Първа глава. УРОК № 1: БОГАТИТЕ НЕ РАБОТЯТ ЗА ПАРИ Бедните и хората от средната класа работят за пари. Богатите карат парите да работят за тях. – Татко, можеш ли да ми кажеш как да стана богат? Баща ми остави вечерния вестник. – Защо искаш да станеш богат, синко? – Защото днес майката на Джими пристигна в училище с новия им „Кадилак“. Гот- веха се да ходят на вилата им край морето за уикенда. Джими взе трима от приятелите си, но нас с Майк не покани. Казаха, че не са ни поканили, защото сме бедни. – Така ли казаха? – попита невярващо баща ми. – Да, така – отвърнах с горчивина аз. Баща ми поклати глава, без да каже нищо, намести си очилата и се зачете отново във вестника. А аз стоях в очакване на отговор. Беше хиляда деветстотин петдесет и шеста година. Бях деветгодишен. Поради ня- какво стечение на съдбата, ходех в същото държавно училище, където богатите пращаха децата си. Живеехме на Хаваите и главният поминък в нашия град бяха захарните плантации. Управителите на плантациите и другите заможни хора, като лекари, собственици на бизнес и банкери, изпращаха децата си в същото основно училище. След шести клас децата им обикновено отиваха в частни училища. Тъй като семейството ми живееше точно срещу това училище, аз ходех в него. Ако живеехме от другата страна на улицата, щях да ходя в друго училище с деца, чиито семейства приличаха повече на моето. А след него с тези деца щяхме да продължим образованието си в държавното средно училище. Частните училища бяха недостъпни както за тях, така и за мен. Баща ми най-сетне остави вестника. Виждах, че размишлява. – Е, синко... – започна бавно той. – Ако искаш да станеш богат, трябва да се научиш да правиш пари. – Как да правя пари? – попитах аз. – Ами, използвай главата си – отвърна с усмивка той. Вече бях научил, че това всъщност означава: „Това е всичко, което ще ти кажа“ или „Не знам отговора, затова не ми досаждай повече.“
