; Goldstein, et al, 1996).


Сподели с приятели:
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   84




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница