Българските наречия за начин и техният италиански превод в „Бай Ганьо” от А. Константинов

(Нов Български Университет)

The article is a comparative study of the Bulgarian adverbs of manner used in Aleko Konstantinov’s Bai Ganyo and their translation into Italian. The Bulgarian adverbs of manner have been rendered through a variety of syntactic decisions in Italian. Namely, forms ending in the suffix – mente, masculine adjectives in the singular functioning as adverbs, adverbial phrases made up of a noun + preposition. Very often in the Italian translation there is no adverb but varied syntactic structures instead. The transformations which the Bulgarian adverb undergoes in its Italian translation reveal that in most cases it has been translated with either adjectival or noun phrases + prepositions, i.e. we observe substantivisation in the Italian verb phrase.
Наречието е неизменяема част на речта, която, както показва и самият термин (adverbium), се поставя “до глагола”, за да пояснява глаголното действие за качество, количество, време и др. Традиционната му функция е сходна с тази на прилагателното спрямо съществителното. Наречието обаче не е определение само на глагола, то представя разнообразие в синтактичните си употреби и може да определя други категории думи като прилагателно и съществително, а също предложни съчетания.

Що се отнася до българските наречия за начин, “те са най-многобройната и продуктивна група в съвременния български език.“ (Граматика на съвременния български книжовен език, 1983:391).

Ст. Георгиев предлага класификация по семантичен признак на българските определителни наречия, към които спадат разглежданите в студията наречия за начин или качествени наречия, които

„...разкриват същностната и качествена определеност на действието като процес на осъществяване със своя вътрешна структура, субектна зависимост и съизмеримост. Означават се негови присъщи качества и признаци, постоянни или временни, но лежащи в самото него, несвързани с обстоятелства извън неговия характер.” ( Станьо Георгиев, 1978: 14-15).

1) за характерност: често, непрекъснато (за интензивност); тромаво, бързо, бавно (за вътрешно сгъстяване на действието); леко, силно, дълбоко (за сила, изразеност);

2) за образец – обширна група, подразделена според критерии на форма - грубо; състояние - солидно; обстановка - безпрепятствено; мотивировка -внезапно; успоредност, временна ограниченост, нетрайност, неизменност, идентичност, изпреварване - едновременно; замисъл - скрито; средство - безшумно; с уподобително значение - приятелски;

3) за субектност – страхливо, спокойно;

4) за субективност – справедливо, добре, приятно, страшно;
Подобна класификация на наречията виждаме в авторитетната Grande grammatica italiana di consultazione (vol.II. Il sintagma avverbiale). И тъй като обект на настоящата статия са наречията за начин, ще бъдат разгледани накратко само тази подгрупа наречия. Те се делят по синтактичен признак на 4 главни групи, които, от своя страна, биват разделени на подгрупи вече по семантичен признак:

1) Определители на адвербиалната синтагма, към които спадат наречията за степен от вида на leggermente – леко

2) Предикативни наречия – тип допълнения, към тях спадат наречията за начин или глаголни наречия, които се подразделят на

а/ наречия за действие – attentamente – внимателно, timidamente – срамежливо, amorevolmente –нежно, любвеобилно;

б/ за резултат – prоfondamente – дълбоко, definitivamente – окончателно; наречията за воля – intenzionalmente;

3) Предикативни наречия – тип определители. Това са ограничителните наречия – esclusivamente – изключително

4) Наречия, които са външни на сказуемото (наричат се още фразови); те биват:

а/ модални – chiaramente – ясно;

б/ оценъчни – fortunatamente – за щастие;

в/ за събитие – improvvisamente – внезапно;

г/ за рамка – solitamente – обикновено;

д/ за езиково действие – francamente – откровено;

е/ за субект – generosamente – щедро;

Целта на настоящата статия е да се покажат различните трансформации, които българските наречия за начин претърпяват в италианския превод на книгата.

Материалът за анализ е ексцерпиран от :

1.Алеко Константинов, Бай Ганьо, Български писател.С.,1983

2.Aleko Konstantinov, Baj Ganjo, Bulzoni editore, a cura di Lavinia Borriero, Roma, 1978

Езикът на Алеко Константинов в “Бай Ганьо”е изключително богат като огледало на невероятната му култура и познания. Стилът се отнася към няколко нива – простонародно-диалектно, всекидневно-разговорно, полуофициално, официално. Изобилстват русизмите и турцизмите, характерни за езика ни в онази епоха. Съответно се наблюдава и голямо разнообразие от наречия за начин, с различни съответствия в италиански език. Едно и също българско наречие среща няколко различни превода. Естествено, контекстът оказва влияние на превода на една и съща форма. Не бива да се пренебрегва и субективният подход на преводачката Лавиния Бориеро, която невинаги се е придържала строго към българския оригинал. Във встъпителната бележка на италианската версия тя споделя, че при превода не може да се улови своебразието на езика, или по-скоро начина на говорене на Бай Ганьо, чиито русизми, турцизми, диалектизми, придават специфичен вкус и цвят на изказа и които трудно могат да бъдат предадени на друг език, в случая на италиански. Ще добавим, че различията показват спецификата на двата езика в лексикалния състав и изразните средства.

Важно е да се отбележат и критериите, по които се класифицират трансформациите на българските наречия за начин. Внимателният им преглед дава възможност да се определят два основни критерия на класификация:

1. 
   Случаи на буквален превод или пълно семантично покритие на българския и италианския вариант.
   
2. 
   Случаи на различна степен на съответствие между оригинала и превода, където можем да очакваме макар и малки смислови отклонения, тоест непълно семантично покритие, което зависи или от спецификата на контекста, или от гореспоменатия субективен подход на преводача или от специфичните особености на съответните езици.
   

Контекстът е причина едно и също българско наречие за начин да бъде превеждано на италиански с различни наречия. Така наречието окончателно се среща в два варианта:

(1) Моята кариера е окончателно съсипана.

La mia carriera è definitivamente distrutta.

Българската форма е преведена буквално. Има пълно семантично покритие на двата варианта.

(2) Като се убеди окончателно...

Persuasosi profondamente...

Както е видно, за окончателно Лавиния Бориеро предлага варианта profondamente. Този случай спада към втория критерий за класификация.

Според италиано-българския речник наречието profondamente има значение: дълбоко (и прен.), надълбоко, безкрайно, основно. Изборът на този вариант вероятно се обяснява с това, че семантиката на глагола убеждавам се предполага той да бъде пояснен чрез формата дълбоко (в преносното му значение). Буквалният превод на италиански следователно би гласял: „Като се убеди дълбоко...” Вариантът е напълно сполучлив; със същия успех се казва: Дълбоко съм убеден в нещо , Вярвам дълбоко в нещо.

Аналогичен е случаят с наречието любезно, то е преведено по два начина

– cortesemente и с неговия синоним garbatamentе:

(3) Но той любезно отклони предложението ми.

Ma cortesemente declinò la mia offerta.

(4)...и остaтъка любезно предлага на стопаните.

...E offrendo poi garbatamente il resto ai signori.

Наречието весело също среща два различни превода на италиански език: буквалния allegramentе и синонимния festosamentе, което означава радостно:

(5) Знам аз – обажда се весело от строя Данковото внуче.

So,so – risponde allegramente dalla fila il nipote di Danko.

(6)...момата ме поздравява весело и с добре дошъл.

La ragazza mi saluta festosamente con un benvenuto.

Две различни италиански наречия са дадени като съответствие на друго българско наречие – добродушно: буквалния превод bonariamente и синонимния cordialmente – което означава сърдечно, радушно според италиано-българския речник.

(7)...че добродушно се оставял да го скубят.

E per il fatto di lasciarsi bonariamente pelare.

(8)...каза добродушно немецът.

Fa cordialmente il tedesco.

Разглежданото наречие е преведено на италиански и чрез качествено прилагателно от м.р.ед.ч. affabile, което означава според италиано-българския речник любезен, учтив, вежлив.

(9)…засмя се добродушно….

Sorrise affabile...

Обработването на материала, съдържащ примери с наречия и техния италиански превод, позволи да се класифицират няколко основни случая на трансформация на българските наречия за начин:

1. 
   Българската конструкция глагол + наречие се превежда с италианската конструкция глагол + наречие със суфикс – mente.
   

(1) Гуньо бе, ти какво ще речеш? – обръща се приятелски Бай Ганьо.

Ebbene, Gunjo, che ne dici? - gli si rivolge amichevolmente bai Ganjo.

(2) Не одобрявам – извика тържествено Дочоолу. / Non approvo – fece solennemente Docoolu.

2. Случаи на частично семантично покритие при превода:

(1) Бай Ганьо се засмя неестествено..../ Baj Ganjo sorrise forzatamente.

Италиано-българският речник дава следното значение на прилагателното forzato, от което произлиза и наречието forzatamente: принудителен, насилствен; пресилен, прекален, престорен.

Или буквалният италиански превод би звучал: Бай Ганьо се засмя пресилено.

(2)...каза бай Михал и дяволски подмигна на другарите си.

...fece bai Mihal e strizzò astutamente l’occhio ai compagni.

Италианското наречие astutamente буквално означава – лукаво, хитро.

2. 
   Българската конструкция глагол + наречие се превежда чрез италианската конструкция глагол + качествено прилагателно от м.р. ед.ч., употребено като наречие.
   

(1) Солидно и мълчаливо седяха покрай стените няколко граждани.

Преводът на солидно не е буквален, вариантът gravе означава тежък, важен, сериозен. Zingarelli (1998:792) дава следните синоними в преносното значение на прилагателното grave:autorevole, serio, ponderato – авторитетен, влиятелен; сериозен, важен; уравновесен, разумен. Тоест италианският превод тук е напълно в унисон с оригинала.

Наречието солидно има и буквален превод:

(2) Прътът беше закрепен солидно.

Еvidentemente il palo era ben solido – в този случай италианското прилагателно solido изпълнява функцията на сказуемно определение, а глаголът essere e в ролята си на глагол – връзка (verbo copulativo), тъй като е свързващ елемент между подлога прътът (il palo) и сказуемното определение solido (солиден).

2. Наречието нетърпеливо:

(1) Хайде по-скоро, бай Ганьо, че клиентите ме чакат – извика нетърпеливо Гуньо Адвокатина.

Spicciati baj Ganjo, che mi aspettano clienti - esclama spazientito Gunjo avvocato.

Прилагателното spazientito e обяснено от Zingarelli със синонима irritato – раздразнен. При превода на италиански е предпочетен небуквалният, експресивно маркиран вариант пред буквалния impazientemente, con impazienza. Вероятно Л.Бориеро се е съобразила с контекста, откъдето става ясно, че въпросната реплика на героя е трета поред (в първите две Гуньо Адвокатина казва на бай Ганьо:”Казвай скоро, че ме чакат клиенти”, а бай Ганьо не обръща внимание на думите му.) В третата реплика Алеко Константинов влага у героя си нетърпение и нюанс на раздразнение, което вероятно е накарало преводачката да прибегне до варианта spazientito.

3. Случаи с наречието авторитетно:

(1) Не трябва – отговаря авторитетно Бай Ганьо./Non ce n’è bisogno - risponde autoritario baj Ganjо.

(2) Да ви кажа ли аз вам? – заявява авторитетно бай Ганьо.

Ve lo dico io? - fa autorevole baj Ganjo.

Наречието авторитетно е преведено с прилагателното autoritario - властен, влиятелен; деспотичен, властолюбив според италиано-българския речник (С.,1995:60) и autorevole - авторитетен, влиятелен, уважаван пак според същия речник. Zingarelli обяснява двете прилагателни така: autoritario - prepotente, dispotico и autorevole – che ha autorità; che proviene da persona tenuta in molta considerazione, (Zingarelli, 1998:177).

Въпросното българско наречие се среща 4 пъти в книгата “Бай Ганьо”. Три пъти е преведено на италиански с прилагателното autoritario, веднъж - с autorevole.

Разликата в двете значения е очевидна: в първите три примера на българското наречие съответства семантично обоснованата от контекста форма autoritario. Прилагателното е подходящо употребено в духа на типичното за характерите на героите на Алеко Константинов – Бай Ганьо и съмишленика му Гочоолу – груби, трудно търпящи чуждо мнение персонажи. В четвъртия пример прилагателното autorevole също е употребено сполучливо и е буквално преведено, пак под влияние на контекста, подходящо за човек с авторитет, какъвто безспорно има Бай Ганьо пред своята публика, когато предлага име на новия вестник.

4. Наречието решително:

(1) не е нужно - каза решително Кочо.

non ce n’e` bisogno – rispose risoluto Koco.

(2)…отговаря сериозно и решително Гочоолу.

risponde serio e deciso Gocoolu.

И то среща два варианта – синонимите risoluto (решителен, смел, твърд) и deciso(решен; решителен, твърд).

5. Интересен е преводът на наречията смутено и тревожно:

(1) Дай хартията и калема – каза той тревожно.

Da’ qui carta e lapis – disse turbato.

Тази трансформация е свързана с втория критерий за класификация – относително отдалечаване от оригиналния текст.

(2)...пошепна му смутено нещо на ухото.

...e, turbato gli sussurrava qualcosa all’orecchio.

В този случай се спазва първият критерий за класификация на наречийните трансформации; наблюдава се близост между двата текста. Едно от значенията на смутен според бълг.-итал. речник (Наука и изкуство, 1992: 489) именно е turbato.

Тук двете български наречия са преведени на италиански по един и същи начин – с прилагателното turbato – смутен, обезпокоен, развълнуван (според итал.-бълг. речник). Zingarelli (1998:1915) дава следните синоними на turbato: agitato (развълнуван; бурен, неспокоен); sconvolto (разстроен,потресен, развълнуван). Ако бяха употребени в превода обаче, тези синоними биха го отдалечили от оригинала.

6. С италианско качествено прилагателно, при това повторено, с цел засилване на експресивността на изказа, е преведено наречието, произлязло от сегашно деятелно причастие мълчешката:

(1) Аз защо пазя на излизане от хотела да се изнижа мълчешката...

Perché cerco di svignarmela cheto cheto dall’hotel, io?

В предложения синонимен вариант не е използван буквален превод на наречието, който според бълг.-итал. речник е: in silenzio, silenziosamente, а вече споменатото прилагателно cheto – тих, спокоен.

3. 
   Българската конструкция глагол + наречие се превежда с италианската конструкция глагол + адвербиални изрази, състоящи се от съществително + различни предлози.
   

Тези предложни конструкции са установени, фиксирани, първоначалната роля на предлога в тях не винаги се запазва.Основното приложение на предлога a например е за посока,

“но поради високата честота на формата, тя придобива много значения и употреби, в които отнасянето към „посоката” става все по-неясно” (Dardano e Trifone 1985: 266).

Случаите с изброените предлози (a, di, in, da) ще бъдат разгледани от стилистична гледна точка, ще се направи опит да се покажат решенията на идентичен и на различен превод, доколко адекватно е предадено значението на дадената форма, дали се касае за субективно хрумване на преводача или просто съответната форма липсва на италиански език. И в останалите предложни конструкции съответният предлог губи първоначалното си значение, дори и да не е с такава висока честота на употреба като формите с a и di.

1. Ето случаи на трансформации с конструкцията от предлога а + съществителнo:

(1)....разказваше му тихичко как е станала катастрофата.

Gli raccontava a bassa voce come era successa la disgrazia. Буквално преводът гласи:...с нисък глас. Избегнати са вариантите sommessamente, silenziosamente, които точно превеждат българското наречие, но са дълги и биха направили изказа тромав.

Предлогът а въвежда обстоятелствено пояснение за начин ¹ (complemento di modo) a bassa voce.

(2) Бай Ганьо, като се убеди окончателно...

Baj Ganjo, convintosi alla fine...

Това е случай на превод на вече спомената трансформация – тази на българското наречие окончателно, което беше преведено по-горе с италианските definitivamente и profondamentе.

Адвербиалният израз alla fine може да намери еквивалент и в наречието със суфикс –mente - finalmente, като при евентуално използване на формата – кореспондент, смисълът ще си остане същият.

Адвербиалните изрази alla lettera и all’unanimità също могат да имат съответствие в наречие със суфикс -mente – letteralmente (буквално) и unanimamente (единодушно). Те обаче са предпочетени като превод на гореспоменатите български наречия пред наречията на -mente:

(3) Аз нямах кураж да преведа буквално...

Io non ebbi coraggio di tradurre alla lettera...

(4)...единодушно решихме да препоръчаме...

Abbiamo concertato e all’unanimità deciso di raccomandare…

Интересен е следният случай, отговарящ на втория критерий за класификация – непълно семантично покритие на двата текста или значително отдалечаване от оригинала:

(5)....а пък ти...току се изтърси наготово на най-топлото място.

Mentre tu…piombavi a puntino nel più caldo angoletto.

A puntino се превежда на български с точно, прецизно, като излят – (Итал.-бълг. речник, 1995: 409).

Zingarelli тълкува израза така : “Benissimo, come si deve, come è necessario” (1998: 1412)

Буквалният превод на наготово според Бълг.-итал. речник (1995:246) е:

Senza alcuno sforzo, senza muovere un dito.

Вариантите в българо-италианския речник: без никакво усилие и без да си мръдне пръста представляват съответно съчетание от предлог + именна синтагма и предлог + глаголна синтагма. Използвани в италианския превод, те биха утежнили изказа, тъй като са дълги и изречението би се превърнало в сложно, съставено от главното + подчинено изречение за изключване (proposizione esclusiva):

*...piombavi a puntino senza muovere un dito nel più caldo angoletto.

Можем само да предполагаме защо Лавиния Бориеро е предпочела отдалечения от оригинала вариант.С оглед на лекотата на изказа и за да се избегне синтактичната тромавост, е възможно да се приемат и подобни решения.

По-специален пример е с наречието насила, където има два превода с различни предлози:

(6)...но и карал насила бедното дете да ходи от порта на порта.

ma costringeva a forza il povero bambino ad andare elemosinando.

(7)…изгладнял, а те те карат насила да лаеш…

pieni di fame e loro ti fanno abbaiare per forza....

Българо-италианският речник превежда насила с: per forza, forzatamente. Предложният израз a forza е преведен от Итал.-бълг. речник със сила. Този превод се доближава по смисъл до българския текст – като се замислим над значението на изречението ...карал насила бедното дете....ще стигнем до извода, че е логично, като принуждаваш някого да върши нещо, да го правиш със сила (физическа или психическа). Което означава, че предложната синтагма a forza в пример (6) е преведена в съзвучие с текста на български език. Per forza пак според Итал.-бълг. речник означава: няма как; насила. Италианският тълкoвен речник пък дава двата израза като синоними (a о per violenta costrizione, Zingarelli, 1998:712) но обяснява per forza и с наречието necessariamente (наложително, по необходимост, неотложно). Ако навлезем в контекста на пример (7), където младши войник Тръпков се “жалва” в писмо до вече народния представител г-н Ганьо Балкански и му описва несгодите на казармения живот и задължителните “дейности”, за които иде реч в писмото; и след като вече знаем специфичното значение на per forza, ще си дадем сметка, че предложният израз неслучайно е употребен в италианския превод.

И тук основното значение на предлога per – през, посредством – не е запазено.

2. Предлогът di заедно с разгледаната форма a е един от най-често използваните в италиански език. Както предлога a, и di също разширява употребата си и извън основното си значение на връзка, отношение между два съставни елемента на изречението:

(1)...след туй съвсем неочаквано каза:

Poi, d’improvviso, disse:

Изразът d’improvviso е предложен като вариант и на наречието сепнато:

(2) Кочо ме дръпна сепнато за ръкава.....

Koco mi tirò d’improvviso per la manica.

Този случай спада към втория критерий за класификация на трансформацията, където наблюдаваме частично покритие на двата текста. Сепнато според Бълг.-итал. речник се превежда с адвербиалните изрази con turbamento, di soprassalto.

Подобно решение на различия между двата текста срещаме в примера:

(3)...грабнал я завчас (в смисъл на веднага), на което в италиански съответства - immediatamente, subito. Вместо това в превода четем:

Io lo piglio di colpo – внезапно.

3. 
   Адвербиалните изрази с предлога con (за разлика от тези с di, da, a, in, които са фиксирани), са характерни със своята гъвкавост, доколкото именният елемент в тях – съществителното, повече или по-малко отговаря семантично на българското наречие и го „следва” в неговите различни „образи” – значения. Следователно не само наречието може да определя начина на протичане на процеса. Тази функция има и качественото прилагателно, употребено като наречие за начин, и абстрактното съществително, което в съчетание с предлога con, дава живот на гореспоменатите адвербиални изрази.
   

(1)...извика въодушевено многоочакваният гост.

…esclamò con animazione il molto atteso ospite.

На българското наречие от горния пример семантично съответства абстрактното съществително, което е преведено буквално: animazione.

3.2.Интересни са случаите, в които българското наречие е заместено от предлога con + именна синтагма, (състояща се от съществително + прилагателно), която всъщност представлява обстоятелствено пояснение за начин.

Наречието чистосърдечно е преведено пo два начина на италиански език:

(1)....и чистосърдечно казваше кое може да се удовлетвори...

…e con cuore puro diceva quale poteva essere soddisfatto e quale no.

(2) А пък мен най ми харесва, като напопържим някого - изтърси чистосърдечно Данко Харсъзина.

A me invece una buona imprecazione contro qualcuno piace più di tutto - fa con animo schietto Danko Harsazina.

В първия случай италианският адвербиален израз буквално означава с чисто сърце, във втория – с чистосърдечна душа. Не можем да говорим за отдалечаване от оригинала, преводачката е предложила два синонимни варианта.

(3) Той сладкодумно,...им излага материалните изгоди.

Буквалният превод на италианското решение е: с ласкателни (сладки) думи.

В Бълг.-итал. речник срещу сладкодумно е дадена италианската версия con facondia, con eloquenza (с красноречие), или по-скоро красноречиво, (след съответна проверка и в итал-бълг. речник на думата facondia). Това показва, че италианският вариант в този случай максимално се доближава до оригинала и преводачката е уловила духа на Алековия герой – бай Ганьо, който убеждава аудиторията си в ползата от издаването на вестник, използвайки всякакви словесни средства. Разликата между италианското решение con parole melate (използвано в превода) и предложения от бълг-итал. речник италиански вариант на сладкодумно con facondia, con eloquenza, безсъмнено е в полза на първото решение. Бай Ганьо не говори просто красноречиво, той говори със „сладки, ласкателни думи”, търсейки ефект от тях върху своите малко недоверчиви слушатели, които „сещат, че има нещо опак в тая работа, има нещо таквоз, което не трябва да бъде”, и които имат нужда да бъдат убедени чрез въздействащи слова.

И още един пример:

(4) Днес ми разправиха тази история подробно...

Oggi me l’hanno raccontata con tutti i particolari (с всички подробности). В този случай наречието е заместено от семантично родственото съществително „подробност”. Преводът тук отговаря по-скоро на първия критерий за класификация, тъй като не може да се говори за по-голямо или по-малко отдалечаване от оригинала.

3. 
   Процесът, освен качествено, може да бъде определен и зрително, може да бъде „видян” с помощта на съществително, чието значение се “изважда” от значението на глагола. В италианския превод това съществително е aria Към него се прибавя и
   

(1).... и като се озърташе уж разсеяно....

…e guardando con aria svagata...

(2) Портиерът...равнодушно съобщава.

Un piantone…con aria indifferente….comunica.

(3) Ту погледне покойния момък, заклати заканително глава и...

…ora guardava il defunto giovane con una mossa minacciosa della testa e…

В последния пример сме свидетели на интересна трансформация: на българската конструкция глагол + наречие съответства италианската: обстоятелствено пояснение за начин (съставено от предлога con и именна синтагма + предложна синтагма della tеsta). И тук действието е зрително характеризирано, но не чрез съществителното aria, защото освен изражение, тук присъства и физическа проява на душевното състояние на бай Ганьо – той клати (заканително) глава. В именната синтагма отглаголното съществително mossa (което се съдържа в значението на клатя) и прилагателното minacciosa (заплашителен) предават значението съответно на заклати и заканитално. Буквално италианската версия ще звучи така: със заплашително движение на главата.

3.4. Пример, в който наблюдаваме физическа и зрителна характеристика на действието и в който българското наречие е преведено на италиански със специфичен адвербиален израз (обстоятелствено пояснение за начин). Той се състои от съществително (gesto) – жест, движение, описващо “двигателно” процеса, и прилагателно, което съответства на българското наречие и което е носител на външната (зрителна) проява на действието.

(1) И след като пошава въпросително главата...

E dopo aver scosso il capo d’un gesto interrogativo...

(2)...предупредява наставнически Бай Ганьо.

....lo ammonisce con aria da maestro baj Ganjo.

В този пример може да се говори не толкова за зрителна характеристика на действието, колкото за слухова – (с наставнически тон, интонация). Тя би могла да се предаде на италиански чрез съществителното tono, което се съдържа в значението на глагола ammonire – мъмря, укорявам. Zingarelli (1998 :1868) в този смисъл дава следните примери:

- mi rispose con un tono insolente (отговори ми с нахален тон)

- parla con un tono cattedratico (говори с наставнически,педантичен, катедрен тон).

Тук българското наречие се отразява в италианската конструкция con + именна синтагма, съставена от съществително + обстоятелствено пояснение за начин (complemento di modo). Буквалният превод тук е: „с вид на учител (майстор,специалист).

Други подобни примери:

(3)...и в този момент аз инак погледнах на Бай Ганьо.

...in quel momento guardai baj Ganjo con occhio diverso (с различни очи, поглед). Италианският вариант на инак според бълг-итал. речник е: diversamente, in altro modo. Тук преводачката е предложила безспорно по-сполучливо решение от това в речника, още повече, че именният елемент от синтагмата occhio е семантично сходен с глагола guardare и преводът е максимално доближен до оригинала.

(4) Бай Ганьо погледва проницателно.

Baj Ganjo guarda con occhio penetrante (с пронизителен поглед). В Бълг-итал. речник от проницателен ни препращат към синонима прозорлив – на който отговарят формите perspicace, sagace. Тези прилагателни в италиански се употребяват в преносен смисъл, българският контекст от своя страна също има такава насоченост (след като поглежда проницателно Иречека, бай Ганьо прави сметка с вежди и започва да съобразява дали да остави мускалите сами, без надзор. Тоест героят се опитва да „проникне” в мислите на своя домакин. Но пък прилагателното penetrante, предложено ни на италиански език, има и преносна употреба според Zingarelli, което ни дава основание да смятаме, че вариантът на Лавиния Бориеро е в съзвучие с оригиналния контекст и предава точно авторовата мисъл.

3.5.Интересно е да се отбележат и три случая с наречия, предшествани от други наречия. Първото наречие на италиански е предадено чрез прилагателно, предшествано от предлога con а второто – чрез съществително, носител на значението на българското наречие:

(1) ...отговаря сдържано саркастично Иречек.

...risponde con trattenuta condiscendenza. Jirecek.

(2) Други се усмихваха скрито саркастически.

...altri sorridevano con dissimulato sarcasmo.

(3) Загатва му доста осезателно.

Allude con bastante evidenza.

4. Случаи с предлога su:

Внимание заслужава и наречието сериозно, което среща две синонимни решения на италиански език - с фиксирана предложна конструкция с предлога su и с друго наречие, което е част от израз:

(1) Сериозно ви казвам.

Parlo sul serio.

Sul serio означава буквално сериозно. И в този случай основното значение на предлога - близост, приближаване, по-горно, по-високо положение - не е запазено.

(2) А бе ти сериозно ли говориш?

- Сериозно бе, брате.

Ma dici davvero?

Ma davvero, fratellino.

5. Случаи с предлога in:

Основната роля на предлога е поставяне в пространството или във времето.В конкретния случай първоначалното значение на предлога донякъде е запазено, като се има предвид, че формата in е съчетана с двете прилагателни (но и съществителни!) lungo и largo, които семантично са свързани с идеята за пространство:

(1)...и той разправя надълго и нашироко как ги върти.

....e spiegò in lungo e in largo come faceva a raggirarli.

Преводът е буквален и отговаря на първия критерий за класификация. Синонимни варианти от бълг-итал. речник на италианския предложен израз са: dettagliatamente - подробно, изчерпателно, обстойно, който обаче е твърде дълъг, и друг предложен израз, per filo e per segno (от игла до конец), който се различава по смисъл от in lungo e in largo.

6.Пример с предлога da:

(1)..пътувахме другарски двоица.

.....viaggiavamo insieme da buoni amici. (буквално: като добри приятели).

Тук предлогът da въвежда обстоятелствено пояснение за начин (complemento di modo).

7.Предлогът senza въвежда обстоятелствено пояснение за изключване (complemento di esclusione):

(1) разхождам се така, безцелно.

giro così senza meta – като синонимен предложен израз съществува вариантът senza scopo.

Предлогът senza означава отсъствието на качествено определение, изразено от съществителното meta.

(1)Говореха тихо...

Parlavano sottovoce...

(2) Пошепна тихо на другарите си.

Sussurrò piano ai compagni.

(3)...става, пристъпя тихичко по килима.

….si alza, avanza pian piano sul tappeto.

Умалителната форма тихичко е предадена на италиански чрез повтаряне на наречието piano (обикновено повтарянето на прилагателното или на наречието се използва с цел интензификация съответно на понятието или образа, изразени от съществителното, и подчертаване на процеса, окачествен от наречието).

(4)...а сетне лека-полека усвои се, попривикна...

…finché pian pianino se la fece da padrone, si adagiò tanto che…..

Формата piano в двоен вариант, като втората е умалителна (pian pianino), предложена на италиански срещу българското наречие лека-полека. То може да се преведе на италиански според бълг.-итал. речник и с adagio adagio, но Л.Бориеро е превела попривикна с глагола adagiarsi (разполагам се, настанявам се, което прави италианския вариант доста сполучлив и напълно в духа на българския оригинал.

V. Българската конструкция глагол + наречие се превежда с италианската конструкция, съставена само от глагол. Тази трансформация е по-особена от синтактична гледна точка, защото в италианския вариант наречието липсва и е заместено от глагол, който по смисъл се доближава до този на българското наречие:

(1)...извика снизходително сияющият бай Ганьо.

Глаголът accondiscendere според италиано-българския речник означава: съгласявам се, скланям. Синонимите на прилагателното condiscendente – снизходителен – са benevolo, indulgente. Ако преводачката беше използвала вариант с наречие със суфикс – mente от прилагателните condiscendente или indulgente, би се получила много дълга форма, която в говоримия италиански език се избягва:

*disse condiscendentemente lo splendente…

Буквалният италиански превод би звучал по следния начин:

Друг подобен случай за предаване на българско наречие чрез италиански глагол със сходна семантика:

(2)...отговори сплетено бай Ганьо с разтреперан глас.

...s’ingarbuglió baj Ganjo, la voce tremula.

ingarbugliarsi според италиано-българския речник означава заплитам се, обърквам се и буквално решението на преводачката ще звучи така:

…заплете се (обърка се) бай Ганьo.

Едно от значенията (според бълг-итал. речник) на сплетено, което се доближава до контекста на творбата, е confusamente - объркано. Но все пак глаголът ingarbugliarsi е експресивно по-ярък и според значението си (confondersi, diventando intricato e confuso (Zingarelli, 1998:877) той напълно отговаря на българския текст и смисълът по този начин е запазен; това обяснява защо Л.Бориеро е предпочела тази конструкция, лишена от наречие, пред “по-класическата” - с наречие на -mente.

VI. Българската конструкция глагол + наречие се превежда с италианската конструкция глагол + пряко допълнение + деепричастие. Наречието и тук липсва и неговото значение е “покрито” от това на деепричастието.Трансформацията показва образуване на деепричастие от глагол, който има сходна (или еднаква) семантика с тази на наречието:

(1) Гочоолу и Дочоолу клатят одобрително главите си.

Gocoolu e Docoolu scuotono la testa assentendo.

(2) Касиерката му подава усмихнато остатъка.

La cassiera gli consegna la rimanenza sorridendo.

3. 
   Отговаря едва сдържано един от нас.
   

“Имитирайки” италианския синтаксис в превода на “Бай Ганьо”, бихме станали свидетели на следните варианти:

1. 
   Гочоолу и Дочоолу клатят глава, одобрявайки.
   
2. 
   Касиерката му подава остатъка, усмихвайки се.
   
3. 
   …отговаря едва сдържайки се един от нас.
   

(1) Само екзалтираният студент се отнесе съчувствено към думите му.

Soltanto lo studente esaltato dimostrava comprensione per le sue parole.

Буквално: ...показваше разбиране към думите му.

Тук италианският глагол не е буквален еквивалент на отнасям се, употребен е преходният dimostrare, който означава показвам.

(2)...и вместо да се гордеем, че общините ни доказват нагледно своята любов към Короната...

...Invece di inorgoglirci che i Comuni ci danno una chiara prova del loro amore verso la Corona...

Буквално преведена на италиански, интересуващата ни конструкция би звучала така:

...че общините ни дават ясно доказателство за своята любов.

В пример (2) на българското наречие съответства пряко допълнение – именната синтагма una chiara prova. Прилагателното chiara - ясна - семантично съответства на българското наречие нагледно; съществителното prova – доказателство – пък буквално замества глагола доказвам. Както се вижда, и при тази трансформация е налице промяна в синтактичния строеж на съответната италианска интерпретация. Срещу българската конструкция глагол + наречие в италиански срещаме глагол, който невинаги буквално превежда българския, + пряко допълнение, които заедно образуват глаголна синтагма (в случай (1)); или отново глаголна синтагма, състояща се от глагол + именна синтагма – (в случай (2)). Прякото допълнение comprensione от случай (1) се отнася по смисъл към българското наречие.

(1) Бай Ганьо ги изгледа сърдито...

Baj Ganjo dà loro…una guardata piena d’ira... (буквално: хвърля им поглед, пълен с гняв).

Тук dare una guardata съответства на глагола guardare.

(1) И Бай Ганьо се обърна гърбом към мене..

E Baj Ganjo mi voltò la schiena (....и ми обърна гръб.)

Тук на българската конструкция глагол + наречие “гърбом” съответства италианската глагол + пряко допълнение, или наречието е намерило съответствие в италианското пряко допълнение schiena.

(2) Бай Ганьо приклекна над дисагите си гърбом към мене.

Baj Ganjo si accoccolò presso le sue bisacce voltandomi le spalle (....приклекна над дисагите си, обръщайки ми гръб {или буквално: рамене}).

Глаголът voltare, преминал в деепричастие, в съчетание с прякото допълнение le spalle, замества българското наречие.

Преките допълнения в тези примери са schiena и spalle, означаващи съответно гръб и рамене, тоест видно е, че между двата текста се наблюдава близост или по-скоро еднаквост в значението.

В крайна сметка стилистичното оформление на изказа на италианския превод зависи от всички тези фактори.

Както се видя от основните изброени трансформации, българската конструкция глагол + наречие се разклонява в 9 различни италиански конструкции, при това синтактично многообразни:

I. Глагол + наречие със суфикс –mente.

II. Глагол + качествено прилагателно от м.р.ед.ч., употребено като наречие.

III.Глагол + адвербиални изрази, състоящи се от различни предлози + съществително.

IV.Глагол + просто (или сложно) наречие* .

V. Глагол (наречие липсва). В семантиката на глагола се съдържа тази на българското наречие.

VI.Глагол + пряко допълнение + деепричастие. Семантиката на глагола “покрива” тази на наречието.

VII. Глагол + пряко допълнение, в някои случаи съставено от именна синтагма.

VIII. Сложна глаголна форма + именна синтагма.

IX. Глагол + пряко допълнение.

*За връзката и зависимостта между сложните и простите наречия Сериани отбелязва, че границите между тях

са винаги отворени и принадлежността на едно наречие, което първоначално е образувано от два или повече компонента към едната или другата категория е до голяма степен несигурна. Понякога правописът се колебае между две форми: a lato/allato (Serianni, 1988:489).
Относно критериите за класификация на трансформациите в случаи V, VI , VII , VIII, IX, (които се отнасят към преобразувания, засягащи строежа на изречението), ще отбележим, че границите между пълно семантично покритие на двата текста и частично такова не винаги са ясни, основна роля при превода на италиански играе не само контекстът, но и спецификата на синтаксиса на италианското изречение, честотата на употреба на дадена глаголна форма в италиански език, характерните за италианската глаголна система гореспоменати

сложни глаголни форми с единно лексикално значение – например dare un’occhiata – guardare (Раданова, 2000: 25).

Като се съпостави броят на наречията за начин, преведени на италиански език с различна конструкция, с общия брой на наречията за начин, употребени в цялата книга “Бай Ганьо”, могат да се направят следните изводи:

- по-голяма част от българските наречия за начин се превеждат с наречия на -mente, около 27%.

• 
  почти на толкова (26%) наречия в италианския превод съответстват качествени прилагателни от м.р. ед.ч., употребени като наречия.
  
• 
  наречия, преведени като адвербиални изрази, състоящи се от различни предлози + съществително, са 20%. Почти половината от тях са с предлога con, една четвърт са с а , още по-малко с di. Случаите с предлозите in, da, su, senza, per са единични.
  
• 
  българските наречия, преведени с прости наречия в италиански език са около 13%.
  
• 
  всички останали случаи са по-слабо застъпени и се представят общо с 14%.
  

Съпоставката на италианския превод на “Бай Ганьо”, направен от Л. Бориеро, с българския оригинал (макар и на базата само на един тип наречия), показва в повечето случаи безспорно умение да се подберат най-подходящите съответствия, които осигуряват максимална адекватност.