Богат татко, беден татко

202
Съветът на Богатия татко
Необразованият ми, но богат татко, даваше съвсем друг съвет:
– Ходи на училище, дипломирай се, изгради си бизнес и стани успяващ инвеститор.
Жизненият път, който ми препоръчваше той, изглеждаше така:
Тази книга разказва за менталния, емоционалния и образователния процес, през който преминах, следвайки съвета на Богатия татко.
За кого е написана тази книга?
Тази книга е написана за хората, готови да сменят квадранта, особено за онези, които в момента попадат в категория Н и С и възнамеряват да минат в категория Б или И. Тя е за хората, готови да минат отвъд сигурността на работното място и да се захванат с постигане на финансова сигурност. Този жизнен път не е лесен, но си заслужава да бъде изминат заради наградата в края му – финансовата свобода.
Когато бях на дванадесет години, Богатият татко ми разказа една простичка история, която ме отведе към голямото богатство и финансовата свобода. Това бе неговият начин да обясни разликата между лявата (Н и С) и дясната (Б и И) страна на квадранта. Ето я и нея:
„Имало едно време едно странно селце. То било страхотно място за живеене, само дето имало един проблем – имало вода само когато валяло. За да решат този проблем веднъж завинаги, селските първенци решили да сключат договор с някого, който да дос- тавя ежедневно вода в селото. Двамина изявили желание да се заемат с това и първен- ците сключили договор и с двамата. Решили, че тази конкуренция ще поддържа цените по-ниски и ще допринесе за редовното снабдяване с вода.
Първият от спечелилите контракта, Ед, веднага хукнал да купи две стоманени кофи и започнал да притичва с тях напред-назад между селото и езерото, които се намирали на един километър едно от друго. Изливал ги в големия бетонен резервоар, изграден от селото. Всяка сутрин трябвало да става преди всички други, за да им осигури достатъчно вода, когато се събудят. Работел здраво, но бил много щастлив, че печели пари и че е

203 един от двамата, получили изключителното право за този бизнес.
Вторият спечелил договора, Бил, изчезнал за няколко месеца, и Ед се почувствал още по-щастлив, тъй като нямал конкуренция.
Вместо да купи две кофи и да се надпреварва с Ед, Бил написал бизнес-план, създал корпорация, намерил четирима инвеститори, наел президент на корпорацията и след шест месеца се върнал със строителна бригада. За една година бригадата свързала се- лото с езерото посредством широка тръба от неръждаема стомана.
На тържеството по случай откриването Бил обявил, че неговото вода е по-чиста от тази, която носел Ед. Знаел за оплакванията на селяните, че водата не е чиста. Съобщил също, че може да снабдява селото с вода по двадесет и четири часа в денонощие седем дни в седмицата. Ед доставял вода само в работните дни, тъй като не работел през уи- кендите. Накрая Бил обявил, че може да взема 75% по-малко от цената, която взема Ед, за своята по-качествена вода. Жителите на селото посрещнали думите му с радостни възгласи и незабавно се втурнали към кранчето в края на водопровода на Бил.
За да бъде конкурентноспособен, Ед свалил веднага цената със 75%, купил още две кофи, сложил на всичките по един капак и започнал да мъкне всеки път по четири кофи.
За да осигури по-добро обслужване, наел двамата си сина да му помагат за нощните смени и през уикендите. Когато момчетата тръгнали да учат в колеж, Ед им казал:
– Връщайте се по-бързо, защото един ден този бизнес ще остане на вас.
Поради някаква причина синовете му така и не се върнали. В крайна сметка Ед бил принуден да наеме работници и това му създало проблеми с профсъюзите. Профсъю- зите изисквали по-високи заплати и по-добри бенефити за своите членове и настоявали да носят само по една кофа.
Междувременно Бил си дал сметка, че щом това село се нуждае от вода, значи и други села също изпитват такава необходимост. Той преработил своя бизнес план и тръгнал да продава своята система за бързо доставяне на достатъчно количество чиста и евтина вода на различни села по света. Печелел само по едно пени за кофа доставена вода, но доставял милиарди кофи вода всеки ден. Независимо дали печелел, милиони хора из- ползвали милиарди кофи вода и всички тези пари влизали в банковата му сметка. Бил разработил водопроводна мрежа, която носела на селата вода, а на него – пари.
Бил заживял щастливо, а Ед работил усилено до края на живота си, съпътстван неп- рестанно от финансови проблеми.“
Тази история за Бил и Ед ме ръководеше години наред. Съпътстваше ме при взема- нето на важни решения. Често си задавам въпросите:
– Водопровод ли градя или нося кофи? Много ли работя или умно?
И отговорите на тези въпроси ме направиха финансово свободен.
Ето за това е написана тази книга. В нея разказвам какво е необходимо на човек, за да стане Б и И. Тя е за хората, които са се уморили да носят кофи и са готови да построят водопровод, по който парите да потекат в джобовете им.

Изтегляне 2.9 Mb.

Сподели с приятели: