Бизнес-компас република казахстан

По държави, най-големите чуждестранни инвеститори в икономиката на Казахстан през 2013 г. са Холандия – 6,668 млрд.щ.д. (-23,2% спрямо 2012 г.), САЩ – 2,439 млрд.щ.д. (+23,5%), Китай – 2,182 млрд.щ.д. (-9,6%), Швейцария – 2,016 млрд.щ.д. (-41,8%), Русия – 1,3 млрд.щ.д. (+21,6%), Вирджински острови – 1,122 млрд.щ.д. (+128%), Франция – 954,1 млн.щ.д. (-18,4%), Белгия – 929,3 (+8,5%), Великобритания – 902,7 млн.щ.д. (-34,0%), Италия – 552,6 млн.щ.д. (-32,1%), ОАЕ – 532 млн.щ.д. (+85,8%), Германия – 401,6 млн.щ.д. (-41%) и т.н.

С оглед преодоляване на спада в обема на преките чуждестранни инвестиции в Казахстан, държавното и правителствено ръководство предприе действия за предоставяне на допълнителни стимули за чуждестранните инвеститори и за освобождаване от визи в периода 15.07.2014 – 15.07.2015 г. гражданите на 10-те най-големи инвеститори в казахстанската икономика, за период на пребиваване от 15 дни в страната.
6. Социално демографски показатели
Към края на 2014 г., общата численост на населението на Казахстан е 17,4174 млн.души. Естественият прираст на 1000 души е 15,55.

Трудоспособното население е около 67,3% от общото население, т.е. наброява 11,7219 млн. души. Средната възраст при мъжете в Казахстан е 30 години, при жените е 33 години

В Казахстан функционират около 62 театъра, които за една година имат около 12 хил. представления.

В страната са изградени 4185 библиотеки, 224 музея и 97 кинотеатъра.


10. Стандарт на живота в Република Казахстан през 2014 г.

10.1. По данни от края на 2014 г. и началото на 2015 г.

Краткосрочни икономически показател в началото на януари 2015 г. спрямо януари 2014 г. е в размер на 101,1%.

На глава от населението в номинално изражение доходите през декември 2014 година. са в размер на 72 201 тенге. Това е с 10,2% увеличение, съпоставено с декември 2013 г. Реалните доходи за периода са се увеличили с 2,6%.

Броят на безработните в края на 2014 г. е около 459 200. Души. Коефициент на безработица е в размер на 5% от икономически активното население. Броят на лицата, вписани в регистрите на заетостта като безработни са приблизително 47 000 души, или 0.5% от икономически активното население. Нивото на скрита безработица възлиза 0.3% от икономически активното население.

Средната месечна номинална заплата на един зает през декември 2014 година е била в размер на 154 577 тенге. Това е увеличение в размер на 12,8% спрямо 2013 г.

Брой служителите в предприятията (организации) през декември 2014 г. е в размер на 3812300 човека. От тях в големи и средни предприятия - 3331800 души. В големи и средни предприятия е 58 800 души. Средно на един работник се падат 151.6 часа.

В края на декември 2014 година. в големи и средни предприятия са били налични 27 800 свободни работни места (0,8% от общите служители). Броят на безработните, дефинирани по методологията на МОТ, в януари 2015 г. са 459 200 души, т.е. безработицата е на ниво от 5,0%. Официално регистрираните в бюрата по труда безработни са 47300 души. Нивото на скритата безработица към януари 2015 г. е 0.3% (32 900 души.) от икономически активното население. Според "Пътната карта за заетостта 2020", към 1 Януари 2015 г. социалният договор е подписан от 193 700 души, включително безработни.

През декември, 2014. средната месечна номинална работна заплата на служител е била 154 577 тенге, за големи и средни предприятия - 166 289 тенге. На 1 януари 2014 г. минималната заплата е в размер на 19 966 тенге.

Към януари 2015 г. увеличението на цените е както следва: пресни зеленчуци-11,1%, картофи - с 3,6%, елда - 2,6%, пресни плодове - 2.3%, мляко пастьоризирано - 1.4%, кисело мляко, яйца - 1.1%, хляб - 0.9%,

Цените на бензин са намалели с 4,7%, дизелово гориво с 1.8%.

Цените на билетите за пътуване с автобус по междуградски линия са с увеличение от 5.3%.

Брой на регистрираните юридически лица, към 01.02.2015 г. са 354 266 единици. Това е увеличение в сравнение със съответния период на предходната година с 4%.

Казахстан, Русия и Беларус прилагат единна митническа тарифа и други единни мерки за регулиране на търговията с трети страни.

Считано от 01 януари 2010 г., страните-членки на Митническия съюз прилагат единна външнотърговска политика спрямо трети страни. На тази дата встъпват в действие Единна митническа тарифа и Единна система за нетарифно регулиране на стоки от трети страни.

На 06 юли 2010 г. от Казахстан, Русия и Беларус се прилага Митнически кодекс на Митническия съюз (на територията на трите държави, оформянето се осъществява по единни правила, с използване на единни форми на документите).

На 18.11.2011 г. в Москва, държавните глави на Казахстан, Русия и Беларус подписват Декларация за Евразийска икономическа интеграция, в която заявяват за прехода към следващ етап на интеграционно строителство – създаване на Единно икономическо пространство (ЕИП).

ЕИП се явява следваща степен на интеграция, в рамките на която функционират еднотипни механизми за регулиране на икономиката, съществува единна инфраструктура и се провежда съгласувана политика, осигуряваща свободно движение на стоки, услуги, капитали и работна сила.

На 01.01.2015 г. официално започна да функционира Евразийският икономически съюз. Договорът за учредяването му беше подписан на 29.05.2014 г., в гр. Астана от президентите на Казахстан, Русия и Беларус. Като нови членове на съюза бяха приети Армения и Киргизстан.

Евразийската икономическа комисия на съюза ще се базира в гр. Москва, наднационалният орган за регулиране на финансовите пазари на съюза от 2025 г. се предвижда да функционира в гр. Астана, а Евразийският съд ще бъде със седалище в гр. Минск.

След продължителност от 19 г., през юни 2015 г. Казахстан приключи преговорите за членство в Световната търговска организация, което ефективно ще започне да действа в края на 2015 г.

Външна търговия на Република Казахстан през 2014 г.
През 2014 г. е регистриран значителен спад от 10,5% във външнотърговския стокообмен на Казахстан, който е в размер на 119,450 млрд.щ.д.

Общият обем на казахстанския износ през м.г. е 78,2 млрд.щ.д. (спад от 7,6% спрямо 2013 г.), а на вноса в Казахстан–41,2 млрд.щ.д. (спад от 15,6% спрямо 2013 г.).

Съществено намаление на обема на търговията е регистрирано с държавите от Митническия съюз. Казахстанският износ за тях е намалял с 12,2% до 5,207 млрд.щ.д., а вносът от тези страни е спаднал с 22,6% до нивото от 14,458 млрд.щ.д. Търговското салдо за Казахстан в търговията със страните от Митническия съюз е отрицателно и е в размер на 9,251 млрд.щ.д.

През 2014 г., търговското салдо в общия външнотърговски стокообмен е положително за Казахстан и съставлява 37 млрд.щ.д. (+3,1%).

Най-големият външнотърговски партньор на Казахстан продължава да бъде ЕС (на него се падат 44,4% от целия външнотърговски стокообмен, 56,8% от казахстанския износ и 20,9% от вноса в Казахстан), следван от страните от Азия (24,9%), държавите от ОНД (22,8%), ЕврАзЕС (19,7%), Митническия съюз (16,5%), страните от Американския континент (3,3%) и др.

По държави, най-значимите външнотърговски партньори на Казахстан през 2014 г. са Русия (15,8%), Китай (14,4%), Италия (14,3%), Холандия (7,6%), Франция (4,8%), Швейцария (4,0%), Украйна (2,4%), Румъния (2,7%), Австрия (2,6%), Германия (2,3%), Испания (2,3%).

През 2014 г., в структурата на износа от Казахстан основно място продължават да заемат минералните суровини – 60,9 млрд.щ.д. (-6,4%). Износът на преработени стоки е намалял с 11,6% и е съставил 17,4 млрд.щ.д. От преработените стоки са изнесени необработена докрай продукция за 12,8 млрд.щ.д. (-13,7%), потребителски стоки за 3,7 млрд.щ.д. (-4,9%), средства за производство – 900 млн.щ.д. (-4,7%).

Делът на преработената продукция в общия казахстански износ е паднал до 22,2%.

Намаляването на казахстанския износ през 2014 г. спрямо 2013 г. се дължи на съкращаването на износа на: нефт с 6% (от 57,2 до 53,6 млрд.щ.д.); на рафинирана мед с 36% (от 2,7 до 1,7 млрд.щ.д.); руди и железни концентрати с 29% (от 1,6 до 1,1 млрд.щ.д.); уранова продукция с 18% (от 2,3 до 1,9 млрд.щ.д.); пшеница с 23% (от 1,3 млрд.щ.д. до 1 млрд.щ.д.).

От общия обем от 41,2 млрд.щ.д. на вноса в Казахстан, 2,5 млрд.щ.д. формира импорта на суровини (-51,9%), а вносът на преработени стоки е 38,7 млрд.щ.д. (-11,2%).

Структурата на вноса на преработена продукция в Казахстан се характеризира със следните параметри: спад от 9,2% на вноса на средства за производство (вагони, промишлено оборудване, помпи и др.); спад от 5,3% на потребителски стоки (леки автомобили, лекарствени средства и др.); спад от 16,4% от необработени докрай стоки (тръбна продукция, кранове, клапани, проводници и др.).

Основен износител на стоки за Казахстан през 2014 г. е Русия (33,3% дял), следвана от Китай (17,9%), Германия (5,6%), САЩ (4,8%), Украйна (2,9%), Франция (2,6%), Корея (2,6%), Италия, Турция, Узбекистан (по 2,5%), Япония (2,2%), Беларус (1,8%) и др.

През 2014 г. стокообменът между двете страни отбеляза намаление с 8.2 % спрямо 2013 г., българският износ нарасна с 2.6 %, а вносът отбеляза намаление с 16.4 %.

Република Казахстан е една от най-богатите на енергоресурси страни и е заангажирана преди всичко с развитието на система от трасета за износ на нефт. На нейната територия са разкрити повече от 200 полета с нефт и газ. Предполагаемите нефтени ресурси, които могат да бъдат извлечени са изчислени на около 7,8 млрд. тона, а тези с природен газ – на 7,1 трилиона куб.м. Около 70% от тези резерви са съсредоточени в западните области на страната.

В момента Казахстан изнася нефт в западна посока главно по нефтопровода КТК (Каспийски тръбопроводен консорциум) - от голямото местонаходище в прикаспийския район Тенгиз (със запаси 3,1 млрд.тона и годишен добив около 25 млн.тона, който трябва да достигне 36 млн.тона през 2016 г.) до руското черноморско пристанище Новоросийск. Оттам суровината се транспортира с танкери, засега главно до Румъния, където Казахстан притежава два нефтопреработвателни завода - НПЗ Петромидия (най-големият в страната за преработка на 5,0 млн.тона нефт годишно, разположен до пристанище Констанца) и НПЗ Вега (с капацитет за преработка на 0,500 млн.тона нефт годишно, разположен до гр. Плоещ). От 2008 г. в Румъния започнаха доставки на нефт за НПЗ Петромидия и от ресурсите на казахстанската национална нефтена компания „Казмунайгаз”.

Каспийският тръбопроводен консорциум е собственик на единствения частен нефтопровод в Русия и продължава да има за оператор американската компания Шеврон. През последните години той стана обект на все по-открити заплахи за принудителна национализация от страна на Руската федерация. Най-големите акционери в КТК са Русия /24%/, Казахстан /19%/, Оман /7%/, и компаниите Шеврон /15%/, Лукойл и Бритиш Петролеум /по 12,5/, Роснефт и Шел /по 7,5 %/.

В нашата страна бензиностанциите Ромпетрол се зареждат с горива от НПЗ Петромидия и НПЗ Вега. Ромпетрол България е член на The Rompetrol Group, създадена през декември 2002 г. посредством партньорство между The Rompetrol Group NV (85%) и местни партньори (15%). Всички бензиностанции Ромпетрол в България продават горива само с марка Ромпетрол.

Основният въпрос, свързан с бъдещото развитие на българо-казахстанското енергийно сътрудничество е възможността за доставка и транзит на казахстански нефт, до България и Европейския съюз. Бъдещото увеличение на добива на нефт в Казахстан насочва интересите на страната към изграждане на нови магистрални нефтопроводи и придобиване на собственост върху част от тях.

Засега нашата страна не успява да привлече в икономиката си съществени инвестиции от Република Казахстан, която разполага с големи природни богатства и в това отношение самата тя представлява изключителен интерес за местните и чуждестранни компании.