Богат татко, беден татко

193 посветени на бизнеса и недвижимото имущество – подготвях се за предприемач в квад- рант Б и И. Същевременно, по препоръка на приятел на един приятел, се записах на курс за личностно развитие с надеждата да открия кой съм всъщност. Курсът за личностно развитие е нетрадиционен тип обучение, защото нямаше да ми даде кредити или дип- лома. Нямах представа какво ще уча на него. Знаех само, че е време да направя нещо, за да открия кой съм.
През първия уикенд на курса инструкторката нарисува на флипчарта тази проста ди- аграма:
След което се обърна към нас с думите:
– За да се превърнем в цялостно човешко същество, ние се нуждаем от ментално, фи- зическо, емоционално и духовно обучение.
Докато слушах обясненията ѝ, осъзнах, че традиционното училище е насочено пре- димно към менталното развитие на учениците. Ето защо толкова много отлични уче- ници не се справят добре в реалния живот, особено когато става въпрос за пари.
Постепенно си дадох сметка защо училището не ми харесваше. Разбрах, че обичам да уча, но мразя училището.
Традиционното обучение беше чудесна среда за отличните ученици, но не и за мен.
То мачкаше духа ми, опитвайки да ме мотивира посредством емоцията страх: страхът да не допусна грешка, страхът от провал и страхът, че няма да си намеря работа. Нак- ратко, програмираха ме за наемен работник в квадрант Н или С. Осъзнах, че традици- онното обучение не е за човек, който иска да бъде предприемач в квадрант Б и И. Може би именно това е причината много предприемачи да не завършват училище – предпри- емачи като Томас Едисон, основател на „Дженеръл Мотърс“; Хенри Форд, създател на
„Форд Мотър Къмпани“; Бил Гейтс, основател на „Майкрософт“; Уолт Дисни, основа- тел на Дисниленд; и Марк Зукърбърг, създател на Фейсбук.
С напредването на деня и все по-задълбоченото навлизане на инструкторката в тези четири типа личностно развитие си дадох сметка, че по-голямата част от живота ми бе

194 преминала в доста сурова учебна среда. След четиригодишно обучение във Военна ака- демия и пет години като пилот към Корпуса на морската пехота на САЩ, бях станал наистина силен в ментално и физическо отношение. Като военен летец бях силен емо- ционално и духовно, но най-вече в смисъл на „мачо“, поради изключително мъжкото присъствие в моята професия. Липсваше ми нежната страна, женската енергия. И това бе естествено – бях обучен да бъда офицер от Корпуса на морската пехота на САЩ и да запазвам спокойствие и когато съм подложен на силно напрежение, готов да убивам и духовно подготвен да умра за моята страна.
Ако сте гледали филма „Топ гън“ с Том Круз, имате представа за мъжкия свят и ба- баитлъка на военните летци. Обичах този свят. И бях добър в него. Това бе светът на съвременните рицари и воини. Това не бе свят за страхливци.
По време на семинара се потопих в моите емоции и за кратко се докоснах до духа си.
Плаках много, тъй като имаше защо да плача. Бях правил и видял неща, каквито никой никога не би трябвало да молят да прави. По време на семинара прегърнах един мъж, нещо, което не бях правил никога дотогава, дори с баща си.
В неделя вечерта ми беше трудно да си тръгна от този семинар за личностно развитие.
Там се бях потопил в мека, любяща, честна атмосфера. А в понеделник сутринта пре- живях шок, тъй като се озовах отново сред млади пилоти-егоцентрици, готови да летят, убиват и умрат за своята страна.
След този семинар разбрах, че е време за промяна. Разбрах, че да се развивам емоци- онално и духовно, за да стана по-мил, по-нежен и по-състрадателен човек, е най-труд- ното, което бих могъл да направя. Подобно развитие щеше да бъде пълна противопо- ложност на цялото ми обучение във военната академия и училището за летци.
Никога повече не се върнах към традиционното обучение. Нямах желание да уча за оценки, степени, повишения и дипломи.
За човек като мен, израснал в семейство на учители, оценките, училището и колежът, които си завършил, и получените степени, бяха всичко. Дипломите и престижните учебни заведения бяха равносилни за преподавателите на нашивките и медалите на гър- дите на военния летец. В техния ум хората, които не бяха завършили гимназия, бяха нечистите загубени души на живота. Хората с магистърска степен гледаха със снизхож- дение хората, имащи само бакалавърска степен, а докторите ги изпълваха с благогове- ние. На двадесет и шест годишна възраст разбрах, че никога повече няма да се върна в този свят.
Бележка на редактора: През 2009 година Робърт получи докторска степен по пред-
приемачество от престижния университет „Сан Игнасио де Лойола“ в Лима, Перу.
Малцината други, получили тази награда, са политически лидери, като бившия прези-
дент на Испания.

Изтегляне 2.9 Mb.

Сподели с приятели: