Биология на убежденията

„Нейчър" разкрива, че законите на квантовата физика, а не Нютоновите закони са тези, които управляват създаващите живот движения на молекулите (Pophristic and Goodman 2001).
В рецензията си за тази разтърсваща студия в „Нейчър" биофизикът Ф. Уайнхолд заключва:
„Кога в учебниците по химия ще започнат да се разглеждат, а не да се отричат обясненията на квантовата механика за начина на работа на молекулите?" И по-нататък подчертава: „Какви са стихиите, които управляват извиването и прегъването на молекулите, за да могат да образуват сложни форми? Не търсете отговорите в учебника си по органична химия" (Weinhold 2001). Все още органичната химия дава механичния фундамент на биомедицата, а както отбелязва Уайнхолд, този клон на науката е толкова изостанал, че вече е крайно време в учебниците да бъде включена и квантовата механика. Конвенционалните изследователи в областта на медицината нямат познания върху молекулярните механизми, чрез които на практика се създава животът.
През последните петдесет години стотици други научни изследвания постоянно доказват, че
„невидимите сили" на електромагнитния спектър сериозно влияят върху всеки аспект на биологичните процеси. Към тези енергии спадат микровълни, радиочестоти, видими светлинни вълни, извънредно ниски честоти, акустични честоти и дори новооткритата енергийна форма, наречена скаларна енергия. Определени честотни модели на електромагнитно излъчване регулират синтеза на ДНК, РНК и протеините; променят формата и функцията на протеините и контролират подредбата на гените, делението и диференциацията на клетките, морфогенезата (процеса на групиране на клетките в органи и тъкани), хормоналната секреция, както и развитието и функциите на нервите. Всяка от тези клетъчни дейности представлява базисно поведение, което спомага за разгръщането на живота. Въз основа на тези проучвания са публикувани студии в някои от най- уважаваните и широко приети медицински списания, но разкритията в тях не са приложени в учебната програма на медицинските академии (Liboff 2004; Goodman and Blank 2002; Sivitz 2000; Jin, at al, 2000; Blackman at al, 1993; Rosen 1992; Blank 1992; Tsong 1989; Yen-Patton at al, 1988).
Едно много важно изследване, направено преди четиридесет години в Оксфордския университет от биофизика К. В. Ф. Маклеър, изчислява и сравнява ефективността на информационния трансфер при енергийните и химичните сигнали в биологичните системи. Неговото проучване „Резонансът в биогенетиката", публикувано в „Анали на Нюйоркската академия на науките", доказва, че механизмите за енергийно сигнализиране, като например електромагнитните честоти, са стотици пъти по-ефективни в пренасянето на информацията от околната среда, отколкото физичните сигнали като хормоните, невротрансмитерите, факторите на растежа и т.н. (McClare 1974).
Не е изненадващо, че енергийните сигнали са много по-ефективни. При молекулите информацията, която може да бъде пренесена, е пряко свързана с наличната в молекулата енергия.
Само че химичната реакция, необходима за пренасяне на информацията, е съпроводена с огромна загуба на енергия заради топлината, която се произвежда при създаването и разпадането на химичните връзки. Тъй като при термохимичните реакции се губи по-голямата част от енергията на молекулата, малкото оставащо количество ограничава обема от информация, който може да бъде пренесен чрез сигнала.
Знаем, че живите организми трябва да приемат и обработват външните сигнали, за да съществуват. Всъщност оцеляването е пряко свързано със скоростта и ефективността на преноса на сигнали. Скоростта на електромагнитните сигнали е близо 300 000 км в секунда, докато скоростта на разтворимия химикал е доста под един сантиметър в секунда. Енергийните сигнали са сто пъти по- ефективни и несравнимо по-бързи от материалните химични сигнали. Какъв начин на предаване на сигнали би предпочело вашето общество от трилиони клетки? Преценете сами!

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: