15
Единият татко с мъка спестяваше няколко долара. Другият създаваше инвестиции.
Единият ме учеше как да пиша впечатляваща автобиография, за да мога да си намеря добра работа. Другият ме учеше как да пиша силни бизнес и финансови планове, за да мога да създавам работни места.
Благодарение на
факта, че двамата ми бащи бяха силни личности, имах лукса да наб- людавам как мислите влияят върху живота на човека. Осъзнах, че хората наистина фор- мират живота си чрез своите мисли. Бедният татко например винаги казваше: „Никога няма да бъда богат.“ И пророчеството му се превърна в реалност. Затова пък другият ми татко винаги говореше за себе си като за богат човек. Той казваше неща като: „Аз съм богат, а богатите не правят това.“ Дори след като се разори в резултат на голям финансов неуспех, той продължи да говори за себе си като за богат човек. И твърдеше: „Има раз- лика между това да си беден и да си разорен. Разорен си временно. Бедността е вечно състояние.“ Бедният татко казваше: „Аз не се интересувам от пари“ или „Парите не са от значение.“ Богатият татко повтаряше: „Парите са сила.“
Силата на нашите мисли може никога да не
бъде измерена или оценена, но още като момче ми стана ясно колко е важно да осъзнавам какво мисля и как се изразявам. Забе- лязах, че бедният татко беше беден не заради количеството пари, които печелеше (и което беше значително), а заради своите мисли и действия. Благодарение на факта, че
имах двама бащи, започнах все по-внимателно да подбирам мислите, които възприемах като мои собствени. Богатия татко ли трябваше да слушам или бедния?
Сподели с приятели: