Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”

1. 
   Моделите, които са намерили широко разпространение в практиката, имат общи характеристики;
   

2. 
   Общите характеристики на успешните модели са в основата на широкото им разпространение в практиката;
   

3. 
   Контролната функция, в класическия си вид, материализира модел за последващ контрол, който е най-малко ефективният контрол. За да се създаде модел за превантивен контрол (най-ефективен и ефикасен, като форма) е необходимо да се конструира рисково базирана контролна функция;
   

4. 
   Възможно е да се изгради базисен модел за контрол, носещ общите характеристики на успешните модели. Този модел е базиран на два инструмента – модел за превантивен контрол и модел за генериране на решение за контролно въздействие;
   

Съвременната сложна и динамична бизнес среда, скоростта, с която се разгръщат и начинът, по който си взаимодействат, мегатрендовете изправят корпоративните организации пред нови предизвикателства. Контролът има значителен потенциал да допринесе за подобряване на представянето на организациите в тези условия, да подпомогне преодоляването на несигурността, индентификацията на възможностите и рисковете и адекватната реакция на динамичните промени.

Аналитичният преглед на базисните постановки в теорията на контрола показа, че е налице потребност от нова концептуална основа, която да доведе до преосмисляне на традиционните парадигми и адаптацията им към съвременната действителност. Това ще създаде фундамент, който ще способства за реабилитацията на контрола, като управленска дейност, до отварянето на нови възможности за използването му, като инструмент, за постигане на организационните цели.

Предложението за обвързване на същността на контрола както с правата, така и с обратната връзка, зарежда контролната дейност с нов потенциал и отваря възможност за превръщането на контрола от комуникационен канал в пълноценна част на управленската дейност. Изследването установи, че контролната функция, в класическия си вид, материализира последващия контрол. Този контрол е силно нежелан в съвременните условия, при които организациите се стремят към превенция и предотвратяване на нежеланите събития. Създаването на рисково базирана контролна функция доведе до изграждането на модел за превантивен контрол, а също така и изясни връзката между контрола и управлението на рисковете. Това е предпоставка за апробиране на разработения модел в практиката.

Опитът базисният модел за контрол да се обвърже с устойчивото развитие има за резултат това, че беше дадена дефиниция за устойчиво развитие, кореспондираща с природата на бизнес организациите. Освен това беше установено, че устойчивото развитие не е еквивалент на корпоративната социална отговорност. Анализът показа, че контролът може да се обвърже с устойчивото развитие на организацията тъй като той, в известен смисъл, е ирелевантен на целите. В рамките на разработка, като тази, не може да се докаже по експериментален път, че даден модел за контрол помага на организацията да избегне кризи. Основната причина за това е изискването за повтаряемост на резултатите от експеримента и времевия интервал, през който се проявяват събитията, водещи до организационни кризи.

Изследването на моделите, които са намерили добър прием в практиката, показа, че те имат общи характеристики. Тези характеристики станаха основа за дефиниране на методика за оценка на полезността и използваемостта на модел. Тази методика е относително универсална и би могла да се използва за произволен модел, насочен към управленската дейност, а не само за модели в областта на контрола.

Изследването на моделите, които са популярни, зад които стоят организации, със статут на институции, но които не са намерили добър прием в практиката, помогна да се изведат характеристиките, на които не трябва да е носител базисният модел за контрол.

В резултат на направените изследвания беше изграден базисен модел за контрол, включващ два инструмента - модел за превантивен контрол и модел за генериране на решение за контролно въздействие. Този модел е носител на характеристиките на успешните модели и няма общи характеристики с моделите, които не са намерили добър прием в практиката. Това прави модела носител на потенциал за добър прием в практиката. Евентуалната му успешна апробация би била една успешна първа стъпка към създаването на нова представа за контрола, която би повишила интереса на бизнеса към този вид дейност, а това ще е импулс за развитие и на теорията на контрола.

3. 
   Общи изводи и препоръки
   

1. 
   Динамичното развитие на бизнес средата през последните години породи необходимост от преразглеждане на базисните постановки в теорията на контрола. Необходимо е тази теория да се адаптира към съвременните реалности, излизайки извън тесните рамки на финансовата област и развивайки се в посока на интердисциплинарност.
   

2. 
   Мониторингът на бизнес средата е присъща дейност на рисково базираният контрол, който трябва да е адекватен на предизвикателствата, произтичащи от проявленията на мегатрендовете и съвременните тенденции в развитието на бизнеса.
   

3. 
   Моделът COSO не трябва да се приема за еквивалент на вътрешния контрол, а неуспехът на този модел да се приема за неуспех на контрола.
   

4. 
   Работещите модели за контрол са свързващо звено между теорията и практиката. Те въплащават теорията, като същевременно отговарят на потребности, произтичащи от практиката.
   

• 
  Развитието на теорията на контрола и адаптирането и към съвременните реалности може да се осъществи в рамките на проект, чиито екип включва представители на академичната общност, работещи в направление мениджмънт, счетоводство и контрол, управление на човешките ресурси, информационни технологии, както и други напвления, в чиито тематичен обхват попадат въпроси, свързани с контрола. Голямата цел на такъв проект трябва да е превръщането на контрола в пълноценен елемент на управленската дейност. Сред другите му цели, унифициране на теорията, изследване на постиженията в областта на контрола на водещи университети в развитите страни и др. Дейностите по проекта може да включват организиране на кръгли маси, участие в конференции с тематични доклади, дори изработването на учебник, обединяващ въпросите, свързани с контрола и разглеждани в различните научни направления.
  

• 
  Бизнес средата ще продължи да се променя динамично, което предполага създаване на механизъм за мониторинг на рисковете, който да осигурява адекватна реакция на промените от страна на бизнеса. Този механизъм няма да е ефективен, ако се реализира на ниво отделна компания. Целесъобразно е да се създаде постоянна работна група, обединяваща представители на работодателските организации, академичните среди, консултантските компании. Групата може да провежда проучвания, които да са представителни на национално ниво и да публикува периодично доклади с резултатите от изследването. Изследването може да повтаря темите, обхванати от проучванията на глобалните организации (напр. разгледаните в изследването проучвания на PwC), фокусирайки се върху специфичните особености на страната. Основната цел на изследването ще бъде индентификация на възможностите и рисковете, призтичащи от промените в бизнес средата.
  

• 
  На ниво университет може да се създаде механизъм за популяризиране на модела за контрол, разработен в рамките на това изследване. Този механизъм може да е базиран на опита, натрупан от развитието и разпространението на модели, като Канавата на бизнес модела, Стратегическите карти и др. Този опит може да се проучи, в т.ч. да се постигнат и договорености за сътрудничество. Механизмът трябва да обхваща създаването на мултимедиен продукт и маркетингов механизъм за популяризирането му.
  

• 
  В сектор Сигурност и отбрана има редица организации, които по своята същност са корпоративни структури. Особеност за тях е това, че вместо акционери имат принципал. Темите, разгледани в настоящето изследване, както и резултатите от него, пряко касаят тези структури, което е предпоставка да се напрви опит те да бъдат привлечени в осъществяването на горните препоръки.
  

4. 
   Приноси в дисертационния труд
   

• 
  Обосновава се равнопоставеността на правата и обратната връзка, като фундамент на разбирането за същността на контрола, с което се разкриват нови възможности за преосмисляне на базисната парадигма в теорията за изследване на същността на контрола;
  

• 
  Обоснована и предложена е алтернатива на системния подход – подход на модела, състоящ се от бизнес модел и управление, тъй като е констатирано, че системният подход в контрола води до сложност, съпоставима с тази на изследвания обект;
  

• 
  Изведени и формулирани са нови дефиниции за понятията контрол, вътрешен контрол и външен контрол;
  

• 
  На база изследваните успешни и неуспешни модели за управление и контрол са обосновани и изведени факторите и причините за това;
  

• 
  Създадена е методика за оценка на използваемостта и полезността на модел, насочен към корпоративното управление, която е апробирана чрез индуктивния метод;
  

• 
  Разработен и тестван е модел за превантивен контрол, базиран на рисковете;
  

• 
  Създаден е модел за подпомагане на вземането на управленско решение за контролно въздействие;
  

1. Защо едни модели работят, а други – не, Бисер Райнов, сп. „Форум на счетоводителя”, бр. 9 (155), стр. 34;