Богат татко, беден татко

195
Колкото повече учех, толкова повече въпроси във връзка с традиционното обучение ме изпълваха, като:
• Защо толкова много деца мразят училището?
• Защо толкова малко деца харесват училището?
• Защо много високообразовани хора не успяват в реалния живот?
• Училището подготвя ли за реалния живот?
• Защо мразя училището, макар да обичам да уча?
• Защо повечето учители са бедни?
• Защо в училище не ни учат на почти нищо, свързано с парите?
Тези въпроси станаха причина да започна да изучавам обучението извън „светите“ стени на официалната учебна система. Колкото повече научавах, толкова по-добре раз- бирах защо не харесвам училището и защо училищата всъщност не вършат работа на повечето от учещите се в тях, дори на отличниците.
Любопитството се докосна до духа ми и аз станах предприемач в образователната сфера. Ако не беше това любопитство, може би никога нямаше да започна да пиша и да създам игри за финансово обучение. Духовното обучение ме отведе до моя жизнен път.
Изглежда няма как да открием жизнения си път в нашия ум. Нашият път в живота е да открием онова, което е в сърцето ни. Това не означава, че човек не може да открие своя път в традиционното образование. Мнозина го правят. Просто се съмнявам, че аз самият щях да открия своя път в традиционното училище.
Защо е важен пътят?
Всички познаваме хора, които печелят много, но мразят работата си, или хора, които не изкарват много пари и мразят работата си, както и хора, които работят просто за пари.
Един от състудентите ми в Търговската морска академия също си даде сметка, че не желае да прекара живота си в морето. Вместо да плува по море до кроя на живота си, той записа право и след още три години следване стана адвокат с частна практика в квадрант С.
Умря малко след петдесетия си рожден ден. Беше един изключително успял нещастен адвокат. И той като мен на двадесет и шест години имаше две професии. Макар да мра- зеше адвокатската професия, продължаваше да я работи, тъй като имаше семейство, деца, ипотечен заем и сметки за плащане.
Година преди да почине се срещнахме на една състудентска сбирка в Ню Йорк.
– Не правя нищо друго освен да помитам боклука зад богати хора като теб – каза с горчивина той. – Те не ми плащат нищо. Мразя това, което правя, и тези, за които ра- ботя.
– Защо не правиш нещо друго? – попитах аз.
– Не мога да си позволя да спра да работя. Голямото ми дете влиза в колеж.
Умря от инфаркт преди дъщеря му да успее да се дипломира.
Печелеше много с професията си, но беше емоционално гневен, духовно мъртъв и скоро тялото му последва духа. Осъзнавам, че този пример е краен. Повечето хора не мразят толкова много това, което правят, както го мразеше приятелят ми. Но илюстрира добре проблема, когато човек попадне в капана на дадена професия и не е способен да открие пътя си. Според мен това е недостатък на традиционното обучение. След като завършат училище, милиони хора попадат в капана на професии, които не харесват. Те усещат, че нещо им липсва в живота. Мнозина са хванати също така в капана поради финансови причини, печелят колкото да свържат двата края, искат да печелят повече,

196 но не знаят какво да правят.
Поради липсата на знания за другите квадранти, мнозина се връщат в училище и тър- сят нови професии или се стремят към повишения в квадрант Н или С, нямайки предс- тава за света на квадрант Б и И.

Изтегляне 2.9 Mb.

Сподели с приятели: