ВСИЧКОИМА СВОЯ УНИКАЛНА ЧЕСТОТА 1989 година бе изпълнена със събития. Аз определих спектъра на честотно излъчване на други живи същества: мухи, бръмбари, паяци, бълхи, мравки. Той се оказа между 1 000 000 и 1 500 000 Hz, като най-висок бе този на хлебарките.
ИЗБИРАТЕЛНО ЕЛЕКТРОЛЕЧЕНИЕ За някакви си двадесет минути (три минути с шест различни честоти) цялото семейство може да се избави от този паразит. При раково болните универсалният маркер на рака — ортофосфотирозин, може да изчезне от организма им само след няколко часа благодарение на унищожаването на паразита.
При „неизлечимите" ХИВ инфекции вирусът също изчезва за няколко часа. Лабораторният тест за ХИВ се негативира! При повечето хора болката се облекчава веднага, ако мога да открия точния причинител и до следващото им посещение успея да намеря честотата му. Това е абсолютно доказателство, че живите организми имат специфично високочестотно излъчване на някакъв вид енергия.
Какво става в действителност с бактериите и паразитите? Ако мога с моя метод да унищожа нещо с размерите на аскариса или чревния метил, възможно е да убия и нещо по-голямо от рода на земния червей или бълхата вместо само да си представям как паразитите загиват в организма ми.
Десет минутното въздействие върху тях с честоти, близки до горната граница на техния спектър на честотно излъчване, изглежда, че ги упоява, но не ги убива. След това отново проверих спектъра на честотното им излъчване — земните червеи бяха изгубили значителни части от спектъра си — честотите в близост до горната и долната му граница. Бълхите изглеждаха по-устойчиви. Те загубиха малка част от спектъра си, но не можаха да се възстановят в продължение на седмици след това.
Може ли третиране с радиовълнови честоти от собственият спектър на честотно излъчване на човека да има вредно въздействие върху него? Много вероятно, ако волтажът е достатъчно висок. Няма нужда да се провеждат такива експерименти, тъй като характерните честоти на паразитите, които искаме да убием не се припокриват с честотите на човека. В действителност те са твърде отдалечени (виж схемата на фиг. 1).
