Божествено откровение за

Мери К. Бакстър

Вдъхновените писания на Мери Катрин Бакстър са божествено помазани от Бог и са благословили стотици хиляди хора. Аз вярвам, че е от много важно да разпространим посланието, което Бог й е дал. Тя споделя това преживяване в стотици църкви всяка година, а сега го е сложила на хартия.

Нейната предишна книга „Божествено откровение за Ада” беше специално използвана от Бог да освободи вечното послание за спасение на изгубените. Тя беше широко приета с ентусиазъм от хората по целия свят, била е отпечатана в много различни страни и на много езици. До сега са продадени половин милион копия. Аз вярвам, че тази книга „Божествено откровение за Рая” ще бъде приета даже още по-добре.

Като пастор на Мери Катрин Бакстър от много години, аз я познавам лично и напълно подкрепям нейното служение. Бог е одобрил нейната работа, като е помазал служението й и като е дал на това послание широко приемане.

Тази книга е резултат от много молитви, сълзи и тежка работа. Аз се моля широкото й разпространение да доведе много души при Христос и да ги подготви за вечността на Небето!

Т. Л. Лоуъри

Въведение

Тази книга е описание на преживяванията, които имах с Бога. Тя не е дело на свръх активна фантазия, нито е украсен сън на някой, който се надява на нещо по-добро от това, което този живот предлага.

Небето е реално и преживяванията, които имах, са описани точно, както ми се случиха на мен. Аз не видях всичко на небето, защото това ще отнеме цяла вечност. Аз не мога да обясня всичко, което видях там; дори Павел не можа да направи това (Виж 2 Коринтяни 12:1-4.) Но ще разкажа всичко, което Бог ми каза да споделя.

Аз искам да изкажа уважението си и специална благодарност на моя пастир, преподобния д-р Т. Л. Лоуъри, и прекрасната му съпруга, Милдред, за тяхната подкрепа, насърчение и ценен принос за това старание. Също така искам да изкажа моята искрена благодарност към екипа на Националната Божия Църква и към преподобния Маркъс В. Ханд за неговото редакторско ръководство върху тази книга. Освен това, с благодарност поздравявам и уважавам всички от Утъкър Хаус в Ню Кенсингтън, Пенсилвания, които бяха инструмент по толкова много начини в реализирането и пускането на пазара на двете ми книги „Божествено откровение за Небето” и „Божествено откровение за Ада”.

Благодарна съм на Бог, Който ме призова да споделя това послание. Благодаря и на вас, които ме укрепявахте и насърчавахте в моя Бог – от служението. Бог да ви благослови!

-Мери Катрин Бакстър

----------------------------------------------------------

Ти беше родена за тази цел:

да напишеш и кажеш това,

което ще ти кажа и покажа.

Защото тези неща са верни и истинни.

Твоят призив е да кажеш на света,

за да знае, че има Ад и че Аз, Исус,

бях изпратен от Бог да ги спася от това мъчение

и да им приготвя място в Небето.

----------------------------------------------------------

Бог, в Своята безкрайна милост и благоволение, ми позволи да отида на това прекрасно място, наречено Небе. Организирането на моето пътуване до Неговия дом и обратно до земята не ми беше ясно, но не мога да сбъркам за реалността му.

Как несравнимите чудеса на Небето бяха разкрити на мен – смъртният човек? Нека да започна от началото.

Една нощ Господ ми се яви и ми каза, че съм избрана за специална задача. Той каза: „Мое дете, аз ще ти изявя Себе си, за да излязат хората от тъмнината в светлина. Аз те избрах с цел: да запишеш, да направиш запис на нещата, които ще ти кажа и ще ти покажа.”

Аз напълно се предадох на Бога и смайващи неща започнаха да се случват. Аз бях взета и заведена в Ада. Аз усещах с всичките си пет сетива: можех да виждам, да чувствам, да чувам, да помирисвам и да вкусвам. Въпреки, че това беше свръхестествено преживяване. Аз осъзнах, че въздействието му върху мен беше с определена цел.

Дни наред след като бях водена в Ада от Господа, аз бях много натъжена в сърцето си. Поради ужасите, които видях, сърцето ми беше тъжно и угрижено. Аз видях съда на Бог над греха и над хората, които бяха отишли в Ада. Аз се молих настойчиво и Бог ми даде своята утеха.

На 31-вата нощ, след като започнаха тези посещения, силата на Всемогъщия Бог отново слезе над мен. В 2 часа през нощта, един могъщ ангел застана до леглото ми. Исус Христос стоеше зад ангела. Докато гледах лицето на Господ, стоейки там, Той се усмихна, но нищо не каза.

Могъщият пратеник на Бог каза:

- Бог ми даде специална мисия. Изпратен съм тук, за да те отведа на Небето и да ти покажа части от него. – След минутка мълчание той отново проговори, - Ела и виж славата на Бог!

Веднага аз бях свръхестествено пренесена от моя дом пред една от портите на Небето и ангелът беше до мен.

Поразителната красота, която видях около мен ме остави без дъх! Облеклото на небесните същества изглеждаше като блестяща дреха от светлина. Ангела имаше триъгълно-оформени криле, които блестяха с цветовете на дъгата. Въпреки, че не бях изненадана, бях изумена от неописуемата красота на Бог, която беше навсякъде около мен.

Следващото нещо, което знаех, ангела повтори с възклицание това, което чух бях чувала много пъти:

- Гледай, славата на Бог!

Великолепната порта, пред която стоях във величие беше направена от цял бисер (перла). В благоговение, аз приемах всичко, което можех от тази тъй прекрасна гледка. Никъде не виждах Господ, но бях напълно пленена от славата на Небето.

Когато пристигнахме там, двама много високи ангели стояха пред портите. И двамата бяха облечени в блестящи роби и имаха мечове в ръцете си. Косите им бяха къдрави и златни и лицата им блестяха от светлина.

Ангела, които ме съпровождаше отиде да говори с ангелите, пазещи портата и аз останах сама. В удивление аз си мислех, „О, колко славни са портите на Небето! Колко прекрасно е да видя това лично!” Изведнъж, аз осъзнах, че действително ще вляза в небето.

Както гледах ангелите на Господ, аз можех да чуя част от разговора им. Единият от тях влезе през портите и почти веднага излезе с малка книга. Тя имаше златна корица и отпечатаното вътре също беше от злато. Изглежда, че това беше книга за моя живот. На корицата беше щамповано моето име:

Върху лицата на ангелите се появи одобрителна усмивка. Те отвориха книгата. Спогледаха се един друг и казаха със силен глас, така че можех да ги чуя: „Тя може да влезе.”

Моя ангел-водач ме съпроводи през великолепната порта в Небето.

Внезапно, музика изпълни цялата атмосфера. Тя беше навсякъде около мен. Изглежда като че се просмукваше в мене. Мощно вълна след вълна от красива музика и пеене прииждаха над пейзажа и като че ли обгръщаха всеки и всичко.

Когато влязох в града, отново бях смаяна и останах без дъх. Вида на този несравним град не можеше да се опише. Обграждаха ме най-красивите и пълни с цвят цветя, които някога съм виждала. Навсякъде имаше невероятна зеленина и растителност. Дори цветовете на цветята като че ли оживяваха на музиката и пеенето.

Музиката продължаваше да се върти около мен. Аз като че ли бях част от нея.

Едно нещо е да се опитам да опиша чудесата на този град, а съвсем друго – да знам, че вие ще споделите радостта от това.

Аз видях някои от веселите граждани на Небето и те всички бяха облечени в роби. И се сетих за този стих:

(Исая 61:10)

Щастието и радостта, която грееше от лицата им беше отвъд всяко сравнение.

Небето е реално място. Не е измислица на нечия фантазия. В Библията е записано казаното от Исус:

(Йоан 14:1-2)

Небето е приготвено място за приготвени хора. Понеже ние, като Божии деца бяхме преобразени и направени нови от чудото на новорождението и понеже сега ние сме нови създания в Христос, за нас е радостно да научим, че мястото, където ще прекараме вечността е приготвено от Спасителя, Който ни спаси.

Небето е съвършено място. След като нашия Спасител е съвършен, всемогъщ и вечен, то небето е съвършено място. Понеже Той ни приготвя място, където да живеем с Него за вечността, нашия вечен дом също ще бъде съвършен. Нищо няма да помрачи коя да е част от това небесно жилище. Там никога няма да бъде позволено на нещо да влезе в Небето и да го опетни или развали.

(Откровение 21:27)

До Небето не могат да стигнат никакъв грях и грешници от всеки вид и описание. На Сатана завинаги ще бъде препречен достъпа до това небесно място.:

И яви се друго знамение на небето: ето, голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди (ангелски сили), хвърли ги на земята. И змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето й, щом роди. И стана война на небето: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змея воюва заедно със своите ангели, обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

И свален беше големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него. Тогава чух силен глас на небесата, който казваше:

„Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се свали клеветника на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог… Затова веселете се небеса и вие, които живеете в тях! Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.”

(Откровение 12:3-4, 7-10, 12-13)

Тази змия, Сатана, и неговите последователи никога повече няма да издигнат главите си в чистата и свята атмосфера на Небето!

Демоните не могат да влязат в Небето. Падналите ангели, които се разбунтуваха срещу Бога и „които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище” (Юда 1:6) не могат да се върнат на Небето.

В Небето нищо няма да липсва. Всеки един детайл ще бъде изпипан до съвършенство.

Без значение къде ходим по земята, без значение къде живеем или колко скъпи може да са домовете ни, има очевидни грешки и пукнатини, които ни правят несъвършени. Противно на това, Бог не е допуснал грешки, изграждайки мястото, наречено Небе. Неговата слава, красоти и чудеса са отвъд човешката способност на описание. Неописуемото великолепие на това красиво място е прекрасна гледка.

Комбинирания блясък от светлината на Божия Син, отразявайки се върху стените от яспис, портите от перли, неизброимите жилищни сгради и прекрасната Река на Живот създават сцени, които никой художник не би могъл някога да изобрази точно.

Дом на изкупени души

Небето е постоянно място. Никой неприятел не може да завладее някога рая на Бога. Там сградите няма да се ронят, нито ще изгният материалите им и растителността там няма да изсъхва и умира. Никакъв смог, нито радиация ще трови неговата свята атмосфера.

Това постоянно, обитаемо място е вечно съществуващият град. Ние пеем тази песен, написана от Хати Буел:

Палатка или къщурка, защо да ме е грижа?

Там има за мен палат построен;

Изгнаник съм Му аз, но пея;

Славата е на Бог, аз дете съм на Царя.

В това несравнимо място, светиите ще открият сладко освобождение от всички разочарования, сърдечни болки, трагедии и бедствия. Там няма да има тъга и скръб. Няма да има болка. Там няма да има вече плач:

(Откровение 21:4)

Радостните жители, които видях в Небето изглежда идваха от много различни векове и страни. Аз можех да различа различните националности. Тогава си спомних друг стих, който бях чела:

И пеят нова песен, казвайки: „Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан и със своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ.”

(Откровение 5:9)

Развълнувано, моята душа хвалеше величието на Бог! Тъгата, която преживях и мъката, която изстрадах, когато видях откровението за Ада, сега ми изглеждаше толкова далечно. Това беше едно откровение за Небето.

Аз видях цели семейства заедно. Всеки беше щастлив, отивайки някъде, правейки нещо, усмихвайки се. Всяко лице, което видях, сияеше.

Всички светии в Небето изглеждаха заети. Те постоянно бяха заети. Те прекарваха своето време хвалейки и величаейки Бог. Върху устните на всеки имаше песен. Атмосферата на музика беше господстващото настроение.

Вечността няма да премине в свободно време и мързелуване, както някои погрешно си представят нашето последно предназначение. Ние ще правим много повече от това да плаваме на облаци, да дрънкаме на арфи или да си топим краката в Реката на Живота. Нашето време ще бъде заето със служба на Бога. Какво ще бъде естеството на тази служба ние не можем да кажем, но няма съмнение, че Неговите хора ще Му служат.

Диаманти за спечелилите души

Аз можех да видя диаманти – блестящи, изящни диаманти – навсякъде! Някои бяха големи колкото бетонни блокове. Някои от тези диаманти изглежда, че бяха за жилищата на тези, които на земята са били печелели души. Изглежда, че всеки път, когато някой води душа при Христос, Небето снабдяваше един диамант за този верен християнин. Библията казва:

(Притчи 11:30)

(Данаил 12:3)

Както стоях, пиейки величието и блясъка на това славно място, аз видях огромен, прекрасен ангел, идващ по един път. В ръцете си държеше един свитък, който имаше златен кант.

Ангелът сложи свитъка на един пиедестал, който беше направен от сребрист материал, какъв не съм виждала преди. Правоъгълният пиедестал буквално блестеше в светлина.

Върху свитъка имаше написано име. Един от светията го взе и започна да чете:

- Исус е Главният Строител – ми каза един светия в Небето. – Той определя кой заслужава диамантите и къде да отидат те. Свитъка, който държа е рапорт от земята за един човек, който доведе някой при Исус, който храни гладните, който облича голите, който прави велики неща за Бог.

Ангела отново повтори думите отначалото:

- Ела и виж славата на твоя Бог.

По направление от Господа аз записвам този разказ за Небето, както го видях. Ние трябва да разберем, че фокусът на нашите надежди и желания трябва да бъдат да прекараме вечността с нашия Господ. Небето е земята на изпълнените мечти.

Аз съм развълнувана за Небето, защото след нашата работа на земята приключи, ние ще напуснем земята и ще отидем там. Бог е приготвил града и Исус е приготвил място там за тези от нас, които Го обичаме.

Съвършено общение

Ненарушимото общение между Бог и човек, ще бъде напълно възстановено в Небето.

Когато Адам и Ева бяха в Едемската градина, Бог непрекъснато посещаваше тази земя. След като взаимоотношението с Него беше разрушено чрез греха и непокорството, Бог продължи да показва Своето желание за общуване с човечеството.

Неговото последно изражение на любов към човечеството беше даването на Неговия Син да умре с безпощадна смърт на жестокия кръст. Чрез смъртта на Христос и възкресението Му, другарството между Бог и човек отново стана възможно.

Дори сега, обстоятелствата на живота могат да спъват нашето интимно общение с Бог. Но на Небето няма да има повече пречки. Ние ще познаем съвършеното общение с Царя на Царете и с Господа на Господарите. Общението с Него ще бъде завършено (съвършено, цялостно, пълно).

Небето е жилището на живия Бог. То е високо над атмосферното небе и отвъд планетите и галактиките. То е вечният дом на „Изкупените на Господа” (Исая 62:12). То е вечното местонахождение на всички Божий деца чрез вяра в Христос.

Ти не трябва да се боиш да бъдеш коронован в мъничка кабинка в Небето, която да е наречена „жилище”. Когато изкупените от вековете се съберат в дома на славата, там ще има достатъчно място за всеки да има едно от многото жилища – много обиталища, които Исус каза, че отива да ни приготви в дома на Баща Си:

Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото където съм Аз да бъдете и вие. И вие знаете къде отивам и пътя [знаете].

(Йоан 14:1-4)

Небето определено има място за всеки един:

След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: „Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!” И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Бог.

(Откровение 7:9-11)

В този момент аз бях заведена на точно определено място, където ангела спря и ми каза:

- Бог иска да ти покажа стаята на сълзите.

Много пъти ти може да си чел няколко пасажа в Псалми за нашите сълзи и как Бог се грижи за нас. Ангелите хващат нашите сълзи и ги слагат в бутилки (Псалм 56:8). Много път съм се чудила какво означава това.

Аз знам, че мнозина от вас, които четете това, сте изплакали много сълзи за своите любими хора, деца си, партньора си или семейството си. Особено, ако сте преминали през раздяла или развод, сте се чувствали като че ли цялата надежда се е изгубила. Вие сте тъжили за своите изгубени любими.

Аз искам да ви кажа, че Бог ми показа една стая на сълзи. Тя беше толкова прекрасна. Ангелът ме заведе до една голям вход, без врата.

Поглеждайки вътре, аз можех да видя, че самата стая не беше голяма, но святостта и силата, която излъчваше ме удивиха. Облицовани с кристални рафтове, вътрешните стени блестяха в светлина.

На рафтовете имаше много шишенца, някои, от които бяха в групи по три и изглеждаха като чисто стъкло. Под всяка блестяща група от стъкленици имаше пластинка с име на нея. В тази стая имаше много такива шишенца.

Тогава в стаята видях един човек, който изглежда беше прославен. Неговата тъмно виолетова роба беше много красива и приличаше на кадифе.

Една елегантна маса, която беше направена от един богато изглеждащ материал и блестеше във величествен разкош, беше точно до вратата от вътрешната страна. Показаните неща направо ме удивиха!

На масата лежаха книги и те изглеждаха като че ли бяха обшити с най-прекрасната материя, подобна на коприна, която някога съм виждала. Някои бяха с диаманти, перли и дантела по тях; други имаха зелени и виолетови камъни по тях. Всички бяха изкусно направени.

Аз си помислих, „О, Боже, колко са прекрасни тези книги!” Аз обичам книги. Тези книги ми харесаха особено много. Те бяха зашеметяващи. Докато ги гледах, аз бях препълнена с удивление.

Тогава мъжът в стаята ми каза:

- Ела и виж. Аз ще те разведа из тази стая и ще ти обясня за сълзите. Има много други такива стаи – това е само една от тях. Аз съм отговорен за тази стая.

Докато той говореше, голям ангел влезе през входа. Красотата и величието на това небесно същество ме изуми. Аз забелязах, че той носеше бяла блестяща роба със златен кант, който минаваше по цялата дреха отпред - отгоре до долу. Той беше висок около 3,70 м и имаше много големи крила.

Ангелът държеше в ръката си едно малка чаша. Златната чаша беше пълна (виж Откровение 5:8) с течност. Мъжът в стаята ми каза:

- Той току що ми донесе чаша със сълзи от земята. Аз ще ти покажа какво ние правим с това.

Ангелът му подаде чашата заедно с къс хартия. Бележката съдържаше името на личността, чийто сълзи бяха в чашата.

Мъжът в стаята прочете бележката и отиде към едно от местата, където се държаха бутилките. Той прочете табелката под шишенцето и аз знаех, че сравняваше името с това на човека от земята, което беше в бележката.

Мъжът взе бутилката, която беше почти пълна и я донесе до чашата, където изля сълзите от чашата в бутилката.

- Аз искам да ти покажа какво правим ние тук, – ми каза мъжа. – Кажи на хората от земята за това.

След това той занесе бутилката до масата, вдигна една от книгите, отвори я и каза:

- Погледни!

Страниците на книгата бяха празни. Пазачът на стаята ми каза:

- Тези сълзи са от светиите на Бог на земята, когато викат към Бог. Виж какво става.

Тогава мъжът изля капка от бутилката – една малка сълзица – върху първата страница на книгата. Незабавно започнаха да се появяват думи. Прекрасни думи, елегантен ръкопис започна да се появява на страницата. Всеки път, когато сълза паднеше върху една страница, се появяваше цяла страница ръкопис. Той продължаваше да прави това отново и отново, постоянно.

Когато затвори книгата и ми проговори, той като че ли говореше това към цялото човечество, а не само на мен:

- Най-съвършените молитви са тези, които са окъпани в сълзи, които идват от душите и сърцата на мъжете и жените по земята.

Тогава ангелът с крила, като дъгата ми каза:

- Ела и виж славата на Бог!