Божествено откровение за

Незабавно, ние бяхме транспортирани до огромно място с хиляди и хиляди хора и небесни същества. О, беше прекрасно!

След малко хората като че ли изчезнаха и дори по-велика слава започна да се освобождава навсякъде. Високото хваление към Бог стана оглушително.

Ангелския пратеник ме заведе пред престола на Бог.

Аз видях огромен облак-мъгла и в нея образа на Същество. Не можех да видя Божието лице, но виждах славата на Бог и една дъга около трона. Аз чух Божия глас и той звучеше точно както Йоан го описва: „И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм” (Откровение 14:2). На тази мощна сцена, аз видях много ездачи на коне до трона.

Изведнъж, аз видях книга лежаща на огромен олтар пред Божия трон. Видях ангели да се покланят пред Него. Стояща в благоговение, аз гледах тази сцена и виждах как една ръка се протегна от облака и отвори книгата.

Някак си аз знаех, че това беше ръката на Бог.

Изумена, аз видях нещо като облак да се издига от книгата. Внезапно, най-прекрасния парфюм, който някога съм помирисвала, изпълни цялата област, където стоях. Ангелът ми каза, че тази книга съдържа молитвите на светиите и че Бог изпраща Своите ангели на земята да отговарят на молитвите от вика на сърцата им. Всеки хвалеше и величаеше Бог.

Когато Бог отвори книгата, страниците започнаха да излизат от нея и да политат към ръцете на ангелите на конете. Аз можех да чуя Неговия глас, „като глас на силен гръм”, казвайки: „Вървете, отговорете на молитвата й! Вървете, отговорете на молитвата й!”

Ти си преброил скитанията ми; тури сълзите ми в съда Си;

Не са ли те записани в Твоята книга?

Тогава ще се върнат неприятелите ми назад

в деня, когато Те призова;Това зная, защото Бог е с мене.

Чрез Бога ще хваля думите Му; чрез Господа ще хваля думите Му.

На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

(Псалм 56:8-11)

Живото слово на Бог ни обяснява, че Той се занимава с нашите сълзи. Колко прекрасно е да разберем славата на нашия Бог и колко чуден е Той! Колко чудесно е да приемаме Неговото състрадание! Той се грижи дори за нашите сълзи.

В много стихове се говори за нашите сълзи, за нашата тъга и за Божията утеха към нас. Четете това и се радвайте:

Върни се, та кажи на вожда на Моите люде, Езекия, така казва Господ, Бог на баща ти Давид: „Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще те изцеля; след три дена ще възлезеш в Господния дом”.

(4 Царе 20:5)

(Псалм 6:6-9)

(Псалм 116:8)

(Псалм 126:5-6)

(Исая 25:8)

(Еремия 31:16)

(Откровение 7:17)

(Откровение 21:4)

(Исая 35:10)

Слава на Бога, Небето е реално място! Ние действително ще отидем там. И ние няма да бъдем пара или дим, носейки се на облак, когато стигнем Небето.

Едно от прекрасните неща за Небето е, че нашите сълзи и тъгата ни ще бъде заменена с вечна радост, както обещава Божието слово. Въпреки, че на Небето има много повече от това.

----------------------------------------------------------

Престолът на Бог

Небето е реално място. Това е истинско местонахождение. Това не е някой краткотраен сън или някое измислено видение. Бог ни разкрива много от реалността на Небето чрез Святите Писания.

Първо, има атмосферно небе. Това е атмосферата около земята. Там летят птиците и духа вятъра. Там се формират дъждовете, бурите, мъглите и облаците. Небето е мястото, където ангела, описан в Деяния 1:11, когато той пита апостолите защо те „гледат към небето”. Когато Исус говореше със Своя Отец, Той „вдигна очите Си към небето” (Йоан 17:1).

Следващото небе е космосът. Това е областта на слънцето, луната и звездите. То е споменато в Библията на много места. Ето някои от тях:

(Битие 22:17)

(Второзаконие 4:19)

(Йов 38:31-33)

(Исая 13:10)

(Матей 24:29)

Последната спирка за праведните е отвъд атмосферата и звездното небе. Това е мястото, което Павел обясняваше, когато писа: „Познавам един човек в Христа, който преди 14 години бе занесен до третото небе” (2 Коринтяни 12:2).

Небето е регион, за който често се говори като за непосредственото присъствие на Бог:

Защото Христос не влезе в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече в Божието присъствие за нас.

(Евреи 9:24)

Бог живее на Небето. Когато Исус ни учи да се молим, Той каза да се молим „Отче наш, Който си на небето” (Матей 6:9).

В 3 Царе 8:30, Небето е наречено обиталище на Бога. В Псалм 11:4 е наречено Божият свят храм и място, където е престолът Му.

В храма на Божието величие, Неговата прекрасна слава е разкрита по най-забележителен начин. Това е свято място на светлина, радост и слава. Ние не знаем къде точно се намира, но в Библията често Небето се посочвано като „горе”.

Ние знаем, че Всемогъщият Бог е на Небето. Там Той и Исус Христос са в централния фокус на светиите, ангелите и всички покланящи се същества.

Каква славна компания има на Небето! Ангелите са там, защото Исус каза: „На небето ангелите гледат лицето на Моя Отец, Който е на небето” (Матей 18:10).

Светиите са там, защото Исус ни обеща, „където съм Аз, там ще бъдете и вие” (Йоан 14:3). В 1 Петрово ни се казва, че за нас се пази наследство на небето – наследство, което не гние и няма да изчезне.

Светии, вълнуващо е да споделям моето прекрасно посещение в Небето. Аз съм развълнувана да ви разкажа за нещата и хората, които видях.

Хвалението на Небето

След като ангелът на Бог ми показа стаята със сълзите, той повтори репликата, която чувах толкова често през моето посещение на Небето:

- Ела и виж славата на твоя Бог!

Сиянието, величието, небесния блясък преливаше в мен. Блясъка на славата, който се излъчваше от всичко, което виждах, ме изпълни с благоговение. Красотата и блаженството от тази красива земя не може да се опише точно с очите на ума освен, ако човек не я види лично.

В този момент, си спомних думите от един цитат, който чух някога:

Светлината на небето е лицето на Исус.

Радостта на небето е присъствието на Исус.

Хармонията на небето е хвалата на Исус.

Темата на небето е работата на Исус.

Работата на небето е службата на Исус.

Пълнотата на небето е самият Исус.

Тръгвайки с ангела, аз можех да почувствам радост, мир и щастие навсякъде. Помислих си за моето семейство на земята и изглажда ангела знаеше моите мисли, защото ми каза:

- Ти имаш да изпълниш мисия за Бог. Ти ще кажеш на хората на земята какво представлява небето. Бог ще ти покаже част от Небето, но не всичко. Ела и виж славата на твоя Бог.

Когато стигнахме нашата цел, аз можех да чуя много, много гласове пеейки хвала на Бога.

От великолепната музика от поклонниците на Небето моята душа се изпълни с трепет. Чест и слава ехтяха и ехтяха през широкия простор на Небето, докато серафими и светии пееха, изпълнени с жизнерадост, безкрайни химни на хвала.

Доближаването до престола

Моята душа беше възхитена и ободрена с радост. Някак си знаех, че сме близо до престола на Бог.

Ангелът, който ме водеше спря далеч преди да стигнем до престола на Бог. Аз можех да видя панорамна гледка на събитията, които се случваха. Аз видях същата сцена, която Йоан видя в своето видение, описано в Откровение:

И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди.

(Откровение 5:11)

О, хора на земята, само ако можехте да осъзнаете какво Бог е приготвил за нас, които Го обичаме!

Докато се взирах в грабващата картина пред мен, се случи нещо дори още по-прекрасно. Аз можех да чуя дори по-силно от преди тези хиляди по хиляди гласове, хвалещи Бога. Тогава – чудо на чудесата! – ангелът ми позволи да видя това, което винаги съм искала да видя, престолът на Бог.

Божият престол беше „високо издигнат” (Исая 6:1). Из под него извираше Реката на Живота, течаща в своята красота и чистота. Славата на Бог засенчваше престола. Като че ли гръмотевици, светкавици и гласове имаше навсякъде около престола. Йоан, описвайки едно видение за небето, каза:

(Откровение 4:5)

Аз видях дъга като арка отгоре и около престола „наглед като смарагд” (Откровение 4:3). Ярките, славни цветове на дъгата бяха смесени със светлина, произвеждайки заслепяващи наситени цветове.

Беше нещо невиждано от мен на земята. Разнообразни цветове на сияйна светлина изразяваха слава и сила. Лъчи от величие проблясваха от престола. Снопове лъчи от слава се излъчваха от там. Толкова много от Небето като че ли беше прозрачно и тези прославени лъчи, излизащи от престола бяха изпълнени със светлина, която се отразяваше във всяка част от Рая.

Колко дълго съм стояла на тази небесна арена, не знам, но бях залята с благоговение. Аз си мислех за хилядите, които са отишли на Небето и за хилядите, които ще дойдат. Мислих си за святостта на Бога, чистотата на Неговото величие и съвършенството на словото Му. Аз извиках силно:

- О, Боже! Колко е прекрасно да гледам Твоята слава и Твоето величие и Твоята сила!

Както преди, ангелът на Господа ми каза:

- Ела с мен. На Небето има още много неща, които искам да ти покажа.

Аз бях удивена да видя стая със записи, в която се съхраняваха точни записи. Ангелът каза, че Бог има ангели, които държат записи на всички събирания в църква на земята и на всяка домашна група, където Той е издигнат и хвален.

Също така Бог пази записи на тези, които са извън Неговата воля. Той ми показа как Божиите ангели съхраняват записи на дадените пари в църква, заедно със запис на отношението, с което хората са участвали. Той ми каза за хора, които имат пари, но не искат да дават за делото на Господ.

Аз си помислих за това как Исус внимателно гледаше даренията и съкровищницата, когато Той отиде в дома на Господа:

(Марк 12:41-44)

Докато ми бяха разкривани много неща, включително и стаята, където се пазеха книгите със записи, ангелът ми напомняше, че трябва да запомня и да запиша всички тези неща. Той каза, че има много неща, които са тайни за мен като че ли ги виждам неясно (1 Коринтяни 13:12). Но ангела наблегна на това, че аз трябва да кажа на хората на земята за нещата, които съм видяла.

Докато стигахме друга част от Небето, аз погледнах надолу към много дълъг коридор. Стените му бяха високи и като че ли бяха от платина. Аз можех да чуя високата хвала към Бог да звъни постоянно. Бях изумена от великолепието на светлината и славата, които се отразяваха в тези стени. Озадачена, аз попитах: „Какво е това?” Стените сякаш бяха с километри дълги. Не можех да им видя края.

Ангелът, които ми показваше тези неща каза:

- Погледни на върха на тази стена.

Там имаше гравиран надпис с думата Хранилище. Когато попитах: „Какви са тези стаи?”, ангелът ми каза, че тези стаи съдържат благословения, които се съхраняват за Божиите хора!

Небето е съвършена чистота и Бог иска да изчисти Своите светии на земята, така че те да се наслаждават на небесна атмосфера. Небето е пълнота от радост и Бог копнее да даде радост на Своите хора на земята. Небето е вечна свобода и Бог желае Неговите хора да имат свобода, докато са още на земята. Небето е съвършена цялост и Бог иска да изцели Своите хора тук, на земята. Небето е съвършена сигурност и Бог иска Неговите хора да усещат увереност и сигурност тук, на земята. Небето е наслада и пълнота и Бог желае Неговите хора да бъдат изпълнени на земята.

Когато Исус ни инструктира да се молим Божията „воля да бъде на земята, както е и на небето” (Матей 6:10), Той разкри, че Бог иска ние да вкусим от Небето тук, на земята!

Светии, Господ има хранилище с благословения само за вас. Те чакат на Небето вие да ги изискате и да ги получите сега и тук, на земята. Бог иска да ви спаси. Той иска да ви освободи. Иска да ви изцели. Той иска вие да познаете „мира на Бог, който надминава всяко разбиране” (Филипяни 4:7). Той иска вие да преживеете вечна „неизказана и преславна радост” (1 Петрово 1:8).

Изцеляващият Исус

- Виж славата на твоя Бог – обяви ангелът.

Когато той изчезна и Исус застана до мен.

Аз Го погледнах, Той сякаш бе по-висок сега, отколкото си Го представях преди. Брилянтната роба, която Той носеше Му стоеше елегантно и грациозно. Сандалите украсяваха Неговите белязани нозе, а лицето и косата Му бяха славни и прекрасни.

Като се взирах в Него, попитах:

- Исусе, какви са тези стаи?

Господ не ми проговори, но Той вдигна ръката си и я придвижи до стената. В този момент, в стената се появи голям отвор. Навсякъде около отвора аз видях слава, сила и светлина. Като всеки друг обект, това също даваше слава на Бог. Аз извиках:

- О, Господи, какво е това?

Той ми каза:

- Дете Мое, тези са за Моите хора. Те са за грешниците на земята само ако те повярват. Аз умрях, за да ги направя завършени, цели.

Като гледах в очите Му, аз знаех, че Той иска хората да повярват, че Той, Исус Христос, е умрял, за да бъдем ние завършени, цели. Той каза:

- Изцеленията чакат хората на земята. Ще дойде ден, когато ще има лавина от чудеса и изцеления на земята.

Дете, доколкото можеш да видиш това са сгради със запаси или хранилища. Благословенията в тях чакат вярата на тези на земята. Всичко, което те трябва да направят е да вярват и да получат – да повярват, че Аз съм Господ Исус Христос и че Аз мога да направя тези неща и да получат Моите дарове.

Когато ти се върнеш на земята – подчерта Той – запомни, че не ти правиш изцелението. Това не е съда, който изцелява – това съм Аз. Само говори Моето слово и се моли, и Аз ще извърша изцелението. Повярвай, че Аз мога да го направя.

Аз извиках:

- Слава на Бога! Алелуя! Благодаря Ти, Исусе!

Исус свали ръката си долу и отвора в стената се затвори.

След това ангелът и аз пътувахме с много висока скорост към друго място. Тук също можех да чуя музиката и славните викове на хората на Бог. Ангелът каза:

Дете, господ ми заповяда да ти покажа няколко неща. Кажи на хората да тях.

----------------------------------------------------------

На това място във видението ми, ангелът на Господа започна да ми разкрива неща, за които преди често се чудех. Той започна да ми казва за голямата тайна. Той каза:

- Бог каза и аз ще ти покажа преди, сега и след. Нещата, които ще ти покажа много ще те развълнуват. Аз ще ти разкрия какво се случва, когато един човек се новороди. Аз ще ти покажа как се измиват греховете на човек чрез кръвта на Агнето в стаята със записите.

Ще ти покажа какво се случва, когато един новороден умре на земята и как душата му идва на Небето. Ела и виж славата на твоя Бог.

Ние тръгнахме от Небето с висока скорост и скоро бяхме отново на земята. Аз можех да видя земята като във видение и ангелът ми каза:

- Гледай.

Когато ангелът позволи на видението да мине пред мен, аз видях прекрасна малка църква в провинцията. Сега, аз не знам къде се намираше географски, но беше селска църква в дълбоката провинция.

С помощта на Божия ангел, ми беше позволено да видя вътре в сградата. Можех да видя около тридесетина души стоящи на пейките. Пасторът на амвона проповядваше върху този пасаж:

(Исая 55:6-7)

Докато се взирах в тази сцена, видях мощен ангел да стои над църквата. Моят ангел-водач ми каза:

- Над всяка църква има зачислен мощен ангел. Той ръководи всички останали ангели в тази църква.

Два ангела стояха отвън до вратата на църквата. Аз можех да видя хора да влизат и да излизат от църквата. Тогава моят ангел направи движение с ръката си и като че ли покривът се нави назад и аз можех да видя вътре в църквата.

От двете страни на пастора в църквата стояха други два ангела. Зад тези двата имаше още два ангела. Това прави четири ангела около амвона.

Два ангела стояха отзад в църквата, зад събранието. Още два стояха на пътеката между редовете и отпред близо до олтара – още два. Така че там имаше няколко ангела в църквата, а някой от тях имаха листи и моливи в ръцете си. Ангелът ми каза:

- Искам да ти покажа какво става.

Пастора започна да говори и разпоредителите започнаха да събират дарението. След като бе събрано, ангелите записаха отношението на хората, с което дадоха. Те записаха мислите на даващите – дали изпитваха недоволство в даването за делото на Господа или се наслаждаваха да дават дарение и го приемаха като акт на поклонение. Ангелите регистрираха всичко в техните книги за записи.

Тогава двата големи ангели пред олтара кимнаха на другите два ангела.

Тези движения бяха невидими за хората в църквата, но аз можех ясно да ги виждам. Тогава моят водач ми каза:

- Искам да ти покажа нещо друго. Гледай внимателно и ще бъдеш благословена.

Внезапно като че ли бях изместена зад пастора. Когато той проповядваше над 6 стих: „Търси Господа, докато може да бъде намерен. Извикай към Него, докато е близко”, аз можех да видя множество небесни същества в църквата. През цялото време службата продължаваше, а ангелите се радваха. Служителят беше помазан, докато проповядваше това послание. Един от ангелите изливаше нещо като огън върху главата му. Славите на Бога излизаха от устата на проповедника.

В задната част на църквата се отвори една врата и един мъж, който беше много пиян, влезе клатушкайки се. Той застана на пътеката между редовете и каза: „Ти говориш за мен, проповеднико. Аз се нуждая от Господа. Трябва да се спася. Аз съм алкохолик.” Мъжът падна на коленете си пред олтара и започна да вика към Бог.

Двама от дяконите отидоха до олтара да му послужат. Слагайки ръцете си върху него, те го попитаха: „Сериозно ли мислиш това? Наистина ли искаш да бъдеш спасен?”

„Да, искам да бъда спасен”, каза мъжът. „Аз съм алкохолик. Имам нужда да бъда освободен.”

Една душа е спасена

Внезапно се появиха още два ангела. Те държаха свитъци в ръцете си и започнаха да пишат какво казва мъжът. Тогава дяконите започнаха да го водят през процеса на спасение. Аз видях, че този мъж беше пълен с грях. Обаче, когато дяконите се молиха с него, един от ангелите докосна главата му и пушек, черен като дъждовен облак изригна от гърдите му.

Когато аз видях това, аз си спомних стихове, които говорят за отвратителните грехове, които излизат от сърцето:

Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

(Матей 12:35)

(Матей 15:18-19, NIV)

Когато мъжът започна да се моли на Бог с вдигнати ръце, аз видях големи черни окови, които бяха увити навсякъде около него. Той беше в робство на различни видове грях, но особено алкохолизъм и пиянство. Единият дякон му каза: „Ти трябва да изповядаш тези грехове пред Бог, за да може да ти прости Той и така да бъдеш умит в кръвта на Агнето.”

Когато той започна да изповядва греховете си, единия ангел го докосна. Аз можах да видя огън да излиза от ръцете на ангела. Оковите започнаха да се чупят и разтварят.

Това даде на мъжа огромна свобода. Той издигна ръцете си и хвалеше Бога. Той се изправи и аз видях славата на Бог да слиза върху него. Аз знаех, че Господ го направи трезвен, понеже той започна да вика хвала на Господа.

Тогава двата мощни ангела се спогледаха и си кимнаха. Те се издигнаха във въздуха, където бяхме и ние и казаха:

- Ела и виж славата на Бог!

Отново в стаята със записите

Ние се върнахме на Небето с другите два ангела много бързо. След като влязохме през портите, тръгнахме по един красив път, който изглежда бе направен от злато. Бързо ние бяхме транспортирани в прекрасна стая.

Ангелът каза:

- Ела и виж какво правим ние тук.

Дългия коридор, в който бяхме, водеше към много стаи, подобни на стаята, в която влязохме. Ангелът каза:

- На Небето има много стаи като тази. Те се наричат стаи със записи. Ти ще видиш какво става в тези стаи.

Ангелът каза:

- Ние отиваме в стаята, която съдържа името на мъжа, който току що се новороди на земята.

В стаята аз видях ангелите от земята бързо да отиват и да предават записите си в свитъците на друг ангел.

Няколко стълби бяха опряни на стената в правоъгълната стая. Рафтове покриваха стените и всички книги бяха по рафтовете. Гледката ми напомни за библиотека на земята.

Други ангели, пеещи и хвалещи Бог, стояха в редица пред голямо бюро. То беше около 2,44 м широко и 1,22 м дълго. В центъра му имаше квадратно очертание, облицовано със злато. То беше толкова прекрасно. Беше с издълбани листа и плодове по него.

Това беше най-прекрасното бюро, което някога можеш да си представиш. Никога не бях виждала нещо подобно на земята – нито си бях представяла. Аз бях уловена от славата и величието на Бог в тази стая.

Ангелите слизаха и се качваха по стълбите. Те постоянно сваляха книги от рафтовете и ги връщаха на правилните им места. Няколко ангела стояха близо до записите от други части на света.

Аз забелязах, че някои от книгите бяха с различни по цвят нюанси. Тогава видях два от ангелите от църквата да стоят в редицата с книга, която бяха издърпали от рафта. Тя съдържаше запис за мъжа, на чието спасение аз бях станала свидетел на земята.

Ангела с мен каза:

- Виждаш ли двата ангела от църковната служба?

- Да.

- Виждаш ли книгата в ръцете им?

- Това е книга със запис на мъжа, който току що се спаси. Те я взеха от рафтовете и сега трябва да отидат до управляващия ангел.

Моят водач ми обясни, че във всяка стая със записи има управляващ ангел. Всичко, което влиза или излиза от стаята минава през този ангел. Всичко се прави с ред за слава на Бога.

Аз бях удивена да видя как всичко това си случва.

Управляващият ангел носеше ярко облекло, което беше отвъд моите способности да го опиша. Той имаше златна коса и блестяща бяла роба, с много злато по нея. Този великолепен ангел имаше дължина на разперените си крила около 3,76 м. Той беше най-прекрасния ангел, който някога съм виждала. Ангелът беше главният пазач на записите в тази стая.

Управляващият ангел ме погледна и ми махна да отида при него. Силата на Бог ме придвижи и аз бързо застанах от дясната страна на ангела.

Той ми каза:

- На теб ти беше разрешено да бъдеш тук, за да ти покажем какво се случва, когато някой на земята се новороди. Ти ще кажеш на хората на земята.

Това чудо ме изпълни с неизказан трепет!