Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Входящи ПЧИ към някои страни от ЮИЕ, 2005-2010 г. в млн. $
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Бивша Югославска Република Македония
- Обобщение на модела b
- ANOVA b
- Графика 4: Схема на нормално разпределение на остатъчните компоненти на регресионния модел
- Капиталов пазар на Черна Гора Фондовата борса на Черна Гора (ФБЧГ)
Източник: UNCTAD (2011), www.unctad.org От таблицата по-горе е видно, че Албания има по-висок обем на привлечени ПЧИ отколкото Македония (1,097 млн. долара съпоставени с 293 млн. долара в Македония за 2010 г.). През 2007 и 2008 г. Македония отчита ръст в ПЧИ поради отстраняване на редица административни ограничения, но се наблюдава спад в инвестициите през 2009 г. и 2010 г. предвид високите равнища на корупция и регулативни и институционални слабости. Бивша Югославска Република Македония
Източник: собствени изчисления по данни на Световната банка, http://data.worldbank.org/indicator Графика 3: Секторите, които привличат най-голям поток от ПЧИ са услугите (по-специално финансови услуги и туризъм) - около 53 % през 2010 г. от общия обем ПЧИ. Навлизането на чуждестранни банки в Македония създава необходимите условия за консолидиране на банковия сектор. Към края на 2010 г. чуждестранните банки държат над 73 % от собствеността в банковата система на страната. Най-голям чуждестранен инвеститор в Македония (20,9 % от общите ПЧИ) е Холандия, следвана от Австрия (11,79%) и Гърция (11,64%). При анализа на зависимостите между македонския фондов пазар и този на Черна гора се установяват следните емпирични резултати: Таблица 24:
От таблица 24 по-горе е видно, че между индекса на Македонската фондова борса MBI 10 и на черногорската фондова борса Monex 20 съществува средна корелационна зависимост от 0,514, като равнището на значимост e Sig. 0,000 < α (0.005), и следователно такава зависимост между двата индекса се определя като статистически значима. За статистически цели са използвани данни за изменението в стойностите на двата индекса на тримесечие за периода 2004 г. -2014 г. Таблица 25:
От таблица 25 се вижда, че коефициента на детерминация между двата индекса (MBI 10 и Моnex 20) е 0,264, което показва, че само 26 % от изменението в македонския фондов индекс MBI 10 се дължи на вариация в стойността на черногорския индекс Monex 20. Коригираният коефициент на детерминация е 0,247 и следователно само 25 % от тези изменения в MBI 10 се обясняват с регресионния модел. Таблица 26:
От таблица 26 проверката на хипотезата за адекватността на регресионния модел показва, че емпиричната характеристика Fstat е 15,090 при теоретична стойност от таблиците на F – разпределението 4,08. След като Fstat > Fcritical, нулевата хипотеза H0 се отхвърля и правим заключение, че между двата изследвани фондови индекси съществува корелационна зависимост. Това се потвърждава и от Sig. 0.000 < α = 0.05. Таблица 27:
Зависима променлива: Macedonian_Index_MBI_10 От таблица 27 за проверка на хипотезата относно регресионния коефициент b1 установяваме, че b0 = 1405,616 и b1=0,103. Коефициентът b1 показва, че при всяко нарастване на черногорския фондов индекс с единица, може да се очаква нарастване на фондовия индекс на Македония MBI 10 с 0,103. Емпиричната характеристика е tstat = 3,885, докато теоретичната стойност при двустранна критична област, критично равнище на значимост α = 0.05 е 1,6820. След като tstat = 3,885> tcritical = 1,6820, отхвърляме нулевата хипотеза Ho и заключаваме, че регресионния коефициент b1 може да се смята за статистически значим. Таблицата по-горе също съдържа информация за 95 % доверителния интервал на регресионния коефициент b1 и може да се интерпретира, че очаквания ефект от промяна в черногорския фондов индекс Мonex20 с една единица е нарастване на стойността на македонския фондов индекс MBI 10 между 0,050 и 0,157. Графика 4: Схема на нормално разпределение на остатъчните компоненти на регресионния модел Източник: по собствени изчисления на автора Капиталов пазар на Черна Гора Фондовата борса на Черна Гора (ФБЧГ) се основава през 1993 г. съгласно Закона за паричния и капиталовия пазар, но двете й най-значими структурни промени се случват през 2010 г. и 2013 г. През първата година борсата се слива с междувременно създадената Нова борса за ценни книжа на Черна Гора, която вече е въвела електронна система за търговия. Това сливане се осъществява поради невъзможността две борси да оперират конкурентно на един слаборазвит пазар (с 10 членове към днешна дата) и е пореден пример за това, че интеграцията е ключ към ефективното функциониране на фондовите борси в региона. През 1995 г. ФБЧГ хармонизира дейностите си със Закона за фондовата борса, дейностите на фондовата борса и агентите. След получаване на разрешение от Федералната комисия на Югославия за ценните книжа и финансовия пазар през 2000 г., Комисията по ценните книжа на Черна гора издава лиценз за регулиран пазар на ФБЧГ. През 2001 г. шест финансови институции от Черна гора и Асоциацията на бизнес брокерите основават Нова борса за ценни книжа на Черна гора. През периода 1994 – 2000 г. на ФБЧГ се търгуват основно парични и краткосрочни ценни книжа съгласно изискванията на действащото законодателство. След приемането на Закона за ценните книжа, на борсата вече започват да се търгуват и дългосрочни дългови и дялови инструменти. Действителното развитие на капиталовия пазар на Черна гора започва през 2001 г. с масовата ваучерна приватизация на държавните компании. От 2006 г. ФБЧГ е изцяло частна собственост, като правителството на Черна гора продава своя дял от 5% от капитала на борсата. Приетият през 2002 г. Закон за ценните книжа регулира условията за емитиране, публично предлагане и търговия с ценни книжа, правата и задълженията на участниците на капиталовия пазар, както и организацията обхвата и пълномощията на Комисията по ценни книжа. Тази комисия е основен пазарен регулатор в Черна гора, учредена през 2000 г. Тя има пълномощия да прилага разпоредбите на Закона за ценните книжа, да одобрява и осъществява надзор върху публичното предлагане на ценни книжа, да лицензира участниците на пазара на ценни книжа, да регулира колективни инвестиционни схеми, както и сливания и поглъщания. Съгласно Закона за ценните книжа търговията с ценни книжа може да се осъществява само на официалния регулиран пазар и следователно в Черна гора не съществува извънборсов пазар (ОТС). Облигационният пазар се ограничава до емисия и търговия с държавни облигации, емитирани от правителството и Централната банка и се характеризира с недостатъчна степен на развитие. В края на 2013 г. Истанбулската фондова борса придобива 24.38% от Черногорската, което е още една стъпка в посока на по-нататъшната й интеграция. Фондовата борса на Черна Гора е член на Световната федерация на фондовите борси от 2008 г., на Федерацията на европейските фондови борси и на Федерацията на евроазиатските фондови борси. Има действащи споразумения за сътрудничество с фондовите борси във Виена, Атина и с всички фондови борси от страните на бивша Югославия, както и с Международната финансова корпорация. ФБЧГ е подписала също споразумения за разпространение на борсова информация и данни с Bloomberg, Thomson Reuters и Tenfore. През 2013 г. цялостният оборот на фондовата борса на Черна Гора възлиза на 30,77 млн. евро, което означава спад от 5.81% спрямо 2012 г. Намаление се отчита и при среднодневния брой на транзакциите: 26 през 2013 г., като за предходните три години този показател е съответно 29, 55 и 80 броя. Пазарната й капитализация бележи относително постоянни стойности през 2013 г. и 2014 г. като за 2014 е 2,887 млрд. евро4. За периода от януари до май 2015 г. пазарната капитализация на ФБЧГ достига до 3 млрд. евро, при реализиран оборот от 18 млн.евро и средногодишен брой на транзакциите от 425. Основни играчи на Черногорския фондов пазар с най-голям оборот и брой търгувания са “Crnogorski Telekom” JSC и “Crnogorski Elektroprenosni sistem”, а финансовите институции формират и самостоятелен индекс - MONEX PIF. Капиталовият пазар на Черна гора е малък и се характеризира с висока степен на реакция по отношение на промените в бизнес-средата. Той се определя като нововъзникващ и към него се прилагат тестове за слаба форма на пазарна ефективност. В свой анализ на този пазар Tamara Vulic et al. (2014) прилагат три теста за пазарна ефективност: Augmented Dickey Fuller Test, Run test и Autocorrelation function test. Резултатите показват, че капиталовия пазар на Черна гора не е прозрачен и не цялата необходима информация се отразява в цените на акциите. Следователно, има участници, които могат да реализират свръхнормални печалби поради наличие на повече информация от останалите. Този пазар се оказва ефективен преди финансовата криза като между 2004-2007 г. и тази ефективност се обяснява с процеса на приватизация, като почти всички държавни компании са приватизирани именно в този период. В кризисния период след 2008 г. пазарният оборот спада от 1,3 млрд. евро до 712 млн. евро, а средногодишния брой на транзакциите намалява от 504 000 до 187 000. През този период намалява волатилността, което се свързва с установяване на пазарна стабилност. Тестовете потвърждават, че през последните години на този пазар се отчита слаба форма на ефективност, а слабата волатилност показва, че в близко бъдеще капиталовият пазар на Черна гора се очаква да бъде стабилен и с ниско равнище на риск за инвеститорите. Дейностите по приемане на закон за инвестиционните фондове се очаква да се ускорят, с което ще бъдат създадени нов вид инвестиционни фондове, като се регулира тяхното учредяване и дейности с оглед на повишаване дълбочината на капиталовия пазар. Необходимо е по-нататъшно развитие на вторичния пазар на краткосрочни ДЦК, корпоративни облигации, както и първични публични предлагания. Установяването на регионални връзки с други пазари е за предпочитане за повишаване обема на търговията и намаляване рисковете от инвестициите. В Черна гора са изцяло въведени международните стандарти за финансово отчитане като част от счетоводната реформа за елиминиране на спекулативните дейности, произтичащи от асиметрични информационни потоци. Необходимо е повишаване качеството на отчетите на ФБЧГ с оглед на представяне на показатели за равнището на поемани рискове от компаниите. Това изисква и въвеждането на нова съвременна система за търговия, която точно да дефинира тези показатели. Този пазар отчита известен напредък в качеството на корпоративния мениджмънт на компаниите, листвани на ФБЧГ, но се очаква да се предприемат действия от фирмите за въвеждане на кодекс за корпоративно управление. Комисията за финансов надзор полага усилия за повишаване финансовата грамотност на населението чрез публикуване на брошури относно капиталовия пазар в Черна гора и на информация за доброволните пенсионни фондове. Тя следва да изисква по-голяма прозрачност при регулярната публикация на финансови отчети от емитентите, както и на информация за дейностите на всички други участници на капиталовия пазар, като осигурява по-силна защита на правата на собственост на миноритарните акционери и насърчава прилагането на базовите принципи на корпоративно управление (Cerovic et al, 2013). На ФБЧГ се използва системата за търговия BTS, която е разработена съвместно с Люблянската фондова борса. Тя е изградена на основата на Windows, като има капацитет за обработване на транзакции (до 400 поръчки за секунда) на малки по размери капиталови пазари. Таблица 28:
Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||